Пазар

„Пазар“ нарича националната икономия процеса, чрез който в основаващото се на частната собственост върху средствата за производство стопанство, изградено на разделението на труда (пазарно стопанство), производството се насочва по онези пътища, по които то служи най-добре на удовлетворяването на най-належащите потребности на потребителите.

Потребителите са суверенни. Като купуват или се въздържат от покупка, те решават за печалбата или загубата на предприемачите. Печалбата и загубата насочват разпореждането със средствата за производство в ръцете на онези, които умеят да ги използват най-целесъобразно в служба на потребителите. Собствеността върху средствата за производство е в пазарното стопанство в известен смисъл обществен мандат, който се отнема от мандатаря, ако той не изпълнява съответните указания на своите доверители, потребителите.

Едно предприятие е рентабилно, когато служи на възможно най-добро снабдяване на потребителите. То е нерентабилно, когато потребителите предпочитат друго използване на въпросните средства за производство. Конструирането на противопоставяне между рентабилност и производителност е безсмислено, докато човек остава в рамките на пазарното стопанство и не поставя под въпрос суверенитета на потребителите. Който нарича едно рентабилно предприятие непроизводително, поставя собственото си мнение за това какво следва да се произвежда и потребява над това на пазарните страни. Той си присвоява да знае по-добре какво е от полза за потребителите, отколкото те самите го знаят. При това той придава на личната си преценка форма, която я кара да изглежда като общовалидна истина и житейско правило. Когато настоява държавната власт да предприеме принудителни мерки, за да наложи производителността срещу простата рентабилност, той мълчаливо приема, че преценките на всички за това какво е производително и какво не съвпадат и че собственото му схващане ще бъде и това на властта.

В описанието на пазарните процеси обикновено се говори за свободната игра на стопанските сили. Друг образ, който често се използва за характеризиране на пазара, е този на автоматизма. На един привидно сляпо действащ автоматизъм се противопоставя съзнателната намеса на мъдро планиращата власт. Подобни метафорични изрази затъмняват положението на нещата. Всички пазарни явления са резултат от насочените към възможно най-добро покриване на потребностите им усилия на всички онези, които искат да купуват или продават на пазара. Погрешно е тези действия на индивидите да се характеризират като несъзнателно поведение, като им се противопоставя съзнателната намеса на властта.

Хората не са непогрешими и в стопанските си дела и бездействия. Всеки е свободен да порицава действията на ближните си – например пристрастието им към алкохолни напитки, представления със съмнителен характер, борби и боксови мачове и подобни на тях – и да направи опит да ги убеди в по-мъдро използване на средствата им. Проблемите, които произтичат от недостатъчността на човешкия ум, обаче по никакъв начин не се решават, ако се замени пазарът с планово стопанство и индивидите се поставят под опеката на властта. И крале, водачи и чиновници са хора и могат да грешат. Свободата, която пазарът предоставя на отделния човек, може да бъде поставена под съмнение от метафизични разсъждения. Тя обаче въплъщава в областта на покриването на потребностите идеала за свобода, който съставлява същността на културата на Запада и я различава принципно от ориенталския начин на живот. В този смисъл управляваният в крайна сметка от потребителите пазар е съществен елемент на модерния обществен ред и на културата.

Държавните и общинските предприятия, които работят в рамките на иначе основаващ се на частната собственост върху средствата за производство обществен ред, зависят от пазара точно толкова, колкото и частните предприятия. Те трябва да се вписват в пазарния обмен като купувачи (на суровини, полуфабрикати, инструменти и труд) и като продавачи (на стоки или услуги) и трябва, за да се задържат, да се стремят да реализират печалби и да избягват загуби. Опитите тази зависимост да се смекчи или премахне, като производствените и капиталовите загуби на публичните предприятия се покриват чрез субсидии от данъчни средства, само изместват точките на въздействие на реакцията на пазара. Защото не държавата, която събира данъците, а механизмът на пазара решава върху кого в крайна сметка тежи налогът и как той въздейства върху производството, снабдяването със стоки, управлението на капитала и образуването на доходи. Така и тук се проявяват суверенитетът на купувачите и неизбежността на законите на пазара. Когато се говори за частнокапиталистически сектор и държавен сектор на народното стопанство, не бива да се забравя, че и държавният сектор зависи от пазара.

Тенденцията, която господства на пазара, да се приспособи производството по възможно най-добрия начин към търсенето на потребителите, не идва напълно до действие само в един случай, в този на монополната цена. За да се направи възможна една монополна цена, не е достатъчно предлагането на дадена стока или услуга да е монополизирано. Трябва да се добави и особено оформяне на търсенето. Потребителите трябва да ценят монополната стока толкова високо, че при повишаване на цената ѝ над потенциалната конкурентна цена да не ограничават покупката в такава степен, че продавачът да се намира в по-лошо положение, отколкото при продажба на конкурентната цена [→Монопол].

Един пример може да поясни въздействието на монополните цени. При конкурентни цени за мед съществува тенденция находищата да се експлоатират до точката, при която по-нататъшната експлоатация вече не покрива допълнителния разход на комплементарните веществени и човешки средства за производство. При монополни цени за мед експлоатацията се прекъсва в по-ранна точка. Спестените по този начин неспецифични комплементарни средства за производство се използват другаде за производството на артикули, които иначе биха убегнали на потребителите. Но потребителите биха предпочели по-доброто снабдяване с мед пред снабдяването с тези други артикули.

Пазарните цени се стремят всеки път към положение, при което търсенето и потребността се покриват взаимно. На тази цена, която класиците наричаха естествена цена, а по-старите субективисти – равновесна цена, и която ние по-добре наричаме окончателна цена, всички, които искат да купуват, могат да купуват, и всички, които искат да продават, могат да продават. Тъй като обаче определящите цената фактори са подложени на постоянни промени, окончателната цена в действителността – за разлика от мисловния образ на равномерното стопанство (стопанство на статичното равновесие) – се променя отново и отново, преди пазарната цена да я е достигнала.

Интервенционистки и социалистически писатели твърдят, че развитата от националните икономисти теория на пазара и цените важала само за условията на едно стопанство от дребни и средни предприятия. Големите предприятия, които характеризират „късния капитализъм“, били толкова мощни, че можели да наложат волята си на потребителите. Срещу тези мамутски предприятия не можело да съществува конкуренция. Доколкото се простирала тяхната област, вече нямало нищо, което да съответства на онова, което националната икономия наричала пазар.

Около края на 19. и началото на 20. в. железопътните дружества бяха посочвани като типичен пример за такива големи предприятия, срещу които не можела да възникне конкуренция. Но онази уж непреодолима мощ на железниците не успя да предотврати или дори само да забави появата на най-опасни конкуренти, автомобилите и самолетите. Щом на пазара дойде нещо, което допада на потребителите повече от онова, което произвеждат днешните големи предприятия, същият процес ще се повтори. Тъкмо колкото по-голямо е едно предприятие, толкова по-силно е то зависимо от пазара, т. е. от потребителите. Затова едрото предприятие е развило методи на пазарния анализ и на систематичното изследване на желанията на потребителите [→Пазарно проучване].

И нарастването на сумите, изразходвани за привличане на клиенти, показва превъзхождащата мощ на купувачите [→Реклама].

Конкуренция съществува не само между онези, които предлагат за продажба един и същ артикул, но и между онези, които искат да продават различни артикули. Сумите, които един потребител изразходва за покупката на която и да е стока, намаляват сумите, които той може да отдели за покупката на други стоки. Всички предприемачи се стараят да насочат в касите си колкото е възможно повече от паричните средства, с които публиката разполага. Всички стоки и услуги се намират в конкуренция с всички останали стоки и услуги. Не се разбира същността на →конкуренцията, когато стремежът на производителите да „диференцират“ изделията си, т. е. да им придадат свойства, които да ги направят в очите на публиката по-желани от тези на други производители, се разглежда като мерки, които целят да оформят конкуренцията „монополистично“. Стремежът чрез такова продуктово диференциране да се изпреварят конкурентите е едно от най-важните средства на конкуренцията. Тъкмо този стремеж е, който задейства и поддържа будна присъщата на капиталистическия пазар сила да работи за постоянно подобряване на снабдяването с потребности.

Стопанисването служи на удовлетворяването на бъдеща потребност. Тъй като за оформянето на бъдещето нищо не може да бъде предсказано със сигурност, всяко насочено към покриване на потребности действие почива на предположения и очаквания. Не само действията на производителите, но и тези на потребителите са спекулативни. Потребителят, който купува, разчита, че придобитата стока ще удовлетвори бъдещата му потребност по-добре от други стоки, чиято покупка той е отложил, за да може да купи тъкмо тази стока. Всяко стопанисване, също и това на самозадоволяващия се и това на ръководителя на една социалистическа организация, е →спекулация. Който изразходва време, пари и труд за обучение за определена професионална дейност, също спекулира. Едва бъдещето решава дали той е постъпил правилно.

Пазарно положение наричаме съвкупността от →очакванията относно оформянето на цените в бъдещето, както на бъдещето на следващия миг, така и на по-далечното бъдеще. Тези очаквания пазарните страни образуват от познаването на платените при последно извършените сделки цени и от преценката на промените, които вече настъпили или очаквани нови факти ще предизвикат в тях. Всеки отделен човек е зарадван, когато очакванията, които са определили действието му, се окажат правилни или когато условията се оформят по-благоприятно, отколкото е очаквал. Но ако се окаже, че би било по-целесъобразно да се постъпи иначе, тогава онези, които са претърпели вреда поради неправилна преценка на бъдещото положение (погрешна спекулация), са склонни да повдигнат искането държавната власт да им се притече на помощ. Единственият извор, от който може да се предостави такава държавна помощ, е съкращаването на печалбите на онези, които са спекулирали правилно. Колкото по-нататък напредва тази политика на изравняване на печалбите и загубите, толкова повече се възпрепятства пазарът в изпълнението на функцията си. Задачата да се предписва посоката на производството трябва тогава да бъде поета от държавата.

Пазарът е единен и неразложим. Всички цени са свързани и взаимно се обуславят. Всяка част на пазара е зависима от всички други части и на свой ред ги влияе. Имало е и има дори още днес човешки групи, които живеят в пълна автаркия извън обхващащото останалия свят разменно общество. Но в рамките на една пазарностопанска система всички действия са потенциално свързани с пазара. Който по отношение на определени потребности е самозадоволяващ се, влияе на пазарната цена на въпросните артикули и бива влиян от нея.

Частичните пазари, на които се обменят средства за производство, са също толкова зависими от крайните потребители, колкото и частичните пазари на различните готови за употреба и потребление стоки [→ Пазари]. Същото важи за фондовите борси. Фондовите борси решават за разпределянето на наличните за допълнителна инвестиция капиталови блага между различните инвестиционни възможности. Новообразуваният капитал и наличните за нова инвестиция средства, които съответстват на образуването на резерви и на амортизацията, направени за замяна на изхабените в миналото производство капиталови блага, биват насочвани чрез → борсата в онези производствени пътища, които според мнението на спекулантите изглежда предлагат най-благоприятните изгледи. На самата борса не възникват нито печалби, нито загуби. Печалбите и загубите в оборотите на търговията с ценни книжа са резултат на правилното или неправилно предусещане на бъдещото поведение на потребителите чрез инвестиционната дейност.

Ценообразуването на → пазара на труда зависи от търсенето на крайните потребители също толкова, колкото и ценообразуването на пазара на веществените средства за производство. По отношение на възнагражденията на сценичните величия и на професионалните спортисти това никога не е било поставяно под съмнение. Но на пазара, на който се формират надниците за всички останали услуги и трудови резултати, нещата не стоят иначе. На свободния, тоест необременен от никаква принудителна власт пазар на труда действа тенденцията надниците за всеки отделен вид труд да се определят така, че всички, които искат да работят за тази надница, да намерят работа, а всички, които искат да наемат работници при тази ставка, да намерят работници. Свободният пазар на труда се стреми към пълна заетост. Ако чрез правителствено разпореждане или чрез принудителни мерки на синдикатите се определят минимални надници, които надхвърлят потенциалните пазарни ставки, тогава възниква трайна безработица на част от търсещите работа (институционална безработица).

Това е признал и John Maynard Keynes. Особеността на препоръчваната от него политика на пълна заетост се състои в това, че тя се стреми към премахване на институционалната безработица не чрез възстановяване на свободния пазар на труда, а чрез увеличаване на паричната маса. При това Keynes изхождаше от очакването, че при запазване на номиналните парични надници едно постепенно „автоматично“ понижаване на реалните надници, предизвикано от инфлационно покачване на цените, ще срещне по-малка съпротива от страна на получателите на надници, отколкото неприкритите опити паричните надници да бъдат приспособени към пазара. Дали това очакване е вярно, може да бъде поставено под съмнение с оглед на популярността, която придоби методът на индексните числа.

В мисловната картина на равномерното или стационарното стопанство цената на всеки продукт е равна на сбора от изплатените за комплементарните средства за производство цени, включително лихвата, съответстваща на необходимото производствено време. Затова не съществуват нито печалби, нито загуби. В постоянно изменящото се действително стопанство непрекъснато възниква несъответствие между снабдяването и потребността. За отстраняването на това несъответствие производството трябва наново да се приспособи към изменените отношения. От този процес на приспособяване произтичат печалбите или загубите на предприемачите.

Печалбите или загубите са следствие от обстоятелството, че приспособяването на производството към новото положение не се извършва наведнъж в цялата пазарна система. Предприемачите, които са предвидили правилно промяната и са действали съобразно с нея, реализират излишъци, защото от една страна получават по-високи цени за продукта, а от друга страна могат да закупуват средства за производство все още на по-ниските цени, съответстващи на предишното положение. С хода на събитията и двата източника на тяхната печалба пресъхват. Увеличаването на производството на доходоносния артикул понижава неговата цена, а едновременно с това се покачват цените на комплементарните средства за производство. Ако не настъпваха по-нататъшни промени, тогава би се установило стационарно равновесие, при което не съществуват нито печалби, нито загуби. На пазара действа тенденцията печалбите и загубите да бъдат накарани да изчезнат. Печалбата и загубата са постоянни явления само защото в стопанските данни непрекъснато настъпват промени, а равномерното стопанство не е нищо друго освен мисловна картина, на която действителният живот никога не съответства. Печалбата и загубата са в известен смисъл награда и наказание, които потребителите отмерват за по-бързото или по-бавното задоволяване на техните желания.

Би било неуместно появата на предприемачески печалби и предприемачески загуби да се обозначава като преходно явление или като явление на триене, а тяхното отсъствие – като идеалното състояние на стопанството [→Предприемачески доход]. Непрестанният стремеж към подобряване на задоволяването на потребностите е характерна черта на човека. Състоянието на равновесие, за което говори националната икономия, не е цел, чието постигане да изглежда желателно от която и да е гледна точка. То е мисловно помощно средство, което трябва да опосредства познанието на иначе устроената действителност. В играта се намесва политическа предубеденост, когато пазарът, на който не съществува стационарно равновесие, се нарича несъвършен пазар, а конкуренцията, която протича на този пазар, се нарича несъвършена или →непълна конкуренция.

В обществения ред, основан на завоевание и насилствено присвояване на земята, който Adam Ferguson, Claude Henry de Rouvroy de Saint-Simon и Herbert Spencer наричат милитаризъм, а съвременните англосаксонски съчинения – феодализъм, неравенството в разпределението на поземлената собственост е с политически произход. Човек е богат или беден според това дали от завоевателя или неговите наследници му е било отредено повече или по-малко. Промяна в разпределението на собствеността може да бъде осъществена единствено чрез политически мерки.

В пазарното стопанство действа тенденцията средствата за производство да бъдат поставяни на разположение на онези, които умеят да ги използват най-добре в смисъла на потребителите. Неравенството в размера на доходите и имуществата е резултат от поведението на потребителите. Те са онези, които правят едни богати, а други бедни. Ако непременно се държи на изразa разпределение на доходи и имущества, който представя погрешно действителното положение в пазарното стопанство, трябва да си се изясни, че разпределението се извършва от потребителите, които при това са насочени изключително към възможно най-доброто отстояване на собствените си интереси. В милитаристичния обществен ред може и да е вярно, че нуждата на бедните е обратната страна на изобилието на богатите. В пазарното стопанство нарастването на имуществото на богатите и свиването на имуществото на други са следствие от подобряване в задоволяването на потребностите на останалите членове на обществото. Тъкмо процесите, които повишават средното равнище на живот, са онези, които карат големите имущества да възникват и да изчезват. Схващането, което съзира в образуването на големи имущества накърняване на благополучието на останалите сънародници, не разбира същността на пазарното стопанство. Източникът на пазарно-стопанското богатство е повишаването на равнището на живот на потребителите и обратно. Мерките, които се целят в изравняване на неравенството в размера на доходите и имуществата, са за сметка на равнището на живот на потребителите. От гледна точка на интересите на потребителите едно облагане на търговските загуби би било по-скоро оправдано, отколкото едно облагане на търговските печалби. Неравенството на имуществата и доходите е съществен елемент на пазарното стопанство. Karl Marx и Friedrich Engels правилно са разпознали в „Комунистическия манифест“, че „силен прогресивен данък“ и „премахване на правото на наследяване“ водят до унищожаване на пазарното стопанство.

Интервенционистката политика на съвремието си поставя за цел да противодейства на решенията, които потребителите вземат на пазара. Тя иска да изключи пазара. При това невинаги си се изяснява, че тогава в крайна сметка властта трябва да поеме ръководството на производствения процес и с това да постави социализма на мястото на пазарното стопанство.