Теорията на стойността
1. Същност и произход на стойността
Ако потребностите от дадено благо в рамките на период от време, върху който трябва да се простира предвидливата дейност на хората, са по-големи от наличното за тях количество от него за този период, и ако те се стремят да задоволят нуждите си от него възможно най-пълно при дадените обстоятелства, хората се чувстват подтикнати да се заемат с описаната по-рано дейност, означена като стопанисване. Но възприемането на това отношение поражда друго явление, по-дълбокото разбиране на което е от решаващо значение за нашата наука. Имам предвид стойността на благата.
Ако потребностите от дадено благо са по-големи от наличното от него количество, и при всички случаи някоя част от съответните нужди трябва да остане незадоволена, наличното количество на благото не може да бъде намалено с никоя част от цялото количество, по какъвто и да е практически достоен за внимание начин, без да причини някоя по-рано задоволена нужда да бъде задоволена или изобщо не, или само в по-малка степен, отколкото иначе би било. Задоволяването на някоя човешка нужда следователно зависи от наличието на всяко конкретно, практически значимо количество от всички блага, подчинени на това количествено отношение. Ако стопанисващите хора осъзнаят това обстоятелство (т.е. ако възприемат, че задоволяването на някоя от техните нужди, или по-голямата или по-малката пълнота на нейното задоволяване, зависи от тяхното разпореждане с всяка част от дадено количество блага или с всяко отделно благо, подчинено на горепосоченото количествено отношение), тези блага придобиват за тях значимостта, която наричаме стойност. Стойността следователно е значимостта, която отделните блага или количества блага придобиват за нас, защото съзнаваме, че зависим от разпореждането с тях за задоволяването на нашите нужди.31
Стойността на благата следователно е явление, което извира от същия източник като стопанския характер на благата – а именно от обясненото по-рано отношение между потребностите от и наличните количества блага.32 Но между двете явления има разлика. От една страна, възприемането на това количествено отношение стимулира нашата предвидлива дейност и така прави благата, подчинени на това отношение, обект на нашето стопанисване (т.е. стопански блага). От друга страна, възприемането на същото отношение ни прави осъзнати за значимостта, която разпореждането с всяка конкретна единица33 от наличните количества на тези блага има за нашия живот и благополучие, и така му придава стойност за нас.34 Както задълбоченото изследване на умствените процеси кара познанието за външните неща да изглежда само като наше съзнание за впечатленията, произведени от външните неща върху нашите личности, и така, в крайна сметка, само познание за състояния на собствените ни личности, така и в крайна сметка значимостта, която приписваме на нещата от външния свят, е само произтичане от значимостта за нас на нашето продължаващо съществуване и развитие (живот и благополучие). Стойността следователно не е нещо, присъщо на благата, не е тяхно свойство, а само значимостта, която първоначално приписваме на задоволяването на нашите нужди, тоест на нашия живот и благополучие, и вследствие на това пренасяме върху стопанските блага като изключителни причини за задоволяването на нашите нужди.
От това става ясно и защо само стопанските блага имат стойност за нас, докато благата, подчинени на количественото отношение, отговорно за нестопанския характер, изобщо не могат да придобият стойност. Отношението, отговорно за нестопанския характер на благата, се състои в това, че потребностите от блага са по-малки от наличните им количества. Така винаги има части от целия запас от нестопански блага, които не са свързани с никоя незадоволена човешка нужда и които следователно могат да загубят благовия си характер, без това по какъвто и да е начин да накърнява задоволяването на човешките нужди. Поради това никое задоволяване35 не зависи от нашия контрол върху която и да е от единиците на благо с нестопански характер, и от това следва, че определени количества блага, подчинени на това количествено отношение (нестопански блага), също нямат стойност за нас.
Ако обитател на девствена гора разполага с няколкостотин хиляди дървета, докато се нуждае само от около двайсет годишно за пълното задоволяване на нуждите си от дървесина, той по никакъв начин няма да се счита за ощетен, що се отнася до задоволяването на нуждите си, ако горски пожар унищожи хиляда или повече от дърветата, при условие че той все още е в състояние да задоволи нуждите си тъй пълно, както преди, с останалите. При такива обстоятелства следователно задоволяването на никоя от нуждите му не зависи от разпореждането му с което и да е отделно дърво, и по тази причина дървото също няма стойност за него.
Но да предположим, че в гората има също и десет диви плодни дървета, чийто плод се консумира от същия човек. Да предположим освен това, че количеството плод, налично за него, не е по-голямо от неговите потребности. Тогава със сигурност нито едно от тези плодни дървета не може да изгори в пожара, без вследствие на това той да изпита глад, или поне без да се окаже неспособен да задоволи нуждата си от плодове тъй пълно, както преди. По тази причина всяко едно от плодните дървета има стойност за него.
Ако жителите на дадено село се нуждаят ежедневно от хиляда ведра вода, за да задоволят напълно потребностите си, и разполагат с поток с дневен дебит от сто хиляди ведра, то конкретна част от това количество вода, например едно ведро, няма да има стойност за тях, тъй като те биха могли да задоволят нуждите си от вода точно тъй пълно, ако тази частична част бъде отнета от тяхното разпореждане, или ако тя изцяло загуби благовия си характер. Действително, те ще оставят много хиляди ведра от това благо да изтичат в морето всеки ден, без по никакъв начин да накърняват задоволяването на нуждата си от вода. Докато отношението, отговорно за нестопанския характер на водата, продължава, следователно задоволяването на никоя от нуждите им няма да зависи от разпореждането им с което и да е едно ведро вода по такъв начин, че задоволяването на тази нужда да не се осъществи, ако те не бяха в състояние да използват точно това ведро. По тази причина едно ведро вода няма стойност за тях.
Ако, от друга страна, дневният дебит на потока спадне до петстотин ведра дневно поради необичайна суша или друго природно явление, и жителите на селото нямат друг източник на снабдяване, резултатът би бил, че наличното тогава общо количество би било недостатъчно за задоволяване на пълните им нужди от вода, и те не биха могли да си позволят да загубят коя да е част от това количество, например едно ведро, без да накърнят задоволяването на нуждите си. Тогава всяка конкретна част от количеството, с което разполагат, със сигурност би имала стойност за тях.
Нестопанските блага следователно не само нямат разменна стойност, както досега се предполагаше в литературата по нашия предмет, но изобщо нямат стойност, а оттам и потребителна стойност. Ще се опитам да обясня по-подробно отношението между разменната стойност и потребителната стойност по-късно, когато съм разгледал някои от принципите, отнасящи се до тяхното разглеждане. Засега нека се отбележи, че разменната стойност и потребителната стойност са две понятия, подчинени на общото понятие за стойност, и оттам съподчинени едно на друго в своите отношения. Всичко, което вече казах за стойността изобщо, следователно важи в еднаква степен за потребителната стойност, както и за разменната стойност.
Ако следователно голям брой икономисти приписват потребителна стойност (макар и не разменна стойност) на нестопанските блага, и ако някои съвременни английски и френски икономисти дори желаят да прогонят понятието потребителна стойност изцяло от нашата наука и да го видят заменено с понятието полезност,36 тяхното желание почива на неразбиране на важната разлика между двете понятия и действителните явления, лежащи в основата им.
Полезността е способността на дадено нещо да служи за задоволяване на човешки нужди, и оттам (при условие че полезността е разпозната) тя е обща предпоставка на благовия характер. Нестопанските блага притежават полезност също тъй, както и стопанските блага, тъй като те са също тъй способни да задоволяват нашите нужди. И при тези блага способността им да задоволяват нужди трябва да бъде разпозната от хората, тъй като иначе те не биха могли да придобият благов характер. Но онова, което отличава нестопанското благо от благо, подчинено на количественото отношение, отговорно за стопанския характер, е обстоятелството, че задоволяването на човешките нужди не зависи от наличието на конкретни количества от първото, а зависи от наличието на конкретни количества от второто. По тази причина първото притежава полезност, но само второто, наред с полезността, притежава също и онази значимост за нас, която наричаме стойност.
Разбира се, грешката, лежаща в основата на смесването на полезност и потребителна стойност, не е оказала влияние върху практическата дейност на хората. Никога стопанисващ човек при обикновени обстоятелства не е приписвал стойност на един кубически фут въздух или, в области, изобилстващи с извори, на една пинта вода. Практическият човек много добре отличава способността на даден предмет да задоволи някоя от нуждите му от неговата стойност. Но това смесване се превърна в огромна пречка за развитието на по-общите теории на нашата наука.37
Обстоятелството, че дадено благо има стойност за нас, се дължи, както видяхме, на факта, че разпореждането с него има за нас значимостта да задоволи нужда, която не би била задоволена, ако не разполагахме с благото. Нашите нужди, поне отчасти, поне що се отнася до техния произход, зависят от нашата воля или от нашите навици. Веднъж възникнали обаче, нуждите вече не съдържат никакъв произволен елемент в стойността, която благата имат за нас, тъй като тяхната стойност тогава е необходимото следствие от нашето познание за тяхното значение за нашия живот или благополучие. Поради това би било невъзможно за нас да разглеждаме дадено благо като лишено от стойност, когато знаем, че задоволяването на някоя от нашите нужди зависи от това да го имаме на свое разположение. Би било също тъй невъзможно за нас да приписваме стойност на благата, когато знаем, че не зависим от тях за задоволяването на нашите нужди. Стойността на благата следователно не е нищо произволно, а винаги необходимото следствие от човешкото познание, че поддържането на живота, на благополучието, или на коя да е тяхна, колкото и незначителна, част, зависи от контрола върху дадено благо или количество блага.
По отношение на това познание обаче хората могат да се заблуждават относно стойността на благата също тъй, както могат да се заблуждават по отношение на всички други обекти на човешкото познание. Поради това те могат да приписват стойност на неща, които, според стопанските съображения, в действителност не я притежават, ако погрешно приемат, че по-пълното или по-малко пълно задоволяване на нуждите им зависи от дадено благо или количество блага, когато това отношение в действителност не съществува. В случаи от този род наблюдаваме явлението въображаема стойност.
Стойността на благата възниква от тяхното отношение към нашите потребности и не е присъща на самите блага. С промените в това отношение стойността възниква и изчезва. За жителите на един оазис, които разполагат с извор, изобилно задоволяващ нуждите им от вода, определено количество вода при самия извор няма да има стойност. Но ако изворът, в резултат на земетресение, внезапно намали притока си на вода до такава степен, че задоволяването на потребностите на жителите на оазиса вече да не бъде напълно осигурено, всяка от техните конкретни потребности от вода би станала зависима от наличието на определено количество от нея и такова количество незабавно би придобило стойност за всеки жител. Тази стойност обаче внезапно би изчезнала, ако предишното отношение бъде възстановено и изворът възвърне предишния си приток на вода. Подобен резултат би настъпил, ако населението на оазиса нарасне до такава степен, че водата на извора вече да не достига за задоволяването на всички потребности. Такава промяна, дължаща се на увеличаването на потребителите, би могла дори да настъпва с известна редовност в моментите, когато оазисът е посещаван от многобройни кервани.
Стойността следователно не е нещо присъщо на благата, не е тяхно свойство, нито самостоятелно нещо, съществуващо само по себе си. Тя е преценка, която стопанисващите хора правят относно значението на благата, с които разполагат, за поддържането на своя живот и благополучие. Поради това стойността не съществува извън съзнанието на хората. Затова е и съвсем погрешно да се нарича „стойност“ едно благо, което има стойност за стопанисващите индивиди, или икономистите да говорят за „стойности“ като за самостоятелни реални неща и така да обективират стойността. Защото обективно съществуващите същности винаги са само отделни неща или количества от неща, а тяхната стойност е нещо коренно различно от самите неща; тя е преценка, направена от стопанисващите индивиди относно значението, което разполагането с нещата има за поддържането на техния живот и благополучие. Обективирането на стойността на благата, която по природата си е изцяло субективна, въпреки това твърде много е допринесло за обърквания относно основните принципи на нашата наука.
2. Първоначалната мярка на стойността
В досегашното изложение насочихме вниманието си към природата и крайните причини на стойността – тоест към факторите, общи за стойността във всички случаи. Но в действителния живот установяваме, че стойностите на различните блага са твърде различни по величина и че стойността на дадено благо често се променя. Изследване на причините за различията в стойността на благата и изследване на мярката на стойността са темите, които ще ни занимават в този раздел. Ходът на нашето изследване се определя от следното съображение.
Благата, с които разполагаме, нямат стойност за нас сами по себе си. Напротив, видяхме, че единствено задоволяването на нашите потребности има значение пряко за нас, тъй като нашият живот и благополучие зависят от него. Но обясних също, че хората приписват това значение на благата, с които разполагат, ако благата им осигуряват задоволяването на потребности, които не биха били осигурени, ако не разполагаха с тях – тоест те приписват това значение на стопанските блага. Поради това в стойността на благата винаги срещаме единствено значението, което придаваме на задоволяването на нашите потребности – тоест на нашия живот и благополучие. Ако съм описал достатъчно природата на стойността на благата, ако е установено, че в крайна сметка единствено задоволяването на нашите потребности има значение за нас, и ако е установено също, че стойността на всички блага е единствено импутация на това значение върху стопанските блага, то различията, които наблюдаваме във величината на стойността на различните блага в действителния живот, могат да се основават единствено на различия във величината на значението на задоволяванията, които зависят от разполагането ни с тези блага. За да сведем различията, които наблюдаваме във величината на стойността на различните блага в действителния живот, до техните крайни причини, ние следователно трябва да изпълним двойна задача. Трябва да изследваме: (1) до каква степен различните задоволявания имат различни степени на значение за нас (субективен фактор) и (2) кои задоволявания на конкретни потребности зависят, във всеки отделен случай, от разполагането ни с дадено благо (обективен фактор). Ако това изследване покаже, че отделните задоволявания на конкретни потребности имат различни степени на значение за нас и че тези задоволявания, с толкова различни степени на значение, зависят от разполагането ни с определени стопански блага, ние ще сме разрешили нашия проблем. Защото ще сме свели стопанското явление, чието обяснение определихме като централен проблем на това изследване, до неговите крайни причини. Имам предвид различията във величината на стойността на благата.
С отговора на въпроса за крайните причини на различията в стойността на благата се дава решение и на проблема за това как се получава така, че стойността на всяко от различните блага сама по себе си е подложена на промяна. Всяка промяна се състои единствено в различия във времето. Поради това, със знанието за крайните причини на различията между членовете на едно множество от величини изобщо, придобиваме и по-дълбоко проникновение в техните промени.
A. Различия във величината на значението на различните задоволявания (субективен фактор).
Що се отнася до различията в значението, което различните задоволявания имат за нас, преди всичко е факт от най-обикновения опит, че задоволяванията с най-голямо значение за хората обикновено са онези, от които зависи поддържането на живота, и че другите задоволявания се степенуват по величина на значението според степента (продължителност и интензивност) на удоволствието, зависещо от тях. Така, ако стопанисващите хора трябва да избират между задоволяването на потребност, от която зависи поддържането на техния живот, и друга, от която зависи единствено по-голяма или по-малка степен на благополучие, те обикновено ще предпочетат първата. По същия начин те обикновено ще предпочитат задоволявания, от които зависи по-висока степен на тяхното благополучие. При еднаква интензивност те ще предпочитат удоволствия с по-голяма продължителност пред удоволствия с по-малка продължителност, а при еднаква продължителност – удоволствия с по-голяма интензивност пред удоволствия с по-малка интензивност.
Поддържането на нашия живот зависи от задоволяването на нашата потребност от храна, а също, в нашия климат, от обличането на телата ни и от това да разполагаме с подслон. Но единствено по-висока степен на благополучие зависи от това да имаме карета, дъска за шах и т.н. Така наблюдаваме, че хората се страхуват от липсата на храна, облекло и подслон много повече, отколкото от липсата на карета, дъска за шах и т.н. Те приписват и значително по-високо значение на осигуряването на задоволяването на първите потребности, отколкото приписват на задоволяването на потребности, от които, както в току-що споменатите случаи, зависи единствено преходна наслада или повишен комфорт (тоест единствено по-висока степен на тяхното благополучие). Но и тези задоволявания имат твърде различни степени на значение. Поддържането на живота не зависи нито от това да имаме удобно легло, нито от това да имаме дъска за шах, но употребата на тези блага допринася, и то несъмнено в твърде различна степен, за увеличаването на нашето благополучие. Поради това не може да има и съмнение, че когато хората имат избор между това да се лишат от удобно легло или да се лишат от дъска за шах, те ще се откажат от последната много по-лесно, отколкото от първото.
Така видяхме, че различните задоволявания са твърде неравностойни по значение, тъй като някои са задоволявания, които имат за хората цялото значение на поддържането на техния живот, други са задоволявания, които определят тяхното благополучие в по-висока степен, трети – в по-малка степен, и така надолу до задоволявания, от които зависи някаква незначителна преходна наслада. Но внимателното разглеждане на явленията на живота показва, че тези различия в значението на различните задоволявания могат да се наблюдават не само при задоволяването на потребности от различен вид, но и при по-пълното или по-малко пълно задоволяване на една и съща потребност.
Животът на хората зависи от задоволяването на тяхната потребност от храна изобщо. Но би било съвсем погрешно да се разглеждат всички храни, които те консумират, като необходими за поддържането на техния живот или дори на тяхното здраве (тоест за тяхното продължаващо благополучие). Всеки знае колко лесно е да се пропусне едно от обичайните хранения, без да се застраши животът или здравето. Действително, опитът показва, че количествата храна, необходими за поддържането на живота, са само малка част от това, което заможните хора по правило консумират, и че хората дори приемат много повече храна и питие, отколкото е необходимо за пълното опазване на здравето. Хората консумират храна по няколко причини: преди всичко те приемат храна, за да поддържат живота; отвъд това приемат допълнителни количества, за да опазят здравето си, тъй като диета, достатъчна единствено за поддържане на живота, е твърде оскъдна, както показва опитът, за да се избегнат органични разстройства; накрая, след като вече са консумирали количества, достатъчни за поддържане на живота и опазване на здравето, хората приемат още храна просто заради удоволствието, извличано от нейната консумация.
Отделните конкретни актове на задоволяване на потребността от храна следователно имат твърде различни степени на значение. Задоволяването на потребността от храна на всеки човек до точката, в която по този начин е осигурен неговият живот, има цялото значение на поддържането на неговия живот. Консумацията, надхвърляща това количество, отново до известна точка, има значението на опазването на неговото здраве (тоест на неговото продължаващо благополучие). Консумацията, простираща се отвъд дори тази точка, има единствено значението – както показва наблюдението – на постепенно отслабваща наслада, докато най-сетне достигне определена граница, при която задоволяването на потребността от храна е толкова пълно, че всеки по-нататъшен прием на храна не допринася нито за поддържането на живота, нито за опазването на здравето – нито дори доставя удоволствие на консумиращия, ставайки отначало нещо безразлично за него, накрая причина за болка, опасност за здравето и най-сетне опасност за самия живот.
Подобни наблюдения могат да се направят и по отношение на по-пълното или по-малко пълно задоволяване на всички други човешки потребности. Една стая или поне някакво място за спане, защитено от стихиите, е необходимо в нашия климат за поддържането на живота, а сравнително просторно жилище – за опазването на здравето. Освен това обаче хората обикновено притежават допълнителни помещения, ако разполагат със средствата, единствено за целите на удоволствието (приемни салони, бални зали, игрални стаи, павилиони, ловни хижи и т.н.). Така не е трудно да се разпознае, че отделните конкретни актове на задоволяване на потребността от подслон имат твърде различни степени на значение. До известна точка нашият живот зависи от задоволяването на нашата потребност от подслон. Отвъд това нашето здраве зависи от по-пълно задоволяване. А по-нататъшните опити да се задоволи същата потребност ще донесат отначало по-голяма, а после по-малка наслада, докато най-сетне може да се помисли за точка, за всеки човек, в която по-нататъшното използване на наличните помещения би станало нещо съвсем безразлично за него и накрая дори обременително.
Следователно по отношение на повече или по-малко пълното задоволяване на една и съща потребност е възможно да се направи наблюдение, подобно на онова, което направихме по-рано относно различните потребности на хората. По-рано видяхме, че различните потребности на хората са твърде неравностойни по важност на тяхното задоволяване, като се степенуват от важността на самия живот надолу до важността, която хората приписват на едно малко преходно удоволствие. Сега виждаме освен това, че задоволяването на която и да е определена потребност има, до известна степен на пълнота, относително най-висока важност, и че по-нататъшното задоволяване има постепенно намаляваща важност, докато най-сетне се достигне етап, на който по-пълното задоволяване на тази конкретна потребност става безразлично. В крайна сметка настъпва етап, на който всеки акт, който външно има вид на задоволяване на тази потребност, не само че няма повече никаква важност за потребяващия, но дори представлява за него бреме и страдание.
За да преизкажа предходния довод числово, та да улесня разбирането на последващото трудно изследване, ще обознача важността на онези задоволявания, от които зависи животът, с 10, а по-малката важност на останалите задоволявания последователно с 9, 8, 7, 6 и т.н. По този начин получаваме скала на важността на различните задоволявания, която започва с 10 и завършва с 1.
Нека сега за всяко от тези различни задоволявания дадем числов израз на допълнителната важност, намаляваща постепенно от цифрата, която обозначава степента, до която дадената потребност вече е задоволена, на по-нататъшните актове на задоволяване на тази конкретна потребност. За задоволяванията, от които до известна точка зависи самият ни живот, а отвъд тази точка зависи едно благополучие, което неотклонно намалява със степента на пълнота на вече постигнатото задоволяване, получаваме скала, която започва с 10 и завършва с 0. По същия начин за задоволяванията, чиято най-висока важност е 9, получаваме скала, която започва с тази цифра и също завършва с 0, и така нататък.
Десетте скали, получени по този начин, са дадени в следната таблица:38
Менгер обаче не назовава изрично своята независима променлива в самото начало и оставя на читателя сам да я открие в последвалото изложение. На места Менгер заявява смътно, че последователните прибавки към общото задоволяване са резултат от последователни „актове на задоволяване“, но по-късно (с. 130) той ясно посочва, че те са резултат от последователни равни прибавки към количеството на потребяваната стока. Това обаче не е краят на въпроса. В абзаца, следващ таблицата, Менгер сравнява цифрите от една колона с тези от друга колона, когато доказва, че след като е била потребена пета единица (?) храна, индивидът от таблицата се изправя пред факта, че шеста единица храна ще му даде по-малко допълнително задоволяване, отколкото би дала първа единица тютюн, и че следователно той трябва да приведе в равновесие потреблението на двете стоки. Подобно сравнение не е валидно, освен ако единица тютюн и единица храна не са дефинирани така, че и двете да се получават с еднакъв разход на някакъв друг ресурс (като труд или пари), тъй като в противен случай двете единици не биха съставлявали алтернативи, между които индивидът трябва да избира.
Следователно един минимален модел, отговарящ на изложението на Менгер, изисква следните допускания:
(1) Стопанисващият индивид от таблицата е способен не само да подрежда своите задоволявания, но и да приписва кардинални показатели на относителните им степени на важност. С други думи, той е способен да сравнява различни задоволявания въз основа на еднородна единица за задоволяване. (Виж също обобщението на принципите на с. 139 и изложението в гл. IV, разд. 2.)
| I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 |
| 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
| 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 | 0 |
| 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 | 0 | |
| 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 | 0 | ||
| 5 | 4 | 3 | 2 | 1 | 0 | |||
| 4 | 3 | 2 | 1 | 0 | ||||
| 3 | 2 | 1 | 0 | |||||
| 2 | 1 | 0 | ||||||
| 1 | 0 | |||||||
| 0 |
Да предположим, че скалата в колона I изразява важността за някой отделен индивид на задоволяването на потребността му от храна, като тази важност намалява в зависимост от вече достигнатата степен на задоволяване, и че скалата в колона V изразява по подобен начин важността на потребността му от тютюн. Очевидно е, че задоволяването на потребността му от храна, до известна степен на пълнота, има решително по-висока важност за този индивид, отколкото задоволяването на потребността му от тютюн. Но ако потребността му от храна вече е задоволена до известна степен на пълнота (ако например по-нататъшното задоволяване на потребността му от храна има за него само важността, която обозначихме числово с цифрата 6), то потреблението на тютюн започва да има за него същата важност, както по-нататъшното задоволяване на потребността му от храна. Следователно от този момент нататък индивидът ще се стреми да приведе в равновесие задоволяването на потребността си от тютюн със задоволяването на потребността си от храна. Макар че задоволяването на потребността му от храна изобщо има значително по-висока важност за въпросния индивид, отколкото задоволяването на потребността му от тютюн, при постепенното задоволяване на първата въпреки това настъпва етап (както е илюстрирано в таблицата), на който по-нататъшните актове на задоволяване на потребността му от храна имат за него по-малка важност, отколкото първите актове на задоволяване на потребността му от тютюн, която, макар изобщо по-маловажна, на този етап е все още напълно незадоволена.
С това позоваване на едно обикновено житейско явление смятам, че удовлетворително изясних значението на числата в таблицата, които бяха избрани единствено за да улеснят демонстрацията на една трудна и дотогава неизследвана област на психологията.
Различната важност, която задоволяването на отделните конкретни потребности има за хората, не е чужда на съзнанието на нито един стопанисващ човек, колкото и малко внимание досега да са обръщали учените на разглежданите тук явления. Където и да живеят хората и каквото и равнище на цивилизация да заемат, можем да наблюдаваме как стопанисващите индивиди претеглят относителната важност на задоволяването на различните си потребности изобщо, как претеглят особено относителната важност на отделните актове, водещи до повече или по-малко пълното задоволяване на всяка потребност, и как накрая се ръководят от резултатите от това сравнение в дейности, насочени към възможно най-пълното задоволяване на потребностите им (стопанисване). Действително това претегляне на относителната важност на потребностите – този избор между потребности, които трябва да останат незадоволени, и потребности, които в съответствие с наличните средства трябва да достигнат задоволяване, както и определянето на степента, до която последните трябва да бъдат задоволени – е именно онази част от стопанската дейност на хората, която изпълва умовете им повече от всяка друга, която има най-далекостигащо влияние върху стопанските им усилия и която се упражнява почти непрекъснато от всеки стопанисващ индивид. Но познанието на хората за различните степени на важност на задоволяването на различните потребности и на отделните актове на задоволяване е също и първата причина за разликите в стойността на благата.
Б. Зависимостта на отделните задоволявания от определени блага (обективен фактор).
Ако срещу всяка отделна конкретна потребност на хората имаше едно-единствено налично благо и това благо беше пригодно изключително за задоволяване на тази една потребност (така че, от една страна, задоволяването на потребността не би се състояло, ако въпросното благо не беше на наше разположение, а от друга страна, благото би могло да служи за задоволяване на тази конкретна потребност и на никоя друга), определянето на стойността на благото би било твърде лесно; тя би била равна на важността, която приписваме на задоволяването на тази потребност. Защото е очевидно, че винаги когато при задоволяването на дадена потребност зависим от наличието на определено благо (тоест винаги когато това задоволяване не би се състояло, ако не разполагахме с благото) и когато същевременно това благо не е пригодно за никаква друга полезна цел, то може да достигне пълната, но никога никаква друга важност освен онази, която даденото задоволяване има за нас. Следователно в зависимост от това дали важността на даденото задоволяване за нас в случай като този е по-голяма или по-малка, стойността на въпросното благо за нас ще бъде по-голяма или по-малка. Ако например един късоглед индивид бъде изхвърлен на пустинен остров и сред спасените блага намери само един чифт очила, които коригират късогледството му, но не и втори чифт, няма съмнение, че тези очила биха имали за него пълната важност, която той приписва на коригираното зрение, и също толкова сигурно никаква по-голяма важност, тъй като очилата едва ли биха били пригодни за задоволяване на други потребности.
Но в обикновения живот отношението между наличните блага и нашите потребности е по принцип много по-сложно. Обикновено не едно-единствено благо, а количество блага стои срещу не една-единствена конкретна потребност, а комплекс от такива потребности. Понякога по-голям, а понякога по-малък брой задоволявания, от твърде различни степени на важност, зависи от разпореждането ни с дадено количество блага, и всяко едно от благата притежава способността да поражда тези задоволявания, толкова силно различаващи се по важност.
Един изолиран земеделец след богата реколта разполага с повече от двеста бушела пшеница. Една част от тях му осигурява поддържането на собствения му живот и този на семейството му до следващата реколта, а друга част – запазването на здравето; трета част му гарантира посевно зърно за следващата сеитба; четвърта част може да се използва за производството на бира, уиски и други луксозни стоки; а пета част може да се употреби за угояване на добитъка му. Останалите няколко бушела, които не може повече да използва за тези по-важни задоволявания, той отделя за храненето на домашни любимци, за да направи остатъка от зърното си по някакъв начин полезен.
Следователно земеделецът е зависим от зърното, което притежава, за задоволявания от твърде различни степени на важност. Най-напред с него той осигурява собствения си живот и този на семейството си, а след това собственото си здраве и здравето на семейството си. Отвъд това с него той осигурява непрекъснатото функциониране на стопанството си, важна основа на трайното му благополучие. Накрая той употребява една част от зърното си за цели на удоволствието, като и при това отново употребява зърното си за цели, които са от твърде различни степени на важност за него.
Така разглеждаме случай – случай, типичен за обикновения живот – при който задоволявания от твърде различни степени на важност зависят от наличието на едно количество блага, което заради по-голяма простота ще приемем, че е съставено от напълно еднородни единици. Въпросът, който сега възниква, е: каква при дадените условия е стойността на определена част от зърното за нашия земеделец? Дали бушелите зърно, които осигуряват собствения му живот и този на семейството му, ще имат за него по-висока стойност, отколкото бушелите, които му позволяват да засее нивите си? И дали последните бушели ще имат за него по-голяма стойност, отколкото бушелите зърно, които употребява за цели на удоволствието?
Никой няма да отрече, че задоволяванията, които изглеждат осигурени от различните части на наличния запас зърно, са твърде неравностойни по важност, като варират от важност 10 до важност 1 според предишните ни обозначения. И все пак никой няма да може да поддържа, че някои бушели зърно (онези например, с които земеделецът ще изхранва себе си и семейството си до следващата реколта) ще имат за него по-висока стойност, отколкото други бушели със същото качество (онези например, от които ще приготвя луксозни напитки).
В този, както и във всеки друг случай, при който задоволяванията с различна степен на важност зависят от разполагането с дадено количество блага, ние се изправяме преди всичко пред трудния въпрос: кое точно задоволяване зависи от определена част от въпросното количество блага?
Разрешението на този най-важен въпрос на теорията на стойността следва от размишлението върху човешкото стопанство и върху природата на стойността.
Видяхме, че усилията на хората са насочени към пълното задоволяване на техните потребности, а там, където това е невъзможно, към възможно най-пълното им задоволяване. Ако едно количество блага стои насреща на потребности с различна важност за хората, те ще задоволят или ще се погрижат най-напред за онези потребности, чието задоволяване има за тях най-голямата важност. Ако останат някакви блага, те ще ги насочат към задоволяването на потребностите, които по степен на важност следват непосредствено след вече задоволените. Всеки по-нататъшен остатък ще бъде прилаган последователно към задоволяването на потребностите, които идват по реда си по степен на важност.39
Ако едно благо може да бъде използвано за задоволяването на няколко различни вида потребности и ако по отношение на всеки вид потребност последователните единични актове на задоволяване имат всеки път намаляваща важност според степента на пълнота, с която въпросната потребност вече е била задоволена, стопанисващите хора ще използват най-напред наличните им количества от благото, за да осигурят онези актове на задоволяване – независимо от вида на потребността, – които имат за тях най-висока важност. Те ще използват всякакви оставащи количества, за да осигурят задоволяванията на конкретни потребности, които следват по важност, а всеки по-нататъшен остатък – за да осигурят последователно по-малко важни задоволявания. Крайният резултат от тази процедура е, че най-важните измежду задоволяванията, които не могат да бъдат постигнати, имат еднаква важност за всеки вид потребност и следователно че всички потребности биват задоволявани до еднаква степен на важност на отделните актове на задоволяване.
Питахме се каква стойност има за стопанисващия индивид една дадена единица от притежавано от него количество блага. Нашият въпрос може да бъде поставен по-точно по отношение на природата на стойността, ако бъде формулиран в следната форма: кое задоволяване не би било постигнато, ако стопанисващият индивид не разполагаше с дадената единица, тоест ако той разполагаше с обща сума, по-малка с тази именно единица? Отговорът, който следва от предходното изложение върху природата на човешкото стопанство, е, че в този случай всеки стопанисващ индивид непременно би задоволил с количеството блага, което все още му остава, своите по-важни потребности и би се отказал от задоволяването на по-маловажните. Така от всички предишно получени задоволявания само онова, което има за него най-малката важност, сега би останало непостигнато.
Съответно, във всеки конкретен случай, измежду всички задоволявания, осигурени посредством цялото количество от едно благо, с което разполага стопанисващият индивид, само онези, които имат за него най-малката важност, зависят от наличието на дадена част от цялото количество. Оттук стойността за това лице на коя да е част от цялото налично количество от благото е равна на важността за него на най-маловажните задоволявания измежду осигурените от цялото количество и постигнати с равна по размер част.40
Да предположим, че един индивид се нуждае от 10 дискретни единици (или 10 мерки) от едно благо за пълното задоволяване на всичките си потребности от това благо, че тези потребности се изменят по важност от 10 до 1, но че той разполага само със 7 единици (или само със 7 мерки) от благото. От казаното за природата на човешкото стопанство непосредствено е видно, че този индивид ще задоволи с количеството, с което разполага (7 единици), само онези свои потребности от благото, които се простират по важност от 10 до 4, и че другите потребности, простиращи се по важност от 3 до 1, ще останат незадоволени. Каква е стойността за въпросния стопанисващ индивид на една от неговите 7 единици (или мерки) в този случай? Според онова, което узнахме за природата на стойността на благата, този въпрос е равнозначен на въпроса: каква е важността на задоволяванията, които биха останали непостигнати, ако засегнатият индивид разполагаше само с 6 вместо със 7 единици (или мерки). Ако някоя случайност го лишеше от едно от седемте му блага (или мерки), ясно е, че въпросното лице би използвало оставащите 6 единици, за да задоволи по-важните потребности, и би пренебрегнало най-маловажната. Оттук резултатът от загубата на едно благо (или една мерка) би бил, че само най-малкото от всички задоволявания, осигурени от цялото налично количество от седем единици (тоест задоволяването, чиято важност беше обозначена с 4), би било изгубено, докато онези задоволявания (или актове на задоволяване на потребности), чиято важност се простира от 10 до 5, биха се осъществили както преди. В този случай следователно само едно задоволяване, чиято важност беше обозначена с 4, ще зависи от разполагането с една-единствена единица (или мерка), и докато въпросният индивид продължава да разполага със 7 единици (или мерки) от благото, стойността на всяка единица (или мерка) ще бъде равна на важността на това задоволяване. Защото единствено това задоволяване с важност 4 зависи от една единица (или мерка) от наличното количество на благото. При равни други условия, ако на въпросния стопанисващ индивид бяха налични само 5 единици (или мерки) от благото, очевидно е, че – докато това стопанско положение продължава – всяка дискретна единица или частично количество от благото би имало за него важност, изразена числено с числото 6. Ако той имаше 3 единици, всяка от тях би имала за него важност, изразена числено с числото 8. Накрая, ако имаше само едно-единствено благо, важността му би била равна на 10.
Разглеждането на редица конкретни случаи напълно ще изясни изложените тук принципи, и аз не желая да отбягвам тази важна задача, макар да зная, че ще се сторя досаден на някои читатели. Следвайки пътя на Adam Smith, ще рискувам известна досадност, за да спечеля яснота на изложението.
За да започнем с най-простия случай, да предположим, че един изолиран стопанисващ индивид обитава скалист остров в морето, че той намира на острова само един-единствен извор и че е изключително зависим от него за задоволяването на потребността си от прясна вода. Да приемем, че този изолиран индивид се нуждае: (а) от една единица вода дневно за поддържането на живота си, (б) от деветнадесет единици за животните, чието мляко и месо му доставят най-необходимите средства за прехрана, (в) от четиридесет единици, отчасти за да може да консумира пълното количество, необходимо за поддържането не само на живота, но и на здравето му; отчасти, доколкото е необходимо за продължаването на здравето и общото му благополучие, за да почиства тялото си, дрехите си и сечивата си; и отчасти за издръжката на някои допълнителни животни, чието мляко и месо смята за нужни, и накрая (г) от четиридесет допълнителни единици вода дневно, отчасти за цветната си градина и отчасти за някои животни, които той държи не за поддържането на живота и здравето си, а просто с цел по-разнообразна храна или единствено за компания. Да приемем също, че той не умее да използва повече от това общо количество от сто единици вода.
Докато изворът дава вода толкова обилно, че той не само може да задоволи всичките си потребности от вода, но и да остави всеки ден да изтекат в морето няколко хиляди ведра, и следователно докато задоволяването на нито една от потребностите му не зависи от това дали разполага с една единица повече или с една единица по-малко (например с едно пълно ведро), една единица вода, както видяхме, няма да има за него нито стопански характер, нито стойност, и така не може да става дума за величината на нейната стойност. Но ако сега някое природно събитие внезапно причини частичното изтощаване на извора и ако нашият островитянин в резултат на това разполагаше само с 90 единици вода, докато продължава да се нуждае от 100 единици за пълното задоволяване на потребностите си, ясно е, че тогава някое задоволяване би зависело от наличието на всяка част от целия запас от вода, и оттук че всяка отделна единица вода би придобила онова значение за него, което наричаме стойност.
Ако сега обаче попитаме кое от неговите задоволявания зависи в този случай от дадена част от наличните му 90 единици вода, например от 10 единици, нашият въпрос приема следната форма: кои задоволявания на нашия изолиран индивид не биха били постигнати, ако той не разполагаше с тази дадена част от запаса, тоест ако имаше само 80 вместо 90 единици?
Нищо не е по-сигурно от това, че нашият стопанисващ индивид би продължил, дори ако имаше налични само 80 единици вода дневно, да консумира количеството, необходимо за запазването на живота му, и толкова повече, колкото ще поддържа толкова животни, колкото са незаменими за неговото оцеляване. Тъй като тези цели изискват само 20 единици вода дневно, той би приложил оставащите 60 единици най-напред към задоволяването на всички потребности, от които зависят неговото здраве и продължаващото му общо благополучие. Тъй като за тази цел той се нуждае общо само от 40 ведра вода дневно, би му останали 20 единици, които биха могли да бъдат използвани за цели на чисто наслаждение. Последните 20 единици биха могли така да поддържат или цветната му градина, или животните, които притежава единствено за удоволствие. Той несъмнено би избрал измежду двете задоволявания онова, което му се струва по-важното, и би пренебрегнал по-маловажното.
Когато нашият Crusoe разполага с 90 единици вода дневно, въпросът дали ще продължи да разполага с това количество, или с 10 единици по-малко, е за него равнозначен на въпроса дали ще бъде или няма да бъде в състояние да продължи да задоволява най-маловажните потребности, които биват задоволявани с 10 единици вода дневно. Следователно, докато общо количество от 90 единици продължава да бъде на негово разположение, 10 единици вода ще имат само важността на тези най-маловажни задоволявания – тоест само важността на относително незначителни наслаждения.
Да предположим сега, че изворът, който снабдява индивида от изолираното стопанство с вода, е изтощен още повече, и то до такава степен, че дневно са му налични само четиридесет единици вода. Сега отново, точно както преди, поддържането на живота и благополучието му ще зависи от наличието на цялото това количество вода. Но положението се е променило в едно важно отношение. Ако по-рано някое от неговите удоволствия или удобства зависеше от наличието на всяка – по какъвто и да е начин практически значима – част от целия запас (например на една единица), то сега въпросът за една единица повече или една единица по-малко налична вода дневно е за нашия Crusoe вече въпрос за по-пълното или по-непълно поддържане на неговото здраве или общо благополучие. С други думи, ако той загубеше една единица, последицата би била, че вече не би могъл да задоволи една от потребностите, от чието задоволяване зависят запазването на здравето му и продължаващото му общо благополучие. Ако едно-единствено ведро вода нямаше каквато и да е стойност за нашия Crusoe, докато той разполагаше с няколкостотин ведра дневно, и ако по-късно, когато имаше само 90 единици дневно, всяка единица имаше само важността на някое отделно наслаждение, зависещо от нея, то сега всяка част от все още наличните четиридесет единици има за него важността на много по-важни задоволявания. Защото сега задоволяването на потребности, чието незадоволяване уврежда здравето му и продължаващото му благополучие, зависи от всяка една от четиридесетте единици. Но стойността на всяко количество блага е равна на важността на задоволяванията, които зависят от него. Ако стойността на една единица вода за нашия Crusoe беше отначало равна на нула, а във втория случай равна на едно, то сега тя вече би се изразила числено с нещо като числото шест.
Да предположим, че при продължаваща суша изворът пресъхва все повече и накрая дава дневно точно толкова вода, колкото е необходимо едва-едва да се поддържа животът на този изолиран индивид (следователно в нашия случай приблизително 20 единици, тъй като толкова са му нужни за самия него и за онези животни от стадото му, без чието мляко и месо той не може да остане жив). В такъв случай е ясно, че всяко практически значимо количество вода, с което той разполага, би имало пълната важност на поддържането на живота му. Затова една единица вода би имала още по-висока стойност отпреди, стойност, изразена числено с цифрата 10.
Така в първия от нашите случаи видяхме, че докато индивидът разполагаше с няколко хиляди ведра вода дневно, една малка част от това количество, например едно ведро, изобщо нямаше стойност за него, защото никакво удовлетворяване не зависеше от което и да е отделно ведро. Във втория случай видяхме, че една конкретна единица от наличните за него 90 единици вече имаше важността на определени второстепенни наслади, тъй като най-маловажните удовлетворявания, които зависеха от 90-те единици, бяха именно тези наслади. В третия случай, когато той разполагаше само с 40 единици вода дневно, видяхме, че от всяка конкретна единица зависеха по-важни удовлетворявания. В четвъртия случай от всяка конкретна единица станаха зависими още по-важни удовлетворявания. Във всеки следващ случай видяхме как стойността на оставащите единици се покачва последователно, тъй като от тях ставаха зависими все по-важни удовлетворявания.
За да преминем към по-сложни (обществени) отношения, да предположим, че едно ветроходно корабче е все още на 20 дни път, за да достигне суша, че поради някаква злополука хранителните му запаси са почти изцяло загубени и че за всеки от спътниците на борда е останало само такова количество от някакъв един вид храна, например сухари, каквото е точно достатъчно за запазването на живота му през 20-те дни. Това е случай, в който дадени потребности на лицата на ветроходния кораб са изправени срещу разпореждане с точно онова количество от дадено благо, което прави удовлетворяването на тези потребности изцяло зависимо от наличното количество на благото. Ако се приеме, че животът на пътниците може да бъде поддържан само ако всеки от тях консумира половин фунт сухари дневно и че всеки пътник действително притежава 10 фунта сухари, тогава това количество храна ще има за всеки пътник пълната важност на поддържането на живота му. При такива условия никой, който поне малко цени собствения си живот, не би могъл да бъде убеден да предаде това количество блага или дори някоя забележима част от него срещу каквито и да било блага, различни от хранителни продукти, дори срещу най-ценните блага на обикновения живот. Ако например един богат човек, пътуващ на лодката, предложи фунт злато за същото тегло сухари, за да облекчи мъките на глада, неизбежни при толкова оскъдни дажби, той не би намерил нито един от спътниците си готов да приеме такава сделка.
Да предположим по-нататък, че пътниците на кораба разполагат с още по пет фунта корабни сухари всеки, в допълнение към вече споменатите 10 фунта. В този случай животът им вече не би зависел от разпореждането им с един-единствен фунт сухари, тъй като един фунт би могъл да бъде изтеглен от контрола им или разменен от тях за блага, различни от хранителни продукти, без да се застрашава животът им. Макар че самият им живот вече не би зависел от един фунт от храната, един фунт от нея все пак би представлявал защита срещу мъките на глада, както и средство за запазване на здравето им, тъй като такова оскъдно хранене, продължено двадесет дни, каквото би било изхранването на всички лица, разполагащи само с десет фунта сухари, без съмнение би имало вредно въздействие върху благополучието им. При такива обстоятелства, макар един-единствен фунт сухари вече да не би имал за тях важността на поддържането на живота им, той все пак би имал онази важност, която всеки придава на запазването на здравето и благополучието си, доколкото те зависят от един-единствен фунт сухари.
Да предположим най-сетне, че камбузът на кораба е напълно лишен от всичките си хранителни запаси; че пътниците също са без каквато и да било собствена храна; че корабът е натоварен с товар от няколко хиляди центнера сухари; и че капитанът на кораба, имайки предвид злощастното положение на пътниците вследствие на това бедствие, упълномощава всеки да се храни по желание със сухари. Пътниците, разбира се, ще вземат сухарите, за да утолят глада си. Но никой няма да се усъмни, че едно вкусно парче месо би имало в такъв случай значителна стойност за пътник, чието цялостно изхранване в продължение на двадесет дни иначе би се състояло единствено от сухари, докато един фунт сухари би имал извънредно малка стойност, а може би изобщо никаква стойност.
Защо разпореждането с един фунт сухари имаше за всеки пътник пълната важност на поддържането на живота му в първия от тези случаи, все още много голяма важност във втория случай, но никаква важност, или във всеки случай само извънредно нищожна важност, в третия случай?
Потребностите на пътниците останаха същите и в трите случая, тъй като нито личностите им, нито изискванията им се промениха. Това, което обаче се промени, беше количеството храна, изправено срещу тези изисквания във всеки случай. Срещу еднакви изисквания за храна от страна на пътниците имаше десет фунта храна на човек в първия случай, по-голямо количество във втория случай и още по-голямо количество в третия случай. Затова, от един случай към следващия, важността на удовлетворяванията, които зависеха от отделните единици на храната, прогресивно намаляваше.
Но онова, което успяхме да наблюдаваме тук, отначало при изолиран индивид, а после в малка група, временно изолирана от останалата част на човечеството, е еднакво валидно за по-сложните взаимовръзки на един народ и на човешкото общество изобщо. Положението на жителите на една страна след провал на реколтата, след средна реколта и накрая в година след изобилна реколта, представя отношения, аналогични по природа на описаните по-горе. И тук, срещу определени конкретни изисквания, има по-малко налично количество храна в първия случай, отколкото във втория, и по-малко във втория случай, отколкото в третия. Затова и в тези случаи важността на удовлетворяванията, които зависят от отделните единици на цялото количество, се изменя значително.
Ако в страна, която току-що е имала изобилна реколта, изгори силоз със 100 000 бушела жито, последицата от бедствието ще бъде най-много, че ще се произведе по-малко алкохол или че по-бедната част от населението в най-лошия случай ще бъде хранена малко по-оскъдно, без да търпи лишения; ако бедствието настъпи след средна реколта, мнозина вече ще трябва да се откажат от по-важни удовлетворявания; а ако нещастието съвпадне с глад, твърде много хора ще загинат от глад. Във всеки от трите случая от всяка конкретна единица от наличното за засегнатите хора зърно зависят удовлетворявания с твърде различни степени на важност, и поради тази причина стойността на една единица зърно се изменя силно в трите случая.
Ако обобщим казаното, получаваме следните принципи като резултат от нашето изследване дотук:
(1) Важността, която благата имат за нас и която наричаме стойност, е единствено приписана. По същество само удовлетворяванията имат важност за нас, защото поддържането на живота и благополучието ни зависят от тях. Но ние логически приписваме тази важност на благата, от чиято наличност съзнаваме, че сме зависими за тези удовлетворявания.
(2) Величините на важността, които различните удовлетворявания на конкретни потребности (отделните актове на удовлетворяване, които могат да бъдат реализирани посредством отделни блага) имат за нас, са неравни, а тяхната мярка се крие в степента на важността им за поддържането на живота и благосъстоянието ни.
(3) Величините на важността на нашите удовлетворявания, които се приписват на благата – тоест величините на техните стойности – следователно също са неравни, а тяхната мярка се крие в степента на важността, която удовлетворяванията, зависими от съответните блага, имат за нас.
(4) Във всеки отделен случай, от всички удовлетворявания, осигурени от цялото налично количество на едно благо, само онези, които имат най-малка важност за стопанстващия индивид, са зависими от разпореждането с дадена част от цялото количество.
(5) Стойността на едно отделно благо или на дадена част от цялото количество на едно благо, с което разполага стопанстващ индивид, е следователно за него равна на важността на най-маловажното от удовлетворяванията, осигурени от цялото налично количество и постигани с която и да е равна част. Защото именно по отношение на тези най-маловажни удовлетворявания съответният стопанстващ индивид е зависим от наличността на отделното благо или на дадено количество от едно благо.41
Така в нашето изследване дотук проследихме различията в стойността на благата обратно до техните най-крайни причини и същевременно намерихме крайната и първоначална мярка, по която стойностите на всички блага се преценяват от хората.
Ако казаното бъде правилно разбрано, не може да има никаква трудност при разрешаването на който и да е проблем, свързан с обяснението на причините, определящи различията между стойностите на две или повече конкретни блага или количества блага.
Ако запитаме например защо един фунт питейна вода при обикновени обстоятелства изобщо няма стойност за нас, докато една нищожна частица от фунт злато или диаманти обикновено проявява много висока стойност, отговорът е следният: диамантите и златото са толкова редки, че всички налични за човечеството диаманти биха могли да се поберат в един сандък, а цялото злато – в едно-единствено голямо помещение, както ще покаже едно просто изчисление. Питейната вода, от друга страна, се намира в толкова големи количества на земята, че трудно може да се си представи резервоар, достатъчно голям да я побере цялата. Съответно хората са в състояние да удовлетворяват само най-важните потребности, на които служат златото и диамантите, докато обикновено са в положение не само да удовлетворяват напълно потребностите си от питейна вода, но освен това и да оставят големи количества от нея да изтекат неизползвани, тъй като не са в състояние да изразходват цялото налично количество. При обикновени обстоятелства следователно никоя човешка потребност не би трябвало да остане неудовлетворена, дори хората да не бяха в състояние да се разпореждат с някакво определено количество питейна вода. При златото и диамантите, от друга страна, дори най-незначителните удовлетворявания, осигурени от наличното общо количество, все още имат сравнително висока важност за стопанстващите хора. Така конкретните количества питейна вода обикновено нямат стойност за стопанстващите хора, а конкретните количества злато и диаманти – висока стойност.
Всичко това важи само за обикновените обстоятелства на живота, когато питейната вода ни е достъпна в изобилни количества, а златото и диамантите – в твърде малки количества. В пустинята обаче, където животът на пътника често зависи от глътка вода, напълно може да се си представи, че за един индивид по-важни удовлетворявания зависят от фунт вода, отколкото дори от фунт злато. В такъв случай стойността на един фунт вода би била следователно по-голяма за съответния индивид, отколкото стойността на един фунт злато. И опитът ни учи, че такова отношение или подобно на него действително възниква там, където стопанското положение е именно такова, каквото току-що описах.
C. Влиянието на различията в качеството на благата върху тяхната стойност.
Човешките потребности често могат да бъдат удовлетворявани от блага от различни типове и още по-често от блага, които се различават не по тип, а по вид. Където боравим с дадени комплекси от човешки потребности, от една страна, и с количествата блага, налични за тяхното удовлетворяване, от друга страна (с. 129), потребностите следователно невинаги са изправени срещу количества еднородни блага, а често срещу блага от различни типове, и още по-често срещу блага от различни видове.
За по-голяма простота на изложението досега пропусках разглеждането на различията между благата и в предходните раздели разглеждах само случаи, в които количества напълно еднородни блага са изправени срещу потребности от определен тип (като подчертавах особено начина, по който важността им намалява в съответствие със степента на пълнота на вече постигнатото удовлетворяване). По този начин можах да придам по-голямо ударение на влиянието, което различията в наличните количества упражняват върху стойността на благата.
Случаите, които сега остава да бъдат разгледани, са онези, при които дадени човешки потребности могат да бъдат задоволени чрез блага от различен тип или вид и при които следователно дадени човешки изисквания стоят срещу налични количества блага, чиито отделни части са качествено различни.
В тази връзка трябва най-напред да се отбележи, че различията между благата, независимо дали са различия по тип или по вид, не могат да повлияят на стойността на отделните единици от даден запас, ако задоволяването на човешките потребности по никакъв начин не се засяга от тези различия. Блага, които задоволяват човешките потребности по идентичен начин, тъкмо поради това се разглеждат като напълно еднородни от икономическа гледна точка, дори ако по своя външен вид могат да принадлежат към различни типове или видове.
За да са отговорни различията по тип или вид между две блага за различия в тяхната стойност, е необходимо те да притежават също и различни способности да задоволяват човешките потребности. С други думи, необходимо е те да имат онова, което от икономическа гледна точка наричаме различия в качеството. Затова разглеждането на влиянието, което различията в качеството упражняват върху стойността на отделните блага, е предмет на следващото изследване.
От икономическа гледна точка качествените различия между благата могат да бъдат от два вида. Човешките потребности могат да бъдат задоволени по количествено или по качествено различен начин посредством равни количества качествено различни блага. С дадено количество букова дървесина например човешката потребност от топлина може да бъде задоволена по количествено по-интензивен начин, отколкото със същото количество елхова дървесина. Но две равни количества хранителни продукти с еднаква хранителна стойност могат да задоволят потребността от храна по качествено различни начини, тъй като консумацията на едно ястие може например да доставя наслада, докато другото може да не доставя никаква наслада или само по-нискокачествена. При благата от първата категория по-нискокачественото може напълно да се компенсира с по-голямо количество, но при благата от втората категория това не е възможно. Елхата, елшата или борът могат да заменят буковата дървесина за целите на отоплението, и ако въглища с по-ниско съдържание на въглерод, дъбова кора с по-ниско съдържание на танин и обикновените трудови услуги на бавни или по-малко производителни надничари са на разположение на стопанисващите хора само в достатъчно големи количества, те обикновено могат да заменят съвършено по-висококвалифицираните блага. Но дори ако безвкусни храни или напитки, тъмни и влажни помещения, услугите на посредствени лекари и т.н. са налични в най-големи количества, те никога не могат да задоволят нашите потребности толкова добре, качествено, колкото съответните по-висококвалифицирани блага.
Когато стопанисващите индивиди преценяват стойността на дадено благо, въпросът е, както видяхме, единствено в оценяването на значимостта на задоволяването на онези потребности, по отношение на които те зависят от разполагането с благото (с. 122). Количеството благо, което ще доведе до дадено задоволяване, обаче е само вторичен фактор при оценяването. Защото, ако по-малки количества от по-висококвалифицирано благо задоволяват дадена човешка потребност по същия (тоест по количествено и качествено идентичен) начин, както по-големи количества от по-нискокачествено благо, очевидно е, че по-малките количества от по-висококвалифицираното благо ще имат за стопанисващите хора същата стойност, както по-големите количества от по-нискокачественото благо. Така равни количества блага с различни качества от първия вид ще проявяват стойности, които са неравни в посочената пропорция. Ако например при определянето на стойността на дъбовата кора вземаме предвид изключително нейното съдържание на танин и седем центнера от един клас имат същата ефективност както осем центнера от друг клас, тя ще има за занаятчиите, които използват кората, и същата стойност, както второто количество. Самото свеждане на тези блага до количества с равна икономическа ефективност (процедура, която хората действително прилагат в стопанската си дейност във всички такива случаи) по този начин напълно отстранява трудността при определянето на стойността на дадени количества с различни качества (доколкото тяхната ефективност е различна само в количествено отношение). По този начин разглежданият по-сложен случай се свежда до простото отношение, обяснено по-рано (с. 123 и сл.).
Въпросът за влиянието на различните качества върху стойностите на отделните блага е по-сложен, когато качествените различия между благата водят до задоволяване на потребностите по качествено различни начини. След казаното за общия принцип на определяне на стойността (с. 122) не може да има съмнение, че значимостта на потребностите, които биха останали незадоволени, ако не разполагахме с дадено благо не само от общия тип, но и от специфичното качество, съответстващо на тези потребности, е и в този случай факторът, определящ неговата стойност. Затова трудността, която обсъждам тук, не се състои в това, че общият принцип на определяне на стойността е неприложим към тези блага, а по-скоро в определянето на конкретното задоволяване, което зависи от дадено конкретно благо, когато цяла група потребности стои срещу блага, чиито различни единици са способни да задоволят тези потребности по качествено различни начини. С други думи, тя се състои в практическото прилагане на общия принцип на определяне на стойността към човешката стопанска дейност. Решението на този проблем възниква от следните съображения.
Стопанисващите индивиди не използват наличните им количества блага без оглед на различията в качеството, когато такива съществуват. Земеделец, който разполага със зърно от различни класове, не използва например най-лошия клас за посев, зърното със средно качество за фураж за добитъка, а най-доброто за храна и за производство на напитки. Нито пък използва зърното от различните класове безразборно за една или друга цел. Напротив, с оглед на изискванията си, той използва най-добрия клас за посев, най-доброто, което остава, за храна и напитки, а зърното с най-лошо качество за угояване на добитъка.
При благата, чиито единици са еднородни, цялото налично количество благо стои срещу цялата съвкупност от конкретни потребности, които могат да бъдат задоволени посредством него. Но в случаите, когато различните единици на дадено благо задоволяват човешките потребности по качествено различни начини, цялото налично количество благо вече не стои срещу цялата съвкупност от потребности; вместо това всяко налично количество от специфично качество стои срещу съответни специфични потребности на стопанисващите индивиди.
Ако по отношение на дадена потребителска цел благо от определено качество изобщо не може да бъде заменено с блага от каквото и да е друго качество, доказаният по-рано принцип на определяне на стойността (с. 132) се прилага напълно и непосредствено към отделните количества от това благо. Така стойността на която и да е отделна единица от такова благо е равна на значимостта на най-маловажното задоволяване, което се осигурява от цялото налично количество от точно това качество благо, тъй като именно по отношение на това задоволяване ние действително зависим от разполагането с отделната единица от това качество.
Но човешките потребности могат да бъдат задоволени посредством блага с различна квалификация, макар и по качествено различни начини. Ако блага от едно качество могат да бъдат заменени с блага от друго качество, макар и не със същата ефективност, стойността на единица от благата с по-високо качество е равна на значимостта на най-маловажното задоволяване, което се осигурява от благата с по-високо качество, минус стойностна квота42, която е толкова по-голяма: (1) колкото по-малка е стойността на благата с по-ниско качество, с които въпросната конкретна потребност също може да бъде задоволена, и (2) колкото по-малка е за хората разликата между значимостта на задоволяването на конкретната потребност с по-висококачественото благо и значимостта на задоволяването ѝ с по-нискокачественото.
Така стигаме до резултата, че дори в случаите, в които комплекс от потребности стои срещу количество блага с различни качества, задоволявания с дадена интензивност винаги зависят от всяко частично количество или от всяка конкретна единица от тези блага. Следователно във всички разгледани случаи принципът на определяне на стойността, който формулирах по-горе, запазва своята пълна приложимост.
D. Субективният характер на мярката на стойността. Труд и стойност. Грешка.
Когато разглеждах природата на стойността, отбелязах, че стойността не е нещо присъщо на благата и че тя не е свойство на благата. Но стойността не е и самостоятелно нещо. Няма причина едно благо да не може да има стойност за един стопанисващ индивид, но никаква стойност за друг индивид при различни обстоятелства. Мярката на стойността е изцяло субективна по своя характер и поради това едно благо може да има голяма стойност за един стопанисващ индивид, малка стойност за друг и изобщо никаква стойност за трети, в зависимост от различията в техните изисквания и налични количества. Това, което единият пренебрегва или цени слабо, бива оценявано от другия, и това, което единият изоставя, често бива вдигано от другия. Докато един стопанисващ индивид цени еднакво дадено количество от едно благо и по-голямо количество от друго благо, ние често наблюдаваме точно противоположни оценки при друг стопанисващ индивид.
Следователно не само природата, но и мярката на стойността е субективна. Благата винаги имат стойност за определени стопанисващи индивиди и тази стойност също се определя единствено от тези индивиди.
Стойността, която стопанисващ индивид приписва на дадено благо, е равна на значимостта на конкретното задоволяване, което зависи от неговото разполагане с благото. Няма необходима и пряка връзка между стойността на едно благо и това дали, или в какви количества, труд и други блага от по-висок порядък са били приложени за неговото производство. Едно неикономическо благо (количество дървесина в девствена гора например) не придобива стойност за хората, ако за неговото производство са били приложени големи количества труд или други икономически блага. Дали един диамант е бил намерен случайно, или е бил получен от диамантена мина с прилагане на хиляда работни дни, е напълно без значение за неговата стойност. Изобщо никой в практическия живот не пита за историята на произхода на едно благо, когато преценява неговата стойност, а взема предвид единствено услугите, които благото ще му окаже и от които би трябвало да се лиши, ако не го имаше на свое разположение. Блага, за които е изразходван много труд, често нямат никаква стойност, докато други, за които е изразходван малко или никакъв труд, имат много висока стойност. Блага, за които е изразходван много труд, и други, за които е изразходван малко или никакъв труд, често имат за стопанисващите хора еднаква стойност. Затова количествата труд или други средства за производство, приложени за неговото производство, не могат да бъдат определящият фактор за стойността на едно благо. Сравнението на стойността на едно благо със стойността на средствата за производство, използвани при неговото производство, разбира се, показва дали и доколко неговото производство, акт на минала човешка дейност, е било целесъобразно или икономично. Но количествата блага, използвани при производството на дадено благо, нямат нито необходимо, нито пряко определящо влияние върху неговата стойност.
Също толкова несъстоятелно е мнението, че определящият фактор за стойността на благата е количеството труд или други средства за производство, които са необходими за тяхното възпроизводство. Голям брой блага не могат да бъдат възпроизведени (антики и картини на стари майстори например) и така в редица случаи можем да наблюдаваме стойност, но никаква възможност за възпроизводство. Поради тази причина никой фактор, свързан с възпроизводството, не може да бъде определящият принцип на стойността изобщо. Освен това опитът показва, че стойността на средствата за производство, необходими за възпроизводството на много блага (старомодни дрехи и остарели машини например), понякога е значително по-висока, а понякога по-ниска от стойността на самите продукти.
Определящият фактор за стойността на едно благо следователно не е нито количеството труд или други блага, необходими за неговото производство, нито количеството, необходимо за неговото възпроизводство, а по-скоро величината на значимостта на онези задоволявания, по отношение на които осъзнаваме, че зависим от разполагането с благото. Този принцип на определяне на стойността е универсално валиден и не може да се намери никакво изключение от него в човешкото стопанство.
Значимостта на дадено задоволяване за нас не е резултат от произволно решение, а по-скоро се измерва чрез значимостта, която не е произволна, която задоволяването има за нашия живот или за нашето благополучие. Относителните степени на значимост на различните задоволявания и на последователните актове на задоволяване въпреки това са въпрос на преценка от страна на стопанисващите хора и поради това тяхното познание за тези степени на значимост в някои случаи е подвластно на грешка.
По-рано видяхме, че за хората най-висока важност имат удовлетворенията, от които зависи животът им, че следващите по важност са удовлетворенията, от които зависи благосъстоянието им, и че удовлетворенията, от които зависи по-висока степен на благосъстояние (при еднаква интензивност – по-дълготрайно удовлетворение, а при еднаква продължителност – по-интензивно), имат за хората по-висока важност от онези, от които зависи по-ниска степен на тяхното благосъстояние.
Но казаното в никакъв случай не изключва възможността неразумни хора, вследствие на своето несъвършено познание, понякога да оценяват важността на различните удовлетворения по начин, противоречащ на действителната им важност. Дори индивиди, чиято стопанска дейност се води рационално и които следователно несъмнено се стремят да разпознаят истинската важност на удовлетворенията, за да получат точна основа за своята стопанска дейност, са подложени на грешки. Грешката е неотделима от всяко човешко познание.
Хората са особено склонни да се оставят да бъдат подведени към надценяване на важността на удовлетворения, които доставят интензивна моментна наслада, но допринасят само мимолетно за тяхното благосъстояние, и така към подценяване на важността на удовлетворения, от които зависи по-малко интензивно, но по-дълготрайно благосъстояние. С други думи, хората често ценят преходните, интензивни наслади по-високо от трайното си благополучие, а понякога дори повече от живота си.
Ако хората вече често грешат относно своето познание за субективния фактор на определянето на стойността, когато става дума единствено за оценка на собствените им душевни състояния, те са още по-склонни да грешат, когато става дума за тяхното възприемане на обективния фактор на определянето на стойността, особено когато става дума за тяхното познание за величините на наличните им количества и за различните качества на благата.
Само поради тези причини е ясно защо определянето на стойността на отделните блага е съпроводено в стопанския живот с многобройни грешки. Но освен колебанията в стойността, които възникват от промени в човешките потребности, от промени в количествата блага, налични за хората, и от промени във физическите свойства на благата, можем да наблюдаваме и колебания в стойностите на благата, които са причинени просто от промени в познанието, което хората имат за важността на благата за техния живот и благополучие.
3. Законите, управляващи стойността на благата от по-висок ред
A. Принципът, определящ стойността на благата от по-висок ред.
Сред най-грубите от основните грешки, които са имали най-далечни последици в досегашното развитие на нашата наука, е твърдението, че благата придобиват стойност за нас, защото в производството им са били използвани блага, които имат стойност за нас. По-късно, когато стигна до обсъждането на цените на благата от по-висок ред, ще покажа конкретните причини, които са били отговорни за тази грешка и за това тя да стане основа на приетата теория за цените (разбира се, във форма, обградена с всякакви особени уговорки). Тук искам преди всичко да заявя, че това твърдение така строго противоречи на целия опит (с. 146), че би трябвало да бъде отхвърлено дори ако предоставяше формално правилно решение на проблема за установяване на принцип, обясняващ стойността на благата.
Но дори и тази последна цел не може да бъде постигната от въпросното твърдение, тъй като то предлага обяснение само за стойността на благата, които можем да определим като „продукти“, но не и за стойността на всички останали блага, които се явяват като първоначални производствени фактори. То не обяснява стойността на благата, предоставяни пряко от природата, особено услугите на земята. То не обяснява стойността на трудовите услуги. Нито дори, както ще видим по-нататък, обяснява стойността на услугите на капитала. Защото стойността на всички тези блага не може да бъде обяснена с твърдението, че благата извличат своята стойност от стойността на благата, изразходвани в производството им. Напротив, то прави тяхната стойност напълно неразбираема.
Това твърдение следователно не предоставя нито формално правилно решение, нито такова, което съответства на фактите от действителността, на проблема за откриването на универсално валидно обяснение на стойността на благата. От една страна, то противоречи на опита; а от друга страна, то е очевидно неприложимо навсякъде, където трябва да се занимаваме с блага, които не са продукт на комбинирането на блага от по-висок ред. Стойността на благата от по-нисък ред следователно не може да бъде определена от стойността на благата от по-висок ред, които са били използвани в производството им. Напротив, очевидно е, че стойността на благата от по-висок ред винаги и без изключение се определя от очакваната стойност на благата от по-нисък ред, в производството на които те служат.43 Съществуването на нашите потребности от блага от по-висок ред зависи от това благата, които те служат да произведат, да имат очакван стопански характер (с. 107) и оттам очаквана стойност. За осигуряването на нашите потребности за удовлетворяване на нуждите ни не се нуждаем от разпореждане с блага, които са годни за производството на блага от по-нисък ред, нямащи очаквана стойност (тъй като нямаме потребности от тях). Имаме следователно принципа, че стойността на благата от по-висок ред зависи от очакваната стойност на благата от по-нисък ред, които те служат да произведат. Оттам благата от по-висок ред могат да придобият стойност или да я задържат, след като веднъж я имат, само ако или докато служат за производството на блага, за които очакваме да имат стойност за нас. Ако този факт е установен, ясно е също, че стойността на благата от по-висок ред не може да бъде определящият фактор за очакваната стойност на съответните блага от по-нисък ред. Нито стойността на благата от по-висок ред, вече изразходвани в производството на едно благо от по-нисък ред, може да бъде определящият фактор за неговата настояща стойност. Напротив, стойността на благата от по-висок ред във всички случаи се регулира от очакваната стойност на благата от по-нисък ред, за чието производство те са били или ще бъдат предназначени от стопанисващите хора.
Очакваната стойност на благата от по-нисък ред често – и това трябва внимателно да се отбележи – е твърде различна от стойността, която подобни блага имат в настоящето. Поради тази причина стойността на благата от по-висок ред, посредством които ще разполагаме с блага от по-нисък ред в някакъв бъдещ момент (с. 67 и сл.), в никакъв случай не се измерва с текущата стойност на подобни блага от по-нисък ред, а по-скоро с очакваната стойност на благата от по-нисък ред, в чието производство те служат.
Да предположим например, че разполагаме със селитрата, сярата, дървените въглища, специализираните трудови услуги, приспособленията и т.н., необходими за производството на определено количество барут, и че по този начин, посредством тези блага, ще разполагаме с това количество барут след три месеца. Ясно е, че стойността, която се очаква този барут да има за нас след три месеца, не е необходимо да бъде непременно равна, а може да бъде по-голяма или по-малка от стойността на идентично количество барут в настоящия момент. Оттам също величината на стойността на горепосочените блага от по-висок ред се измерва не със стойността на барута в настоящето, а с очакваната стойност на техния продукт в края на производствения период. Могат дори да се представят случаи, в които едно благо от по-нисък или първи ред е напълно лишено от стойност в настоящето (например лед през зимата), докато едновременно налични съответни блага от по-висок ред, които осигуряват количества от благото от по-нисък ред за бъдещ период от време (например всички материали и инструменти, необходими за производството на изкуствен лед), имат стойност по отношение на този бъдещ период от време, и обратно.
Оттам не съществува необходима връзка между стойността на благата от по-нисък или първи ред в настоящето и стойността на наличните в момента блага от по-висок ред, служещи за производството на такива блага. Напротив, очевидно е, че първите извличат своята стойност от съотношението между потребностите и наличните количества в настоящето, докато вторите извличат своята стойност от очакваното съотношение между потребностите и количествата, които ще бъдат налични в бъдещите моменти от време, когато продуктите, създадени посредством благата от по-висок ред, станат налични. Ако очакваната бъдеща стойност на едно благо от по-нисък ред нарасне, при равни други условия, нараства също и стойността на благата от по-висок ред, чието притежание ни осигурява бъдещо разпореждане с благото от по-нисък ред. Но покачването или спадането на стойността на едно благо от по-нисък ред, налично в настоящето, няма необходима причинна връзка с покачването или спадането на стойността на наличните в момента съответни блага от по-висок ред.
Оттам принципът, че стойността на благата от по-висок ред се управлява не от стойността на съответните блага от по-нисък ред в настоящето, а по-скоро от очакваната стойност на продукта, е универсално валидният принцип за определянето на стойността на благата от по-висок ред.¹⁴
Само удовлетворяването на нашите нужди има пряко и непосредствено значение за нас. Във всеки конкретен случай това значение се измерва с важността на различните удовлетворения за нашия живот и благосъстояние. След това приписваме точната количествена величина на тази важност на конкретните блага, от които съзнаваме, че сме пряко зависими за съответните удовлетворения, тоест приписваме я на стопанските блага от първи ред, както бе обяснено в принципите от предходния раздел. В случаите, в които нашите потребности не са задоволени или са задоволени само непълно от блага от първи ред и в които благата от първи ред следователно придобиват стойност за нас, се обръщаме към съответните блага от следващия по-висок ред в усилията си да задоволим нуждите си колкото е възможно по-пълно и приписваме стойността, която приписахме на благата от първи ред, на свой ред на благата от втори, трети и още по-висок ред, всеки път когато тези блага от по-висок ред имат стопански характер. Стойността на благата от по-висок ред следователно в крайна сметка не е нищо друго освен особена форма на важността, която приписваме на нашия живот и благосъстояние. Така, както при благата от първи ред, факторът, който в крайна сметка е отговорен за стойността на благата от по-висок ред, е единствено важността, която приписваме на онези удовлетворения, по отношение на които съзнаваме, че сме зависими от наличието на благата от по-висок ред, чиято стойност се разглежда. Но поради причинните връзки между благата стойността на благата от по-висок ред не се измерва пряко с очакваната важност на крайното удовлетворение, а по-скоро с очакваната стойност на съответните блага от по-нисък ред.
може би ще бъде от полза поради краткостта и особената форма на настоящия пасаж.
Да приемем, че най-маловажното удовлетворение, доставяно от единица от по-доброто благо, има важност 5 при Употреба A, че най-маловажното удовлетворение, доставяно от единица от по-лошото благо при Употреба B, има важност 2, и че единица от по-лошото благо би доставила удовлетворение с важност 3, ако трябваше да замести единица от по-доброто благо при Употреба A. Менгер твърди, че потребителната стойност на единица от по-добро благо, която може да бъде заместена от по-лошо благо, е равна не на важността на най-маловажното удовлетворение, действително доставяно от единица от по-доброто благо, а на важността на удовлетворенията, зависещи от продължаващото разпореждане с тази единица. В настоящия случай, ако разпореждането с единица от по-доброто благо бъде загубено и единица от по-лошото благо бъде преместена от Употреба B в Употреба A, за да я замести, удовлетворенията, загубени за потребителя, са: (1) удовлетворение при Употреба B с важност 2, което се губи, защото една единица по-малко от по-лошото благо се използва при Употреба B, и (2) удовлетворение при Употреба A с важност 2 (разликата между 5-те единици, загубени, защото една единица по-малко от по-доброто благо се използва при Употреба A, и 3-те единици, спечелени поради използването на единица от по-лошото благо на негово място). Потребителната стойност на единица от по-доброто благо следователно е 4, сборът на тези две пера. „Квотата на стойността“, спомената от Менгер в текста, е разликата между най-маловажното удовлетворение, което по-доброто благо би доставило при Употреба A, и неговата потребителна стойност, изчислена по този начин. „Квотата на стойността“ в този пример следователно е 5 минус 4, или 1. – TR.
B. Производителността на капитала.
Преобразуването на блага от по-висок порядък в блага от по-нисък порядък протича, както и всеки друг процес на промяна, във времето. Моментите, в които хората ще получат разпореждане с блага от първи порядък от притежаваните понастоящем блага от по-висок порядък, ще бъдат толкова по-отдалечени, колкото по-висок е порядъкът на тези блага. Макар да е вярно, както видяхме по-рано (стр. 71 и сл.), че по-широкото използване на блага от по-висок порядък за задоволяване на човешките потребности води до непрекъснато разширяване на количествата налични потребителски блага, това разширяване е възможно само ако стопанските, насочени към бъдещето дейности на хората се разпрострат върху все по-отдалечени времеви периоди. Един първобитен индианец е непрестанно зает със задачата да покрива своите нужди за по няколко дни. Един номад, който не консумира намиращите се на негово разпореждане домашни животни, а решава да ги развъжда заради техния приплод, вече произвежда блага, които ще му станат достъпни едва след няколко месеца. Но сред цивилизованите народи значителна част от членовете на обществото е заета с производството на блага, които ще допринесат за прякото задоволяване на човешките потребности едва след години, а често едва след десетилетия.
Така, като се откажат от своето събирателно стопанство и като напредват в използването на блага от по-високи порядъци за задоволяване на своите потребности, стопанстващите хора несъмнено могат съответно да увеличат наличните за тях потребителски блага – но само при условие, че удължат времевите периоди, върху които трябва да се разпростре тяхната насочена към бъдещето дейност, в същата степен, в която напредват към блага от по-висок порядък.
В това обстоятелство се крие важно ограничение върху стопанския напредък. Най-загрижената грижа на хората винаги е насочена към осигуряването на потребителските блага, необходими за поддържането на техния живот и благополучие в настоящето или в непосредственото бъдеще, но тяхната загриженост намалява, колкото по-дълъг става времевият период, върху който тя се разпростира. Това явление не е случайно, а е дълбоко вкоренено в човешката природа. Доколкото поддържането на нашия живот зависи от задоволяването на нашите потребности, гарантирането на задоволяването на по-ранните потребности неизбежно трябва да предхожда вниманието към по-късните. И дори там, където не нашият живот, а само нашето продължаващо благополучие (преди всичко нашето здраве) зависи от разпореждането с дадено количество блага, постигането на благополучие в по-близък период е по правило предпоставка за благополучие в по-късен период. Разпореждането със средствата за поддържане на нашето благополучие в някакъв далечен момент ни помага малко, ако бедността и нуждата вече са подкопали нашето здраве или са възпрепятствали нашето развитие в по-ранен период. Подобни съображения са налице дори при задоволявания, имащи единствено значението на наслаждения. Целият опит учи, че едно настоящо наслаждение или такова в близкото бъдеще обикновено изглежда на хората по-важно от едно с еднаква интензивност в по-отдалечен момент в бъдещето.
Човешкият живот е процес, в който ходът на бъдещото развитие винаги е повлиян от предходното развитие. Той е процес, който не може да бъде продължен, веднъж щом е бил прекъснат, и който не може да бъде напълно възстановен, веднъж щом е изпаднал в сериозен безпорядък. Необходима предпоставка за нашата грижа за поддържането на нашия живот и за нашето развитие в бъдещи периоди е грижата за предходните периоди от нашия живот. Като оставим настрана нередовностите на стопанската дейност, можем да заключим, че стопанстващите хора по правило се стремят първо да осигурят задоволяването на потребностите от непосредственото бъдеще и че едва след като това е сторено, се опитват да осигурят задоволяването на потребностите от по-отдалечени периоди, съобразно тяхната отдалеченост във времето.
Обстоятелството, което поставя ограничение върху усилията на стопанстващите хора да напредват в използването на блага от по-високи порядъци, е следователно необходимостта първо да се осигури, с наличните понастоящем за тях блага, задоволяването на техните потребности в непосредственото бъдеще; защото едва когато това е сторено, те могат да направят необходимото за по-отдалечени времеви периоди. С други думи, стопанската печалба, която хората могат да получат от по-широкото използване на блага от по-високи порядъци за задоволяване на своите потребности, зависи от условието да разполагат с допълнителни количества блага за по-отдалечени времеви периоди, след като са покрили своите нужди за непосредственото бъдеще.
В ранните етапи и в началото на всяка нова фаза от културното развитие, когато неколцина индивиди (първите откриватели, изобретатели и предприемачи) едва прави прехода към използването на блага от следващия по-висок порядък, онази част от тези блага, която е съществувала и преди, но която дотогава не е имала никакво приложение в човешкото стопанство и за която следователно не е имало нужди, естествено има неикономически характер. Когато един ловен народ преминава към уседнало земеделие, земята и материалите, които преди не са били използвани и сега за първи път се влагат за задоволяване на човешките потребности (вар, пясък, дървен материал и камъни за строеж, например), обикновено запазват своя неикономически характер известно време след началото на прехода. Следователно не ограничените количества на тези блага са онова, което пречи на стопанстващите хора в първите етапи на цивилизацията да напредват в използването на блага от по-високи порядъци за задоволяване на своите потребности.
Но по правило съществува и друга част от взаимнодопълващите се блага от по-висок порядък, която вече е служила за задоволяване на човешките потребности в един или друг отрасъл на производството преди прехода към използването на нов порядък от блага и която следователно преди това е проявявала икономически характер. Посевното зърно и трудовите услуги, нужни на един индивид, преминаващ от стадия на събирателното стопанство към земеделие, са примери от този род.
Тези блага, които преминаващият индивид преди е използвал като блага от по-нисък порядък и които би могъл да продължи да използва като блага от по-нисък порядък, сега трябва да бъдат вложени като блага от по-висок порядък, ако той желае да се възползва от споменатата по-рано стопанска печалба. С други думи, той може да си осигури тази печалба само като влага блага, които му са налични, ако пожелае, за настоящето или за близкото бъдеще, за задоволяване на потребностите от по-отдалечен времеви период.
Междувременно, с непрекъснатото развитие на цивилизацията и с напредъка в използването на по-нататъшни количества блага от по-висок порядък от страна на стопанстващите хора, голяма част от другите, преди това неикономически блага от по-висок порядък (земя, варовик, пясък, дървен материал и т.н., например) придобива икономически характер (стр. 103). Когато това се случи, всеки отделен индивид може да участва в стопанските печалби, свързани с използването на блага от по-висок порядък за разлика от чисто събирателната дейност (а на по-високи равнища на цивилизация – с използването на блага от по-висок порядък за разлика от ограниченията на средствата за производство от по-нисък порядък), само ако той вече разполага с количества икономически блага от по-висок порядък (или с количества икономически блага от какъвто и да е вид, когато вече се е развила оживена търговия и блага от всякакъв вид могат да се разменят едно за друго) в настоящето за бъдещи времеви периоди – с други думи, само ако той притежава капитал.
С това положение обаче достигнахме до една от най-важните истини на нашата наука – „производителността на капитала“. Положението не бива да се разбира в смисъл, че разпореждането с количества икономически блага в по-ранен период за по-късен момент може само по себе си през този период да допринесе нещо за увеличаването на наличните за хората потребителски блага. То означава единствено, че разпореждането с количества икономически блага за определен период от време е за стопанстващите индивиди средство за по-добро и по-пълно задоволяване на техните потребности и следователно благо – или по-скоро икономическо благо, винаги когато наличните количества капиталови услуги са по-малки от нуждите от тях.
По-голямото или по-малкото пълно задоволяване на нашите потребности следователно не зависи в по-малка степен от разпореждането с количества икономически блага за определени периоди от време (от капиталови услуги), отколкото от разпореждането с други икономически блага. По тази причина капиталовите услуги са обекти, на които хората приписват стойност, и както ще видим по-нататък, те са също обекти на търговията.
Някои икономисти представят плащането на лихва като възмездие за въздържанието на собственика на капитала. Срещу това учение трябва да отбележа, че въздържанието на едно лице не може само по себе си да придобие характер на благо и съответно стойност. Освен това капиталът съвсем не винаги възниква от въздържание, а в много случаи в резултат на просто завладяване (винаги когато по-рано неикономически блага от по-висок порядък придобиват икономически характер поради нарастващите нужди на обществото, например). Така плащането на лихва не бива да се разглежда като обезщетение на собственика на капитала за неговото въздържание, а като размяна на едно икономическо благо (използването на капитала) за друго (парите, например). Carey обаче изпада в обратната грешка, когато приписва на пестеливостта тенденция, пряко враждебна на създаването на капитал.
C. Стойността на взаимнодопълващите се количества блага от по-висок порядък.
За да се преобразуват блага от по-висок порядък44 в блага от по-нисък порядък, е необходимо изтичането на определен период от време. Затова, винаги когато трябва да се произвеждат икономически блага, разпореждането с услугите на капитала е необходимо за определен период от време. Дължината на този период варира съобразно естеството на производствения процес. Във всеки даден отрасъл на производството той е толкова по-дълъг, колкото по-висок е порядъкът на благата, които трябва да бъдат насочени към задоволяване на човешките потребности. Но известно изтичане на време е неотделимо от всеки процес на производство.
През тези времеви периоди количеството икономически блага, за което говоря (капиталът), е свързано45 и не е налично за други производителни цели. За да имаме на свое разпореждане едно благо или количество блага от по-нисък порядък в бъдещ момент, не е достатъчно да притежаваме мимолетно съответните блага от по-висок порядък в някакъв единичен момент във времето, а напротив – необходимо е да запазим разпореждането с тези блага от по-висок порядък за период от време, който варира по дължина съобразно естеството на конкретния процес на производство, и да ги обвържем в този производствен процес за продължителността на този период.
В предходния раздел видяхме, че разпореждането с количества икономически блага за дадени периоди от време има стойност за стопанстващите хора, точно както други икономически блага имат стойност за тях. От това следва, че съвкупната настояща стойност на всички блага от по-висок порядък, необходими за производството на едно благо от по-нисък порядък, може да се приравни на очакваната стойност на продукта за стопанстващите хора само ако в нея е включена стойността на услугите на капитала през производствения период.
Да предположим например, че искаме да определим стойността на благата от по-висок порядък, които ни осигуряват разпореждане с дадено количество зърно след една година. Стойността на посевното зърно, услугите на земята, специализираните селскостопански трудови услуги и всички останали блага от по-висок порядък, необходими за производството на даденото количество зърно, наистина ще бъде равна на очакваната стойност на зърното в края на годината (стр. 150), но само при условие, че в сумата е включена стойността на едногодишното разпореждане с тези икономически блага за съответните стопанстващи индивиди. Настоящата стойност на самите тези блага от по-висок порядък е следователно равна на стойността на очаквания продукт минус стойността на услугите на вложения капитал.
За да изразим казаното числено, да предположим, че очакваната стойност на продукта, който ще бъде наличен в края на годината, е 100, а стойността на едногодишното разпореждане с необходимите количества икономически блага от по-висок порядък (стойността на услугите на капитала) е 10. Ясно е, че съвкупната стойност на всички взаимнодопълващи се блага от по-висок порядък, необходими за производството на продукта, без услугите на капитала, е равна не на 100, а само на 90. Ако стойността на услугите на капитала беше 15, настоящата стойност на другите блага от по-висок порядък би била само 85.
Стойността на благата за съответните стопанстващи индивиди е, както вече неколкократно посочих, най-важната основа на образуването на цените. Ако сега в обикновения живот виждаме, че купувачите на блага от по-висок порядък никога не заплащат пълната предполагаема цена на едно благо от по-нисък порядък за технически необходимите за неговото производство допълващи средства за производство,¹⁵ че те винаги са в състояние да предложат – и действително предлагат – за тях само цени, които са донякъде по-ниски от цената на продукта, и че продажбата на блага от по-висок порядък има поради това известно сходство с дисконтирането, при което предполагаемата цена на продукта образува основата на изчислението,46 то тези факти намират своето обяснение в предходното разсъждение.47
Лице, което разполага с необходимите за производството на блага от по-нисък порядък блага от по-висок порядък, не разполага по силата на този факт непосредствено и пряко с благата от по-нисък порядък, а едва след изтичането на по-дълъг или по-кратък период от време, в зависимост от естеството на производствения процес. Ако то желае да размени незабавно своите блага от по-висок порядък срещу съответните блага от по-нисък порядък – или, което е същото при развити търговски отношения, срещу съответна парична сума, – то очевидно се намира в положение, сходно с това на лице, което трябва да получи определена парична сума в бъдещ момент (например след 6 месеца), но иска да разполага с нея незабавно. Ако собственикът на блага от по-висок порядък възнамерява да ги прехвърли на трето лице и е готов да получи заплащане едва след края на производствения процес, естествено не настъпва никакво „дисконтиране". Всъщност можем да наблюдаваме как цените на благата, продавани на кредит, се покачват (извън рисковата премия) толкова по-високо, колкото по-далеч в бъдещето лежи уговореният срок за плащане. Всичко това обаче обяснява същевременно и защо производствената дейност на един народ бива значително подпомагана от кредита. В далеч по-голямата част от случаите кредитните сделки се състоят в предаването на блага от по-висок порядък на лица, които ги преобразуват в съответни блага от по-нисък порядък. Производството – или поне по-обширната изработка – често е възможно единствено чрез кредит; оттук и пагубното спиране и ограничаване на производствената дейност на един народ, когато кредитът внезапно престане да се движи.
Процесът на преобразуване на блага от по-висок порядък в блага от по-нисък или първи порядък, доколкото в останалите отношения е стопански, трябва също така винаги да бъде планиран и провеждан с оглед на някаква стопанска цел от страна на стопанстващ индивид. Този индивид трябва да извърши стопанските изчисления, за които току-що говорих, и действително да събере (или да накара да бъдат събрани) благата от по-висок порядък, включително техническите трудови услуги, за целите на производството.48 Въпросът кои функции се включват в тази тъй наречена предприемаческа дейност вече беше поставян неколкократно. Преди всичко трябва да имаме предвид, че собствените технически трудови услуги на предприемача често се числят към благата от по-висок порядък, с които той разполага за целите на производството. Когато това е така, той им отрежда – също както на услугите на други лица – техните роли в производствения процес. Собственикът на едно списание често е сътрудник на собственото си списание. Промишленият предприемач често работи в собствената си фабрика. Всеки от тях обаче е предприемач не поради своето техническо участие в производствения процес, а защото извършва не само лежащите в основата стопански изчисления, но и действителните решения за отреждане на блага от по-висок порядък за определени производствени цели. Предприемаческата дейност включва: (а) набавянето на сведения за стопанското положение; (б) стопанското изчисление – всички различни сметки, които трябва да бъдат направени, ако един производствен процес следва да бъде ефикасен (при условие че в останалите отношения е стопански); (в) волевия акт, чрез който блага от по-висок порядък (или блага изобщо – при условията на развита търговия, където всяко стопанско благо може да бъде разменено срещу всяко друго) биват отреждани за определен производствен процес; и накрая (г) надзора над изпълнението на производствения план, така че той да бъде проведен възможно най-стопански. В малките предприятия тези предприемачески дейности обикновено заемат само незначителна част от времето на предприемача. В големите предприятия обаче не само самият предприемач, но често и неколцина помощници са изцяло заети с тези дейности. Но колкото и обширни да са дейностите на тези помощници, четирите изброени по-горе функции винаги могат да бъдат наблюдавани в действията на предприемача, дори ако в крайна сметка те се свеждат (както при акционерните дружества) до определянето на разпределението на части от имуществото за определени производствени цели само по общи категории и до подбора и контрола на лицата. След казаното ще бъде очевидно, че не мога да се съглася с Mangoldt,49 който определя „поемането на риск" като същностна функция на предприемачеството в един производствен процес, тъй като този „риск" е само съпътстващ и възможността за загуба се уравновесява от възможността за печалба.
В ранните стъпала на цивилизацията, а и по-късно в случая на дребните производства, предприемаческата дейност обикновено се изпълнява от същия стопанстващ индивид, чиито технически трудови услуги също съставляват един от факторите в производствения процес. С напредващото разделение на труда и нарастването на размера на предприятията предприемаческата дейност често заема цялото му време. По тази причина предприемаческата дейност е също толкова необходим фактор в производството на блага, колкото и техническите трудови услуги. Поради това тя има характера на благо от по-висок порядък, а също и стойност, тъй като подобно на другите блага от по-висок порядък и тя по правило е стопанско благо. Затова, когато пожелаем да определим настоящата стойност на допълващи количества блага от по-висок порядък, предполагаемата стойност на продукта определя общата стойност на всички тях заедно само ако стойността на предприемаческата дейност е включена в сумата.
Нека обобщя резултатите от този раздел. Съвкупната настояща стойност на всички допълващи количества блага от по-висок порядък (тоест всички суровини, трудови услуги, услуги на земята, машини, инструменти и т.н.), необходими за производството на едно благо от по-нисък или първи порядък, е равна на предполагаемата стойност на продукта. Но е необходимо в сумата да се включат не само технически изискваните за неговото производство блага от по-висок порядък, но и услугите на капитала и дейността на предприемача. Защото те са също тъй неизбежно необходими във всяко стопанско производство на блага, както и вече споменатите технически предпоставки. Поради това настоящата стойност на самите технически фактори на производството не е равна на пълната предполагаема стойност на продукта, а винаги се държи така, че остава марж за стойността на услугите на капитала и на предприемаческата дейност.
Г. Стойността на отделните блага от по-висок порядък.
Видяхме, че стойността на едно определено благо (или на дадено количество блага) за стопанстващия индивид, който разполага с него, е равна на значимостта, която той придава на задоволяванията, от които би трябвало да се откаже, ако не разполагаше с него. От това бихме могли без затруднение да заключим, че стойността на всяка единица блага от по-висок порядък е също тъй равна на значимостта на задоволяванията, осигурени от разполагането с една единица, ако не бяхме възпрепятствани от обстоятелството, че едно благо от по-висок порядък не може да бъде употребено за задоволяването на човешки потребности само по себе си, а единствено в съчетание с други (допълващите) блага от по-висок порядък. Поради това обаче би могло да възникне мнението, че за задоволяването на конкретни потребности зависим не от разполагането с едно отделно конкретно благо (или конкретно количество от някой вид благо) от по-висок порядък, а по-скоро от разполагането с допълващи количества блага от по-висок порядък, и че следователно само съвкупности от допълващи блага от по-висок порядък могат самостоятелно да придобиват стойност за стопанстващ индивид.
Разбира се, вярно е, че можем да получим количества блага от по-нисък порядък единствено посредством допълващи количества блага от по-висок порядък. Но също тъй сигурно е, че различните блага от по-висок порядък невинаги трябва да бъдат съчетавани в производствения процес в постоянни съотношения (по начина, който навярно се наблюдава при химичните реакции, където само определено тегло от едно вещество се съединява с също тъй постоянно тегло от друго вещество, за да даде дадено химично съединение). Най-обикновеният опит ни учи по-скоро, че дадено количество от някое благо от по-нисък порядък може да бъде произведено от блага от по-висок порядък, които се намират помежду си в твърде различни количествени отношения. Всъщност едно или няколко блага от по-висок порядък, които допълват група от определени други блага от по-висок порядък, често могат да бъдат изпуснати изцяло, без това да унищожава способността на останалите допълващи блага да произведат благото от по-нисък порядък. Услугите на земята, семето, трудовите услуги, торът, услугите на земеделските сечива и т.н. се използват за производството на зърно. Но никой не би могъл да отрече, че дадено количество зърно може да бъде произведено и без употребата на тор и без употребата на голяма част от обичайните земеделски сечива, стига само другите блага от по-висок порядък, използвани за производството на зърно, да са налице в съответно по-големи количества.
Ако опитът така ни учи, че някои допълващи блага от по-висок порядък често могат да бъдат изпуснати изцяло в производството на блага от по-нисък порядък, то много по-често можем да наблюдаваме не само че дадени продукти могат да бъдат произведени с различни количества блага от по-висок порядък, но и че по правило съществува твърде широк диапазон, в рамките на който съотношенията на благата, прилагани за тяхното производство, могат да бъдат – и действително биват – вариирани. Всеки знае, че дори върху земя с еднородно качество дадено количество зърно може да бъде произведено върху ниви с твърде различна големина, ако те биват обработвани по-интензивно или по-малко интензивно – тоест ако върху тях се прилагат по-големи или по-малки количества от другите допълващи блага от по-висок порядък. По-специално недостигът на тор може да бъде компенсиран чрез употребата на по-голямо количество земя или по-добри машини, или чрез по-интензивното прилагане на земеделски трудови услуги. По същия начин намаленото количество на почти всяко благо от по-висок порядък може да бъде компенсирано чрез съответно по-голямо прилагане на другите допълващи блага.
Но дори там, където определени блага от по-висок порядък не могат да бъдат заместени с количества от други допълващи блага и където намаляването на наличното количество от някое определено благо от по-висок порядък предизвиква съответно намаляване на продукта (например при производството на някое химично вещество), съответните количества от другите средства за производство невинаги стават безстойностни, когато това едно производствено благо липсва. Другите средства за производство по правило все пак могат да бъдат приложени за производството на други потребителски блага, а с това в крайна сметка – за задоволяването на човешки потребности, дори ако тези потребности обикновено са по-маловажни от потребностите, които биха могли да бъдат задоволени, ако липсващото количество от разглежданото допълващо благо беше налице.
По правило следователно това, което зависи от дадено количество от едно благо от по-висок порядък, не е разполагането с точно съответстващо количество продукт, а само с част от продукта и често единствено с неговото по-високо качество. Съответно стойността на дадено количество от едно определено благо от по-висок порядък не е равна на значимостта на задоволяванията, които зависят от целия продукт, който то помага да бъде произведен, а е равна единствено на значимостта на задоволяванията, осигурени от онази част от продукта, която би останала непроизведена, ако не бяхме в състояние да разполагаме с даденото количество от благото от по-висок порядък. Там, където резултатът от намаляването на наличното количество на едно благо от по-висок порядък не е намаляване на количеството продукт, а влошаване на неговото качество, стойността на дадено количество от едно благо от по-висок порядък е равна на разликата в значимостта между задоволяванията, които могат да бъдат постигнати с по-висококачествения продукт, и онези, които могат да бъдат постигнати с по-нискокачествения продукт. И в двата случая следователно от разполагането с дадено количество от едно определено благо от по-висок порядък зависят не задоволяванията, осигурени от целия продукт, който то помага да бъде произведен, а единствено задоволяванията със значимостта, обяснена тук.
Дори когато намаляването на наличното количество от дадено благо от по-висок порядък води до пропорционално намаляване на продукта (например на някакво химично съединение), останалите допълващи количества блага от по-висок порядък не стават безполезни. Макар че допълващият ги производствен фактор сега липсва, те все пак могат да бъдат приложени за производството на други блага от по-нисък порядък и така да бъдат насочени към задоволяването на човешките потребности, дори ако тези потребности са, може би, донякъде по-маловажни, отколкото биха били в противен случай. Така и в този случай пълната стойност на продукта, който бихме изгубили поради липсата на дадено благо от по-висок порядък, не е определящият фактор за неговата стойност. Неговата стойност е равна само на разликата във важността между задоволяванията, които са осигурени, ако разполагаме с благото от по-висок порядък, чиято стойност искаме да определим, и задоволяванията, които биха били постигнати, ако не разполагахме с него.
Ако обобщим тези три случая, получаваме общ закон за определянето на стойността на конкретно количество благо от по-висок порядък. Приемайки във всеки отделен случай, че всички налични блага от по-висок порядък се използват по най-икономичния начин, стойността на конкретно количество благо от по-висок порядък е равна на разликата във важността между задоволяванията, които могат да бъдат постигнати, когато разполагаме с даденото количество от благото от по-висок порядък, чиято стойност искаме да определим, и задоволяванията, които биха били постигнати, ако не разполагахме с това количество.
Този закон съответства точно на общия закон за определянето на стойността (с. 121), тъй като разликата, посочена в закона от предходния параграф, представлява важността на задоволяванията, които зависят от това дали разполагаме с дадено благо от по-висок порядък.
Ако разгледаме този закон с оглед на казаното по-рано (с. 157) за стойността на допълващите количества блага от по-висок порядък, необходими за производството на потребително благо, получаваме едно следствие: стойността на благо от по-висок порядък ще бъде толкова по-голяма, (1) колкото по-голяма е очакваната стойност на продукта, ако стойността на другите допълващи блага, необходими за производството му, остане равна, и (2) колкото по-ниска, при равни други условия, е стойността на допълващите блага.
Д. Стойността на услугите на земята, капитала и труда, в частност.50
Земята не заема изключително място сред благата. Ако се използва за потребителни цели (декоративни градини, ловни полета и т.н.), тя е благо от първи порядък. Ако се използва за производството на други блага, тя е, както много други, благо от по-висок порядък. Винаги когато става въпрос, следователно, за определяне на стойността на земята или на стойността на услугите на земята, те са подчинени на общите закони за определянето на стойността. Ако определени парцели земя имат характера на блага от по-висок порядък, тяхната стойност е подчинена също и на законите за определянето на стойността на благата от по-висок порядък, които изложих в предходния раздел.
Една широко разпространена школа от икономисти правилно е признала, че стойността на земята не може основателно да бъде сведена до труда или до услугите на капитала. От това обаче те са извели правомерността на това да се отрежда на земята изключително положение сред благата. Но методологическата грешка, заложена в тази процедура, лесно се разпознава. Това, че една голяма и важна група явления не може да бъде вместена в общите закони на една наука, занимаваща се с тези явления, е красноречиво свидетелство за необходимостта от реформиране на науката. То обаче не съставлява аргумент, който би оправдал най-съмнителната методологическа процедура – да се отделя една група явления от всички други обекти на наблюдение, които по обща природа са напълно сходни, и да се изработват специални върховни принципи за всяка от двете групи.
Признаването на тази грешка е довело, следователно, в по-ново време до многобройни опити да се впише земята и услугите на земята в рамките на една система на икономическата теория заедно с всички други блага и да се сведат тяхната стойност и цените, които те получават, до човешкия труд или до услугите на капитала, в съответствие с приетите принципи.51
Но насилието, извършено над благата изобщо и над земята в частност при подобен опит, е очевидно. Един парцел земя може да е бил изтръгнат от морето с най-голямо изразходване на човешки труд; или може да е алувиална наносна утайка на някоя река и така да е бил придобит изобщо без никакъв труд. Той може първоначално да е бил обрасъл с джунгла, покрит с камъни и по-късно да е бил окултивиран с голямо усилие и икономическа жертва; или може от самото начало да е бил свободен от дървета и плодороден. Такива моменти от неговата минала история представляват интерес при преценката на естественото му плодородие и със сигурност също и за въпроса дали прилагането на икономически блага върху този парцел земя (подобренията) е било уместно и икономично. Но неговата история е без значение, когато става дума за общите му икономически отношения и особено за неговата стойност. Защото те имат отношение към важността, която благата придобиват за нас единствено защото ни осигуряват бъдещи задоволявания.52 От тези съображения следва също, че винаги когато говоря за услугите на земята, имам предвид услугите, измерени във времето, на парцелите земя, така както действително ги намираме в стопанството на хората, а не използването на „първоначалните сили“ на земята. Защото само първите са обект на човешкото стопанисване, докато вторите, в конкретните случаи, са в най-добрия случай само обект на едно безнадеждно историческо изследване и във всеки случай са без значение за стопанисващите хора. Когато един земеделец наема парцел земя за една или няколко години, малко го интересува дали почвата му дължи плодородието си на капиталови вложения от всякакъв вид, или е била плодородна от самото начало. Тези обстоятелства нямат влияние върху цената, която той плаща за използването на почвата. Купувачът на парцел земя се опитва да пресметне „бъдещето“, но никога „миналото“ на земята, която купува.
Така по-новите опити да се обясни стойността на земята или на услугите на земята, като се сведат до трудови услуги или до услугите на капитала, трябва да се разглеждат само като резултат от усилието да се направи приетата теория за поземлената рента (част от нашата наука, която, относително погледнато, е в най-малко противоречие с явленията от реалния живот) съвместима с преобладаващите погрешни схващания за върховните принципи на нашата наука. Освен това трябва да се възрази срещу приетата теория за рентата, особено в онази форма, в която тя бе изразена от Ricardo,53 че тя извежда на бял свят само един изолиран фактор, имащ отношение към разликите в стойността на земята, но не и принцип, обясняващ стойността на услугите на земята за стопанисващите хора,54 и че този изолиран фактор погрешно е бил издигнат като принцип.
Разликите в плодородието и местоположението на парцелите земя несъмнено са сред най-важните причини за разликите в стойността на услугите на земята и на самата земя. Но отвъд тях съществуват и други причини за разликите в стойността на тези блага. Разликите в плодородието и местоположението не са дори отговорни за тези други причини, а още по-малко представляват общ принцип, обясняващ стойността на земята и на услугите на земята. Ако всички парцели земя имаха еднакво плодородие и еднакво благоприятно местоположение, те изобщо не биха давали никаква рента според Ricardo. Но макар че тогава наистина би могъл да отсъства един отделен фактор, обясняващ разликите между рентите, които те дават, съвсем сигурно е, че нито всички разлики между рентите, нито самата рента биха изчезнали по необходимост. По-скоро е очевидно, че дори най-неблагоприятно разположените и най-малко плодородни парцели земя в страна, където земята е оскъдна, биха давали рента – рента, която не би могла да намери обяснение в Рикардовата теория.
Земята и услугите на земята, в конкретните форми, в които ги наблюдаваме, са обекти на нашата оценка на стойността като всички други блага. Подобно на другите блага, те придобиват стойност само дотолкова, доколкото зависим от това да разполагаме с тях за задоволяването на нашите потребности. И факторите, определящи тяхната стойност, са същите, които срещнахме по-рано в нашето изследване на стойността на благата изобщо (с. 121 и 141).55 По-дълбоко разбиране на разликите в тяхната стойност може, следователно, да бъде постигнато също само като подходим към земята и услугите на земята от общите гледни точки на нашата наука и, доколкото те са блага от по-висок порядък, като ги отнесем към съответните блага от по-нисък порядък и особено към допълващите ги блага.
В предходния раздел стигнахме до резултата, че съвкупната стойност на благата от по-висок порядък, необходими за производството на потребително благо (включително услугите на капитала и предприемаческата дейност), е равна на очакваната стойност на продукта. Когато услугите на земята се прилагат за производството на блага от по-нисък порядък, стойността на тези услуги, заедно със стойността на другите допълващи блага, ще бъде равна на очакваната стойност на благото от по-нисък или първи порядък, за чието производство те са били приложени. Колкото по-висока или по-ниска е тази очаквана стойност, при равни други условия, толкова по-висока или по-ниска ще бъде съвкупната стойност на допълващите блага. Що се отнася до отделната стойност на действителните парцели земя или услуги на земята, тя се регулира, подобно на стойността на другите блага от по-висок порядък, в съответствие с принципа, че стойността на едно благо от по-висок порядък ще бъде, при равни други условия, толкова по-голяма, (1) колкото по-голяма е стойността на очаквания продукт, и (2) колкото по-малка е стойността на допълващите блага от по-висок порядък.56
Следователно стойността на услугите на земята не е подчинена на различни закони от стойността на услугите на машините, инструментите, къщите, фабриките или какъвто и да било друг вид икономическо благо.
Съществуването на особените характеристики, които земята и услугите на земята, както и много други видове блага, проявяват, по никакъв начин не се отрича. Във всяка страна земята обикновено е налична само в количества, които не могат лесно да бъдат увеличени; тя е фиксирана по отношение на местоположението; и притежава извънредно разнообразие от качества. Всички особености на стойностните явления, които сме в състояние да наблюдаваме при земята и услугите на земята, могат да бъдат сведени до тези три фактора. Тъй като тези фактори имат отношение само към количествата и качествата на земята, налична за стопанисващите хора изобщо и за жителите на определени територии в частност, въпросните особености са фактори при определянето на стойността, които влияят не само върху стойността на земята и услугите на земята, но, както видяхме, върху стойността на всички блага. Така стойността на земята няма никакъв изключителен характер.
Фактът, че цените на трудовите услуги, подобно на цените на услугите на земята, не могат без най-голямо насилие да бъдат сведени до цените на разходите за тяхното производство, е довел до установяването на специални принципи и за този клас цени. Казва се, че най-обикновеният труд трябва да издържа работника и неговото семейство, тъй като иначе неговите трудови услуги не биха могли да бъдат предоставяни трайно на обществото; и че неговият труд не може да му осигури много повече от минимума за издръжка, тъй като в противен случай би настъпило увеличаване на работниците, което би понижило цената на трудовите услуги до предишното ниско равнище. Минимумът за издръжка е следователно, в тази теория, принципът, който управлява цената на най-обикновения труд, докато по-високите цени на другите трудови услуги се обясняват, като се сведат до капиталово вложение или до ренти за особени дарования.
Но опитът ни учи, че има трудови услуги, които са напълно безполезни и дори вредни за стопанисващите хора. Те следователно не са блага. Има други трудови услуги, които имат характер на блага, но не и икономически характер, и оттук нямат стойност. (Към тази втора категория спадат всички трудови услуги, които по една или друга причина са налични за обществото в толкова големи количества, че придобиват неикономически характер – например трудовите услуги, свързани с някоя неплатена длъжност.) Оттук също (както ще видим по-нататък) трудовите услуги от тези категории не могат да имат цени. Следователно трудовите услуги не са винаги блага или икономически блага просто защото са трудови услуги; те не притежават стойност по необходимост. Така не е винаги вярно, че всяка трудова услуга получава цена, и още по-малко винаги определена цена.
Опитът ни показва също, че редица трудови услуги не могат да бъдат разменени от работника дори срещу най-необходимите средства за препитание,57 докато за други трудови услуги лесно може да се получи количество блага, десет, двадесет или дори сто пъти по-голямо от необходимото за препитанието на един човек. Навсякъде, където трудовите услуги на даден човек действително се разменят само срещу голите му средства за препитание, това може да бъде единствено резултат от някакво случайно обстоятелство, при което неговите трудови услуги се разменят, в съответствие с общите принципи на ценообразуването, именно за тази, а не за някоя друга цена. Следователно нито средствата за препитание, нито минимумът за препитание на работника могат да бъдат пряка причина или определящ принцип на цената на трудовите услуги.58
В действителност, както ще видим, цените на реалните трудови услуги се определят, подобно на цените на всички други блага, от техните стойности. А техните стойности се определят, както беше показано, от величината на значимостта на онези потребности, които биха останали незадоволени, ако не разполагахме с тези трудови услуги. Там, където трудовите услуги са блага от по-висок ред, техните стойности се определят (непосредствено и пряко) съгласно принципа, че стойността на едно благо от по-висок ред за стопанисващите хора е толкова по-голяма, (1) колкото по-голяма е очакваната стойност на продукта, при условие че стойността на допълващите блага от по-висок ред остава постоянна, и (2) колкото по-ниска, при равни други условия, е стойността на допълващите блага.59
Една особена характеристика на трудовите услуги, която се отразява върху тяхната стойност, се състои в това, че някои разновидности на трудовите услуги са свързани с неприятни усещания за работника, поради което тези услуги ще бъдат предлагани само срещу компенсиращи стопански изгоди. Затова трудовите услуги от този вид не могат лесно да придобият неикономически характер за обществото. Но стойността на бездействието е за повечето работници много по-малка, отколкото обикновено се смята. Занятията на огромното мнозинство от хората доставят удоволствие и следователно сами по себе си представляват истинско задоволяване на потребности, и биха се упражнявали, макар може би в по-малка степен или по видоизменен начин, дори ако хората не бяха принудени от недостиг на средства да напрягат силите си. Упражняването на силите е потребност за всеки нормален човек. Това, че въпреки това само неколцина работят, без да очакват стопанска компенсация, се дължи не толкова на неприятността на труда сам по себе си, колкото на обстоятелството, че възможностите за упражняване на доходоносен труд са напълно достатъчни.
Предприемаческата дейност без съмнение трябва да се причисли към категорията на трудовите услуги. По правило тя е икономическо благо и като такова има стойност за стопанисващите хора. Трудовите услуги от тази категория имат две особености: (а) по своята природа те не са стоки (не са предназначени за размяна) и поради това нямат цени; (б) разполагането с услугите на капитала е необходимо условие за тях, тъй като в противен случай те не биха могли да бъдат изпълнени. Този втори фактор ограничава количеството предприемаческа дейност изобщо, с което разполага един народ. Той ограничава особено до относително много малки количества онази предприемаческа дейност, която може да бъде изпълнена единствено ако съответните стопанисващи лица разполагат с услугите на големи количества капитал. Кредитът увеличава, а правната несигурност намалява тези количества.
Недостатъчността на теорията, която обясняваше цените на благата с цените на благата от по-висок ред, послужили за тяхното произвеждане, естествено се прояви и навсякъде, където ставаше дума за цената на услугите на капитала. По-горе в настоящата глава обясних крайните причини за икономическия характер и стойността на благата от този вид и посочих заблудата в теорията, която представя цената на услугите на капитала като компенсация за въздържанието на собствениците на капитал. В действителност цената, която може да бъде получена за услугите на капитала, е, както видяхме, не по-малко следствие от техния икономически характер и от тяхната стойност, отколкото е случаят с цените на другите блага. Определящият принцип на стойността на услугите на капитала е същият като принципа, определящ стойността на благата изобщо.60,61
Обстоятелството, че цените на услугите на земята, капитала и труда, или с други думи рентата, лихвата и работната заплата, не могат да бъдат сведени без най-голямо насилие (както ще видим по-нататък) до количества труд или до производствени разходи, направи необходимо за привържениците на тези теории да разработят за тези три вида блага принципи на ценообразуване, които изцяло се различават от принципите, валидни за всички други блага. В предходните раздели показах по отношение на блага от всякакъв вид, че всички явления на стойността са еднакви по природа и произход и че величината на стойността винаги се определя съгласно едни и същи принципи. Освен това, както ще видим в следващите две глави, цената на едно благо е следствие от неговата стойност за стопанисващите хора и величината на цената му винаги се определя от величината на стойността му. Затова е очевидно, че и рентата, лихвата и работната заплата се регулират съгласно едни и същи общи принципи. В настоящия раздел обаче се занимавах единствено със стойността на услугите на земята, капитала и труда. Въз основа на получените тук резултати ще изложа принципите, съгласно които се определят цените на тези блага, след като обясня общата теория на цената.
Един от най-странните въпроси, поставяни някога като предмет на научен спор, е дали рентата и лихвата са оправдани от етична гледна точка, или са „неморални“. Наред с другото, нашата наука има задачата да изследва защо и при какви условия услугите на земята и на капитала проявяват икономически характер, придобиват стойност и могат да бъдат разменяни срещу количества други икономически блага (цени). Но струва ми се, че въпросът за правния или моралния характер на тези факти лежи извън сферата на нашата наука. Навсякъде, където услугите на земята и на капитала имат цена, това е винаги следствие от тяхната стойност, а тяхната стойност за хората не е резултат от произволни преценки (с. 119), а необходимо следствие от техния икономически характер. Затова цените на тези блага (услугите на земята и на капитала) са необходими продукти на стопанското положение, при което те възникват, и ще бъдат получавани толкова по-сигурно, колкото по-развита е правната система на един народ и колкото по-почтени са неговите обществени нрави.
На човеколюбеца може да изглежда наистина прискърбно, че притежанието на капитал или на парче земя често носи на собственика по-висок доход за определен период от време, отколкото дохода, който работникът получава за най-усърдната дейност през същия период. Причината за това обаче не е неморална, а просто, че задоволяването на по-важни човешки потребности зависи от услугите на даденото количество капитал или парче земя, отколкото от услугите на работника. Затова агитацията на онези, които биха искали обществото да отрежда на работниците по-голям дял от наличните потребителски блага, отколкото понастоящем, всъщност не представлява нищо друго освен искане трудът да бъде заплащан над неговата стойност. Защото ако искането за по-високи работни заплати не е съчетано с програма за по-основно обучение на работниците, или ако не се ограничава до застъпничество за по-свободна конкуренция, то изисква работниците да бъдат заплащани не съобразно стойността на техните услуги за обществото, а с оглед да им се осигури по-удобен жизнен стандарт и да се постигне по-равномерно разпределение на потребителските блага и на жизнените тежести. Решаването на проблема на тази основа обаче несъмнено би изисквало пълно преобразуване на нашия обществен ред.62