Appendix G: Use Value and Exchange Value

Theodor Bernhardi (Versuch einer Kritik der Gründe die für grosses und kleines Grundeigentum angeführt werden, St. Petersburg, 1849, p. 79) казва, че в последно време често е било отбелязвано, че Aristotle вече е споменал разликата между потребителната и разменната стойност в своята Politics (i. 6.) и че Adam Smith е разграничил двете понятия независимо от гръцкия философ. Срещу това трябва да се каже, че по-голямата част от прочутия пасаж на Adam Smith (An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations, Modern Library Edition, New York, 1937, p. 28) съвпада почти дума по дума с един пасаж в Money and Trade Considered на John Law, London, 1720, p. 4. Нещо повече, A.R.J. Turgot ('Valeurs et Monnaies' в Oeuvres de Turgot, ed. by G. Schelle, Paris, 1913-23, III, 86-93) не само прави рязко разграничение между потребителна и разменна стойност (valeur estimative и valeur échangeable), но и разглежда въпроса доста подробно. Интересен за историята на доктрината е и един пасаж в съчинението на шотландския морален философ Francis Hutcheson, прочутия учител на Adam Smith, в който може да се намери разграничение между потребителна и разменна стойност, макар и не в използваната от Smith терминология (F. Hutcheson, A System of Moral Philosophy, London, 1755, II, 53ff.; вж. също John Locke, 'Some Considerations of the Consequences of lowering the Interest and raising the Value of Money,' в The Works of John Locke, London, 1823, V, 34ff.; и G.F. Le Trosne, De l'intérêt social, Paris, 1777, pp. 7-8).

Съвсем наскоро неколцина автори, споменати в Appendix D (pp. 298) – Friedlander, Knies, Schäffle, Roesler – които са направили теорията за стойността свой специален предмет, са разгледали надълго разликата между потребителна и разменна стойност. Други, които заслужават да бъдат споменати, са Otto Michaelis, „Das Kapitel vom Werthe," Vierteljahrschrift für Volkswirthschaft und Culturgeschichte, I (1863), 1–28; A. Lindwurm, „Die Theorie des Werthes," Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, IV (1865), 165–218; Julius v. Soden, Die Nazional-Oekonomie, Leipzig, 1805–10, I, 38ff. и IV, 23ff.; Gottlieb Hufeland, Neue Grundlegung der Staatswirthschaftkunst, Wien, 1815, I, 95ff.; Henri Storch, Cours d'économie politique, St. Petersburg, 1815, I, 57ff.; J.F.E. Lotz, Handbuch der Staatswirthschaftslehre, Erlangen, 1837, I, 21ff.; Karl Rau, Grundsätze der Volkswirthschaftslehre, Heidelberg, 1847, pp. 73ff.; Theodor Bernhardi, op. cit., pp. 67ff.; Wilhelm Roscher, Grundlagen der Nationalökonomie, Twentieth Edition, Stuttgart, 1892, pp. 9–16; Karl Thomas, Theorie des Verkehrs, Berlin, 1841, p. 11; и L. Stein, System der Staatswissenschaft, Stuttgart, 1852, I, 168ff.

Може би нищо не разкрива по-добре германската склонност към философско проникване в икономиката и практическия усет на англичаните от едно сравнение между подходите към теорията за стойността у германските и английските автори. Подобно на Adam Smith, David Ricardo (Principles of Political Economy and Taxation, ed. by E.C.K. Gonner, London, 1891, pp. 361-369), Thomas Robert Malthus (Principles of Political Economy, London, 1820, p. 51, и Definitions in Political Economy, London, 1827, p. 234) и John Stuart Mill (Principles of Political Economy, ed. by W.J. Ashley, London, 1909, pp. 436–437) употребяват „value in use" като синоним на „utility." Нещо повече, Robert Torrens (An Essay on the Production of Wealth, London, 1821, p. 8) и J.R. McCulloch (The Principles of Political Economy, London, 1830, p. 4) дори употребяват термина „utility" вместо „value in use." Сред неотдавнашните френски автори същото прави Frédéric Bastiat (Harmonies économiques, в Oeuvres complètes de Frédéric Bastiat, Paris, 1893, VI, 141). Lord Lauderdale (An Inquiry into the Nature and Origin of Public Wealth, Edinburgh, 1804, p. 12) и N.W. Senior (An Outline of the Science of Political Economy, London, 1836, pp. 6ff.) признават полезността като предпоставка на разменната стойност, но не и като потребителна стойност – понятие, което те изобщо отхвърлят. Какво се разбира в Англия под понятието разменна стойност се илюстрира най-добре от следния пасаж на John Stuart Mill (op. cit., p. 437): „Думите Value и Price бяха употребявани като синоними от ранните политикономисти и невинаги се разграничават дори от Ricardo. Но най-точните съвременни автори, за да избегнат разточителното изразходване на два добри научни термина за една-единствена идея, са употребили Price, за да изразят стойността на едно нещо по отношение на парите; количеството пари, за което то ще се размени . . . [при това под] стойност или разменна стойност на едно нещо [ще разбираме, следователно] неговата обща покупателна способност; разпореждането, което владеенето му дава над изобщо купуемите стоки."

Следващият абзац се появява тук като бележка под линия в оригинала.,TR. ↩
„Werthquote.“ Menger излага подробно аргумента, лежащ в основата на това положение, на страници 163 до 165. Но една поясняваща бележка може ↩
Остатъкът от този абзац е бележка под линия в оригинала.,TR. ↩
Не само техническите средства за производство трябва да се разглеждат като блага от по-висок порядък, а по принцип всички блага, които могат да бъдат използвани за задоволяване на човешките потребности само като бъдат съчетани с други блага от по-висок порядък. Стоките, които търговецът на едро може да предаде на дребния търговец само като влага капитал, поема разходи за доставка и използва различни специфични трудови услуги, трябва да се разглеждат като блага от по-висок порядък. Същото важи за стоките в ръцете на бакалин. Дори спекулантът прибавя към обектите на своята спекулация поне предприемаческата си дейност и капиталовите си услуги, а често и услуги по съхранение, складиране и т.н. (виж Hermann, op. cit., p. 65). ↩
„gebunden.“,TR. ↩
Тъй като, при равни други условия, производителността на даден производствен процес и стойността на използваните капиталови услуги са толкова по-големи, колкото по-дълъг е периодът от време, необходим за производствения процес, стойностите на благата от по-висок порядък, които могат да бъдат вложени в производствени процеси с твърде различна продължителност и които следователно ни осигуряват, по наш избор, потребителски блага с различни стойности в различни моменти от време, се привеждат в равновесие спрямо настоящето. ↩
Следващият абзац се появява тук като бележка под линия в оригинала.,TR. ↩
Остатъкът от този абзац е бележка под линия в оригинала.,TR. ↩
H.v. Mangoldt, Die Lehre vom Unternehmergewinn, Leipzig, 1855, pp. 36ff. ↩
Menger тук добавя обширна бележка под линия, която е включена в текста като последните три абзаца на тази глава.,TR. ↩
N.F. Canard, Principes d'économie politique, Paris, 1901, pp. 5ff.; Carey, op. cit., III, 131ff.; Frédéric Bastiat, Harmonies économiques, в Oeuvres complètes de F. Bastiat, Paris, 1893, VI, 297ff.; Max Wirth, Grundzüge der National-Oekonomie, Köln, 1871, I, 284ff.; Hermann Roesler, Grundsätze der Volkswirthschaftslehre, Rostock, 1864, pp. 500–513. ↩
Остатъкът от този абзац е бележка под линия в оригинала.,TR. ↩ ↩²
Ricardo, Principles of Political Economy and Taxation, под редакцията на E.C.K. Gonner, London, 1891, pp. 44–61 и 392–420. ↩
Виж Karl Rodbertus, Zur Beleuchtung der sozialen Frage, Berlin, 1890, I, 89ff. ↩
Rodbertus (op. cit., pp. 117 ff.) твърди, че нашите обществени институции дават възможност на собствениците на капитал и земя да отнемат част от продукта на труда от работниците и по този начин да живеят, без да работят. Неговият аргумент се основава на погрешното допускане, че целият резултат от един производствен процес трябва да се разглежда като продукт на труда. Трудовите услуги обаче са само един от факторите на производствения процес и не са икономически блага в по-висока степен от другите фактори на производството, включително услугите на земята и капитала. Следователно капиталистите и земевладелците не живеят от това, което отнемат от работниците, а от услугите на своята земя и капитал, които имат стойност, точно както и трудовите услуги, както за отделните лица, така и за обществото. ↩
Стойността на парче земя се определя от очакваната стойност на нейните услуги, а не обратното. Стойността на парче земя не е нищо друго освен очакваната стойност на всички нейни бъдещи услуги, дисконтирани към настоящето. Следователно колкото по-висока е очакваната стойност на услугите на земята и колкото по-ниска е стойността на услугите на капитала (лихвеният процент), толкова по-висока ще бъде стойността на земята. По-нататък ще видим, че стойността на благата е основата на техните цени. Това, че цената на земята може редовно да се наблюдава как нараства бързо в периоди на икономически растеж на даден народ, се дължи на увеличаване на поземлената рента, от една страна, и на намаляване на лихвения процент, от друга. ↩
В Berlin шивачка, която работи по 15 часа на ден, не може да изкара това, което ѝ е необходимо за прехраната. Доходът ѝ покрива храна, подслон и дърва за огрев, но дори с най-усиленото трудолюбие тя не може да изкара достатъчно за облекло (виж Carnap, в Deutsche Vierteljahrsschrift, 1868, част II, p. 165). Подобни условия могат да се наблюдават в повечето други големи градове. ↩
Жизненият стандарт на работника се определя от неговия доход, а не доходът му от жизнения стандарт. В странно объркване на причина и следствие обаче последното отношение все пак често е било поддържано. ↩
Към глава VII. Вж. бележки 3 и 4 на глава VII.—TR. ↩
Следващите два абзаца се появяват в оригинала като една-единствена бележка под линия след „трудови услуги“ в началото на третия предходен абзац.,TR. ↩
Една особена характеристика на образуването на цените в случая с услугите на капитала се дължи, както ще видим по-нататък, на факта, че тези услуги обикновено не могат да бъдат продадени, без самият капитал да бъде прехвърлен в ръцете на купувача на услугите на капитала. От това произтича риск за собственика на капитала, за който той трябва да бъде компенсиран с премия. ↩
Виж Schüz, „Ueber die Renten der Grundeigenthümer und den angeblichen Conflict ihrer Interessen mit denen der übrigen Volksklassen“, Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XI (1855), 171ff. ↩
Adam Smith, op. cit., p. 13. ↩
Остатъкът от този абзац се появява тук като бележка под линия в оригинала.,TR. ↩
Едва ли е необходимо да изтъквам, че числата в текста не са предназначени да изразяват числово абсолютните, а единствено относителните величини на значимостта на въпросните задоволявания. Така, когато например обозначавам значимостта на две задоволявания с 40 и 20, аз просто казвам, че първото от двете задоволявания има двойно по-голяма значимост от второто за съответния стопанисващ индивид. ↩
Тези съображения напълно опровергават твърдението на редица икономически автори (например Lotz и Rau сред по-новите немски автори), които отричат производителността на търговията. Въздействието на една стопанска размяна на блага върху стопанското положение на всеки от двамата търгуващи е винаги същото, както ако в негово владение би влязъл нов предмет на богатство. Следователно търговията не е по-малко производителна от промишлената или земеделската дейност. ↩
The next paragraph appears here as a footnote in the original.,TR. ↩
„die menschlichen Wirthschaften“,TR. ↩
Изображението на търговците у Carey като стопански паразити, понеже те присвояват част от печалбата, произтичаща от използването на наличните възможности за сделки на стопанска размяна (op. cit., III, 23–25), почива на погрешните му представи за производителността на търговията. ↩
See Appendix F (p. 305) for the material originally appearing at this point as a footnote.,TR. ↩
Когато казвам, че $B_{1}$ стопански изключва $B_{2}$ , нямам предвид, че $B_{2}$ е изключен от размяната чрез употребата на физическа сила или поради законова недееспособност. Разграничението е важно, тъй като $B_{2}$ лесно би могъл да притежава няколкостотин бушела зърно и така да има възможността, физически и законово, да придобие коня на A, и въпреки това да не избере да го придобие. Ако не го придобие, причината му трябва да е стопанска по своя характер, тоест, отдавайки по-голямо количество зърно от 29 бушела, той не би се погрижил по-добре за задоволяването на нуждите си, отколкото без размяната. ↩
Би могло да възникне мнението, че вместо цената в обсъждания от нас случай да се образува между 30 и 80 бушела зърно, тя ще се установи точно на 30 единици. Това заключение би било правилно, ако ставаше дума за продажба на търг, при който предварително не е била определена минимална цена или ако тя е била определена под 30 бушела зърно. И в двата случая A би бил принуден от самото естество на търга да се задоволи с цена от 30 бушела, а причините за необичайното образуване на цените при търговете изобщо трябва да се търсят в аналогични отношения. Но ако стопанисващият индивид A не се обвързва от самото начало с договор за търг и може да преследва интереса си с пълна свобода, няма стопанска причина цената на един кон да не достигне 79 бушела зърно при размяна между A и B, точно както няма причина тя да не бъде установена на 30 бушела. ↩
The next paragraph appears here as a footnote in the original.,TR. ↩
Няма по-разпространено явление от това монополист да защитава положението си срещу навлизането на конкурент по най-войнствен начин. Но също толкова разпространено е да се види как той достига до разбирателство с конкурента, щом конкурентът се е установил. Първият интерес на монополиста е да попречи на конкурента да се установи. Но ако въпреки това конкурентът е успял здраво да се закрепи, стопанският интерес на монополиста се състои в провеждането на видоизменена монополна политика в съчетание с тази втора фирма, винаги когато монополната политика се окаже възможна дори след установяването на конкурент. Острата конкуренция обикновено е неизгодна и за двамата стопанисващи индивиди в случаи от този вид. Затова двамата конкуренти, отначало тъй враждебни помежду си, по правило бързо достигат до разбирателство ↩
See Gustav Schmoller, “Die Lehre vom Einkommen in ihrem Zusammenhang mit den Grundprinzipien der Steuerlehre,” Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XIX (1863), 53. ↩
Употребата на термина „полезност“ от Menger може да се окаже объркваща за съвременните читатели, освен ако значението, което той му придава, не се държи постоянно наум. Това значение не му позволява да използва термина за обозначаване на понятието, наричано днес „пределна полезност“. Едно нещо има „полезност“ (в смисъла, който Menger влага в термина), ако всички налични единици на нещото заедно дават обща полезност (в нашия смисъл на термина), по-голяма от нула, дори ако пределната полезност на нещото (в нашия смисъл) е нула. Като цяло той твърди, че понятието „полезност“ е изцяло обективно и лишено от психологическо съдържание. Той го описва като абстрактно отношение между един вид блага и една човешка потребност (в общ смисъл, за разлика от „конкретните потребности“ на даден индивид – виж бележка 4 на глава II). Полезността следователно е, според Menger, единствено предпоставка за характера на благо (и оттам за стопанския характер), но няма количествено отношение към стойността. По тази причина той отхвърля всяко отъждествяване на „полезност“ с „потребителна стойност“ (виж също бележка 3 на тази глава и Приложения C, D и G). Разбира се, очевидно е, че липсата на термина „пределна полезност“ при него не е била пречка за изразяването и разработването на понятието. – Бел. прев. ↩
Именно тази грешка е заблудила Proudhon, op. cit., с. 59 и сл., да твърди, че между потребителната стойност и разменната стойност съществува непримиримо противоречие. ↩
Wilhelm Roscher, Ansichten der Volkswirthschaft aus dem geschichtlichen Standpunkte, Leipzig, 1861, p. 117; Bruno Hildebrand, “Naturalwirthschaft, Geldwirthschaft und Creditwirthschaft,” Jahrbücher für National-Oekonomie und Statistik, II (1864), 17; H.v. Scheel, ↩
The remainder of this paragraph and the next paragraph appear here as a single footnote in the original.,TR. ↩
See the first paragraph of Appendix H (p. 308) for the material originally appearing here as a footnote.,TR. ↩
"съзнателно насочена към всестранното изпълнение на етически разумните цели на живота." ↩
See the last seven paragraphs of Appendix H (p. 309) for the material originally appended here as a footnote.,TR. ↩
The next paragraph appears here as a footnote in the original.,TR. ↩
Пригодността за продажба на стоките по правило значително нараства с растящите нужди и увеличаващото се богатство на един народ. Пригодността за продажба на някои малко на брой стоки обаче се намалява от тези фактори. Съществуват редица стоки, които лесно могат да се продадат в една бедна страна, но стават практически непродаваеми, щом страната достигне стопанска зрялост (виж стр. 234–5). ↩
Theodor Mommsen, Geschichte des römischen Münzwesens, Berlin, 1860, pp. v–xx, and 167 ff.; Carnap, “Zur Geschichte der Münzwissenschaft und der Werthzeichen,” Zeitschrift für die gesamte Staatswissenschaft, XVI (1860), 348–396; Friedrich Kenner, “Die Anfänge des Geldes in Alterthume,” Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften zu Wien: Philologisch-Historische Classe, XLIII (1863), 382–490; Roscher, op. cit., pp. 36–40; Hildebrand, op. cit., p. 5; Scheel, op. cit., pp. 12–29; A.N. Bernardakis, “De l’origine des monnaies et de leurs noms,” Journal des Economistes, (Third Series), XVIII (1870), 209–245. ↩
For obvious reasons, the words “Geld” and “gelten” in this and the following sentence are left untranslated.,TR. ↩
See the first two paragraphs of Appendix I (p. 312) for material originally appearing here as a footnote.,TR. ↩
Обичаят като фактор за произхода на парите се подчертава от Condillac, op. cit., pp. 286–290 и от G.F. Le Trosne, De l’intérêt social, Paris, 1777, pp. 43f. ↩
See Appendix J (p. 315) for material originally appended here as a footnote.,TR. ↩
See Stein, op. cit., p. 55; especially also Karl Knies, “Ueber die Geldentwerthung und die mit ihr in Verbindung gebrachten Erscheinungen,” Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XIV (1858), 266; and Mommsen, op. cit., pp. vii–viii. ↩
August Böckh, Metrologische Untersuchungen über Gewichte, Münzfusse und Masse des Alterthums, Berlin, 1838, pp. 385 ff., 420 ff.; Mommsen, op. cit., p. 169; Friedrich O. Hultsch, Griechische und römische Metrologie, Berlin, 1862, pp. 124ff., 188ff. ↩
Wilh. Wackernagel, “Gewerbe, Handel und Schiffahrt der Germanen,” Zeitschrift für deutsches Alterthum, IX (1853), 548ff.; Jakob Grimm, Deutsche Rechtsalterthümer, 4th edition prepared by A. Heusler and R. Hübner, Leipzig, 1899, II, 123–124; Ad. Soetbeer, “Beiträge zur Geschichte des Geld- und Münzwesens in Deutschland,” Forschungen zur deutschen Geschichte, I (1862), 215. ↩
Aloys Sprenger, Das Leben und die Lehre des Mohammad, Berlin, 1861–65, III, 139. ↩
Friedrich v. Spiegel, Commentar über das Avesta, Wien, 1864–68, I, 94ff. ↩
Plutarch, Lives, with an English translation by Bernadotte Perrin, London: William Heinemann, 1914, I, 55; Pliny, The Natural History, translated by John Bostock and H.T. Riley, London: H.G. Bohn, 1856, IV, 5–6; Heinrich Schreiber, “Die Metallringe der Kelten als Schmuck und Geld,” Taschenbuch für Geschichte und Alterthum, II, 67–152, 240–247, and III, 401–408. ↩
Francesco Saverio Clavigero, The History of Mexico, Richmond, 1806, II, 188ff. ↩
Кожата на бобър все още е единицата за разменна стойност в няколко области на Hudson’s Bay Company. Три белки се равняват на един бобър, една бяла лисица – на два бобъра, една черна лисица или една мечка се равняват на четири бобъра, а една пушка се равнява на 15 бобъра (“Die Jäger im nördlichen ↩
Roscher, op. cit., note 13 on pp. 313–314. ↩
Réflexions sur la formation et la distribution des richesses, reprinted in Oeuvres de Turgot, ed. by G. Schelle, Paris, 1913–23, II, 554. See also Roscher, op. cit., pp. 297–303, Knies, op. cit., p. 262. ↩
See on this especially J.A.R. v. Helferich, Von den periodischen Schwankungen im Werth der edeln Metalle von der Entdeckung Amerikas bis zum Jahre 1830, Nürnberg, 1843. ↩
Може би също толкова очевидно е, че това не са границите, описани в Глава V като онези, между които трябва да се извърши образуването на цената. Възможни са и други тълкувания, но изглежда вероятно „границите“ на този пасаж да са просто предлаганите и исканите цени, избрани от двамата преговарящи като произволни отправни точки в процеса на пазарене, при което продавачът възнамерява да слезе, а купувачът – да се качи. Въпреки привидното внушение на Menger в следващия втори параграф, че „цената на търсенето“ и „цената на предлагането“ в онзи параграф са границите, описани в Глава V, те очевидно са от същия характер като „границите“ на пазара на вълна тук.,TR. ↩
See note 20 above.,TR. ↩
Тоест субективният еквивалент на тези блага за A е цената, очаквана от A. Оригиналният немски пасаж гласи както следва: „der voraussichtlich dafür zu erzielende Preis ist für das wirthschaftende Subject A allerdings der Regel nach das Aequivalent dieser Güter.“ ,TR. ↩
Макар че тази разлика още не е била достатъчно отбелязана в нашата наука, тя отдавна е предмет на подробни изследвания от страна на изучаващите правото. Този въпрос е от практически интерес за тях в случаите, когато има искове за обезщетение, както и в ↩
Aristotle already observed that money serves as a measure in the trade of men (Ethica Nicomachea V. 5. 1133ᵇ, 16; and ix, 1. 1164ᵃ, 1). Among the writers who trace back the origin of money exclusively or predominantly to the need of economizing men for a measure of “exchange value,” or of prices, and who regard the money character of the precious metals as due to their special suitability for this purpose, I should like to mention here the following: Carlo Antonio Broggia, Trattato delle monete, (published 1743) in Scrittori classici Italiani di economia politica, Milano, 1803–05, IV, 304; Pompeo Neri, Osservazioni sopra il prezzo legale delle monete, (published 1751) in ibid., VI, 134ff.; Ferdinando Galiani, Della moneta, in ibid., XII, 23ff. and 120ff.; Antonio Genovesi, Lezioni di economia civile, in ibid., XV, 291–313 and 333–341; Francis Hutcheson, A System of Moral Philosophy, London, 1755, II, 55–58; David Ricardo, op. cit., p. 40; Storch, op. cit., I, 45ff.; Lorenz v. Stein, System der Staatswissenschaft, Stuttgart, 1852, I, 217ff.; Albert E.F. Schäffle, Das gesellschaftliche System der menschlichen Wirthschaft, Tübingen, 1873, I, 221 f. ↩
The next two paragraphs appear here as a footnote in the original.,TR. ↩
Главните представители на тази теория са великите английски философи от седемнадесети век. Hobbes изхожда от нуждата на хората да съхраняват нетрайно богатство, което не възнамеряват да използват за непосредствено потребление, и показва как тази цел може да се постигне чрез превръщане („concoctio“) на нетрайното богатство в метални пари. Той показва също как по този начин богатството може да се пренася по-лесно (Leviathan, ed. by A.D. Lindsay, “Everyman’s Library,” London, 1914, p. 133). Locke прави същата забележка (Two Treatises of Government, and Further Considerations concerning Raising the Value of Money, in The Works of John Locke, 12th edition, London, 1824, IV, 364–365 and 139ff.). ↩
Menger does not give references to the passages he quotes from Bastian and we were unable to find them in the published works of Adolph Bastian that were accessible to us. It is possible that Menger’s information was based on an unpublished lecture or on a personal communication from Bastian.,TR. ↩
The next paragraph appears in the original as a footnote appended at the end of the previous paragraph.,TR. ↩
See Adam Smith, op. cit., p. 26. ↩
To Chapter I. See notes 2 and 8 of Chapter I.,TR. ↩
“nothing is useful but what serves to the salvation of one’s eternal life.” ↩
“utility itself is measured by considerations of eternal life.” ↩
„Center of gravity“ е буквалният превод на „Schwerpunkt“. Заглавието на Menger е „Ueber den Wechsel im ökonomischen Schwerpunkte des Güterwerthes.“ По-малко тромав превод не е възможен без загуба на колорита на оригинала.—TR. ↩
Класифицирам безразличните размени като тази определено като неикономични, тъй като в тях предвидливата дейност на хората се привежда в движение безцелно, съвсем независимо от всички икономически жертви, които те могат да включват. ↩
“possessions that do not yield an annual product, such as precious objects, products destined for consumption.” ↩
“what is suited to the satisfaction of human needs.” ↩
“every means to a purpose of a man.” ↩
“the judgment we pass upon the utility of things . . . makes goods of them.” ↩
“those [things) which man recognizes as means to this end [satisfaction of psychological and physical needs].” ↩
“all that is recognized as being applicable to the satisfaction of a true human need” (Menger’s italics). ↩
“transferable rents made exclusive by private control of supply and elimination of competition.” ↩
To Chapter II. See notes 9 and 14 of Chapter II.,TR. ↩
“what can be obtained only for a definite sacrifice in the form of labor or monetary consideration.” ↩
“that are capable of being traded, or that, at least, facilitate trade.” ↩
“ends and means of economizing.” ↩
We are forced, so to speak, to buy these . . . goods by labor, economy, abstinence,,in a word by real sacrifices. ↩
„Идеята за собственост не може да бъде отделена от тези блага. Те не биха съществували, ако изключителното им притежание не беше осигурено на лицето, което ги е придобило. . . . От друга страна, собствеността предполага някаква форма на общество, договори и закони. Затова така придобитото богатство може да бъде наречено обществено богатство.“ ↩
Към глава III, раздел 1. Виж бележка 1 на глава III.,TR. ↩
Не успяхме да открием това издание. Подозираме обаче, че позоваването на Menger се отнася до следния труд: Dorpat, Kaiserliche Universität, Facultätsschriften der Kaiserlichen Universität Dorpat, dargebracht zur Feier ihres funfzigjährigen Bestehens, и т.н. Dorpat, 1852, (виж Catalogue of the Printed Books in the Library of the British Museum, London, 1881–1900, I, 202).,TR. ↩
„признатото от човешкото съждение отношение, че дадено нещо може да бъде средство за осъществяването на някаква желана цел.“ ↩
„в редица случаи теорията на стойността . . . [е] . . . всъщност изградена изцяло върху съчетаване на двете значения на думата стойност.“ ↩
„за да може изобщо да се говори за стопанисване или за стопански блага, винаги трябва да съществува потенциално или действително отношение между лица и безлични външни предмети, съзнателно установено от хората. Това отношение може да бъде разглеждано с оглед на стопанския предмет или от гледна точка на стопанисващия индивид. Разгледано обективно, то е полезността на благото. Разгледано субективно, то е стойността на благото. Полезността (служивостта, ползотворността) е пригодността на едно нещо да служи на човешка цел. . . . Стойността обаче е значимостта, която благото има поради своята полезност за съзнателните стопански цели на стопанисващия индивид.“ ↩
„значимостта на едно благо поради жертвите, направени при неговото придобиване.“ ↩
„традиционното разграничаване между потребителна стойност и разменна стойност е погрешно и понятието стойност в никакъв случай не може да бъде свързвано с обстоятелството, че нещата имат полезни приложения. Напротив, понятието стойност е единно, обозначавайки богатствения характер на нещата и превръщайки се в конкретно явление в резултат на установяването на закони относно собствеността.“ (Курсивът в цитата е добавен от Menger).,TR. ↩
Към глава III, раздел 2. Виж бележка 11 на глава III.,TR. ↩
Приведеният тук пасаж от Аристотел е буквален английски превод на немския превод, предложен от Menger. В стандартния английски превод на W. D. Ross (The Works of Aristotle, London, Oxford University Press, 1925, том IX) пасажът гласи следното: „all goods must therefore be measured by some one thing. . . . That demand holds things together as a single unit is shown by the fact that when men do not need one another . . . they do not exchange, as we do when someone wants what one has oneself.“,TR. ↩
„тъй като разположенията на човешкия ум се менят, стойността на нещата се мени.“ ↩
„стойността на уважението към един предмет за един изолиран индивид е точно равна на онази част от съвкупните му способности [труд], която отговаря на желанието му за предмета или която той желае да употреби за неговото удовлетворяване.“ ↩
„За едно нещо се казва, че е полезно, когато служи на някоя от нашите потребности; … според тази полезност ние го ценим повече или по-малко. … И тъкмо това ценене наричаме стойност.“ ↩
„Тъй като потребителната стойност е винаги отношение на едно нещо към човека, потребителната стойност на всеки вид блага се определя от величината и ранга на човешките потребности, които този вид блага удовлетворява. Където няма хора и няма потребности, не съществува потребителна стойност. Затова съвкупната потребителна стойност на който и да е вид блага остава непроменена, докато потребностите на човешкото общество остават непроменени, а потребителната стойност на една отделна единица от вида е равна на тази съвкупна потребителна стойност, разделена на броя на единиците. Следователно, колкото по-голям е общият брой единици, толкова по-малък става делът на потребителната стойност, приписван на всяка единица от съвкупната потребителна стойност на вида, и обратно.“ ↩
„предпоставките за определянето на потребителната стойност на благата не могат да бъдат намерени никъде другаде освен в основните елементи на самото понятие за потребителна стойност.“ ↩
„Така величините на потребителната стойност на благата зависят (а) от интензивността на човешките потребности, които те удовлетворяват, и (б) от интензивността, с която те удовлетворяват тези човешки потребности. . . . Затова намираме класификация и скала на човешките потребности, на които съответства класификация и скала на видовете блага.“ ↩
„Стопанската дейност ще бъде водена толкова по-енергично, колкото по-неотложна е потребността на едно лице от дадено благо и колкото по-трудно е набавянето на благото, съответстващо на тази потребност. Колкото повече тези два фактора (интензивност на желанието и степен на трудност на набавянето) си взаимодействат, толкова по-силно значимостта на благото навлиза в съзнанието, което ръководи стопанската дейност. Всички положения относно величината на стойността и нейните изменения се свеждат до това основно отношение.“ Този пасаж не можа да бъде открит в препечатаното издание на есето на Schäffle, което единствено беше на наше разположение. Вероятно е препечатката да представлява само непълна версия на оригиналната статия на Schäffle. Но независимо дали това е така или не, от другите съчинения на Schäffle, например Das gesellschaftliche System der menschlichen Wirthschaft (Tübingen, 1873, I, 172), става съвсем ясно, че цитатът на Menger точно предава мисълта на Schäffle.,TR. ↩
„Отношението на мярката на дадено благо към съвкупността на благата изобщо.“ ↩
„Истинската мярка на стойността на едно благо се намира, като се раздели величината на въпросното благо във величините на други блага. За да може да се направи това, трябва да се намери общ знаменател за величините на всички блага. Но този общ знаменател, или хомогенен елемент в благата, може да бъде намерен само в тяхната хомогенна природа, тоест в обстоятелството, че всички истински блага произлизат от шестте елемента: материя, труд, производство, потребност, ползотворност и истинска консумируемост, тъй като ако един от тези елементи изчезне, един предмет престава да бъде благо. Тези елементи се съдържат в дадено благо само в определена степен, а тяхната величина определя мярката на всяко истинско благо, взето поотделно. От това следва, че количественото отношение на всички отделни блага едно към друго, или общата мярка на тяхната стойност, е дадено от съотношението между тези съставни елементи на благата и тяхната величина в едно благо спрямо друго. Следователно да се определи и изчисли това отношение означава да се определи истинската мярка на стойността.“ ↩
Към глава III, раздел 3. Виж бележка 15 на глава III.,TR. ↩
„Намираме, че развитието на всички народи е било аналогично дотолкова, че капиталът навсякъде е успял да развие силно своята стопанска мощ едва след въвеждането и широкото използване на металните пари, а да разкрие по-обхватната си мощ — едва на по-високите степени на цивилизацията.“ ↩
Към глава V. Виж бележка 1 на глава V.,TR ↩
„това, което се продава или доставя, на едро или на дребно, в дюкяни, магазини, по панаири, пазари и т.н.“ ↩
„това, което е в излишък за едно лице за неговата издръжка и което то предава на други.“ ↩
„Стока е всичко . . . което . . . може да бъде дадено на някой друг, особено в замяна на нещо друго.“ ↩
„запаси от блага, които се държат в готовност за размяна.“ ↩
„всеки продукт на едно предприятие, явяващ се като самостоятелно благо.“ ↩
Към глава VIII, раздел 1. Виж бележка 5 на глава VIII.,TR. ↩
„кон . . . или някакво друго парично плащане.“ ↩
Не успяхме да проверим това позоваване.,TR. ↩
"блага, държани в готовност за размяна или продажба." ↩
"всяко благо, предназначено за продажба." ↩
"излишни блага, предназначени за търговия." ↩
"ценности и блага, предназначени за продажба." ↩
"продукти, които са в обращение или са предназначени за обращение." ↩
"разнообразните продукти, предназначени за търговия." ↩