Karel Engliš

Karel Engliš е роден на 17 август 1880 г. като девето дете на селски касапин в силезкото селище Hrabyně. След чешката гимназия в Opava (зрелост 1899 г.) той следва право в чешкия Юридически факултет на Карло-Фердинандовия университет в Прага, където националикономистът Albín Bráf формира интелектуалната му насоченост. През 1904 г. завършва следването си; последвал престой в Мюнхен като домашен учител на граф Czernin му осигурява лекции при Lujo Brentano. След служба в Земското статистическо бюро в Прага и във Виенското министерство той се хабилитира през 1910 г. в чешкото Висше техническо училище в Брюн (днес Бърно/Brno) при Jan Koloušek с труд за тарифните надници. През 1911 г. става извънреден, през 1917 г. редовен професор в Брюн. С основаването на Масариковия университет през 1919 г. той преминава в неговия Юридически факултет и като първи ректор (1919/20) поема неговото учредяване. В Брюн възниква т.нар. Брюнска школа на политическата икономия; тук той приема и Ludwig von Mises, Joseph Schumpeter и Eugen von Böhm-Bawerk, чиито посещения са отбелязани в семейната книга за гости. Успоредно с това той е политик на Чехословашката национална демокрация и между 1920 и 1931 г. шест пъти финансов министър; нему се приписват стабилизирането на короната, данъчната реформа от 1927 г. и преодоляването на последиците от Световната икономическа криза. От 1934 до 1939 г. той ръководи като гуверньор Чехословашката национална банка, налага през 1934 г. първата девалвация на короната и подава оставка след немската окупация през февруари 1939 г. Същата година отива като редовен професор в Карловия университет в Прага. През декември 1947 г. става негов ректор, но трябва да се оттегли още на 27 февруари 1948 г., два дни след комунистическия преврат. Главният теоретичен принос на Engliš е телеологическият метод: срещу каузално-субективистката теория на стойността на Виенската школа той развива, изхождайки от Кантовата критика на познанието, икономическо учение, което разбира икономическите взаимовръзки като целенасочен ред. В методическия спор от 20-те и 30-те години на ХХ век той написва полемични статии срещу теорията на стойността на Böhm-Bawerk и срещу школата на „англичаните“ и на Bilimovič; същевременно споделя основното убеждение на Виенската школа, че икономическият индивидуализъм остава незаменим за един съвременен пазарен ред. Двутомният му главен труд *Soustava národního hospodářství* (1938) обобщава тази система. През 1952 г. той е административно принудително преселен от Прага в родното си място Hrabyně, пенсията му е драстично намалена, а трудовете му са премахнати от обществените библиотеки. Там той умира на 13 юни 1961 г. в бедност. Реабилитацията следва едва след 1989 г.: през 1991 г. президентът Václav Havel му присъжда посмъртно Ордена на Tomáš Garrigue Masaryk; през 2022 г. Чешката национална банка му посвещава възпоменателна банкнота.