Alfred Schütz

Alfred Schütz израства като син на банков служител във Виена. След извънредна матура през 1917 г. и военна служба на италианския фронт той следва от 1918 г. право и социални науки в Университета във Виена. Сред преподавателите му са Friedrich von Wieser и Ludwig von Mises в националната икономия, Hans Kelsen в правната философия и Felix Kaufmann в теорията на науката. През 1921 г. защитава докторат по право (Dr. iur.) с Kelsen като главен изпитващ. Двойният му живот започва през 1921 г.: денем секретар на Австрийското банково сдружение, от 1927 г. прокурист и главен юрист в частната банка Reitler & Co.; вечер и нощем философ и социален теоретик. По-късно Husserl формулира поговорката за „банкера денем, философа нощем“. Във Виена Schütz е сред редките „странстващи между кръговете“: учредителен член на основания през 1921 г. от Hayek и Furth Geistkreis, редовен участник в частния семинар на Mises във виенската Търговска камара и събеседник в семинара на Kelsen. От тези години датират целоживотни приятелства, преди всичко с Eric Voegelin и Fritz Machlup. През 1932 г. излиза главният му труд „Der sinnhafte Aufbau der sozialen Welt“ („Смисловото изграждане на социалния свят“). Husserl реагира възторжено, кани го във Фрайбург и му предлага асистентско място, което Schütz отклонява по семейни причини. Между 1932 и 1937 г. той пътува многократно при Husserl. „Аншлусът“ през 1938 г. го принуждава да емигрира: най-напред в Париж като правен съветник на тамошния клон на Reitler, а на 14 юли 1939 г. по-нататък в Ню Йорк. Там той продължава дейността за Reitler & Co. и през 1943 г. поема допълнително преподавателско назначение в New School for Social Research. През 1944 г. става гост-професор, през 1952 г. ординарий по социология и социална психология, както и председател на Философския департамент. През 1939 г. е сред съоснователите на International Phenomenological Society, а от 1940 г. сред редакторите на Philosophy and Phenomenological Research. Schütz умира през 1959 г. в Ню Йорк. Късният му труд „Strukturen der Lebenswelt“ („Структури на жизнения свят“), завършен посмъртно от Thomas Luckmann, излиза през 1975 г.