FOLIO I · МИСЛИТЕЛИ · ПОК. 02 · № 060

Emil Lederer

Произведения
7
Статии
0
Поколение
2.
Портрет на Emil Lederer
FOL. 02 · N° 060 · Emil Lederer
БИОГРАФИЯ

Живот и дело

Lederer израства като син на търговеца Philipp Lederer и на Sophie Schwarzkopf в Pilsen (днес Пилзен/Plzeň) и през 1901 г. заминава да следва във Виена. Там слуша право и политическа икономия при Eugen von Philippovich, Eugen von Böhm-Bawerk, Friedrich von Wieser и Carl Menger; през летния семестър на 1903 г. преминава за кратко в Берлин при Gustav Schmoller. Докторат Dr. iur. през 1905 г. във Виена, втори докторат Dr. rer. pol. през 1911 г. в Мюнхен при Lujo Brentano с труд за пенсионното осигуряване на частните служители. Хабилитацията през 1912 г. в Heidelberg с „Die Privatangestellten in der modernen Wirtschaftsentwicklung“ полага основата на профила му като теоретик на „новата средна класа“: първото цялостно емпирично-социологическо изследване на трудовото и политическо-съзнателно положение на съсловието на служителите. Успоредно с това Lederer е от 1910 г. секретар на редакцията, от 1918 г. съредактор, а от 1921 до 1933 г. заедно с Joseph Schumpeter и Alfred Weber съиздател на „Archiv für Sozialwissenschaft und Sozialpolitik“, най-важното немскоезично социалнонаучно списание от онези години. През 1918 г. става извънреден, през 1922 г. редовен професор в Heidelberg, от 1923 до 1925 г. гост-професор в Императорския университет в Токио. От 1923 до 1931 г. ръководи заедно с Alfred Weber Хайделбергския институт за социални и държавни науки; Karl Mannheim се хабилитира там през 1926 г. под ръководството на Lederer и Weber. Като наследник на Werner Sombart на берлинската катедра по държавни науки (1931) Lederer спада към най-изтъкнатите академични социалдемократи на Ваймарската република. Schumpeter го нарича „leading academic socialist of Germany in the 1920's“. Отстранен през април 1933 г. от националсоциалистическия режим, той емигрира през Париж и Лондон в Ню Йорк и основава там заедно с Alvin Johnson „University in Exile“ в New School for Social Research, на която остава първи декан до внезапната си смърт след операция през 1939 г. Главният му труд по теория на стопанския цикъл „Konjunktur und Krisen“ (1925) развива теория на диспропорционалността по линия на Tugan-Baranowsky; посмъртно издаденият му „State of the Masses“ (1940) се смята за ранен анализ на тоталитарната масова политика.
Метаданни
Роден
22. Juli 1882
в Pilsen, Böhmen
Починал
29. Mai 1939
в New York City, USA
Поколение
2. поколение
Етапи от живота

Етапи

  1. ⁦1901–1905⁩
    ⁦1901–1905⁩
    Следване · Wien
    Jus und Nationalökonomie, Universität Wien

    Studium bei Philippovich, Böhm-Bawerk, Wieser und Menger; Kommilitonen u. a. Mises, Schumpeter, Hilferding und Bauer.

  2. 1903
    1903
    Следване · Berlin
    Sommersemester bei Gustav Schmoller

    Kurzes Auslandssemester an der Berliner Universität in der Tradition der Jüngeren Historischen Schule.

  3. 1905
    1905
    Докторат · Wien
    Promotion Dr. iur., Universität Wien

    Erste Promotion in Rechtswissenschaften an der Universität Wien.

  4. ⁦1910–1933⁩
    ⁦1910–1933⁩
    · Heidelberg
    Archiv für Sozialwissenschaft und Sozialpolitik

    Ab 1910 Redaktionssekretär, ab 1918 Schriftleiter, 1921–1933 Mitherausgeber gemeinsam mit Joseph Schumpeter und Alfred Weber.

  5. 1911
    1911
    Докторат · München
    Promotion Dr. rer. pol. bei Lujo Brentano

    Zweite Promotion an der Universität München mit einer Arbeit zur Pensionsversicherung der Privatangestellten.

  6. 1912
    1912
    Хабилитация · Heidelberg
    Habilitation Universität Heidelberg

    Habilitation mit „Die Privatangestellten in der modernen Wirtschaftsentwicklung“, dem ersten umfassenden Standardwerk zur Angestelltensoziologie.

  7. ⁦1918–1922⁩
    ⁦1918–1922⁩
    · Heidelberg
    Ausserordentlicher Professor für Nationalökonomie

    Ruf auf eine Extraordinariatsstelle an der Ruprecht-Karls-Universität Heidelberg.

  8. ⁦1919–1921⁩
    ⁦1919–1921⁩
    · Wien / Berlin
    Mitglied der Sozialisierungskommissionen

    1919 Leiter der volkswirtschaftlichen Abteilung in der österreichischen Staatskommission zur Sozialisierung, 1920/21 Mitglied der Sozialisierungskommission in Deutschland.

  9. ⁦1922–1931⁩
    ⁦1922–1931⁩
    · Heidelberg
    Ordinarius für Sozialpolitik, Universität Heidelberg

    Lehrstuhl für Sozialpolitik; ab 1923 mit Alfred Weber Direktor des Instituts für Sozial- und Staatswissenschaften.

  10. ⁦1923–1925⁩
    ⁦1923–1925⁩
    · Tokio
    Austauschprofessor, Kaiserliche Universität Tokio

    Zweijährige Gastprofessur an der Tokyo Imperial University mit angegliederten Reisen nach China.

  11. ⁦1931–1933⁩
    ⁦1931–1933⁩
    · Berlin
    Ordinarius Staatswissenschaften, Friedrich-Wilhelms-Universität

    Nachfolge Werner Sombarts auf dem Berliner Lehrstuhl für Nationalökonomie und Finanzwissenschaft; im April 1933 vom NS-Regime suspendiert.

  12. 1933
    1933
    Емиграция · New York City
    Emigration über Paris und London

    Flucht nach New York und Mitgründung der „University in Exile“ an der New School for Social Research gemeinsam mit Alvin Johnson.

  13. ⁦1933–1939⁩
    ⁦1933–1939⁩
    · New York City
    Erster Dekan der University in Exile, New School

    Aufbau und Leitung der Graduate Faculty of Political and Social Science an der New School for Social Research bis zum Tod.

  14. 1939
    1939
    Смърт · New York City
    Tod nach Operation

    Lederer starb am 29. Mai 1939 unerwartet im Nachgang einer Operation.

Връзки

Влияния

Повлиян от · 16
  1. ⁦1901–1905⁩
    ⁦1901–1905⁩
    Учител

    Lederer hörte Böhm-Bawerks Vorlesungen und nahm an dessen Seminar in Wien teil – prägende Begegnung mit der Wiener Grenznutzenschule.

  2. ⁦1901–1903⁩
    ⁦1901–1903⁩
    Учител

    Menger беше сред виенските преподаватели на Lederer през последните години от активната му преподавателска дейност преди пенсионирането.

  3. ⁦1901–1905⁩
    ⁦1901–1905⁩
    Учител

    Наред с Böhm-Bawerk, Wieser е сред определящите виенски университетски преподаватели на Lederer по политическа икономия.[1]

  4. ⁦1901–1905⁩
    ⁦1901–1905⁩
    Учител

    Philippovich, Sozialpolitiker und Brücke zwischen Wiener Schule und Sozialreform, war einer der wichtigsten Wiener Lehrer Lederers.[1]

  5. ⁦1901–1921⁩
    ⁦1901–1921⁩
    Колега
    Rudolf Hilferding⁦(1877–1941)⁩ · Austromarxismus

    Състудент във Виена, по-късно заедно с Schumpeter и Lederer член на германската комисия по социализация през 1919 г.[1]

  6. ⁦1901–1905⁩
    ⁦1901–1905⁩
    Колега
    Otto Bauer⁦(1881–1938)⁩ · Austromarxismus

    Виенски състудент в австромарксистките среди; Lederer запази до края на живота си тясна интелектуална връзка с австромарксистите.[3]

  7. ⁦1909–1911⁩
    ⁦1909–1911⁩
    Научен ръководител (докторат)
    Lujo Brentano

    Brentano ръководи втората докторска дисертация на Lederer за Dr. rer. pol. в Мюнхен през 1911 г. с труд върху пенсионното осигуряване на частните служители.

  8. ⁦1912–1933⁩
    ⁦1912–1933⁩
    Колега
    Alfred Weber

    Колега по катедра в Хайделберг и съдиректор на Института за социални и държавни науки (1923–1931); съиздател на „Archiv für Sozialwissenschaft und Sozialpolitik“ (Архив за социална наука и социална политика).

  9. ⁦1912–1920⁩
    ⁦1912–1920⁩
    Колега
    Max Weber⁦(1864–1920)⁩ · Heidelberger Schule

    Член на хайделбергския кръг около Max Weber; интелектуален диалог с Weber при едновременна политическа опозиция като демократичен социалист.

  10. ⁦1912–1933⁩
    ⁦1912–1933⁩
    Колега
    Otto Neurath⁦(1882–1945)⁩ · Wiener Kreis

    Двамата бяха членове на хайделбергския кръг около Max Weber; интелектуална връзка между виенския логически емпиризъм и хайделбергската социология.

  11. ⁦1921–1939⁩
    ⁦1921–1939⁩
    Академично влияние
    Albert Salomon

    Докторант на Lederer в Хайделберг; по-късно член основател на University in Exile към New School.[5]

  12. ⁦1922–1933⁩
    ⁦1922–1933⁩
    Колега
    Werner Sombart⁦(1863–1941)⁩ · Jüngere Historische Schule

    През 1931 г. Lederer наследи Sombart на берлинската катедра по държавни науки.

  13. ⁦1924–1926⁩
    ⁦1924–1926⁩
    Научен ръководител (хабилитация)
    Karl Mannheim

    От 1924 г. Mannheim работи в Хайделберг под ръководството на Alfred Weber и Emil Lederer и през 1926 г. се хабилитира там по социология.[2]

  14. ⁦1928–1939⁩
    ⁦1928–1939⁩
    Академично влияние
    Hans Speier

    Speier защити докторат при Lederer в Хайделберг и го последва като член-учредител в University in Exile в Ню Йорк.[4]

  15. ⁦1933–1939⁩
    ⁦1933–1939⁩
    Колега
    Arthur Feiler

    Икономист и член основател на University in Exile през 1933 г. при деканата на Lederer.

  16. ⁦1933–1939⁩
    ⁦1933–1939⁩
    Колега
    Alvin Johnson

    Johnson, президент на New School for Social Research, покани Lederer през 1933 г. в Ню Йорк като пръв декан на University in Exile.

Emil Lederer в контекста на цялата школа: пет поколения, техните линии учител–ученик, кръгове и колегиални връзки.

Показване в родословието →
ИЗТОЧНИЦИ ЗА СТАНЦИИ И ВРЪЗКИ10 препратки · 3 източника
СПИСЪК НА ПРОИЗВЕДЕНИЯТА · ХРОНОЛОГИЧНО

Книгите

1910-те
1912
30 г.
Die Privatangestellten in der modernen Wirtschaftsentwicklung
Книга
ОригиналНемски
1915
33 г.
Zur Soziologie des Weltkrieges
Книга
ОригиналНемски
1920-те
1922
40 г.
Grundzüge der ökonomischen Theorie
Книга
ОригиналНемски
1925
43 г.
Konjunktur und Krisen
Книга
ОригиналНемски
1930-те
1931
49 г.
Aufriss der ökonomischen Theorie
Книга
ОригиналНемски
Technischer Fortschritt und Arbeitslosigkeit
Книга
ОригиналНемски
1940-те
1940
58 г.
State of the Masses. The Threat of the Classless Society
Книга
ОригиналАнглийски
Цитирайте тази страница

Три готови за копиране формата с каноничния URL и дата на достъп.

APA
Emil Lederer. (б. д.). Под редакцията на mises.at и scholarium. Посетено на 20 юли 2026 г., от https://mises.at/bg/denker/emil-lederer
Chicago
“Emil Lederer.” б. д. Под редакцията на mises.at и scholarium. Посетено на 20 юли 2026 г.. https://mises.at/bg/denker/emil-lederer.
Немски исторически стил
Emil Lederer, под редакцията на mises.at и scholarium, https://mises.at/bg/denker/emil-lederer (посетено на 20 юли 2026 г.).