Всички неща са подвластни на закона за причината и следствието. Този велик принцип не познава изключение и напразно бихме търсили в областта на опита пример за обратното. Човешкият напредък няма склонност да го поставя под съмнение, а напротив – има действието да го потвърждава и постоянно да разширява все повече познанието за обхвата на неговата валидност. Неговото продължаващо и нарастващо признание е следователно тясно свързано с човешкия напредък.

Освен това собствената личност и всяко от нейните състояния са звена в тази велика всеобща структура от взаимоотношения. Невъзможно е да се мисли промяна на личността от едно състояние в друго по какъвто и да е начин освен такъв, който е подчинен на закона за причинността. Ако следователно човек преминава от състояние на потребност в състояние, в което потребността е задоволена, трябва да съществуват достатъчни причини за тази промяна. Трябва да има сили, действащи вътре в организма, които да отстраняват нарушеното състояние, или трябва да има външни неща, действащи върху него, които по своята природа са способни да произведат състоянието, което наричаме задоволяване на нашите потребности.

Нещата, които могат да бъдат поставени в причинна връзка със задоволяването на човешките потребности, наричаме полезни неща.³ Ако обаче едновременно признаваме тази причинна връзка и имаме властта действително да насочваме полезните неща към задоволяването на нашите потребности, ние ги наричаме блага.⁴

За да стане едно нещо благо, или с други думи, за да придобие характер на благо, всичките четири от следните предпоставки трябва да са налице едновременно:

1. Човешка потребност.
2. Такива свойства, които правят нещото способно да бъде поставено в причинна връзка със задоволяването на тази потребност.
3. Човешко познание за тази причинна връзка.
4. Разпореждане с нещото, достатъчно за да бъде то насочено към задоволяването на потребността.

Едва когато всичките четири от тези предпоставки са налице едновременно, едно нещо може да стане благо. Когато дори една от тях липсва, едно нещо не може да придобие характер на благо,⁵ а нещо, което вече притежава характер на благо, би го загубило начаса, ако само една от четирите предпоставки престане да бъде налице.⁶

Оттук едно нещо губи характера си на благо: (1) ако вследствие на промяна в човешките потребности изчезнат конкретните потребности, които нещото е способно да задоволи, (2) винаги когато способността на нещото да бъде поставено в причинна връзка със задоволяването на човешките потребности се изгуби в резултат на промяна в собствените му свойства, (3) ако изчезне познанието за причинната връзка между нещото и задоволяването на човешките потребности, или (4) ако хората изгубят разпореждането с него толкова напълно, че вече не могат да го прилагат пряко за задоволяване на потребностите си и нямат средство да възстановят властта си да правят това.

Особено положение може да се наблюдава винаги когато неща, които са неспособни да бъдат поставени в каквато и да е причинна връзка със задоволяването на човешките потребности, въпреки това се третират от хората като блага. Това се случва (1) когато на нещата погрешно се приписват свойства, а следователно и способности, които те в действителност не притежават, или (2) когато погрешно се приема, че съществуват несъществуващи човешки потребности. И в двата случая имаме работа с неща, които в действителност не се намират в отношението, вече описано като определящо характера на благо на нещата, а правят това само в мненията на хората. Сред нещата от първия клас са повечето козметични средства, всички талисмани, по-голямата част от лекарствата, прилагани на болните от народите на ранните цивилизации и от първобитните хора дори днес, лозите за намиране на вода, любовните отвари и т.н. Защото всички тези неща са неспособни действително да задоволят потребностите, на които се предполага, че служат. Сред нещата от втория клас са лекарствата за болести, които в действителност не съществуват, сечивата, статуите, постройките и т.н., използвани от езическите народи за поклонение пред идоли, оръдията за изтезание и подобни. Такива неща следователно, които извличат характера си на благо единствено от свойства, които им се приписват във въображението, или от потребности, само въображаеми от хората, могат уместно да бъдат наречени въображаеми блага.⁷

Когато един народ достига по-високи равнища на цивилизация и когато хората проникват по-дълбоко в истинската същност на нещата и на собствената си природа, броят на истинските блага става постоянно по-голям, а както лесно може да се разбере, броят на въображаемите блага става все по-малък. Не е маловажно свидетелство за връзката между точното познание и човешкото благополучие, че броят на така наречените въображаеми блага, както показва опитът, обикновено е най-голям сред народите, които са най-бедни на истински блага.

От особен научен интерес са благата, които някои автори в нашата дисциплина третират като отделен клас блага, наречени „отношения".⁸ В тази категория попадат фирмите, доброто име (good-will), монополите, авторските права, патентите, търговските лицензи, правата на авторите, а според някои автори също и семейните връзки, приятелството, любовта, религиозните и научните общности и т.н. Лесно може да се признае, че редица от тези отношения не позволяват строга проверка на своя характер на благо. Но че много от тях, като фирмите, монополите, авторските права, доброто име сред клиентите и подобни, действително са блага, се вижда, дори без да се прибягва до по-нататъшно доказателство, от факта, че често ги срещаме като обекти на търговия. И все пак, ако теоретикът, който се е посветил най-задълбочено на тази тема⁹,¹⁰, признава, че класифицирането на тези отношения като блага има в себе си нещо странно и се явява пред непредубедения поглед като аномалия, тогава, по мое мнение, трябва да има някаква по-дълбока причина за такива съмнения, отколкото несъзнателното въздействие на материалистическата нагласа на нашето време, която разглежда единствено материи и сили (осезаеми обекти и трудови услуги) като неща и следователно и като блага.

Изследователите на правото нееднократно са посочвали, че нашият език няма термин за „полезни действия" изобщо, а само за „трудови услуги". И все пак съществува цяла поредица от действия, дори и от прости бездействия, които не могат да бъдат наречени трудови услуги, но които въпреки това са решително полезни за определени лица, за които те дори могат да имат значителна икономическа стойност. Това, че някой купува стоки от мен или ползва моите юридически услуги, със сигурност не е трудова услуга от негова страна, но въпреки това е действие, благоприятно за мен. Това, че заможен лекар прекратява практикуването на медицина в малко провинциално градче, в което освен него има само още един лекар, може с още по-малко основание да бъде наречено трудова услуга. Но то със сигурност е бездействие със значителна полза за оставащия лекар, който по този начин става монополист.

Дали по-голям или по-малък брой лица редовно извършват действия, които са благоприятни за някого (например определен брой клиенти спрямо един търговец), не променя естеството на тези действия. И дали определени бездействия от страна на някои или на всички жители на даден град или държава, които са полезни за някого, възникват доброволно или чрез правна принуда (естествени или законови монополи, авторски права, търговски марки и т.н.), по никакъв начин не променя естеството на тези полезни бездействия. От икономическа гледна точка следователно това, което се нарича клиентела, добро име, монополи и т.н., представлява полезните действия или бездействия на други хора или (както например при фирмите) съвкупности от материални блага, трудови услуги и други полезни действия и бездействия. Дори отношенията на приятелство и любов, религиозните общности и подобните им очевидно се състоят от действия или бездействия на други лица, които са благоприятни за нас.

Ако, както е вярно за доброто име сред клиентите, за фирмите, за монополните права и т.н., тези полезни действия или бездействия са от такова естество, че можем да разполагаме с тях, няма причина да не ги класифицираме като блага, без да намираме за необходимо да прибягваме до неясното понятие „отношения" и без да поставяме тези „отношения" в противоположност на всички други блага като отделна категория. Напротив, всички блага могат, мисля, да бъдат разделени на двата класа на материалните блага (включително всички природни сили, доколкото те са блага) и на полезните човешки действия (и бездействия), най-важните сред които са трудовите услуги.

2. Причинните връзки между благата

Преди да преминем към други теми, ми се струва от първостепенно значение за нашата наука да си изясним причинните връзки между благата. В нашата, както и във всички други науки, истински и траен напредък ще бъде постигнат само когато престанем да разглеждаме обектите на нашите научни наблюдения само като несвързани събития, а се опитаме да открием техните причинни връзки и законите, на които те се подчиняват. Хлябът, който ядем, брашното, от което изпичаме хляба, зърното, което смиламе на брашно, и нивата, на която се отглежда зърното – всички тези неща са блага. Но познанието на този факт не е достатъчно за нашите цели. Напротив, необходимо е, по подобие на всички други емпирични науки, да се опитаме да класифицираме различните блага според присъщите им характеристики, да установим мястото, което всяко благо заема в причинната взаимовръзка на благата, и накрая да открием икономическите закони, на които те се подчиняват.

Нашето благополучие в даден момент, доколкото то зависи от задоволяването на нашите потребности, е осигурено, ако разполагаме с благата, необходими за тяхното пряко задоволяване. Ако например разполагаме с необходимото количество хляб, ние сме в състояние да задоволим потребността си от храна непосредствено. Причинната връзка между хляба и задоволяването на една от нашите потребности следователно е пряка и проверката на характера на хляба като благо според принципите, изложени в предходния раздел, не представлява затруднение. Същото важи за всички други блага, които могат да бъдат използвани пряко за задоволяване на нашите потребности, като напитки, дрехи, бижута и т.н.

Но ние все още не сме изчерпали списъка на нещата, чийто характер на благо признаваме. Защото освен благата, които служат пряко на нашите потребности (и които, за краткост, оттук нататък ще наричаме „блага от първи порядък"), ние намираме в нашето стопанство голям брой други неща, които не могат да бъдат поставени в каквато и да е пряка причинна връзка със задоволяването на нашите потребности, но които притежават характер на благо не по-малко сигурно от благата от първи порядък. На нашите пазари, редом с хляба и другите блага, способни да задоволяват пряко човешките потребности, виждаме също количества брашно, гориво и сол. Установяваме, че сечивата и инструментите за производство на хляб, както и квалифицираните трудови услуги, необходими за тяхното използване, редовно се търгуват. Всички тези неща, или поне далеч по-голямата част от тях, са неспособни да задоволят човешките потребности по какъвто и да е пряк начин – защото коя човешка потребност би могла да бъде задоволена от определена трудова услуга на калфа-хлебар, от хлебарски съд или дори от количество обикновено брашно? Това, че тези неща въпреки това се третират като блага в човешкото стопанство, точно както благата от първи порядък, се дължи на факта, че те служат за производството на хляб и други блага от първи порядък и следователно са непряко, макар и не пряко, способни да задоволяват човешки потребности. Същото важи за хиляди други неща, които нямат способността да задоволяват пряко човешките потребности, но които въпреки това се използват за производството на блага от първи порядък и така могат да бъдат поставени в непряка причинна връзка със задоволяването на човешките потребности. Тези съображения доказват, че отношението, отговорно за характера на благо на тези неща, които ще наричаме блага от втори порядък, е по същество същото като това на благата от първи порядък. Фактът, че благата от първи порядък имат пряко, а благата от втори порядък – непряко причинно отношение със задоволяването на нашите потребности, не поражда никаква разлика в същността на това отношение, тъй като изискването за придобиване на характер на благо е наличието на някаква причинна връзка, но не непременно пряка, между нещата и задоволяването на човешките потребности.

На този етап лесно би могло да се покаже, че дори и с тези блага не сме изчерпали списъка на нещата, чийто характер на благо признаваме, и че, за да продължим по-ранния си пример, мелниците за зърно, пшеницата, ръжта и трудовите услуги, приложени към производството на брашно и т.н., се явяват като блага от трети порядък, докато нивите, инструментите и приспособленията, необходими за тяхната обработка, и специфичните трудови услуги на земеделците се явяват като блага от четвърти порядък. Мисля обаче, че идеята, която излагах, вече е достатъчно ясна.

В предходния раздел видяхме, че причинното отношение между едно нещо и задоволяването на човешките потребности е една от предпоставките за неговия характер на благо. Мисълта, развита в този раздел, може да бъде обобщена в положението, че не е изискване за характера на благо на едно нещо то да може да бъде поставено в пряка причинна връзка със задоволяването на човешките потребности. Беше показано, че благата, имащи непряко причинно отношение със задоволяването на човешките потребности, се различават по близостта на това отношение. Но беше показано също, че тази разлика по никакъв начин не засяга същността на характера на благо. В тази връзка беше направено разграничение между блага от първи, втори, трети, четвърти и по-висши порядъци.

Отново е необходимо да се предпазим, от самото начало, от погрешно тълкуване на казаното. В общото обсъждане на характера на благо вече посочих, че характерът на благо не е свойство, присъщо на самите блага. Същото предупреждение трябва да бъде отправено и тук, където се занимаваме с порядъка или мястото, което едно благо заема в причинната взаимовръзка на благата. Да се обозначи порядъкът на дадено благо означава да се посочи единствено, че това благо, при някаква определена употреба, има по-близко или по-далечно причинно отношение със задоволяването на човешка потребност. Следователно порядъкът на едно благо не е нещо присъщо на самото благо и още по-малко негово свойство.

Затова не отдавам никакво особено значение на порядъците, приписвани на благата, нито тук, нито в следващото изложение на законите, управляващи благата, макар че приписването на тези порядъци, ако те бъдат правилно разбрани, ще се превърне във важно помощно средство при изложението на един труден и важен предмет. Но действително желая особено да подчертая значението на разбирането на причинното отношение между благата и задоволяването на човешките потребности и, в зависимост от естеството на това отношение в отделните случаи, на повече или по-малко пряката причинна връзка на благата с тези потребности.

3. Законите, управляващи характера на благо

A. Характерът на благо на благата от по-висш порядък зависи от разполагането със съответните допълващи блага.

Когато разполагаме с блага от първи порядък, в наша власт е да ги използваме пряко за задоволяване на нашите потребности. Ако разполагаме със съответните блага от втори порядък, в наша власт е да ги преобразуваме в блага от първи порядък и така да ги използваме по непряк начин за задоволяване на нашите потребности. По същия начин, ако разполагаме само с блага от трети порядък, бихме имали властта да ги преобразуваме в съответните блага от втори порядък, а тези от своя страна – в съответните блага от първи порядък. Следователно бихме имали властта да използваме блага от трети порядък за задоволяване на нашите потребности, дори тази власт да трябва да бъде упражнена чрез преобразуването им в блага от последователно по-нисши порядъци. Същото положение важи за всички блага от по-висш порядък и не можем да се съмняваме, че те притежават характер на благо, ако е в наша власт действително да ги използваме за задоволяване на нашите потребности.

Това последно изискване обаче съдържа едно немаловажно ограничение по отношение на благата от по-висш порядък. Защото никога не е в наша власт да използваме което и да е определено благо от по-висш порядък за задоволяване на нашите потребности, освен ако не разполагаме и с другите (допълващи) блага от по-висш порядък.

Да допуснем например, че един стопанисващ индивид не притежава пряко хляб, но разполага с всички блага от втори порядък, необходими за неговото производство. Не може да има съмнение, че той въпреки това ще има властта да задоволи потребността си от хляб. Да предположим обаче, че същото лице разполага с брашното, солта, маята, трудовите услуги и дори всички сечива и приспособления, необходими за производството на хляб, но му липсват както гориво, така и вода. В този втори случай е ясно, че то вече няма властта да използва притежаваните от него блага от втори порядък за задоволяване на потребността си, тъй като хляб не може да се направи без гориво и вода, дори всички останали необходими блага да са налице. Следователно благата от втори порядък в този случай незабавно ще загубят характера си на благо по отношение на потребността от хляб, тъй като една от четирите предпоставки за съществуването на техния характер на благо (в случая четвъртата предпоставка) липсва.

Възможно е нещата, които са изгубили своя характер на блага по отношение на потребността от хляб, да запазят характера си на блага по отношение на други потребности, ако техният притежател има властта да ги използва за задоволяване на потребности, различни от потребността му от хляб, или ако те самите са способни, пряко или косвено, да задоволят някоя човешка потребност въпреки липсата на едно или повече допълващи блага. Но ако липсата на едно или повече допълващи блага прави невъзможно наличните блага от втори ред да бъдат използвани – било то сами по себе си, било в съчетание с други налични блага – за задоволяване на каквато и да било човешка потребност, те ще изгубят напълно своя характер на блага. Защото стопанисващите хора вече няма да имат властта да насочат въпросните блага към задоволяване на потребностите си, поради което една от съществените предпоставки за техния характер на блага ще липсва.

Така досегашното ни изследване дава като първи резултат твърдението, че характерът на благата от втори ред зависи от това допълващите блага от същия ред да са на разположение на хората по отношение на производството на поне едно благо от първи ред.

Въпросът за зависимостта на характера на благата от ред, по-висок от втория, от наличието на допълващи блага е по-сложен. Но допълнителната сложност в никакъв случай не се крие в отношението на благата от по-висок ред към съответстващите им блага от непосредствено по-нисък ред (отношението например на благата от трети ред към съответстващите им блага от втори ред, или на благата от пети ред към тези от четвърти ред). Защото и най-краткото разглеждане на причинната връзка между тези блага дава пълна аналогия с току-що показаното отношение между благата от втори ред и благата от непосредствено по-ниския (първи) ред. Принципът от предходния параграф може съвсем естествено да бъде разширен до твърдението, че характерът на благата от по-висок ред пряко зависи от това допълващите блага от същия ред да са на разположение по отношение на производството на поне едно благо от непосредствено по-ниския ред.

Допълнителната сложност, която възниква при благата от ред, по-висок от втория, се състои по-скоро във факта, че дори разполагането с всички блага, необходими за производството на едно благо от непосредствено по-ниския ред, не установява непременно техния характер на блага, освен ако хората не разполагат и с всички техни допълващи блага от този непосредствено по-нисък и от всички още по-ниски редове. Да предположим, че някой разполага с всички блага от трети ред, необходими за производството на едно благо от втори ред, но няма на свое разположение другите допълващи блага от втори ред. В този случай дори разполагането с всички блага от трети ред, необходими за производството на едно-единствено благо от втори ред, няма да му даде властта действително да насочи тези блага от трети ред към задоволяване на човешки потребности. Макар че има властта да преобразува благата от трети ред (чийто характер на блага е тук под въпрос) в блага от втори ред, той няма властта да преобразува благата от втори ред в съответстващите им блага от първи ред. Следователно той няма да има властта да насочи благата от трети ред към задоволяване на потребностите си и тъй като е изгубил тази власт, благата от трети ред незабавно губят своя характер на блага.

Очевидно е следователно, че горепосоченият принцип – характерът на благата от по-висок ред пряко зависи от това допълващите блага от същия ред да са на разположение по отношение на производството на поне едно благо от непосредствено по-ниския ред – не включва всички предпоставки за установяване на характера на благата на нещата, тъй като разполагането с всички допълващи блага от същия ред само по себе си не ни дава властта да насочим тези неща към задоволяване на потребностите си. Ако разполагаме с блага от трети ред, техният характер на блага наистина пряко зависи от това дали можем да ги преобразуваме в блага от втори ред. Но допълнително изискване за характера им на блага е способността ни от своя страна да преобразуваме благата от втори ред в блага от първи ред, което поражда още по-нататъшното изискване да разполагаме с определени допълващи блага от втори ред.

Отношенията на благата от четвърти, пети и още по-висши редове са напълно аналогични. И тук характерът на благата на нещата, толкова отдалечени от задоволяването на човешките потребности, пряко зависи от наличието на допълващи блага от същия ред. Но той зависи също и от това да разполагаме с допълващите блага от непосредствено по-ниския ред, на свой ред с допълващите блага от реда под него, и така нататък, по такъв начин, че да е в наша власт действително да насочим благата от по-висок ред към производството на едно благо от първи ред и с това в крайна сметка към задоволяване на човешка потребност. Ако означим цялата съвкупност от блага, необходими за използването на едно благо от по-висок ред за производството на благо от първи ред, като негови допълващи блага в по-широкия смисъл на думата, получаваме общия принцип, че характерът на благата от по-висок ред зависи от това дали можем да разполагаме с техните допълващи блага в този по-широк смисъл на думата.

Нищо не може да постави великата причинна взаимовръзка между благата по-живо пред очите ни от този принцип на взаимната зависимост на благата.

Когато през 1862 г. Американската гражданска война пресуши най-важния източник на памук за Европа, хиляди други блага, които бяха допълващи спрямо памука, изгубиха своя характер на блага. Имам предвид по-специално трудовите услуги на английските и континенталните работници от памукопредачните фабрики, които тогава в по-голямата си част останаха без работа и бяха принудени да молят за обществена благотворителност. Трудовите услуги (с които тези способни работници разполагаха) останаха същите, но големи количества от тях изгубиха своя характер на блага, тъй като допълващото ги благо – памукът – не беше на разположение, а специфичните трудови услуги сами по себе си в по-голямата си част не можеха да бъдат насочени към задоволяване на каквато и да било човешка потребност. Но тези трудови услуги незабавно отново станаха блага, когато допълващото ги благо отново стана достъпно в резултат на увеличения внос на памук, отчасти от други източници на снабдяване, а отчасти, след края на Американската гражданска война, от стария източник.

Обратно, благата често губят своя характер на блага, защото хората не разполагат с необходимите трудови услуги, допълващи спрямо тях. В рядко населените страни, особено в страните, отглеждащи една преобладаваща култура като пшеницата, често след особено добра реколта възниква много сериозен недостиг на трудови услуги – както защото селскостопанските работници, малобройни и живеещи разпръснато, намират малко стимули за усилен труд във времена на изобилие, така и защото жътвената работа в резултат на изключителното отглеждане на пшеница е съсредоточена в твърде кратък период от време. При такива условия (например в плодородните равнини на Унгария), където нуждите от трудови услуги в рамките на кратък интервал от време са много големи, но наличните трудови услуги не са достатъчни, големи количества зърно често загиват по нивите. Причината за това е, че благата, допълващи спрямо реколтата по нивите (трудовите услуги, необходими за прибирането ѝ), липсват, в резултат на което самата реколта губи своя характер на блага.

Когато стопанството на един народ е силно развито, различните допълващи блага по правило се намират в ръцете на различни лица. Производителите на всеки отделен артикул обикновено водят своята дейност по механичен начин, докато производителите на допълващите блага също толкова малко осъзнават, че характерът на благата на нещата, които произвеждат или изработват, зависи от съществуването на други блага, които не са в тяхно притежание. Заблудата, че благата от по-висок ред притежават характер на блага сами по себе си и без оглед на наличието на допълващи блага, възниква най-лесно в страни, където поради оживена търговия и силно развито стопанство почти всеки продукт възниква при мълчаливото и по правило съвсем неосъзнато предположение на производителя, че други лица, свързани с него чрез търговия, ще осигурят допълващите блага в подходящия момент. Едва когато това мълчаливо допускане бъде разочаровано от такава промяна на условията, че законите, управляващи благата, направят действието си явно осезаемо, обичайните механични търговски сделки се прекъсват, и едва тогава общественото внимание се насочва към тези проявления и към лежащите в основата им причини.

Б. Характерът на благата от по-висок ред е производен от този на съответстващите им блага от по-нисък ред.

Разглеждането на природата и причинните връзки на благата така, както ги изложих в първите два раздела, води до признаването на още един закон, на който благата се подчиняват като такива – тоест без оглед на техния стопански характер.

Беше показано, че съществуването на човешки потребности е една от съществените предпоставки за характера на благата и че ако човешките потребности, с чието задоволяване дадено нещо може да бъде поставено в причинна връзка, изчезнат напълно, характерът на благото на нещото незабавно се губи, освен ако не възникнат нови потребности от него.

От казаното за природата на благата е пряко очевидно, че благата от първи ред незабавно губят своя характер на блага, ако потребностите, които преди това са служели да задоволяват, всички изчезнат, без да възникнат нови потребности от тях. Проблемът става по-сложен, когато се обърнем към цялата редица блага, причинно свързани със задоволяването на дадена човешка потребност, и изследваме въздействието на изчезването на тази потребност върху характера на благата от по-висок ред, причинно свързани с нейното задоволяване.

Да предположим, че потребността от пряка човешка консумация на тютюн изчезне в резултат на промяна във вкусовете и че същевременно изчезнат и всички други потребности, които вече приготвеният за човешка консумация тютюн би могъл да служи да задоволи. В този случай е сигурно, че всички тютюневи изделия, които вече са налице в крайната форма, годна за човешка консумация, незабавно ще изгубят своя характер на блага. Но какво би станало със съответстващите им блага от по-висок ред? Какво би било положението по отношение на суровите тютюневи листа, инструментите и приспособленията, използвани за производството на различните видове тютюн, специализираните трудови услуги, използвани в отрасъла, и накратко – по отношение на всички блага от втори ред, използвани за производството на тютюн, предназначен за човешка консумация? Какво освен това би било положението по отношение на тютюневите семена, тютюневите стопанства, трудовите услуги и инструментите и приспособленията, използвани в производството на суров тютюн, и всички други блага, които могат да се разглеждат като блага от трети ред по отношение на потребността от тютюн? Какво накрая би било положението по отношение на съответстващите им блага от четвърти, пети и по-висши редове?

Характерът на благото на дадено нещо зависи, както видяхме, от това то да е способно да бъде поставено в причинна връзка със задоволяването на човешки потребности. Но видяхме също, че пряка причинна връзка между едно нещо и задоволяването на дадена потребност в никакъв случай не е необходима предпоставка за неговия характер на благо. Напротив, голям брой неща извличат своя характер на блага от факта, че се намират само в повече или по-малко косвена причинна връзка със задоволяването на човешките потребности.

Ако е установено, че съществуването на човешки потребности, способни да бъдат задоволени, е предпоставка за характера на благата във всички случаи, то същевременно е доказан и принципът, че характерът на благата на нещата незабавно се губи при изчезването на потребностите, които преди това са служели да задоволяват. Този принцип е валиден независимо дали благата могат да бъдат поставени в пряка причинна връзка със задоволяването на човешките потребности, или извличат своя характер на блага от повече или по-малко косвена причинна връзка със задоволяването на човешките потребности. Ясно е, че с изчезването на съответстващите потребности цялата основа на отношението, за което видяхме, че е отговорно за характера на благата на нещата, престава да съществува.

Така хининът би престанал да бъде благо, ако болестите, които служи да лекува, изчезнеха, тъй като единствената потребност, със задоволяването на която той е причинно свързан, вече не би съществувала. Но изчезването на полезността на хинина би имало по-нататъшната последица, че голяма част от съответстващите блага от по-висок ред също биха били лишени от своя характер на блага. Жителите на страните, произвеждащи хинин, които понастоящем изкарват прехраната си, отсичайки и обелвайки хининовите дървета, изведнъж биха установили, че не само техните запаси от хининова кора, но и вследствие на това техните хининови дървета, инструментите и приспособленията, приложими единствено за производството на хинин, и преди всичко специализираните трудови услуги, чрез които преди това изкарваха прехраната си, изведнъж биха изгубили своя характер на блага, тъй като всички тези неща при променените обстоятелства вече не биха имали никаква причинна връзка със задоволяването на човешките потребности.

Ако в резултат на промяна във вкусовете потребността от тютюн изчезнеше напълно, първата последица би била, че всички налични запаси от готови тютюневи изделия биха се лишили от своя стоков характер. По-нататъшна последица би била, че суровите тютюневи листа, машините, инструментите и приспособленията, приложими изключително за обработката на тютюна, специализираните трудови услуги, заети в производството на тютюневи изделия, наличните запаси от тютюнево семе и т.н., биха изгубили стоковия си характер. Услугите, понастоящем тъй добре заплащани, на посредниците, които притежават такова умение в сортирането и пускането в търговия на тютюни на места като Куба, Манила, Пуерто Рико и Хавана, както и специализираните трудови услуги на множеството хора – както в Европа, тъй и в онези далечни страни, – заети в изработката на пури, биха престанали да бъдат стоки. Дори тютюневите кутии, овлажнителите за тютюн, всякакъв вид лули, мундщуци за лули и т.н. биха изгубили стоковия си характер. Това привидно твърде сложно явление се обяснява с обстоятелството, че всички изброени по-горе стоки извличат стоковия си характер от своята причинна връзка със задоволяването на човешката потребност от тютюн. С изчезването на тази потребност едно от основанията, лежащи в основата на техния стоков характер, се разрушава.

Но стоките от първи разред често, а стоките от по-висок разред по правило извличат стоковия си характер не само от една-единствена, а от повече или по-малко многобройни причинни връзки със задоволяването на човешките потребности. Поради това стоките от по-висок разред не губят стоковия си характер, ако отпадне само една или, най-общо, само част от тези потребности. Напротив, очевидно е, че този ефект ще настъпи единствено ако изчезнат всички потребности, със задоволяването на които стоките от по-висок разред са причинно свързани, тъй като в противен случай техният стоков характер би продължил да съществува, в строго съответствие с икономическия закон, по отношение на потребностите, със задоволяването на които те са останали причинно свързани дори при изменените условия. Но дори и в този случай техният стоков характер продължава да съществува само дотолкова, доколкото те продължават да поддържат причинна връзка със задоволяването на човешките потребности, и би изчезнал незабавно, ако и останалите потребности престанат да съществуват.

За да продължим предходния пример: ако потребността на хората от консумация на тютюн престанеше напълно да съществува, тютюнът, вече преработен в изделия, годни за човешка консумация, а навярно и запасите от сурови тютюневи листа, тютюнево семе и много други стоки от по-висок разред, имащи причинна връзка със задоволяването на потребността от тютюн, биха се лишили напълно от своя стоков характер. Но не всички стоки от по-висок разред, използвани в тютюневата промишленост, непременно биха срещнали тази участ. Земята и земеделските сечива, използвани при отглеждането на тютюн например, а може би и много инструменти и машини, използвани при изработката на тютюневи изделия, биха запазили стоковия си характер по отношение на други човешки потребности, тъй като те могат да бъдат поставени в причинна връзка с тези други потребности дори след изчезването на потребността от тютюн.

Законът, че стоковият характер на стоките от по-висок разред се извлича от стоковия характер на съответните стоки от по-нисък разред, в чието производство те служат, не бива да се разглежда като изменение, засягащо същината на първоначалния принцип, а единствено като преформулиране на този принцип в по-конкретна форма.

В досегашното изложение разгледахме в общи линии всички стоки, които са причинно свързани както помежду си, тъй и със задоволяването на човешките потребности. Предмет на нашето изследване беше цялата причинна верига до последното звено – задоволяването на човешките потребности. След като формулирахме принципа на настоящия раздел, можем сега, в следващия раздел, да насочим вниманието си към по няколко звена на веригата наведнъж – като оставим засега настрана причинната връзка между стоките от трети разред например и задоволяването на човешките потребности и като наблюдаваме единствено причинната връзка на стоките от този разред със съответните стоки от който и да е по-висок разред по наш избор.

4. Време и грешка

Процесът, чрез който стоките от по-висок разред постепенно се преобразуват в стоки от по-нисък разред и чрез който последните се насочват накрая към задоволяването на човешките потребности, не е, както видяхме в предходните раздели, безредно явление, а е подчинен, подобно на всички други процеси на изменение, на закона за причинността. Идеята за причинността обаче е неотделима от идеята за времето. Процесът на изменение включва начало и възникване, а те са мислими единствено като процеси във времето. Затова е несъмнено, че никога не можем напълно да разберем причинните взаимовръзки на различните събития в един процес, нито самия процес, освен ако не го разглеждаме във времето и не приложим към него мярката на времето. Тъй в процеса на изменение, чрез който стоките от по-висок разред постепенно се преобразуват в стоки от първи разред, докато последните накрая предизвикат състоянието, наричано задоволяване на човешките потребности, времето е съществена черта на нашите наблюдения.

Когато разполагаме с допълващите се стоки от някой определен по-висок разред, трябва първо да ги преобразуваме в стоки от непосредствено по-нисък разред, а сетне на стъпки в стоки от последователно все по-нисши разреди, докато не бъдат оформени в стоки от първи разред, които единствени могат да се използват непосредствено за задоволяването на нашите потребности. Колкото и кратки често да изглеждат времевите интервали, лежащи между различните фази на този процес (а напредъкът в технологията и в транспортните средства непрекъснато ги скъсява), пълното им изчезване все пак е немислимо. Невъзможно е стоките от който и да е разред да се преобразуват в съответните стоки от по-нисък разред с едно махване на ръката. Напротив, нищо не е по-сигурно от това, че човек, разполагащ със стоки от по-висок разред, ще се озове в действителното положение да командва стоки от непосредствено по-нисък разред едва след значителен период от време, който, в зависимост от конкретните обстоятелства, понякога може да бъде по-кратък, а понякога по-дълъг. Но онова, което тук бе казано за едно-единствено звено на причинната верига, важи в още по-голяма степен по отношение на целия процес.

Периодът от време, който този процес изисква в отделните случаи, се различава значително според естеството на случая. Индивид, разполагащ с цялата земя, трудови услуги, сечива и семена, необходими за отглеждането на дъбова гора, ще бъде принуден да чака почти сто години, преди дървеният материал да бъде готов за брадвата, и в повечето случаи действителното притежание на дървен материал в това състояние ще се падне едва на наследниците му или на други правоприемници. От друга страна, в някои случаи човек, който разполага със съставките и с необходимите сечива, трудови услуги и т.н., изисквани за производството на храни или напитки, ще бъде в състояние да използва самите храни или напитки само след няколко мига. И все пак, колкото и голяма да е разликата между различните случаи, едно е сигурно: периодът от време, лежащ между командването на стоки от по-висок разред и притежанието на съответните стоки от по-нисък разред, никога не може да бъде напълно премахнат. Затова стоките от по-висок разред придобиват и поддържат своя стоков характер не по отношение на потребностите от непосредственото настояще, а в резултат на човешка предвидливост – единствено по отношение на потребностите, които ще бъдат изпитани, когато производственият процес е завършен.

След казаното е очевидно, че командването на стоки от по-висок разред и командването на съответните стоки от първи разред се различават, по отношение на определен вид потребление, по това, че последните могат да бъдат потребени незабавно, докато първите представляват по-ранен стадий във формирането на потребителските блага и затова могат да бъдат използвани за пряко потребление едва след изтичането на значителен период от време, който е по-дълъг или по-кратък според естеството на случая. Но друга извънредно важна разлика между непосредственото командване на потребителско благо и косвеното му командване (чрез притежанието на стоки от по-висок разред) изисква нашето внимание.

Човек, който разполага непосредствено с потребителски блага, е уверен в тяхното количество и качество. Но човек, който има само косвено командване над тях, чрез притежанието на съответните стоки от по-висок разред, не може да определи със същата увереност количеството и качеството на стоките от първи разред, които ще бъдат на негово разположение в края на производствения процес.

Човек, който има сто бушела¹¹ зърно, може да планира разпореждането си с това благо с онази увереност относно количеството и качеството, която непосредственото притежание на което и да е благо изобщо е в състояние да предложи. Но човек, който разполага с такива количества земя, семена, тор, трудови услуги, земеделски сечива и т.н., каквито обикновено се изискват за производството на сто бушела зърно, е изправен пред възможността да ожъне повече от това количество зърно, но също и пред възможността да ожъне по-малко. Нито пък може да се изключи възможността за пълен провал на реколтата. Освен това той е изложен на значителна неопределеност по отношение на качеството на продукта.

Тази неопределеност по отношение на количеството и качеството на продукта, с който човек разполага чрез притежанието на съответните стоки от по-висок разред, е по-голяма в едни отрасли на производството, отколкото в други. Индивид, който разполага с материалите, сечивата и трудовите услуги, необходими за производството на обувки, ще бъде в състояние, изхождайки от количеството и качеството на наличните стоки от по-висок разред, да направи изводи със значителна степен на точност относно количеството и качеството на обувките, които ще има в края на производствения процес. Но човек, командващ нива, годна за отглеждане на лен, съответните земеделски сечива, както и необходимите трудови услуги, ленено семе, тор и т.н., няма да бъде в състояние да си състави напълно уверена преценка относно количеството и качеството на маслодайното семе, което ще ожъне в края на производствения процес. И все пак той ще бъде изложен на по-малка неопределеност по отношение на количеството и качеството на своя продукт, отколкото отглеждащият хмел, ловецът или дори ловецът на перли. Колкото и големи да са тези разлики между различните отрасли на производството и макар напредъкът на цивилизацията да клони към намаляване на свързаната с това неопределеност, сигурно е, че значителна степен на неопределеност относно количеството и качеството на продукта, който в крайна сметка ще бъде получен, винаги ще бъде налице, макар понякога в по-голяма, а понякога в по-малка степен според естеството на случая.

Крайната причина за това явление се намира в особеното положение на човека спрямо причинния процес, наричан производство на стоки. Стоките от по-висок разред се преобразуват, в съответствие със законите на причинността, в стоки от непосредствено по-нисък разред; те се преобразуват по-нататък, докато станат стоки от първи разред, и накрая предизвикват състоянието, което наричаме задоволяване на човешките потребности. Стоките от по-висок разред са най-важните елементи на този причинен процес, но в никакъв случай не са единствените. Съществуват и други елементи, освен принадлежащите към света на стоките, които въздействат върху количеството и качеството на изхода от причинния процес, наричан производство на стоки. Тези други елементи са или от такова естество, че не сме разпознали тяхната причинна връзка с нашето благополучие, или са елементи, чието влияние върху продукта добре познаваме, но които поради някаква причина са извън нашия контрол.

Тъй доскоро хората не познаваха влиянието на различните видове почви, химикали и торове върху растежа на различните растения и поради това не знаеха, че тези фактори понякога имат по-благоприятно, а понякога по-малко благоприятно (или дори неблагоприятно) въздействие върху изхода от производствения процес както по отношение на неговото количество, тъй и на неговото качество. В резултат на откритията в областта на земеделската химия известна част от неопределеностите на земеделието вече е премахната и човек е в състояние, дотолкова, доколкото го позволяват самите открития, да предизвиква благоприятните въздействия на познатите фактори във всеки отделен случай и да избягва онези, които са вредни.

Промените във времето предлагат пример от втората категория. Земеделците обикновено доста ясно си представят какво време е най-благоприятно за растежа на растенията. Но тъй като нямат властта да създават благоприятно време или да предотвратяват време, увреждащо посевите, те зависят в немалка степен от неговото влияние върху количеството и качеството на ожънатия продукт. Макар времето, подобно на всички други природни сили, да се проявява в съответствие с неумолими причинни закони, на стопанисващите хора то изглежда като поредица от случайности, тъй като е извън тяхната сфера на контрол.

По-голямата или по-малката степен на сигурност при предвиждането на качеството и количеството на продукта, с който хората ще разполагат благодарение на притежаването на необходимите за неговото производство блага от по-висок порядък, зависи от по-голямата или по-малката степен на пълнота на тяхното познание за елементите на причинния процес на производството и от по-голямата или по-малката степен на контрол, който те могат да упражняват върху тези елементи. Степента на несигурност при предвиждането както на количеството, така и на качеството на продукта се определя от обратните зависимости. Човешката несигурност относно количеството и качеството на продукта (съответстващите блага от първи порядък) на целия причинен процес е толкова по-голяма, колкото по-голям е броят на елементите, участващи по какъвто и да е начин в производството на потребителски блага, които ние или не разбираме, или върху които, дори да ги разбираме, нямаме никакъв контрол – тоест колкото по-голям е броят на елементите, които нямат характер на благо.

Тази несигурност е един от най-важните фактори в икономическата несигурност на хората и, както ще видим по-нататък, е от най-голямо практическо значение в човешкото стопанство.

5. Причините за напредъка в човешкото благосъстояние

„Най-голямото подобрение в производителните сили на труда“, казва Adam Smith, „и по-голямата част от умението, сръчността и преценката, с които той е насочван или прилаган където и да било, изглежда са били следствие от разделението на труда.“¹² И още: „Именно голямото умножаване на продукциите на всички различни занаяти вследствие на разделението на труда поражда в едно добре управлявано общество онова всеобщо изобилие, което се разпростира чак до най-низшите слоеве на народа.“¹³

По такъв начин Adam Smith направи прогресиращото разделение на труда централен фактор в икономическия напредък на човечеството – в съзвучие с първостепенното значение, което той приписва на труда като елемент в човешкото стопанство. Аз обаче смятам, че видният автор, когото току-що цитирах, е хвърлил светлина в своята глава за разделението на труда само върху една-единствена причина за напредъка в човешкото благосъстояние, докато други, не по-малко действени причини са убягнали от вниманието му.

Можем да предположим, че задачите в събирателното стопанство на едно австралийско племе са в по-голямата си част разпределени по най-ефективния начин между различните членове на племето. Едни са ловци; други са рибари; а трети се занимават изключително със събиране на диворастящи растителни храни. Някои от жените са изцяло заети с приготвянето на храна, а други – с изработването на дрехи. Можем да си представим, че разделението на труда в племето е доведено още по-нататък, така че всяка отделна задача започва да се изпълнява от определен специализиран член на племето. Нека сега се запитаме дали едно толкова далеч доведено разделение на труда би имало такова въздействие върху увеличаването на количеството потребими блага, достъпни за членовете на племето, каквото Adam Smith смята за последица от прогресиращото разделение на труда. Очевидно вследствие на такава промяна това племе (или който и да е друг народ) ще постигне или същия резултат от своя труд с по-малко усилие, или, със същото усилие, по-голям резултат отпреди. Така то ще подобри състоянието си, доколкото това изобщо е възможно, посредством по-уместно и ефективно разпределение на трудовите задачи. Но това подобрение е твърде различно от онова, което можем да наблюдаваме в действителните случаи на икономически прогресиращи народи.

Нека сравним този последен случай с друг. Да предположим един народ, който разпростира вниманието си върху блага от трети, четвърти и по-висок порядък, вместо да ограничава дейността си единствено до задачите на едно примитивно събирателно стопанство – тоест до придобиването на естествено налични блага от най-нисш порядък (обикновено блага от първи, а евентуално и от втори порядък). Ако такъв народ прогресивно насочва блага от все по-висок порядък към задоволяването на своите потребности, и особено ако всяка стъпка в тази посока е съпроводена от уместно разделение на труда, ние несъмнено ще наблюдаваме онзи напредък в благосъстоянието, който Adam Smith беше склонен да приписва изключително на последния фактор. Ще видим как ловецът, който отначало преследва дивеч с тояга, преминава към лов с лък и ловна мрежа, към най-простия вид скотовъдство и последователно към все по-интензивни форми на скотовъдство. Ще видим как хората, живеещи отначало от диворастящи растения, преминават към все по-интензивни форми на земеделие. Ще видим възникването на манифактурите и тяхното усъвършенстване посредством сечива и машини. И в най-тясна връзка с тези развития ще видим как благосъстоянието на този народ нараства.

Колкото повече човечеството напредва в тази посока, толкова по-разнообразни стават видовете блага, толкова по-разнообразни следователно стават и занятията, и толкова по-необходимо и икономично става също прогресиращото разделение на труда. Но е очевидно, че увеличаването на потребителските блага на разположение на хората не е изключително следствие от разделението на труда. Наистина, разделението на труда дори не може да бъде определено като най-важната причина за икономическия напредък на човечеството. Правилно е то да се разглежда само като един фактор сред великите влияния, които водят човечеството от варварство и нищета към цивилизация и богатство.

Обяснението на въздействието на нарастващото използване на блага от по-висок порядък върху растящото количество блага, достъпни за човешко потребление (блага от първи порядък), не е свързано с особени трудности.

В своята най-примитивна форма едно събирателно стопанство се ограничава до събирането на онези блага от най-нисш порядък, които случайно се предлагат от природата. Тъй като стопанисващите индивиди не оказват никакво влияние върху производството на тези блага, техният произход е независим от желанията и потребностите на хората и следователно, що се отнася до тях, е случаен. Но ако хората изоставят тази най-примитивна форма на стопанство, проучат начините, по които нещата могат да бъдат съчетани в причинен процес за производството на потребителски блага, завладеят нещата, способни да бъдат така съчетани, и ги третират като блага от по-висок порядък, те ще получат потребителски блага, които са също толкова истински резултати от природни процеси, колкото и потребителските блага на едно примитивно събирателно стопанство, но наличните количества от тези блага вече няма да бъдат независими от желанията и потребностите на хората. Вместо това количествата потребителски блага ще се определят от един процес, който е във властта на хората и се регулира от човешките цели в границите, поставени от природните закони. Потребителските блага, които преди това бяха продукт на случайно стечение на обстоятелствата на своя произход, стават продукти на човешката воля, в границите, поставени от природните закони, веднага щом хората са осъзнали тези обстоятелства и са постигнали контрол над тях. Количествата потребителски блага на разположение на хората са ограничени единствено от обхвата на човешкото познание за причинните връзки между нещата и от обхвата на човешкия контрол върху тези неща. Нарастващото разбиране на причинните връзки между нещата и човешкото благосъстояние, както и нарастващият контрол над по-отдалечените условия, отговорни за човешкото благосъстояние, са довели поради това човечеството от състояние на варварство и най-дълбока нищета до неговия сегашен стадий на цивилизация и благоденствие и са превърнали обширни области, населени от шепа окаяни, извънредно бедни хора, в гъсто населени цивилизовани страни. Нищо не е по-сигурно от това, че степента на икономическия напредък на човечеството и в бъдещите епохи ще бъде съизмерима със степента на напредъка на човешкото познание.

6. Собственост

Потребностите на хората са многообразни и техният живот и благосъстояние не са осигурени, ако те разполагат само със средствата, колкото и обилни да са, за задоволяването само на една от тези потребности. Макар че начинът и степента на пълнота на задоволяването на потребностите на хората могат да проявяват почти неограничено разнообразие, все пак известна хармония в задоволяването на техните потребности е, до известна точка, необходима за запазването на техния живот и благосъстояние. Един човек може да живее в дворец, да консумира най-отбрани храни и да се облича в най-скъпи одежди. Друг може да намери своето място за почивка в тъмния ъгъл на една окаяна колиба, да се храни с остатъци и да се покрива с дрипи. Но всеки от тях трябва да се опитва да задоволи своите потребности от подслон и облекло, както и потребността си от храна. Ясно е, че дори най-пълното задоволяване на една-единствена потребност не може да поддържа живота и благосъстоянието.

В този смисъл не е неуместно да се каже, че всички блага, с които разполага един стопанисващ индивид, са взаимно зависими по отношение на своя характер на блага, тъй като всяко отделно благо може да постигне целта, на която всички те служат – запазването на живота и благоденствието – не само по себе си, а единствено в съчетание с другите блага.

В едно изолирано домакинско стопанство, и дори когато между хората съществува само незначителна търговия, тази обща цел на благата, необходими за запазването на човешкия живот и благосъстояние, е очевидна, тъй като всички те са на разположение на един-единствен стопанисващ индивид. Хармонията на потребностите, които отделните домакинства се опитват да задоволят, се отразява в тяхната собственост.¹⁴ На по-висок стадий на цивилизация, и особено в нашето високоразвито разменно стопанство, където притежаването на значително количество от което и да е икономическо благо дава власт над съответстващите количества от всички други блага, взаимозависимостта на благата се вижда по-малко ясно в стопанството на отделните членове на обществото, но се проявява много по-отчетливо, ако се разгледа икономическата система като цяло.

Виждаме навсякъде, че не отделни блага, а съчетания от блага от различни видове служат на целите на стопанисващите хора. Тези съчетания от блага са на разположение на индивидите или непосредствено, както е случаят в изолираното домакинско стопанство, или отчасти непосредствено и отчасти косвено, както е случаят в нашето развито разменно стопанство. Единствено в своята цялост тези блага пораждат онова въздействие, което наричаме задоволяване на нашите изисквания, и вследствие на това – осигуряването на нашия живот и благосъстояние.

Цялата съвкупност от блага на разположение на един стопанисващ индивид за задоволяването на неговите потребности наричаме негова собственост. Неговата собственост обаче не е произволно съчетано количество блага, а непосредствено отражение на неговите потребности, едно интегрирано цяло, никоя съществена част от което не може да бъде намалена или увеличена, без това да засегне осъществяването на целта, на която то служи.