Frank Albert Fetter

Frank A. Fetter следва в Indiana University и Cornell University, а докторската си степен получава през 1894 г. в Университета на Halle. По-голямата част от живота си преподава в Cornell University (1901–1911) и в Princeton University (1911–1934). В научни статии за капитала, лихвата и наема, и преди всичко в двата си трактата за икономическите принципи (Fetter, 1904 и 1915), Fetter изгражда, стъпвайки върху Eugen von Böhm-Bawerk и Австрийската школа, изключително цялостна теоретична конструкция. Това му се удава чрез пречистването на икономиката от всички следи на рикардиански или други британско-обективистки теории за стойността и разпределението, особено от всякакви теории за диференциалната рента, както и от теории за лихвата, основани на производителността. Голяма част от постиженията му се основават на всекидневното разбиране на наема като цена на дълготрайно благо за единица време. Той успява да покаже, че цените на потребителските блага се определят от тяхната пределна полезност и че тези стойности определят наемните цени на производствените фактори чрез импутация. Капиталовата стойност, или цената, на дълготрайно благо (земя, капиталови блага и т.н.) се определя следователно от сбора на очакваните бъдещи наеми, дисконтирани с обществената норма на времевото предпочитание, съответно на лихвения процент. С формулирането на чиста теория на лихвата, основана на времевото предпочитание, Fetter надхвърля Böhm-Bawerk. Както производителността, така и времевото предпочитание са от извънредна важност, но имат напълно различни икономически функции: първата определя наемните цени на даден фактор, второто определя лихвените проценти. Бъдещите наеми се сумират, или се „капитализират“ в тяхната настояща капиталова стойност. Самият Fetter често нарича теорията си „капитализационна теория на лихвата“. Fetter дава най-доброто дотогава изложение на времевия пазар, пазара за настоящи блага в замяна на бъдещи блага, който прониква в цялата стопанска система. Към времевия пазар спадат не само кредитните пазари: той съществува и под формата на всички онези пазари, на които предприемачите придобиват с пари дисконтираните производствени фактори и генерират времеви, съответно лихвен доход. Предприемачите реализират печалби, като насочват икономиката към едно никога недостижимо общо равновесие, което се определя от пределната полезност, пределната производителност и времевите предпочитания на всички участници на пазара. Fetter формулира самостоятелно, движен от своята капитализационна теория, една мизесианска теория на стопанския цикъл (Fetter, 1977, 260–316). През последните години от живота си Fetter изоставя теорията за стойността и разпределението, за да се посвети на въпросите на теорията на монопола. Преместването на фокуса му към теорията на монопола, съчетано с двете световни войни и продължаващата да доминира нео-рикардианска теория на Alfred Marshall, довежда до това важните приноси на Fetter към икономиката да не бъдат в подобаваща степен включени в теоретичната конструкция на съвременната икономика.