Потребностите възникват от нашите подбуди, а подбудите са вкоренени в нашата природа. Несъвършеното задоволяване на потребностите води до окърняване на нашата природа. Незадоволяването им причинява нашето унищожение. Но да задоволяваме своите потребности означава да живеем и да преуспяваме. Така опитът да се осигури задоволяването на нашите потребности е равнозначен на опита да се осигурят нашият живот и благоденствие. Той е най-важният от всички човешки стремежи, тъй като е предпоставката и основата на всички останали.

На практика грижата на хората за задоволяването на техните потребности се изразява като опит да придобият власт над всички неща, от които зависи задоволяването на техните потребности. Ако едно лице има власт над всички потребителски блага, необходими за задоволяването на неговите потребности, тяхното действително задоволяване зависи единствено от неговата воля. Можем по този начин да смятаме неговата цел за постигната, когато то е във владение на тези блага, тъй като неговите живот и благоденствие тогава са в собствените му ръце. Количествата потребителски блага, които едно лице трябва да притежава, за да задоволи своите потребности, могат да бъдат наречени негови изисквания.¹⁵ Грижата на хората за поддържането на техния живот и благоденствие става следователно опит да си осигурят своите изисквания.

Но ако хората се грижеха да си осигуряват своите изисквания за блага само когато изпитваха непосредствена нужда от тях, задоволяването на техните потребности, а оттам и техният живот и благоденствие, биха били твърде недостатъчно осигурени.

Ако предположим, че жителите на една страна са изцяло без запаси от хранителни продукти и облекло в началото на зимата, не може да има съмнение, че мнозинството от тях биха били неспособни да се спасят от гибел дори с най-отчаяните усилия, насочени към задоволяването на техните потребности. Но колкото повече напредва цивилизацията и колкото повече хората започват да зависят от набавянето на благата, необходими за задоволяването на техните потребности, чрез един дълъг процес на производство (стр. 67 и сл.), толкова по-наложителна става необходимостта да се урежда предварително задоволяването на техните потребности – тоест да се осигуряват техните изисквания за бъдещи периоди от време.

Дори австралийският дивак не отлага лова, докато действително не изпита глад. Нито пък отлага изграждането на своя подслон, докато не настъпи лошото време и той вече не е изложен на вредните му въздействия.¹⁶ Но само хората в цивилизованите общества – единствени измежду стопанисващите индивиди – планират за задоволяването на своите потребности не само за кратък период, а за много по-дълги периоди от време. Цивилизованият човек се стреми да осигури задоволяването на потребностите си за много години напред. Нещо повече, той не само планира за целия си живот, но по правило разширява плановете си още по-нататък в грижата си дори неговите потомци да не остават без средства за задоволяване на потребностите си.

Накъдето и да се обърнем сред цивилизованите народи, откриваме система на широкомащабно предварително осигуряване за задоволяването на човешките потребности. Докато ние все още носим тежките си дрехи за защита от зимния студ, не само че готовите пролетни облекла вече са на път към магазините за продажба на дребно, но и във фабриките се тъкат леки платове, които ще носим следващото лято, докато се предат прежди за тежкото облекло, което ще използваме следващата зима. Когато се разболеем, имаме нужда от услугите на лекар. При правни спорове ни е нужен съветът на адвокат. Но би било твърде късно за човека и в двата случая да посрещне нуждата си, ако едва тогава се опита сам да придобие медицинските или правните познания и умения или да уреди специалното обучение на други лица в своя услуга, дори и да притежава необходимите средства. В цивилизованите страни потребностите на обществото от тези и подобни услуги се осигуряват своевременно, тъй като опитни и доказали се хора, които са се подготвили за професиите си преди много години и оттогава са натрупали богат опит от практиката си, поставят услугите си на разположение на обществото. И докато ние по този начин се наслаждаваме на плодовете на предвидливостта на миналите времена, мнозина се обучават в нашите университети, за да посрещнат потребностите на обществото от подобни услуги в бъдеще.

Грижата на хората за задоволяването на потребностите им по този начин се превръща в опит да се осигури предварително посрещането на изискванията им в бъдеще, и затова ще наричаме изисквания на едно лице онези количества блага, които са необходими за задоволяването на потребностите му в рамките на периода от време, обхванат от плановете му.¹⁷

Съществуват два вида знание, които хората трябва да притежават като предпоставка за всеки успешен опит да се осигури предварително задоволяването на потребностите им. Те трябва да си изяснят: (а) изискванията си – тоест количествата блага, които ще са им нужни за задоволяване на потребностите им през периода от време, върху който се простират плановете им, и (б) количествата блага, с които разполагат за целта на посрещането на тези изисквания.

Всяка предвидлива дейност, насочена към задоволяването на човешките потребности, се основава на знанието за тези два класа количества. При липса на знание за първия дейността на хората би се извършвала сляпо, защото те биха били в неведение относно целта си. При липса на знание за втория дейността им би била безпланова, защото те не биха имали представа за наличните средства.

В това, което следва, най-напред ще бъде показано как хората достигат до знание за изискванията си за бъдещи периоди от време; след това ще бъде показано как те оценяват количествата блага, с които ще разполагат през тези периоди; и накрая ще бъде дадено описание на дейността, чрез която хората се стремят да насочат количествата блага (потребителски блага и средства за производство), с които разполагат, към най-резултатното задоволяване на потребностите си.

1. Човешки изисквания

A. Изисквания за блага от първи ред (потребителски блага).

Човешките същества изпитват пряко и непосредствено само потребности от блага от първи ред – тоест от блага, които могат да бъдат използвани пряко за задоволяването на потребностите им (стр. 56). Ако не съществуваха изисквания за тези блага, не биха могли да възникнат и изисквания за блага от по-висок ред. Изискванията за блага от по-висок ред по този начин са зависими от изискванията за блага от първи ред, и изследването на последните представлява необходимата основа за изследването на човешките изисквания изобщо. Затова най-напред ще се занимаем с човешките изисквания за блага от първи ред, а след това с изложение на принципите, според които се регулират човешките изисквания за блага от по-висок ред.

Количеството от едно благо от първи ред, необходимо за задоволяването на една конкретна човешка потребност¹⁸ (а оттук и количеството, необходимо за задоволяването на всички потребности от едно благо от първи ред, възникващи в определен период от време), се определя пряко от самата потребност (от самите потребности) и се намира в пряко количествено отношение към нея (към тях). Ако следователно хората винаги бяха правилно и пълно осведомени, в резултат на предишен опит, за конкретните потребности, които ще имат, и за интензивността, с която тези потребности ще бъдат изпитвани през периода от време, за който планират, те никога не биха могли да бъдат в съмнение относно количествата блага, необходими за задоволяването на потребностите им – тоест относно големината на изискванията им за блага от първи ред.

Но опитът ни казва, че често сме повече или по-малко в съмнение дали определени потребности изобщо ще бъдат изпитани в бъдеще. Ние, разбира се, съзнаваме, че ще се нуждаем от храна, питие, облекло, подслон и т.н. през даден период от време. Но същата сигурност не съществува по отношение на много други блага, като медицински услуги, лекарства и т.н., тъй като дали ще изпитаме потребност от тези блага, или не, често зависи от въздействия, които не можем да предвидим със сигурност.

Дори при потребности, за които предварително знаем, че ще бъдат изпитани в периода от време, за който планираме, можем да бъдем несигурни относно засегнатите количества. Ние добре съзнаваме, че тези потребности ще се проявят, но не знаем предварително точно в каква степен – тоест не знаем точните количества блага, които ще бъдат необходими за задоволяването им. Но именно тези количества са тук в разглеждане.

В случая на потребностите, за които съществува несигурност дали изобщо ще възникнат в периодите от време, за които хората изготвят плановете си, опитът ни учи, че въпреки недостатъчната си предвидливост хората съвсем не пропускат да осигурят евентуалното им задоволяване. Дори здравите хора, живеещи на село, доколкото им позволяват средствата, притежават аптечка или поне няколко лекарства за непредвидени спешни случаи. Грижливите стопани имат пожарогасители, за да опазят имуществото си в случай на пожар, оръжия, за да го защитят при нужда, вероятно и огнеупорни и обезопасени срещу взлом каси, и много подобни блага. Всъщност дори сред благата на най-бедните хора вярвам, че ще се намерят някои блага, които се очаква да бъдат използвани само при непредвидени обстоятелства.

Обстоятелството, че е несигурно дали ще бъде изпитана потребност от едно благо през периода на нашите планове, следователно не изключва възможността да осигурим евентуалното му задоволяване и оттук не поставя под въпрос реалността на изискванията ни за блага, необходими за задоволяването на такива потребности. Напротив, хората осигуряват предварително и доколкото им позволяват средствата, евентуалното задоволяване и на тези потребности, и включват благата, необходими за задоволяването им, в сметките си, винаги когато определят изискванията си като цяло.

Но казаното тук за потребностите, чиято поява е изцяло несигурна, важи напълно толкова и там, където няма съмнение, че потребност от едно благо ще възникне, а съществува само несигурност относно интензивността, с която тя ще бъде изпитана, тъй като и в този случай хората правилно считат изискванията си за напълно посрещнати, когато са в състояние да имат на свое разположение количества блага, достатъчни за всички предвиждани възможности.

Друга точка, която тук трябва да бъде взета под внимание, е способността на човешките потребности да нарастват. Ако човешките потребности са способни на нарастване и, както понякога се твърди, способни на безкрайно нарастване, би могло да изглежда, сякаш това нарастване би разширявало непрекъснато границите на количествата блага, необходими за задоволяването на човешките потребности, наистина дори до пълна безкрайност, и че следователно всяко предварително осигуряване от страна на хората по отношение на изискванията им би било направено напълно невъзможно.

По този въпрос за способността на човешките потребности за безкрайно нарастване ми се струва преди всичко, че понятието за безкрайност е приложимо само към неограничения напредък в развитието на човешките потребности, но не и към количествата блага, необходими за задоволяването на тези потребности през даден период от време. Макар да се допуска, че редицата е безкрайна, всеки отделен елемент от редицата въпреки това е краен. Дори ако човешките потребности могат да се считат за неограничени в развитието си в най-далечните периоди на бъдещето, те въпреки това подлежат на количествено определяне за всички дадени и особено за всички икономически значими периоди от време. Така дори при допускането на непрекъснат напредък в развитието на човешките потребности ние трябва да си имаме работа с крайни и никога с безкрайни и следователно напълно неопределени величини, ако се занимаваме само с определени периоди от време.

Ако наблюдаваме хората в предвидлива дейност, насочена към задоволяването на бъдещите им потребности, лесно можем да видим, че те съвсем не оставят способността на потребностите си да нарастват да убегне от вниманието им. Напротив, те най-усърдно се грижат да я вземат предвид. Човек, който очаква увеличаване на семейството си или по-високо обществено положение, ще обърне дължимото внимание на нарасналите си бъдещи потребности при строежа и обзавеждането на жилища и при покупката на коли и подобни трайни блага. По правило и доколкото средствата му позволяват, той ще се опита да вземе предвид по-високите изисквания на бъдещето не само в една отделна връзка, но по отношение на притежанията си от блага като цяло. Можем да наблюдаваме аналогично явление в дейностите на градските управи. Виждаме общини да строят водопроводи, обществени сгради (училища, болници и т.н.), паркове, улици и така нататък, с внимание не само към потребностите на настоящето, но и с дължимо съобразяване с нарасналите потребности на бъдещето. Естествено тази склонност да се обръща внимание на бъдещите потребности е още по-отчетливо проявена в дейностите на националните правителства.

За да обобщим казаното, изглежда, че човешките изисквания за потребителски блага са величини, чието количествено определяне по отношение на бъдещи периоди от време не поражда принципни трудности. Те са величини, относно които, в дейностите, насочени към задоволяването на потребностите им, хората действително се стремят да достигнат яснота в осъществими граници и доколкото някаква практическа необходимост ги принуждава – тоест опитите им да определят тези величини са ограничени, от една страна, до онези периоди от време, за които във всеки даден момент планират да осигурят, и от друга страна, до степен на точност, която е достатъчна за практическия успех на дейността им.

B. Изисквания за блага от по-висок ред (средства за производство)

Ако изискванията ни за блага от първи ред за един предстоящ период от време вече са пряко посрещнати от съществуващи количества от тези блага, не може да става дума за по-нататъшно осигуряване на тези същи изисквания посредством блага от по-висок ред. Но ако тези изисквания не са посрещнати или не са напълно посрещнати от съществуващи блага от първи ред (тоест ако не са посрещнати пряко), то възникват изисквания за блага от по-висок ред за съответния период от време. Тези изисквания са онези количества блага от по-висок ред, които са необходими, при съществуващото състояние на технологията на съответните отрасли на производството, за снабдяването на пълните ни изисквания за блага от първи ред.

Простото отношение, току-що представено по отношение на изискванията ни за средствата за производство, обаче се наблюдава, както ще видим в това, което следва, само в редки случаи. Важно видоизменение на този принцип произтича от причинните взаимовръзки между благата.

По-рано (стр. 58 и сл.) беше показано, че за хората е невъзможно да използват каквото и да било благо от по-висш ред за производството на съответни блага от по-низш ред, освен ако едновременно не разполагат с допълващите блага. Онова, което по-рано беше казано за благата изобщо, придобива тук по-голяма точност, когато вземем предвид наличните количества от блага. По-рано беше показано, че можем да превърнем благата от по-висш ред в блага от по-низш ред и така да ги използваме за задоволяване на човешките потребности само ако едновременно разполагаме с допълващите блага. Този принцип сега може да бъде преформулиран по следния начин: можем да насочим количества от блага от по-висш ред към производството на дадени количества блага от по-низш ред и така в крайна сметка към задоволяването на нашите потребности само ако сме в положение едновременно да разполагаме с допълващите количества от другите блага от по-висш ред. Така например дори най-голямото количество земя не може да бъде използвано за производството на колкото и да е малко количество зърно, освен ако не разполагаме с (допълващите) количества семена, трудови услуги и т.н., които са необходими за производството на това малко количество зърно.

Поради това никога не се срещат потребности от едно-единствено благо от по-висш ред. Напротив, често наблюдаваме, че винаги когато потребностите от благо от по-низш ред изобщо не са или са само непълно задоволени, потребностите от всяко от съответните блага от по-висш ред се изпитват само съвместно с количествено съответстващи потребности от другите допълващи блага от по-висш ред.

Да предположим например, че при все още незадоволени потребности от 10 000 чифта обувки за даден период от време можем да разполагаме с количествата инструменти, трудови услуги и т.н., необходими за производството на това количество обувки, но само с толкова кожа, колкото е достатъчна за производството на 5000 чифта. Или пък да предположим, че сме в положение да разполагаме с всички други блага от по-висш ред, необходими за производството на 10 000 чифта обувки, но само с толкова трудови услуги, колкото са достатъчни за производството на 5000 чифта. И в двата случая няма съмнение, че пълните ни потребности за дадения период от време биха обхванали такива количества от различните блага от по-висш ред, необходими за производството на обувки, които биха били достатъчни за производството на 10 000 чифта. Действителните ни потребности обаче по отношение на другите допълващи блага във всеки от случаите биха обхванали само такива количества, каквито са необходими за производството на 5000 чифта. Останалите потребности биха били латентни и биха станали действителни само ако и другите, липсващи, допълващи количества също станат налични.

От казаното извеждаме принципа, че по отношение на дадени бъдещи периоди от време действителните ни потребности от определени блага от по-висш ред зависят от наличието на допълващи количества от съответните блага от по-висш ред.

Когато вносът на памук в Европа значително намаля поради Гражданската война в Америка, потребностите от памучни тъкани очевидно останаха съвсем незасегнати, тъй като тази война не можеше съществено да промени нуждите от тези блага. Доколкото съществуваха бъдещи потребности от памучни тъкани, които вече не бяха задоволени от готови манифактурни изделия, в резултат на това съществуваха и потребности от съответните количества блага от по-висш ред, необходими за производството на памучен плат. Поради това и тези потребности като цяло не можеха да бъдат съществено изменени по какъвто и да било начин от гражданската война. Но тъй като наличното количество на едно от необходимите блага от по-висш ред, а именно суровия памук, значително намаля, естествената последица беше, че част от предишните потребности от блага, допълващи суровия памук по отношение на производството на памучен плат (трудови услуги, машини и т.н.), станаха латентни, а действителните потребности от тях намаляха до такива количества, каквито бяха необходими за обработката на наличните количества суров памук. Щом обаче вносът на суров памук отново се възстанови, действителните потребности от тези блага също претърпяха увеличение – разбира се, точно в степента, в която латентните потребности намаляха.

Имигрантите, носейки със себе си възгледи, придобити в силно развити родини, често изпадат в грешката от самото начало да се стремят към обширна поземлена собственост, пренебрегвайки по-важни съображения, и дори без оглед на това дали съответните количества от другите блага, допълващи земята, са налични в техните селища. И все пак нищо не е по-сигурно от това, че те могат да напредват в използването на земята за задоволяване на нуждите си само дотолкова, доколкото са в състояние да придобият съответните допълващи количества посевно зърно, добитък, земеделски сечива и т.н. Техният начин на действие издава незнание на горепосочения принцип, който се налага така неумолимо, че хората трябва или да се подчинят на неговата валидност, или да понесат пагубните последици от пренебрегването му.

Колкото повече цивилизацията напредва със силно развито разделение на труда, толкова повече хората в различните отрасли свикват да произвеждат количества блага от по-висш ред при мълчаливото и по правило вярно предположение, че други лица ще произведат съответните количества от допълващите блага. Производителите на театрални бинокли много рядко произвеждат стъклените лещи, кутиите от слонова кост или костенуркова черупка и бронзовите части, използвани при сглобяването на театралните бинокли. Напротив, известно е, че производителите на тези бинокли обикновено набавят отделните части от специализирани производители или занаятчии и само сглобяват тези части, добавяйки може би няколко довършителни щрихи. Стъкларят, който изработва лещите, майсторът на луксозни изделия, който изработва кутиите от слонова кост или костенуркова черупка, и бронзоварят, който изработва бронзовите отливки – всички те действат при мълчаливото предположение, че потребности от техните изделия действително съществуват. И все пак нищо не е по-сигурно от това, че действителните потребности от изделията на всеки един от тях зависят от производството на допълващите количества по такъв начин, че ако производството на стъклени лещи претърпи прекъсване, действителните потребности от другите блага от по-висш ред, необходими за производството на телескопи, театрални бинокли и подобни блага, биха станали латентни. На този етап биха се появили икономически смущения, които миряните обикновено смятат за напълно ненормални, но които в действителност са изцяло в съответствие с икономическите закони.

менти, равни на количествата блага, които биха били необходими за задоволяване на нуждите му. Търговците и индустриалците обикновено употребяват термина „потребности“ в по-тесния смисъл на думата и често разбират под него „очакваното търсене“ на дадено благо. В този смисъл също се казва, че съществуват потребности от дадена стока „при дадена цена“, но не и при друга цена и т.н.

В. Времевите граници, в които се изпитват човешките нужди.

В настоящото ни изследване единствената тема, която все още предстои да бъде взета предвид, е проблемът за времето, и трябва да покажем за какви периоди от време хората действително планират потребностите си.

По този въпрос е ясно на първо място, че потребностите ни от блага от първи ред изглеждат задоволени по отношение на даден бъдещ период от време, ако в рамките на този период ще бъдем в положение да разполагаме пряко с количествата блага от първи ред, които изискваме. Различно е, ако трябва да задоволим потребностите си от блага от първи или, общо казано, от по-низш ред непряко (тоест посредством количества от съответните блага от по-висш ред) поради изтичането на време, което е неизбежно при всеки производствен процес. Нека означим като Период I периода от време, който започва сега и се простира до момента, в който благо от първи ред може да бъде произведено от съответните блага от втори ред, с които сега разполагаме. Нека наречем Период II периода от време, следващ Период I и простиращ се до момента, в който благо от първи ред може да бъде произведено от наличните ни сега блага от трети ред. И по подобен начин нека означим следващите периоди от време III, IV и така нататък. По този начин за всеки отделен вид благо се определя последователност от периоди от време. За всеки от тези периоди от време имаме непосредствени и преки потребности от благото от първи ред и тези потребности действително се задоволяват, тъй като през тези периоди от време започваме да разполагаме пряко с необходимите количества от благото от първи ред.

Да предположим обаче, че бихме се опитали да задоволим потребностите си от благо от първи ред през Период II посредством блага от четвърти ред. Ясно е, че това би било физически невъзможно и че действително осигуряване на потребностите ни от благото от първи ред в рамките на положения период от време би могло да произтече само от използването на блага от първи или втори ред.

Същото наблюдение може да се направи не само по отношение на потребностите ни от блага от първи ред, но и по отношение на потребностите ни от всички блага от по-низш ред във връзка с наличните блага от по-висш ред. Не можем например да осигурим потребностите си от блага от трети ред през Период V, като през този период от време придобием разпореждане със съответните количества блага от шести ред. Напротив, ясно е, че за тази цел вече би трябвало да сме придобили разпореждане с последните блага през Период II.¹⁹

Ако потребностите на даден народ от зърно за текущата година не бяха пряко покрити в късната есен от съществуващите тогава запаси от зърно, би било твърде късно да се опитваме да използваме наличната земя, земеделски сечива, трудови услуги и т.н. за тази цел. Но есента би била подходящото време да се осигурят потребностите от зърно за следващата година чрез използване на гореспоменатите блага от по-висш ред. По същия начин, за да задоволим потребностите си от трудовите услуги на компетентни учители след десетилетие, трябва вече, в настоящия момент, да образоваме способни лица за тази цел.

Човешките потребности от блага от по-висш ред, подобно на тези от блага от по-низш ред, не са само величини, които са количествено определени в строго съответствие с определени закони и които могат да бъдат предварително оценени от хората там, където съществува практическа необходимост, но са също така величини, които, в рамките на определени времеви граници, хората действително изчисляват с точност, достатъчна за практическите им дела. Нещо повече, записът на миналото показва, че въз основа на предишен опит относно нуждите си и относно производствените процеси хората непрекъснато усъвършенстват способността си да оценяват по-точно количествата от различните блага, които ще бъдат необходими за задоволяване на нуждите им, както и определените периоди от време, в рамките на които ще възникнат тези потребности от различните блага.

2. Наличните количества

Ако като цяло е вярно, че яснотата относно целта на стремежите им е съществен фактор за успеха на всяка дейност на хората, също толкова сигурно е, че познаването на потребностите от блага в бъдещи периоди от време е първата предпоставка за планирането на всяка човешка дейност, насочена към задоволяване на нуждите. Каквито и да са следователно външните условия, при които се развива тази дейност на хората, нейният успех ще зависи главно от правилното предвиждане на количествата блага, които те ще намерят за необходими в бъдещи периоди от време – тоест от правилното предварително формулиране на техните потребности. Ясно е също, че пълната липса на предвидливост би направила всякакво планиране на дейност, насочена към задоволяване на човешките нужди, напълно невъзможно.

Вторият фактор, който определя успеха на човешката дейност, е знанието, придобито от хората относно средствата, с които разполагат за постигането на желаните цели. Където и да бъдат следователно наблюдавани хората в дейности, насочени към задоволяване на нуждите им, се вижда, че те са сериозно загрижени да получат възможно най-точно познание за количествата блага, с които разполагат за тази цел. Как те пристъпват към това е темата, която ще ни занимава в този раздел.

Количествата блага, с които в даден момент разполагат отделните членове на едно общество, се определят от съществуващите обстоятелства, а при установяването на тези количества единствените им задачи са да измерят и да направят опис на благата, които са на тяхно разположение. Идеалният резултат от тези две разновидности на предвидливата човешка дейност е пълното изброяване на наличните в даден момент блага, тяхното класифициране в напълно еднородни категории и точното определяне на броя на единиците във всяка категория. В практическия живот обаче, далеч от това да се стремят към този идеал, хората обикновено дори не правят опит да получат толкова точни резултати, колкото е възможно при съществуващото състояние на изкуствата на измерването и описването, а се задоволяват само със степента на точност, която е необходима за практически цели. И все пак е показателно свидетелство за голямото практическо значение, което точното познаване на съществуващите налични количества блага има за мнозина, че откриваме една съвсем изключителна степен на точност на това познание сред търговците, индустриалците и изобщо сред хората, които са развили висока степен на предвидлива дейност. Но дори и на най-ниските равнища на цивилизацията срещаме известно количество знание за наличните количества блага, тъй като е очевидно, че пълната липса на това знание би направила невъзможна всяка предвидлива дейност на хората, насочена към задоволяването на техните потребности.

В степента, в която хората се заемат с планираща дейност, насочена към задоволяването на потребностите си, те се стремят да постигнат яснота относно количествата блага, с които разполагат във всеки даден момент. Затова навсякъде, където вече съществува значителна търговия с блага, ще намерим хора, които се опитват да си съставят преценка за количествата блага, с които в момента разполагат останалите членове на обществото, с които те поддържат търговски връзки.

Докато хората нямат значителна търговия помежду си, всеки човек очевидно има само малък интерес да знае какви количества блага се намират в ръцете на други лица. Щом обаче се развие обширна търговия, главно в резултат на разделението на труда, и хората се окажат до голяма степен зависими от размяната при задоволяването на потребностите си, те естествено придобиват съвсем явен интерес да бъдат осведомени не само за всички блага в собственото си притежание, но и за благата на всички останали лица, с които поддържат търговски отношения, тъй като част от притежанията на тези други лица тогава им е достъпна, ако не пряко, то поне косвено (по пътя на търговията).

Щом едно общество достигне определено равнище на цивилизация, нарастващото разделение на труда води до развитието на особена професионална класа, която действа като посредник в размените и изпълнява за останалите членове на обществото не само механичната част на търговските операции (превоз, разпределение, складиране на благата и т.н.), но и задачата да води отчет за наличните количества. Така наблюдаваме, че определена класа хора има особен професионален интерес да събира данни за количествата блага, така наречените запаси в най-широкия смисъл на думата, с които в момента разполагат различните народи и нации, чиято търговия те посредничат. Данните, които те събират, обхващат търговски области, по-малки или по-големи (отделни окръзи, провинции или дори цели страни или континенти), в зависимост от положението, което съответните посредници заемат в търговския живот. При това те имат интерес и към много други общи видове сведения, но за това ще имаме повод да говорим на по-късно място.

Воденето на такива статистически отчети, доколкото се отнасят до количествата блага, с които в момента разполагат значителни групи лица или дори цели нации или групи нации, среща обаче немалки трудности, тъй като точното определяне на тези запаси може да се извърши само чрез преброяване. Процедурата на преброяването предполага сложен апарат от държавни служители, обхващащ цяла търговска област и снабден с необходимите правомощия. Такъв апарат може да бъде осигурен само от националните правителства, и то само в рамките на собствените им територии. Нещо повече, преброяването не е ефикасно дори в тези граници, както е известно на всеки специалист, когато се отнася до блага, чиито налични количества не са лесно достъпни за официално изброяване.

Преброяванията също могат да се предприемат удобно само от време на време. Всъщност обикновено е възможно да се предприемат само на значителни интервали от време. Затова данните, получени в определен момент за всички блага, чиито налични количества са подложени на резки колебания, нерядко вече ще са загубили практическата си стойност, дори ако цифрите могат да претендират за надеждност.

Затова правителствената дейност, насочена към определянето на наличните в даден момент количества блага на даден народ или нация, е естествено ограничена: (1) до блага, чиито количества са подложени само на незначителни промени, какъвто е случаят със земята, сградите, домашните животни, транспортните съоръжения и т.н., тъй като преброяването на такива единици, направено в определен момент, запазва валидността си и за по-късни моменти, и (2) до блага, чиито налични количества са подложени на такава степен на обществен контрол, че по този начин се гарантира, поне в известна степен, верността на получените цифри.

При значителния интерес, който деловият свят при току-що описаните обстоятелства има към възможно най-точното познаване на количествата блага, налични в определени търговски области, е разбираемо, че той не се задоволява с непълните резултати на тази дейност на правителствата, извършвана, както най-често става, с малко търговско разбиране и обхващаща винаги само отделни страни или части от страни, а не цели търговски области. Напротив, самият делови свят се опитва да си набави самостоятелно, и нерядко с немалки финансови жертви, възможно най-всеобхватни и най-точни сведения за въпросните количества. Тази нужда е породила множество органи, обслужващи особените интереси на деловия свят, чиято задача се състои в значителна част в това да осведомяват членовете на всеки клон на производството за текущото състояние на запасите в различните търговски области.

Сред тези органи са кореспондентите, които големите търговски къщи поддържат на главните пазари за всяка от своите стоки. Едно от главните задължения на тези кореспонденти е да държат своите работодатели непрекъснато осведомени за състоянието на стоковите запаси. За всяка важна стока съществува и значителен брой периодично публикувани делови отчети, които служат на същата цел. Всеки, който внимателно следи зърнените отчети на Bell в London или на Meyer в Berlin, захарните отчети на Licht в Magdeburg, памучните отчети на Ellison и Haywood в Liverpool и т.н., ще намери в тях надеждни сведения за текущото състояние на стоковите запаси (и много други данни от значение за деловия свят, които ще обсъдя по-късно), основани на разследвания от различен вид и на изобретателно изчисление там, където разследването е неосъществимо. Тези оценки на стоковите запаси оказват, както ще видим, съвсем определено влияние върху икономическите явления, особено върху образуването на цените. Памучните отчети на Ellison и Haywood например съдържат периодични сведения за текущите запаси от различните сортове памук в Liverpool, в England изобщо, на континента, както и в America, India, Egypt и другите производствени области; те редовно ни осведомяват за количествата памук в процес на превоз в открито море (плаващ товар), за пристанищата, до които са изпратени, и за това дали количествата в England са все още в ръцете на едрите търговци, вече в складовете на предачите или други купувачи, или предназначени за износ и т.н.

Тези отчети се основават на обществени преброявания от всякакъв вид, които деловият свят веднага се стреми да направи използваеми, ако те изобщо се окажат достоверни, на сведения, събрани от експертни кореспонденти на различни места, а отчасти и на оценките на опитни търговци с доказана надеждност. Те обхващат не само наличните в даден момент запаси, но и количествата блага, които се очаква да бъдат на разположение на хората в бъдещи периоди от време.²⁰ В споменатите по-горе отчети на Licht например намираме не само вести за колебанията на захарните запаси във всички търговски области, влизащи в контакт с Germany, но и изчерпателно събрани факти относно производството на суровини и на готови изделия. По-специално намираме текущи сведения за площта земя, засята със захарна тръстика и захарно цвекло, за сегашното състояние на реколтите от тръстика и цвекло, за очакваното влияние на времето върху момента и количествените и качествените резултати от прибирането на реколтата, за самата реколта, за капацитетите на захарните заводи и рафинерии, за броя на тези предприятия, които работят, и за броя на тези, които бездействат, за количеството чуждестранно и местно производство, което се очаква да достигне германския пазар, и за времената на очакваното пристигане, за техническия напредък в методите на захарното производство, за смущенията в разпределителния апарат и т.н. Подобни данни за други стоки се съдържат в другите делови отчети, споменати в предходния параграф.

Такива отчети обикновено са достатъчни, за да осведомят деловия свят за наличните количества от определени стоки в по-малко или повече обширните търговски области, отнасящи се до всяка стока, и за да му осигурят основа за преценка на предстоящите промени в запасите. Там, където съществуват действителни несигурности, отчетите служат да насочат вниманието към това обстоятелство, така че във всички случаи, в които изходът от дадена сделка зависи от по-голямото или по-малкото налично количество на едно благо, нейният рисков характер да бъде доведен до знанието на деловия свят.

3. Произходът на човешкото стопанство и на икономическите блага

А. Икономически блага.

В двата предходни раздела видяхме как отделните индивиди, както и обитателите на цели страни и групи страни, обединени от търговията, се опитват да си съставят преценка, от една страна, за потребностите си в бъдещи периоди от време и, от друга, за количествата блага, с които разполагат за задоволяването на тези потребности, за да получат по този начин незаменимото основание за дейност, насочена към задоволяването на потребностите си. Задачата, към която сега се обръщаме, е да покажем как хората, въз основа на това знание, насочват наличните количества блага (потребителски блага и средства за производство) към възможно най-голямото задоволяване на потребностите си.

Изследването на потребностите от едно благо и на наличните му количества може да установи наличието на едно от следните три отношения:

(а) че потребностите са по-големи от наличното количество.

(б) че потребностите са по-малки от наличното количество.

(в) че потребностите и наличното количество са равни.

Можем редовно да наблюдаваме първото от тези отношения – когато част от потребностите от едно благо по необходимост трябва да остане незадоволена – при далеч по-големия брой блага. Тук нямам предвид луксозните стоки, тъй като при тях това отношение изглежда самоочевидно. Но дори най-грубите дрехи, най-обикновените жилища и обзавеждания, най-разпространените храни и т.н. са блага от този вид. Дори пръстта, камъните и най-незначителните видове отпадъци по правило не са ни на разположение в толкова големи количества, че да не можем да употребим още по-големи количества от тях.

Навсякъде, където това отношение се появява по отношение на даден период от време – тоест навсякъде, където хората разпознават, че потребностите от едно благо са по-големи от наличното му количество – те достигат до по-нататъшното прозрение, че никоя част от наличното количество, по какъвто и да е практически значим начин, не може да изгуби полезните си свойства или да бъде извадена от човешки контрол, без това да причини известни конкретни човешки потребности, за които преди е било осигурено, да останат незадоволени, или без това да причини тези потребности сега да бъдат задоволявани по-малко пълно от преди.

Първите последици от това прозрение върху дейността на хората, които се стремят да задоволят потребностите си възможно най-пълно, са, че те се стараят: (1) да запазят на свое разположение всяка единица от едно благо, намиращо се в това количествено отношение, и (2) да съхранят полезните му свойства.

По-нататъшна последица от познаването на това отношение между потребностите и наличните количества е, че хората осъзнават, от една страна, че при всички обстоятелства част от потребностите им от въпросното благо ще остане незадоволена и, от друга страна, че всяка неподходяща употреба на частични количества от това благо по необходимост трябва да доведе до това част от потребностите, които биха били осигурени чрез подходяща употреба на наличното количество, да останат незадоволени.

Съответно, по отношение на благо, подчинено на разглежданото отношение, хората се стремят, в предвидлива дейност, насочена към задоволяване на своите потребности: (3) да направят избор между по-важните си потребности, които ще задоволят с наличното количество от въпросното благо, и потребностите, които трябва да оставят незадоволени, и (4) да постигнат възможно най-голям резултат с дадено количество от благото или даден резултат с възможно най-малко количество – или, с други думи, да насочат наличните им потребителски блага, и особено наличните количества средства за производство, към задоволяване на потребностите си по най-целесъобразен начин.

Съвкупността от човешки дейности, насочени към тези четири цели, се нарича стопанисване, а благата, които се намират в количественото отношение, разгледано в предходното изложение, са изключителен обект на това стопанисване. Тези блага са икономически блага, за разлика от такива блага, при които хората не намират практическа необходимост да стопанисват – по причини, които, както ще видим по-нататък, могат да бъдат сведени до количествени отношения, достъпни за точно измерване, точно както бе показано, че това е възможно при икономическите блага.

Но преди да преминем към демонстрирането на тези отношения и на явленията на живота, в крайна сметка определяни от тях, ще разгледаме едно явление на обществения живот, придобило неизмеримо значение за човешкото благоденствие и което, в своите крайни причини, произтича от същото количествено отношение, с което се запознахме по-рано в този раздел.

Досега представихме явленията на живота, които произтичат от факта, че потребностите на хората от много блага са по-големи от наличните им количества, по съвсем общ начин и без особено внимание към обществената организация на хората. Казаното дотук следователно се отнася еднакво както за изолирания индивид, така и за цяло общество, както и да е то организирано. Но общественият живот на хората, преследващи индивидуалните си интереси дори като членове на обществото, разкрива едно особено явление при всички блага, чиито налични количества са по-малки от потребностите от тях. Изложението на това явление може да намери мястото си тук.

Ако разглежданото количествено отношение се появи в едно общество (тоест, ако потребностите на едно общество от дадено благо са по-големи от наличното му количество), невъзможно е, в съгласие с казаното по-рано, съответните потребности на всички индивиди, съставляващи обществото, да бъдат напълно задоволени. Напротив, нищо не е по-сигурно от това, че потребностите на някои членове на това общество няма да бъдат задоволени изобщо или, във всеки случай, само по непълен начин. Тук човешкото себелюбие намира подбуда да се прояви, и където наличното количество не достига за всички, всеки индивид ще се опита да си осигури собствените потребности възможно най-пълно, за сметка на другите.

В тази борба различните индивиди ще постигнат твърде различна степен на успех. Но по какъвто и начин да бъдат разпределени благата, подчинени на това количествено отношение, потребностите на някои членове на обществото няма да бъдат задоволени изобщо или ще бъдат задоволени само непълно. Затова тези лица ще имат интереси, противоположни на интересите на настоящите притежатели по отношение на всяка част от наличното количество блага. Но с тази противоположност на интересите за обществото става необходимо да защитава различните индивиди във владението на блага, подчинени на това отношение, срещу всички възможни актове на насилие. По този начин стигаме до икономическия произход на нашия настоящ правен ред, и особено на така наречената защита на собствеността, основата на собствеността.

Така човешкото стопанство и собствеността имат общ икономически произход, тъй като и двете имат, като крайна причина за съществуването си, факта, че съществуват блага, чиито налични количества са по-малки от потребностите на хората. Следователно собствеността, подобно на човешкото стопанство, не е произволно изобретение, а по-скоро единственото практически възможно решение на проблема, който, по природата на нещата, ни е наложен от несъответствието между потребностите от всички икономически блага и наличните им количества.

В резултат на това е невъзможно да се премахне институцията на собствеността, без да се отстранят причините, които по необходимост я пораждат – тоест, без едновременно с това да се увеличат наличните количества на всички икономически блага до такава степен, че потребностите на всички членове на обществото да могат да бъдат задоволени напълно, или без да се намалят потребностите на хората достатъчно, за да станат наличните блага достатъчни за пълното задоволяване на потребностите им. Без установяване на такова равновесие между потребностите и наличните количества, един нов обществен ред наистина би могъл да осигури наличните количества икономически блага да бъдат използвани за задоволяване на потребностите на различни лица, отколкото понастоящем. Но чрез такова преразпределение той никога не би могъл да преодолее факта, че биха съществували лица, чиито потребности от икономически блага не биха били задоволени изобщо или биха били задоволени само непълно, и срещу чиито потенциални актове на насилие притежателите на икономически блага би трябвало да бъдат защитавани. Собствеността в този смисъл следователно е неотделима от човешкото стопанство в неговата обществена форма, и всички планове за обществена реформа могат разумно да бъдат насочени само към подходящо разпределение на икономическите блага, но никога към премахването на самата институция на собствеността.

B. Неикономически блага.

В предходния раздел описах всекидневните явления, които произтичат от факта, че потребностите от определени блага са по-големи от наличните им количества. Сега ще демонстрирам явленията, произтичащи от противоположното отношение – тоест, като последица от отношение, при което потребностите на хората от дадено благо са по-малки от наличното им количество от него.

Първият резултат от това отношение е, че хората не само знаят, че задоволяването на всичките им потребности от такива блага е напълно осигурено, но знаят също, че няма да бъдат в състояние да изчерпят цялото налично количество от такива блага за задоволяване на тези потребности.

Да предположим, че едно село зависи за водата си от планински поток с нормален дебит от 200 000 ведра вода на ден. Когато обаче има бури с дъжд, и през пролетта, когато снегът се топи в планините, дебитът се покачва до 300 000 ведра. Във времена на най-голяма суша той спада само до 100 000 ведра вода дневно. Да предположим освен това, че жителите на селото, за пиене и други нужди, обикновено се нуждаят от 200, а най-много от 300 ведра дневно за пълното задоволяване на потребностите си. Тяхната най-висока потребност от 300 ведра е в противоречие с наличен минимум от поне 100 000 ведра на ден. В този и във всеки друг случай, в който се намира количествено отношение от този вид, е ясно не само че задоволяването на всички потребности от въпросното благо е осигурено, но също и че стопанисващите индивиди ще могат да използват наличното количество само частично за задоволяване на потребностите си. Очевидно е също, че частични количества от тези блага могат да бъдат отнети от тяхно разположение или да загубят полезните си свойства, без каквото и да било произтичащо от това намаляване на задоволяването на потребностите им, стига само гореспоменатото количествено отношение да не бъде с това обърнато. В резултат на това стопанисващите хора не са под никаква практическа необходимост нито да съхраняват всяка единица от такива блага, с които разполагат, нито да опазват полезните им свойства.

Нито пък третото и четвъртото от описаните по-горе явления на човешката стопанска дейност могат да бъдат наблюдавани при блага, чиито налични количества надвишават потребностите от тях. Ако такова отношение би съществувало, какъв смисъл би имало в какъвто и да било опит да се направи избор между потребности, които хората трябва да задоволят с наличното количество, и потребности, които ще се примирят да оставят незадоволени, когато те не са в състояние да изчерпят цялото налично за тях количество дори при най-пълно задоволяване на всичките си потребности? И какво би могло да подбуди хората да постигат възможно най-голям резултат с всяко количество от такива блага, и какъвто и да е даден резултат с възможно най-малко количество?

Ясно е, съответно, че всички различни форми, в които се изразява човешката стопанска дейност, отсъстват при блага, чиито налични количества са по-големи от потребностите от тях, точно толкова естествено, колкото те непременно ще присъстват при блага, подчинени на противоположното количествено отношение. Поради това те не са обекти на човешкото стопанство, и по тази причина ги наричаме неикономически блага.

Дотук разгледахме отношението, лежащо в основата на неикономическия характер на благата, по общ начин – тоест, без оглед на настоящата обществена организация на хората. Остава само задачата да посочим особените обществени явления, които произтичат от това количествено отношение.

Както видяхме, стремежът на отделните членове на едно общество да придобият разпореждане с количества блага, достатъчни за потребностите им, за сметка на всички други членове, има своя произход във факта, че количеството на определени блага, налично за обществото, е по-малко от потребностите от тях. Тъй като следователно е невъзможно, когато такова отношение съществува, да се задоволят потребностите на всички индивиди напълно, всеки индивид се чувства подтикнат да задоволи собствените си потребности за сметка на всички други стопанисващи индивиди. Така, когато всички членове на едно общество се състезават за дадено количество блага, което при никакви обстоятелства не е достатъчно, за да задоволи напълно всички потребности на различните индивиди, практическо решение на този конфликт на интереси е, както видяхме, мислимо само ако различните части от цялото количество, с което разполага обществото, преминат във владение на някои от стопанисващите индивиди, и ако тези индивиди бъдат защитавани от обществото във владението си, за сметка на всички останали индивиди в стопанството.

Положението по отношение на блага, които нямат икономически характер, е дълбоко различно. Тук количествата блага, с които разполага обществото, са по-големи от потребностите му, в резултат на което всички индивиди са в състояние да задоволят съответните си потребности напълно, а части от наличното количество блага остават неизползвани, защото са безполезни за задоволяване на човешките потребности. При такива обстоятелства не съществува практическа необходимост за който и да било индивид да си осигури част от цялото, достатъчна за задоволяване на потребностите му, тъй като самото осъзнаване на количественото отношение, отговорно за неикономическия характер на въпросните блага, му дава достатъчна увереност, че дори ако всички други членове на обществото задоволят напълно потребностите си от тези блага, повече от достатъчни количества пак ще останат за него, за да задоволи потребностите си.

Както учи опитът, усилията на отделните индивиди в обществото следователно не са насочени към осигуряване на владение на количества неикономически блага за задоволяване на собствените им индивидуални потребности за сметка на други индивиди. Поради това тези блага не са нито обекти на стопанство, нито обекти на човешкото желание за собственост. Напротив, можем действително да наблюдаваме картина на комунизъм по отношение на всички блага, намиращи се в отношението, причиняващо неикономически характер; защото хората са комунисти винаги, когато това е възможно при съществуващите природни условия. В градове, разположени на реки с повече вода, отколкото е нужна на жителите за задоволяване на потребностите им, всеки отива на реката, за да си налее всяко желано количество вода. В девствени гори всеки безпрепятствено си носи количеството дървесина, от което се нуждае. И всеки допуска в дома си толкова светлина и въздух, колкото намира за добре. Този комунизъм е също толкова естествено основан върху неикономическо отношение, колкото собствеността е основана върху отношение, което е икономическо.

C. Отношението между икономически и неикономически блага.

В двата предходни раздела разгледахме същността и произхода на човешкото стопанство и демонстрирахме, че разликата между икономически и неикономически блага в крайна сметка е основана върху една разлика, способна на точно определяне, в отношението между потребностите от тези блага и наличните им количества.

Но ако това е установено, очевидно е също, че икономическият или неикономическият характер на благата не е нещо присъщо на тях, нито каквото и да било тяхно свойство, и че следователно всяко благо, без оглед на вътрешните му свойства или външните му белези, придобива икономически характер, когато встъпи в обясненото по-горе количествено отношение, и го губи, когато това отношение бъде обърнато.²¹

Стопанският характер съвсем не е ограничен до благата, които са обект на човешкото стопанство в обществен контекст. Ако потребностите на един изолиран индивид от дадено благо са по-големи от наличното за него количество от това благо, ще наблюдаваме как той задържа във владение всяка единица, с която разполага, как я съхранява за употреба по начина, който е най-подходящ за задоволяване на неговите нужди, и как прави избор между нуждите, които ще задоволи с наличното за него количество, и нуждите, които ще остави незадоволени. Ще установим също, че същият индивид няма основание да се занимава с тази дейност по отношение на благата, които са налични за него в количества, надхвърлящи неговите потребности. Следователно стопански и нестопански блага съществуват и за изолирания индивид. Поради това причината за стопанския характер на едно благо не може да бъде фактът, че то е или „обект на размяна“, или „обект на собственост“. Нито пък фактът, че едни блага са продукти на труда, докато други ни се дават от природата без труд, може с по-голямо право да бъде представян като критерий за разграничаване на стопанския от нестопанския характер, въпреки че е изразходвано немалко изобретателно разсъждение в опит да се изтълкуват действителните явления, противоречащи на това схващане, в смисъл, който не им противоречи. Защото опитът ни учи, че много блага, за които не е изразходван никакъв труд (наносна земя, водна енергия и т.н.), проявяват стопански характер винаги когато са налични в количества, които не покриват нашите потребности. Нито пък фактът, че едно нещо е продукт на труда, сам по себе си води непременно до това то да притежава благов характер, камо ли стопански характер. Следователно изразходваният при производството на едно благо труд не може да бъде критерий за стопанския характер. Напротив, очевидно е, че този критерий трябва да се търси изключително в отношението между потребностите от блага и наличните им количества.

Освен това опитът ни учи, че блага от един и същ вид на едни места не проявяват стопански характер, а на други места са стопански блага, и че блага от един и същ вид на едно и също място придобиват и губят своя стопански характер с изменението на обстоятелствата.

Докато количествата прясна питейна вода в области, изобилстващи с извори, необработената дървесина в девствени гори, а в някои страни дори и земята, нямат стопански характер, същите тези блага проявяват стопански характер на други места по същото време. Не по-малко многобройни са примерите за блага, които нямат стопански характер в определено време и място, но които на същото това място придобиват стопански характер в друго време. Следователно тези различия между благата и тяхната изменчивост не могат да се основават на свойствата на самите блага. Напротив, в случай на съмнение човек може във всички случаи да се убеди, чрез точно и внимателно изследване на тези отношения, че когато блага от един и същ вид имат различен характер на две различни места по едно и също време, отношението между потребностите и наличните количества е различно на тези две места, и че навсякъде, където на дадено място блага, които първоначално са имали нестопански характер, стават стопански блага, или където се извършва обратното, е настъпила промяна в това количествено отношение.

Според нашия анализ може да има само два вида причини едно нестопанско благо да стане стопанско благо: нарастване на човешките потребности или намаляване на наличното количество.

Главните причини за нарастване на потребностите са: (1) растежът на населението, особено ако той настъпва на ограничена площ, (2) нарастването на човешките нужди, в резултат на което потребностите на дадено население се увеличават, и (3) напредъкът в познанието, което хората имат за причинната връзка между нещата и тяхното благополучие, в резултат на което възникват нови полезни предназначения за благата.

Едва ли е необходимо да изтъквам, че всички тези явления съпътстват прехода на човечеството от по-ниски към по-високи равнища на цивилизация. От това следва, като естествено последствие, че с напредването на цивилизацията нестопанските блага проявяват тенденция да придобиват стопански характер, главно защото един от участващите фактори е величината на човешките потребности, които нарастват с прогресиращото развитие на цивилизацията. Ако към това се прибави и намаляване на наличните количества от блага, които преди това не са проявявали стопански характер (дървесината например, чрез изсичането или опустошаването на горите, свързано с определени фази на културното развитие), няма нищо по-естествено от това, че блага, чиито налични количества на по-ранно равнище на цивилизацията далеч са надвишавали потребностите и които поради това не са проявявали стопански характер, с течение на времето да станат стопански блага. На много места, особено в Новия свят, този преход от нестопански към стопански характер може да бъде доказан исторически за много блага, особено за дървесината и земята. Всъщност този преход може да се наблюдава дори и понастоящем. Въпреки факта, че сведенията в тази област са само откъслечни, аз вярвам, че в Германия, някога толкова гъсто залесена, малко са местата, където жителите по едно или друго време да не са преживели този преход – например в случая с дървата за горене.

От казаното е ясно, че всички промени, чрез които стопанските блага стават нестопански блага, и обратно – чрез които последните стават стопански блага, могат да се сведат просто до промяна в отношението между потребностите и наличните количества.

Благата, които заемат междинно положение между стопанските и нестопанските блага по отношение на характеристиките, които проявяват, могат да претендират за особен научен интерес.

Към този клас трябва да се причислят преди всичко такива блага във високоцивилизованите страни, които се произвеждат от държавата и се предлагат за обществено ползване в толкова големи количества, че всяко желано количество от тях е на разположение дори и на най-бедния член на обществото, в резултат на което те не придобиват стопански характер за потребителите.

Народното училищно образование например във високоразвитото общество обикновено е такова благо. Чистата здравословна питейна вода също се счита за благо от такава важност от жителите на много градове, че навсякъде, където природата не я предоставя в изобилие, тя се докарва чрез водопроводи до обществените чешми в толкова големи количества, че не само потребностите на жителите от питейна вода са напълно задоволени, но и по правило са налични значителни количества над тези потребности. Докато обучението от страна на учител е стопанско благо за тези, които се нуждаят от такова обучение в общества на ниско равнище на цивилизация, същото това благо става нестопанско благо в по-високоразвитите общества, тъй като се осигурява от държавата. По подобен начин в много големи градове чистата и здравословна питейна вода, която преди това е имала стопански характер за потребителите, става нестопанско благо.

Обратно, благата, които са естествено налични в количества, надхвърлящи потребностите, могат да придобият стопански характер за своите потребители, ако някой могъщ индивид изключи останалите членове на стопанството от свободното им придобиване и използване. В гъсто залесените страни има много села, заобиколени от естествени гори, изобилстващи с дървесина. На такива места наличното количество дървесина далеч надхвърля потребностите на жителите, и неотсеченото дърво не би имало стопански характер при естествения ход на нещата. Но когато някой могъщ човек завладее цялата гора или по-голямата ѝ част, той може да регулира количествата дървесина, действително налични за жителите на неговото село, по такъв начин, че дървесината въпреки това да придобие стопански характер за тях. В гъсто залесените Карпати например има множество места, където селяните (бившите крепостни) трябва да купуват необходимата им дървесина от едрите земевладелци, докато последните оставят всяка година хиляди трупи да гният в гората, защото наличните за тях количества далеч надхвърлят настоящите им потребности. Това обаче е случай, в който блага, които не биха притежавали стопански характер при естествения ход на нещата, изкуствено стават стопански блага за потребителите. При такива обстоятелства тези блага действително проявяват всички явления на стопанския живот, характерни за стопанските блага.²²

Накрая, към тази категория принадлежат блага, които понастоящем не проявяват стопански характер, но които, с оглед на бъдещи развития, вече се разглеждат от стопанисващите хора в много отношения като стопански блага. По-точно, ако наличното количество на едно нестопанско благо непрекъснато намалява, или ако потребностите от него непрекъснато нарастват, и отношението между потребностите и наличното количество е такова, че може да се предвиди окончателният преход на въпросното благо от нестопанско към стопанско състояние, стопанисващите индивиди обикновено ще направят части от наличното количество обект на своята стопанска дейност. Те ще сторят това дори когато количественото отношение, отговорно за нестопанския характер на благото, още действително преобладава, и когато живеят като членове на общество, обикновено ще си гарантират индивидуалните потребности, като завладеят количества, съответстващи на тези потребности. Същото разсъждение се прилага към нестопанските блага, чиито налични количества са подложени на толкова силни колебания, че само разполагането с известен излишък в нормални времена осигурява разполагане с потребностите във времена на оскъдица. То се прилага също и към всички нестопански блага, по отношение на които границата между потребностите и наличните количества вече е толкова близка (третият случай, споменат на стр. 94, преди всичко принадлежи към тази категория), че всяка злоупотреба или невежество от страна на някои членове на стопанството могат лесно да навредят на останалите, или когато особени съображения (например съображения за удобство или чистота) явно правят целесъобразно завладяването на частични количества от нестопанските блага. По тези и подобни причини явлението собственост може да се наблюдава и при блага, които все още ни изглеждат, по отношение на други аспекти на стопанския живот, като нестопански блага.

Накрая, бих искал да насоча вниманието на моите читатели към едно обстоятелство, което е от голямо значение при преценката на стопанския характер на благата. Имам предвид различията в качеството на благата. Ако цялото налично количество от едно благо не е достатъчно за задоволяване на потребностите от него, всяка осезаема част от общото количество става обект на човешкото стопанство и по този начин стопанско благо, каквото и да е нейното качество. И ако наличните количества от едно благо са по-големи от потребностите от него и поради това има части от общия запас, които не се употребяват за задоволяване на каквато и да е нужда, всички единици от благото трябва, в съответствие с вече казаното за природата на нестопанските блага, да имат нестопански характер, ако всички те са с точно едно и също качество. Но ако някои части от наличния запас на едно благо имат определени предимства пред останалите части, и тези предимства са от такъв вид, че различни човешки нужди могат да бъдат по-добре задоволени или, общо взето, по-пълно задоволени чрез употребата на тези части, а не на другите, по-малко полезни части, може да се случи така, че благата с по-добро качество да придобият стопански характер, докато другите (по-нискокачествени) блага все още проявяват нестопански характер. Така например в страна със свръхизобилие от земя земята, която е за предпочитане поради състава на почвата или поради своето местоположение, може вече да е придобила стопански характер, докато по-бедните земи все още проявяват нестопански характер. А в град, разположен на река с питейна вода от по-ниско качество, количествата изворна вода може вече да са обекти на индивидуалното стопанство, когато речната вода още не проявява стопански характер.

Така, ако понякога установяваме, че различни части от целия запас на едно благо се различават по характер по едно и също време, причината и в този случай винаги се крие единствено във факта, че наличните количества от благата с по-добро качество са по-малки от потребностите, докато по-нискокачествените блага са налични в количества, надхвърлящи потребностите (потребности, непокрити от благата с по-добро качество). Следователно такива случаи не представляват изключения, а напротив – са потвърждение на принципите, изложени в тази глава.

Г. Законите, управляващи стопанския характер на благата.

В нашето изследване на законите, управляващи човешките потребности, стигнахме до резултата, че съществуването на потребности от блага от по-висок ред зависи: (1) от това дали имаме потребности от съответните блага от по-нисък ред, а също (2) от това дали тези потребности от блага от по-нисък ред не са вече задоволени, или поне не са напълно задоволени. Определихме стопанското благо като благо, чието налично количество не покрива напълно потребностите, и така стигнахме до принципа, че съществуването на потребности от блага от по-висок ред зависи от това дали съответните блага от по-нисък ред имат стопански характер.

В местата, където чиста и здравословна питейна вода е налична в количества, надвишаващи потребностите на населението, и където това благо следователно не проявява икономически характер, не могат да възникнат потребности от различните приспособления или транспортни средства, служещи изключително за пренасяне или прокарване по тръби и филтриране на питейна вода. А в области, в които има естествено свръхизобилие на дърва за горене (по-точно дървета) и в които вследствие на това благо има неикономически характер, очевидно от самото начало липсват всякакви потребности от блага от по-висок ред, годни изключително за производството на дърва за горене. От друга страна, в области, където дървата за горене или питейната вода имат икономически характер, потребности от съответните блага от по-висок ред непременно ще съществуват.

Но щом веднъж е установено, че човешките потребности от блага от по-висок ред се определят от икономическия характер на съответните блага от по-нисък ред и че потребности от блага от по-висок ред изобщо не могат да възникнат, ако те не са приложими за производството на икономически блага, от това следва, че потребностите от блага от по-висок ред никога не могат, в този случай, да станат по-големи от наличните им количества, колкото и малки да са те, и оттук че за тях от самото начало е невъзможно да придобият икономически характер.

От това извеждаме общия принцип, че икономическият характер на благата от по-висок ред зависи от икономическия характер на благата от по-нисък ред, за чието производство те служат. С други думи, никое благо от по-висок ред не може да придобие икономически характер или да го запази, освен ако не е годно за производството на някое икономическо благо от по-нисък ред.

Ако следователно се разглеждат блага от по-нисък ред, проявяващи икономически характер, и ако възникне въпросът за крайните причини на техния икономически характер, би било пълно обръщане на истинското съотношение, ако някой допусне, че те са икономически блага, защото благата, използвани в производството им, са проявявали икономически характер преди да бъде предприет производственият процес. Подобно допускане би противоречало, на първо място, на целия опит, който ни учи, че от блага от по-висок ред, чийто икономически характер е извън всякакво съмнение, могат да бъдат произведени напълно безполезни неща и – вследствие на икономическо невежество – действително биват произвеждани такива неща, които дори нямат характер на благо, камо ли икономически характер. Нещо повече, могат да бъдат мислени случаи, в които от икономически блага от по-висок ред могат да бъдат произведени неща, които имат характер на благо, но не и икономически характер. За илюстрация е достатъчно да си представим хора, използващи скъпи икономически блага, за да произвеждат дървен материал в девствени гори, да складират питейна вода в области, изобилстващи от извори с прясна вода, или да правят въздух и т.н.!

Икономическият характер на едно благо следователно не може да бъде последица от обстоятелството, че то е произведено от икономически блага от по-висок ред, и това обяснение би трябвало да бъде отхвърлено във всеки случай, дори ако не съдържаше и едно по-нататъшно вътрешно противоречие. Обяснението на икономическия характер на благата от по-нисък ред чрез този на благата от по-висок ред е само псевдообяснение и – освен че е невярно и в противоречие с целия опит – то дори не изпълнява формалните условия за обяснение на дадено явление. Ако обясним икономическия характер на благата от първи ред чрез този на благата от втори ред, последния чрез икономическия характер на благата от трети ред, а него отново чрез икономическия характер на благата от четвърти ред и т.н., решението на проблема не се придвижва съществено нито с една стъпка, тъй като въпросът за последната и истинска причина за икономическия характер на благата винаги все още остава без отговор.

Нашето предходно обяснение обаче показва, че човекът, със своите нужди и със своето разпореждане със средствата за тяхното задоволяване, сам е точката, в която човешкият икономически живот едновременно започва и завършва. Първоначално човекът изпитва нужди от блага от първи ред и прави онези, чиито налични количества са по-малки от потребностите му, обекти на своята икономическа дейност (тоест третира ги като икономически блага), докато не намира практическа подбуда да въвлече другите блага в сферата на своята икономическа дейност.

По-късно мисленето и опитът водят хората към все по-дълбоки прозрения относно причинните връзки между нещата и особено относно отношенията между нещата и тяхното благосъстояние. Те се научават да използват блага от втори, трети и по-високи редове. Но при тези блага, както и при благата от първи ред, те откриват, че едни са налични в количества, надвишаващи потребностите им, докато при други преобладава обратното съотношение. Затова те разделят благата от по-висок ред също на една група, която включват в сферата на своята икономическа дейност, и друга група, която не чувстват никаква практическа необходимост да третират по този начин. Това е произходът на икономическия характер на благата от по-висок ред.

4. Богатство

По-рано (с. 76) нарекохме „цялата съвкупност от блага, с които едно лице разполага“ негова собственост. Цялата съвкупност от икономически блага, с които разполага един стопанисващ индивид²³, от друга страна, ще наречем негово богатство.²⁴,²⁵ Неикономическите блага, с които разполага един стопанисващ индивид, не са обекти на неговото стопанство и следователно не бива да се разглеждат като части от неговото богатство. Видяхме, че икономически блага са блага, чиито налични количества са по-малки от потребностите от тях. Богатството следователно може също да бъде определено като цялата съвкупност от блага, с които разполага един стопанисващ индивид и чиито количества са по-малки от потребностите от тях. Оттук, ако би съществувало общество, в което всички блага да са налични в количества, надвишаващи потребностите от тях, не би имало нито икономически блага, нито каквото и да било „богатство“. Макар че богатството по този начин е мярка за степента на пълнота, с която едно лице може да задоволи нуждите си в сравнение с други лица, които упражняват икономическа дейност при същите условия, то никога не е абсолютна мярка за неговото благосъстояние²⁶, тъй като най-високото благосъстояние на всички индивиди и на обществото би било постигнато, ако количествата блага на разположение на обществото бяха толкова големи, че никой да няма нужда от богатство.

Тези бележки имат за цел да въведат решението на един проблем, който – поради привидните противоречия, до които води – е способен да породи недоверие към точността на принципите на нашата наука. Проблемът произтича от факта, че едно непрекъснато нарастване на количествата икономически блага, налични за стопанисващите индивиди, по необходимост би накарало тези блага в крайна сметка да загубят икономическия си характер и по този начин би предизвикало съставните части на богатството да претърпят намаление. Оттук получаваме чудноватото противоречие, че едно непрекъснато нарастване на обектите на богатството би имало като необходима крайна последица намаление на богатството.²⁷

Да предположим, че количеството на определена минерална вода, налично за един народ, е по-малко от потребностите от нея. Различните части от това благо, с които разполагат отделните стопанисващи лица, както и самите минерални извори, следователно са икономически блага и оттук съставни части на богатството. Да предположим сега, че тази лечебна вода внезапно започне да тече в няколко поточета в толкова изобилна мяра, че да загуби предишния си икономически характер. Няма нищо по-сигурно от това, че количествата минерална вода, с които стопанисващите индивиди разполагаха преди това събитие, както и самите минерални извори, сега биха престанали да бъдат съставни части на богатството. Така наистина би се оказало, че едно прогресивно нарастване на съставните части на богатството в крайна сметка е предизвикало намаление на богатството.

Този парадокс е извънредно впечатляващ на пръв поглед, но при по-точно разглеждане се оказва само привиден. Както видяхме по-рано, икономически блага са блага, чиито налични количества са по-малки от потребностите от тях. Те са блага, от които има частичен недостиг, и богатството на стопанисващите индивиди не е нищо друго освен сумата от тези блага. Ако наличните им количества бъдат прогресивно увеличавани, докато най-сетне загубят икономическия си характер, недостиг вече не съществува и те излизат от категорията на благата, съставляващи богатството на стопанисващите индивиди – тоест напускат класа на благата, от които има частичен недостиг. Със сигурност няма противоречие във факта, че прогресивното нарастване на едно благо, от което преди е имало недостиг, в крайна сметка води до резултата, че благото престава да е оскъдно.

Напротив, че прогресивното нарастване на икономическите блага трябва в крайна сметка да доведе до намаляване на броя на благата, от които преди е имало недостиг, е положение, което е толкова непосредствено очевидно за всекиго, колкото и обратното положение, че едно продължително намаляване на изобилно наличните (неикономически) блага трябва в крайна сметка да ги направи в известна степен оскъдни – и така съставни части на богатството, което с това се увеличава.

Горният парадокс, който е бил повдиган не само по отношение на размера на обектите на богатството, но по аналогичен начин и по отношение на стойността и цената на икономическите блага²⁸, следователно е само привиден и се основава на погрешно тълкуване на природата на богатството и на неговите съставни части.

Определихме богатството като цялата съвкупност от икономически блага, с които разполага един стопанисващ индивид. Съществуването на който и да било елемент на богатството следователно предполага стопанисващ индивид или поне такъв, в чиято полза се извършват актове на стопанисване. Количества икономически блага, предназначени за определена цел, следователно не са богатство в икономическия смисъл на думата. Фикцията за юридическо лице може да е валидна за целите на правната практика или дори за целите на юридически конструкции, но не и за нашата наука, която решително отхвърля всички фикции. Така наречените „доверителни фондове“²⁹ следователно са количества икономически блага, посветени на определени цели, но те не са богатство в икономическия смисъл на думата.

Това води до въпроса за природата на публичното богатство. Държавите, провинциите, общините и сдруженията изобщо разполагат с количества икономически блага, за да задоволяват нуждите си, да осъществяват целите си. Тук фикцията за юридическо лице не е необходима за политикоикономиста. Без да прибягва до каквато и да било фикция, той може да наблюдава една стопанисваща единица, една обществена организация, чийто персонал управлява определени икономически блага, налични за нея с цел задоволяване на нуждите ѝ, и ги насочва към тази цел. Затова никой няма да се поколебае да признае съществуването на държавно, провинциално, общинско и корпоративно богатство.

Положението е различно с онова, което се обозначава с термина „национално богатство“. Тук трябва да имаме работа не с цялата съвкупност от икономически блага, налични за дадена нация за задоволяване на нуждите ѝ, управлявани от държавни служители и посветени от тях на нейните цели, а с целостта на благата, с които разполагат отделните стопанисващи индивиди и сдружения на едно общество за техните индивидуални цели. Така трябва да имаме работа с понятие, което се отклонява в няколко важни отношения от онова, което наричаме богатство.

Ако си послужим с фикцията да схванем целостта на стопанисващите лица в едно общество – всяко стремящо се към задоволяване на специалните си нужди и движено нерядко от интереси, противопоставени на интересите на другите – като една голяма стопанисваща единица, и ако по-нататък допуснем, че количествата икономически блага, с които разполагат отделните стопанисващи индивиди, не се прилагат за задоволяване на специалните им нужди, а за задоволяване на нуждите на целостта от индивиди, съставляващи стопанството, тогава, разбира се, стигаме до понятието за сума от икономически блага, с които разполага една стопанисваща единица (тук – с които разполага обществото) и които са налични с цел задоволяване на колективните ѝ нужди. Такова понятие би могло правилно да се обозначи с термина национално богатство. Но при сегашните ни обществени уредби сумата от икономически блага, с които разполагат отделните стопанисващи членове на обществото с цел задоволяване на специалните си индивидуални нужди, очевидно не съставлява богатство в икономическия смисъл на термина, а по-скоро комплекс от богатства, свързани помежду си чрез човешкото общуване и търговия.³⁰

Нуждата от научно обозначение за току-що споменатата сума от блага обаче е толкова основателна, а терминът „национално богатство“ за това понятие е толкова общоприет и утвърден от употребата, че бихме обслужили зле тази нужда, ако се откажем от съществуващия термин, докато си изясняваме правилната природа на тъй нареченото национално богатство.

Следователно е необходимо единствено да се предпазим от грешката, която неизбежно възниква, ако не обръщаме внимание на разглежданото тук разграничение. Във всички въпроси, при които става дума само за количественото определяне на тъй нареченото национално богатство, сборът от богатствата на отделните членове на нацията може да бъде означен като национално богатство. Но когато се правят изводи, водещи от величината на националното богатство към благосъстоянието на даден народ, или когато са налице явления, произтичащи от контактите между различните стопанисващи лица, понятието за национално богатство в буквалния смисъл на думата неизбежно води до чести грешки. Във всички тези случаи националното богатство трябва по-скоро да се разглежда като сложна съвкупност от богатствата на членовете на обществото, и трябва да насочим вниманието си към различните размери на тези отделни богатства.