Hans Mayer

Роден и израснал във Виена, Mayer получава докторска степен по право през 1907 г. и до 1911 г. – с прекъсване за едногодишен учебен престой в Хайделберг – работи в австрийската финансова администрация. Mayer никога не се хабилитира. В служебния му картон по този повод се намира кратка бележка: „Още преди провеждането на хабилитацията в университета, въз основа на непубликувани ръкописи (Теория на ценообразуването), е призован като извънреден професор в университета във Фрайбург“. След Фрайбург той заминава през 1914 г. за Немското висше техническо училище в Прага. След края на войната изпълнява функциите на ръководител на бюджетния отдел в Държавната служба по военно дело във Виена, поема през 1921 г. професура в Грац и през 1923 г. е призован във Виена като наследник на Friedrich von Wieser. Mayer постоянно е въвлечен в окопни борби с противника си Othmar Spann и също така е в обтегнати отношения с Mises. Въпреки малкия брой академични приноси – Mayer написва едва ли повече от шепа статии и няколко статии в четвъртото издание на Handwörterbuch der Staatswissenschaften – през 1927/1928 г. е назначен за декан и получава покани за Франкфурт (1927), Бон (1932) и Кил (1933). Още в средната си възраст се издига в най-високата категория на възнаграждение. Friedrich von Wieser беше подкрепял Hans Mayer с всички възможни средства. Влиятелният наставник развива към Mayer своего рода отношение баща-син. След смъртта на Wieser Mayer се настанява в оставената от него къща в 19-и виенски район. Ала високият, строен, червеникаворус хубавец с привлекателна външност не съумява да изпълни научните очаквания. Той остава единак с осезаема дистанция към повечето други членове на Австрийската школа. Преценките за Mayer като цяло са неблагоприятни и не са лишени от лични ресантименти. От гледна точка на емигриралите кариерата на Mayer въплъщава тъмната страна на онази страна, от която те са били прогонени: фаворитизмът, сдържаната готовност за труд, суетното самодоволство и явният опортюнизъм, който очевидно безнаказано позволява на Mayer да положи общо пет пъти съответните служебни клетви пред различните режими.