1. Основите на стопанската размяна

„Дали склонността на хората да търгуват, да разменят и да обменят едно нещо за друго е един от изначалните принципи на човешката природа, или е необходимо следствие от способностите на разума и речта“, или какви други причини подтикват хората да разменят блага – това е въпрос, който Adam Smith оставя без отговор. Изтъкнатият мислител отбелязва единствено, че е сигурно, че склонността да се обменя и разменя е обща за всички хора и не се среща у никакъв друг вид животни.⁶³

Първо, за да изясним проблема, нека предположим, че двама съседни земеделци разполагат всеки с голямо изобилие от един и същ вид ечемик след добра реколта и че няма никакви прегради за действителна размяна на количества ечемик между тях. В този случай двамата земеделци биха могли да дадат свободен ход на своята склонност към търговия и биха могли да разменят 100 бушела или каквото и да е друго количество ечемик помежду си. Макар да няма причина да се въздържат от търговия в този случай, ако размяната на блага сама по себе си доставя удоволствие на участниците, смятам, че нищо не е по-сигурно от това, че тези двама души изобщо ще се откажат от търговията. Ако въпреки това все пак се заемат с такава размяна, те биха се изложили на опасността, именно поради своето удоволствие от търговията при подобни обстоятелства, да бъдат сметнати за безумци от другите стопанисващи лица.

Да предположим сега, че един ловец разполага с голямо изобилие от кожи, а следователно и от материали за облекло, но само с много малък запас от хранителни продукти. Така неговата потребност от облекло е напълно задоволена, а потребността му от храна – само недостатъчно. За един близък земеделец се приема, че се намира в точно обратното положение. Да предположим също, че няма никакви прегради за размяна на хранителните продукти на ловеца срещу материалите за облекло на земеделеца. Очевидно е, че размяната на блага е още по-малко вероятна в този случай, отколкото в първия. Ако ловецът разменеше част от оскъдния си запас храна срещу част от също тъй оскъдния запас кожи на земеделеца, излишъкът от материали за облекло на ловеца и излишъкът от хранителни продукти на земеделеца биха станали и двата дори по-големи, отколкото преди размяната. Тъй като задоволяването на потребността на ловеца от храна и задоволяването на потребността на земеделеца от облекло вече бяха недостатъчно осигурени, стопанското положение на разменящите се решително би се влошило. Затова никой не може да твърди, че тези двама стопанисващи индивиди биха изпитали удоволствие от такава размяна. Напротив, нищо не е по-сигурно от това, че ловецът и земеделецът ще се противопоставят най-решително на предложения да се заемат с търговия, която определено би намалила тяхното благополучие или дори би застрашила живота им. Ако въпреки това такава размяна все пак беше се състояла, двамата мъже не биха имали нищо по-неотложно от това да я отменят.

Склонността на хората да търгуват трябва съответно да има някаква друга причина освен удоволствието от самото търгуване. Ако търгуването беше удоволствие само по себе си, следователно цел само по себе си, а не често мъчителна дейност, свързана с опасност и стопанска жертва, не би имало причина хората да не се заемат с търговия в току-що разгледаните случаи и в хиляди други. Всъщност не би имало причина те да не разменят насам-натам неограничен брой пъти. Но навсякъде в практическия живот можем да наблюдаваме, че стопанисващите хора грижливо обмислят предварително всяка размяна и че накрая се достига граница, отвъд която двама индивиди няма да продължат да търгуват в даден момент.

След като се установи, че размяната не е цел сама по себе си и още по-малко сама по себе си удоволствие за хората, проблемът в следващото изложение ще бъде да се обяснят нейната природа и произход.

Да започнем с най-простия случай и да предположим, че двама земеделци, A и B, преди това са водели изолирани домашни стопанства. Сега обаче, след една необичайно добра реколта, земеделецът A разполага с толкова много зърно, че колкото и щедро да се грижи за задоволяването на нуждите си, не е в състояние да оползотвори за себе си и за домакинството си една част от него. Земеделецът B, от друга страна, който е съсед на A, се предполага, че е имал отлична гроздоберна реколта през същата година. Но избата му е все още пълна от предишните години и тъй като му липсват допълнителни съдове, той обмисля да излее част от съхраняваното по-старо вино, което произхожда от година с по-слаба реколта. Всеки от двамата земеделци има излишък от едно благо и сериозен недостиг от другото. Земеделецът с излишък от зърно трябва изцяло да се лиши от потреблението на вино, тъй като изобщо няма лозя, а земеделецът с излишък от вино е лишен от хранителни продукти. A може да остави много крини зърно да изгният на нивите му, докато едно буре вино би му доставило значителна наслада. B се готви да унищожи не само едно, а няколко бурета вино, докато би могъл много добре да оползотвори няколко крини зърно в домакинството си. Първият земеделец жадува, а вторият гладува, при положение че и двамата биха могли да бъдат избавени от затруднение чрез зърното, което A оставя да изгние на нивите си, и чрез виното, което B е решил да излее. A би могъл да продължи да задоволява нуждата на себе си и на семейството си от храна също толкова пълно както преди и при това да се отдаде на насладата от пиенето на вино, а B би могъл да продължи да се радва на толкова вино, колкото пожелае, без да се налага да гладува. Следователно е очевидно, че сме се натъкнали на случай, в който, ако разпореждането с известно количество от благата на A бъде прехвърлено на B и ако разпореждането с известно количество от благата на B бъде прехвърлено на A, нуждите и на двамата стопанстващи индивиди биха могли да бъдат задоволени по-добре, отколкото това би било в отсъствието на това взаимно прехвърляне.

Току-що представеният случай, в който нуждите на две лица биха могли да бъдат задоволени по-добре отпреди чрез взаимно прехвърляне на блага, които преди размяната не са имали стойност за нито един от двамата, и следователно без икономическа жертва от която и да е от страните, беше особено подходящ, за да ни внуши по най-нагледен начин същността на икономическото отношение, водещо до размяна. Но бихме разбрали това отношение твърде тясно, ако ограничим вниманието си само до случаите, в които едно лице, разполагащо с количество от едно благо, по-голямо дори от пълните му потребности, страда от недостиг на едно второ благо, докато друго лице има съответен излишък от това второ благо и недостиг от първото. Защото въпросното отношение може да се наблюдава и в по-малко очевидни случаи, в които едно лице притежава блага, известни количества от които имат за него по-малка стойност от количества от друго благо, притежавани от второ лице, намиращо се в обратното положение.

Като пример да предположим, че първият от двамата изолирани земеделци не е прибрал толкова много зърно, че да може да остави част от него да изгние на нивата без вреда за задоволяването на нуждите си, и че вторият не разполага с толкова много вино, че да може да излее част от него без подобна вреда. Напротив, всеки от двамата земеделци може да оползотвори цялото количество от благото, с което разполага, по някакъв полезен за себе си и за домакинството си начин. Първият земеделец може да оползотвори целия си запас от зърно по полезен начин, като посвети количеството, останало след пълното задоволяване на по-важните му нужди, на угояването на добитъка си. Вторият земеделец не разполага с толкова много вино, че да трябва да излива част от него, а тъкмо с толкова, че да може да раздаде една част на робите си като награда за по-голямо усърдие. Така, макар че за земеделеца със зърно известна част от зърното му (например една крина), а за лозаря известна част от виното му (например едно буре) има само малка стойност, тя въпреки това има някаква стойност, тъй като пряко или косвено задоволяването на известни негови нужди зависи от тази част. Но фактът, че дадено количество зърно, например една крина, има известна стойност за първия земеделец, в никакъв случай не изключва възможността известно количество вино, например едно буре, да има за него по-висока стойност, какъвто би бил случаят, ако насладата, доставяна от едно буре вино, има за него по-голямо значение от повече или по-малко основателното угояване на добитъка му. По същия начин при втория земеделец фактът, че едно буре вино има известна стойност за него, в никакъв случай не изключва възможността една крина пшеница да има за него по-висока стойност, какъвто би бил случаят, ако тя би осигурила по-достатъчно изхранване за него и за семейството му, а може би дори избягване на болките от глада.

Следователно най-общата форма на отношението, отговорно за човешката размяна, е следната: един стопанстващ индивид, A, разполага с известно количество от едно благо, което има за него по-малка стойност от дадено количество от друго благо, притежавано от друг стопанстващ индивид, B, който оценява стойностите на същите количества блага по обратен начин, тъй като даденото количество от второто благо има за него по-малка стойност от даденото количество от първото благо, с което разполага A.⁶⁴ Нека количеството от първото благо, притежавано от A, е 10a, а количеството от второто благо, притежавано от B, е 10b. Да приемем, че стойността на количеството 1a за A е W, стойността на 1b за A, ако той се сдобие с разпореждането с него, е W + x, стойността на 1b за B е w, а стойността на 1a за B, ако той се сдобие с разпореждането с него, е w + y. Очевидно е, че A би спечелил стойност x, а B би спечелил стойност y от прехвърлянето на 1a от владението на A във владението на B и на 1b от владението на B във владението на A. С други думи, след една размяна A би се оказал в същото положение, както ако към богатството му беше прибавено благо със стойност x за него, а B би се оказал в същото положение, както ако към богатството му беше прибавено благо със стойност y за него.

Ако освен това двамата стопанстващи индивиди (а) осъзнаят положението и (б) разполагат с властта действително да извършат прехвърлянето на благата, тогава съществува отношение, което им дава възможност, чрез обикновено споразумение, да се погрижат по-добре или по-пълно за задоволяването на нуждите си, отколкото това би било в случай, че отношението не бъде оползотворено.

Същият принцип, който ръководи хората в икономическата им дейност изобщо, който ги подтиква да изследват полезните неща, заобикалящи ги в природата, и да ги подчинят на разпореждането си, и който ги кара да се грижат за подобряването на икономическото си положение – стремежът да задоволят нуждите си колкото може по-пълно, – ги води също така да търсят най-усърдно това отношение, където и да могат да го намерят, и да го оползотворяват с оглед на по-доброто задоволяване на нуждите си. Следователно в току-що описаното положение двамата стопанстващи индивиди ще се погрижат прехвърлянето на благата действително да се осъществи. Стремежът да се задоволят нуждите колкото може по-пълно е следователно причината за всички явления на икономическия живот, които означаваме с думата „размяна". Трябва да се отбележи, че този термин се употребява в нашата наука в особен смисъл, с много по-широко приложение, отколкото в обикновения, и особено в правния език. Защото в икономически смисъл той включва също покупката и продажбата, както и всички частични прехвърляния на икономически блага (наем, аренда, заем и т.н.) срещу възнаграждение.

Ако обобщим току-що казаното, получаваме като резултат от досегашното ни изследване следните положения: Принципът, който води хората към размяна, е същият принцип, който ги ръководи в икономическата им дейност като цяло; той е стремежът да се осигури възможно най-пълното задоволяване на нуждите им. Насладата, която хората извличат от една икономическа размяна на блага, е общото чувство на удоволствие, което те изпитват, когато някое събитие им позволи да се погрижат по-добре за задоволяването на нуждите си, отколкото иначе би било възможно. Но изгодите от едно взаимно прехвърляне на блага зависят, както видяхме, от три условия: (а) единият стопанстващ индивид трябва да разполага с количества блага, които имат за него по-малка стойност от други количества блага, с които разполага друг стопанстващ индивид, оценяващ благата по обратен начин; (б) двамата стопанстващи индивиди трябва да са осъзнали това отношение; и (в) те трябва да разполагат с властта действително да извършат размяната на благата. Отсъствието дори само на едно от тези условия означава, че липсва съществена предпоставка за една икономическа размяна и че размяната на блага между двама стопанстващи индивиди е икономически невъзможна.

2. Границите на икономическата размяна

Ако всеки стопанстващ индивид разполагаше само с едно благо от всеки вид и ако всяко от тези блага беше неделимо по отношение на благовия си характер, не би имало никаква трудност при изследването на границите, до които биха стигнали разменните операции във всеки даден случай, за да доведат до най-голяма икономическа изгода за всеки участник. Да предположим, че A има стъклена чаша, а B – украшение, изработено от същия материал, и че нито един от двамата индивиди не разполага с повече от едната бройка от всеки предмет. Според казаното в предходния раздел са мислими само две положения: или съществува основа за икономическа размяна между двамата индивиди по отношение на двете блага, или не съществува. Ако не съществува, въпросът за размяна изобщо не може да възникне от икономическо гледище. А ако съществува, не може да има никакво съмнение, че една действителна размяна на двете блага естествено ще изключи всяка по-нататъшна размяна на блага от точно същите видове между A и B.

Но щом количества блага, които могат да бъдат разделени на части с произволно желан размер или които са съставени от няколко обособени бройки, всяка от които е неделима по природа или по употреба, се намират на разположение на различни лица, положението е различно.

Да предположим, че A, един американски заселник от пограничните райони, притежава няколко коня, но нито една крава, докато B, неговият съсед, има известен брой крави, но нито един кон. При условие че A има потребности от мляко и млечни продукти, а B – от впрегатни животни, лесно се вижда, че е налице основа за разменни операции. Но никой няма да твърди, че размяната например на един от конете на A срещу една от кравите на B непременно би изчерпала съществуващата основа за икономически разменни операции между A и B по отношение на тези блага. Също толкова сигурно е обаче, че не е необходимо непременно да съществува основа за размяна на цялостните количества, които те притежават. A, който притежава (например) шест коня, може да е в състояние да задоволи нуждите си по-добре, ако размени един, или два, или може би дори три от конете си срещу кравите на B. Но от това не следва непременно, че той би извлякъл икономическа изгода от разменната сделка, ако би разменил всичките си коне срещу всичките крави на B. Макар че първоначалното икономическо положение осигурява основа за икономически разменни операции между A и B, последицата от прекаленото разширяване на размяната би могла да бъде, че нуждите на двете договарящи се страни биха били задоволени по-зле, отколкото преди размяната.

Отношението, което сега разглеждаме, при което не просто отделни блага, а количества блага се намират на разположение на хората, може редовно да се наблюдава в човешкото стопанство. Може да се наблюдава безкраен брой случаи, в които двама стопанстващи индивиди разполагат с количества от различни блага и в които са налице основите за икономически разменни операции, но при които изгодите, които могат да се извлекат от размяната, биха били оползотворени само непълно, ако двамата стопанстващи индивиди разменят твърде малко, и отново биха намалели, биха се свели до нула или дори биха се превърнали в загуби, ако те разширят разменните си операции твърде далеч и разменят твърде много.

Но щом можем да наблюдаваме случаи, в които „твърде малко“ размяна не носи пълните изгоди, които биха могли да се извлекат от използването на дадено налично съотношение, и в които „твърде много“ води до същия резултат, нерядко дори до влошаване на стопанското положение на двамата търгуващи, то трябва да съществува граница, при която се постигат пълните стопански изгоди, които могат да се получат от използването на даденото съотношение, и отвъд която всяка размяна на по-нататъшни части започва да става нестопанска. Определянето на тази граница е предмет на следващото изследване.

За тази цел ще представя един прост случай, при който можем да наблюдаваме възможно най-внимателно съотношението, което желаем да разгледаме, незасегнато от второстепенни влияния.

Да предположим, че в една девствена гора, далеч от другите стопанисващи лица, живеят двама заселници, които поддържат приятелски връзки помежду си. Приема се, че обхватът и интензивността на техните потребности са напълно еднакви. Всеки от тях се нуждае от няколко коня, за да обработва земята си. Един кон е абсолютно необходим, ако той изобщо ще може да произведе храната, нужна за поддържане на собствения му живот и този на семейството му. Втори кон е нужен, за да се произведе малко по-голямото количество храна, потребно за достатъчно изхранване на самия него и на семейството му.

Всеки от земеделците би могъл да използва трети кон, за да превозва дървения материал и дървата за горене, които смята за необходими, от гората до своята дървена колиба, да тегли товари пясък, камъни и т.н., както и да обработва нива, на която ще отглежда някои храни за удоволствие за наслада на себе си и на семейството си. Четвърти кон би служил единствено за удоволствие, а пети кон би имал значение само поради възможността да послужи като заместител, в случай че някой от другите коне стане негоден. Но нито един от заселниците не би могъл да използва шести кон. Приема се също, че всеки от тях би имал нужда от пет крави, за да задоволи напълно потребностите си от мляко и млечни продукти, че съществува същата градация в значимостта на потребностите им от тези продукти и че шеста крава не би могла да бъде използвана от никого от тях.

За по-голяма яснота нека представим току-що описаното положение в числов вид (стр. 125 и сл.). Можем да изразим градираната значимост на удовлетворенията, които се осигуряват от притежанията на двамата заселници, чрез поредица от числа, които намаляват по аритметична прогресия, например с поредицата 50, 40, 30, 20, 10, 0.⁶⁵

Като приемем, че A, първият заселник, има 6 коня и само една крава, докато B, другият заселник, има един кон и 6 крави, последователните степени на значимост на удовлетворенията, осигурявани от притежанията на двете лица, могат да бъдат представени в следната таблица:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
50	50	50	50
40			40
30			30
20			20
10			10
0			0

От казаното в първия раздел на тази глава лесно се вижда, че основата за стопански разменни операции е налице тук. Значимостта, която един кон има за A, е равна на 0, а значимостта, която би имала за него втора крава, е равна на 40. От друга страна, една крава има стойност 0 за B, докато втори кон би имал стойност 40 (стр. 131). Така че както A, така и B биха могли да осигурят значително по-добре задоволяването на потребностите си, ако A даде на B един кон и ако B даде на A в замяна една крава. Няма съмнение, че те действително биха предприели тази размяна, ако са стопанисващи лица.

Значимостта на удовлетворенията, които се осигуряват от притежанията на двете лица след тази първа размяна, ще бъде следната:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
50	50	50	50
40	40	40	40
30			30
20			20
10			10

Лесно се вижда, че всеки от двамата търгуващи е получил от тази първа размяна стопанска изгода, равностойна на изгодата, която би му се полагала, ако богатството му беше нараснало с благо, чиято стойност за него е равна на 40.⁶⁶ Но е също толкова сигурно, че основата за стопански разменни операции в никакъв случай не е изчерпана с тази първа размяна. Защото един кон все още има много по-малка стойност за A, отколкото би имала допълнителна крава (10 в сравнение с 30), докато една крава има стойност едва 10 за B, а допълнителен кон би имал стойност 30 (трикратната стойност на крава). Поради това е в стопанския интерес и на двамата стопанисващи да предприемат втора разменна операция.

Положението след втората размяна може да бъде представено по следния начин:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
50	50	50	50
40	40	40	40
30	30	30	30
20			20

Вижда се, че всяко от двете лица е извлякло стопанска изгода, която е не по-малка, отколкото ако богатството му беше нараснало с благо със стойност 20.

Нека видим дали и в това положение съществува основа за по-нататъшни стопански разменни операции. Един кон има значимост 20 за A; допълнителна крава също би имала значимост 20 за него; и B е в подобно положение. От казаното е очевидно, че размяната на един от конете на A за една от кравите на B при такива условия не би си струвала, тъй като не би имало никаква стопанска изгода.

Но да предположим, че A и B все пак пристъпят към трета размяна. Ако извършването на размяната не изискваше никакви забележими стопански жертви (разходи за превоз, загуба на време и т.н.), очевидно е, че стопанското положение на двамата мъже нито би се влошило, нито подобрило. След тази трета размяна положението им би било следното:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
50	50	50	50
40	40	40	40
30	30	30	30
	20	20

Нека сега се запитаме какъв би бил стопанският резултат от още по-нататъшни размени на един от конете на A за една от кравите на B. Положението след четвърта размяна би било:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
50	50	50	50
40	40	40	40
	30	30
	20	20
	10	10

Както се вижда, стопанското положение и на A, и на B е по-неблагоприятно след четвъртата размяна, отколкото беше преди нея. Чрез придобиването на пета крава A наистина е осигурил задоволяването на една потребност, която има значимост 10 за него. Но за да я получи, той се е лишил от кон, който имаше за него значимостта на удовлетворения, приети за равни на 30. Стопанското му положение след тази размяна е точно такова, каквото би било, ако богатството му беше намалено без компенсация с благо със стойност, равна на 20. Същият резултат може да се наблюдава и при B. Стопанската неизгода от четвъртата разменна операция е взаимна. Вместо да спечелят от нея, A и B и двамата биха претърпели стопанска загуба.

Ако двете лица, A и B, продължат да разменят коне за крави, положението след петата размяна би изглеждало по следния начин:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
50	50	50	50
	40	40
	30	30
	20	20
	10	10
	0	0

А след шестата размяна то би било:

A		B
Коне	Крави	Коне	Крави
	50	50
	40	40
	30	30
	20	20
	10	10
	0	0
	0	0

Лесно се вижда, че след петата размяна на един от конете на A за една от кравите на B двамата търгуващи биха се върнали в същото положение, по отношение на пълнотата на осигуряване на задоволяването на потребностите си, в което се намираха в началото на разменните операции. След шестата размяна те биха влошили стопанското си положение значително повече.

Те не биха могли да сторят нищо по-добро от това да отменят тези нестопански размени.

Това, което тук бе показано на единичен пример, може да се наблюдава навсякъде, където количества от различни блага се намират във владение на различни лица и е налице основа за стопански разменни операции. Ако избирахме други примери, бихме открили различия във второстепенните обстоятелства, но не и в естеството на разясненото съотношение.

Преди всичко бихме открили във всеки отделен случай и във всеки даден момент една граница, до която две лица могат да разменят благата си за взаимна стопанска изгода. Но бихме открили, че те не могат да прекрачат тази граница, без да се поставят в по-неблагоприятно стопанско положение. Накратко, навсякъде бихме наблюдавали граница, при която се изчерпват общите стопански изгоди, които могат да се извлекат от едно разменно съотношение, и отвъд която тези изгоди биха намалели чрез по-нататъшни разменни операции, превръщайки размяната на каквито и да било по-нататъшни части в нестопанска. Тази граница се достига, когато един от двамата търгуващи няма повече количество блага, което да е с по-малка стойност за него от количество друго благо на разположение на втория търгуващ, който същевременно оценява двете количества блага в обратен порядък.

Така виждаме, че в действителността на практическия живот хората не търгуват неограничено и без предел. Виждаме вместо това, че определени лица, във всеки даден момент, по отношение на всеки даден вид блага и във всяко дадено стопанско положение, достигат определена граница, при която преустановяват извършването на по-нататъшни размени.⁶⁷

Едно обществено стопанство е изградено от отделни стопанства, и казаното по-горе е следователно също толкова валидно за търговията на цели народи, колкото и за отделните стопанисващи лица. Два народа – единият зает главно със земеделие, а другият предимно с промишленост – ще бъдат в състояние да задоволят потребностите си много по-пълно, ако всеки размени част от своята продукция за продукцията на другия (първият народ – част от земеделската си продукция, а вторият – част от промишлените си изделия). Но те няма да предприемат размяната неограничено и без предел. Във всеки даден момент те ще достигнат граница, отвъд която всяка по-нататъшна размяна на земеделска продукция за промишлени изделия ще бъде нестопанска и за двата народа.

Разбира се, вярно е, че в търговията на отделните лица, и още повече в търговския обмен между цели народи, стойностите, които благата действително имат за хората, по правило могат да бъдат наблюдавани като подложени на постоянни колебания. Тези колебания възникват главно поради това, че нови количества блага непрекъснато постъпват в ръцете на различните стопанисващи лица чрез производствения процес. Вследствие на това основите за стопанските размени постоянно се променят и затова наблюдаваме явлението на безкрайна поредица от разменни сделки. Но дори в тази верига от сделки можем, наблюдавайки внимателно, да открием точки на покой в определени моменти, за определени лица и при определени видове блага. В тези точки на покой не се извършва размяна на блага, защото вече е достигната стопанската граница на размяната.

Друго наблюдение, направено по-рано, се отнасяше до постепенно намаляващите икономически изгоди, които дадени стопанисващи индивиди получават от използването на дадена възможност за търговия. Първите търговски контакти на стопанисващите индивиди обикновено са най-изгодни в икономическо отношение. Едва по-късно обикновено се използват и възможностите за търговия, които обещават по-малки икономически изгоди. Това важи не само за търговията между индивиди, но и за търговския обмен между цели народи. Ако два народа, чиито пристанища или граници са били винаги или известно време преди това затворени за взаимни контакти, ги отворят внезапно за търговия, или дори ако бъдат премахнати само някои предишни препятствия пред търговията, веднага се развива много оживена търговия със стоки. Защото броят на търговските възможности, които могат да бъдат използвани, и икономическите изгоди, които могат да бъдат реализирани, са в началото много големи. По-късно търговията навлиза в руслото на нормално доходоносната дейност. Но ако пълните изгоди от новата търговия понякога не се проявяват веднага, причината е, че другите две предпоставки на икономическия обмен – познаването на търговските възможности и възможността да се осъществят разпознатите като икономични операции на размяна – обикновено се придобиват от участниците едва след известен период от време. Някои от най-усилените стремежи на търгуващите народи са насочени към премахването на препятствията пред търговията в тези две категории (чрез внимателно изучаване на търговското положение, чрез изграждане на добри пътища и други средства за транспорт и съобщения и т.н.).

Преди да приключа това обсъждане на основите и границите на икономическия обмен, бих искал да насоча вниманието към един важен фактор, който трябва да се вземе предвид, ако изложените в тази глава принципи трябва да бъдат правилно тълкувани. Имам предвид икономическите жертви, които операциите по размяна изискват.

Ако хората и техните притежания (стопанствата на индивидите⁶⁸) не бяха разделени в пространството и ако взаимното прехвърляне на разпореждането със стоки между един стопанисващ индивид и друг следователно по правило не изискваше транспортирането на стоки и много други икономически жертви, пълните икономически изгоди, произтичащи от една операция на размяна, биха се падали на двамата участници. Но такива случаи са много редки. Наистина са мислими случаи, в които икономическите жертви на една операция по размяна спадат до минимум, пренебрегван в практическия живот. Но не е лесно да се намери действителен случай, в който операция по размяна може да се извърши изобщо без никакви икономически жертви, дори ако те се свеждат само до загубата на време. Превозните разходи, таксите за натоварване, митата, акцизите, премиите за морско и друго застраховане, разходите за кореспонденция, комисионите и другите разходи по продажба, посредническите такси, таксите за теглене, разходите за опаковане, таксите за съхранение, целият разход на търговската банкова система, дори разходите на търговците⁶⁹ и всичките им служители и т.н. не са нищо друго освен различните икономически жертви, които са необходими за провеждането на операциите по размяна и които поглъщат част от икономическите изгоди, произтичащи от използването на съществуващите възможности за размяна. Наистина, тези икономически жертви често правят размяната невъзможна, когато тя би била възможна, ако само тези „разходи“, в общия икономически смисъл на думата, не съществуваха.

Икономическото развитие клони към намаляване на тези икономически жертви, в резултат на което дори между най-отдалечените страни стават възможни все повече и повече икономически размени, които преди това не биха могли да се осъществят.

В казаното дотук се съдържа имплицитно обяснение на източника, от който всичките хиляди лица, които са посредници в търговията, извличат своите доходи. Тъй като те не допринасят пряко за физическото увеличаване на стоките, тяхната дейност често е била смятана за непроизводителна. Но една икономическа размяна допринася, както видяхме, за по-доброто задоволяване на човешките потребности и за нарастването на богатството на участниците също толкова ефективно, колкото и физическото увеличаване на икономическите блага. Затова всички лица, които посредничат при размяната – при условие винаги, че операциите по размяна са икономични – са също толкова производителни, колкото земеделецът или производителят. Защото целта на стопанството не е физическото увеличаване на стоките, а винаги възможно най-пълното задоволяване на човешките потребности. Търговците допринасят не по-малко за постигането на тази цел от лицата, които дълго време и от една много едностранчива гледна точка са били наричани изключително производителни.