Некрологът на Carl Menger за Eugen von Böhm-Bawerk (1851 до 1914), появил се през 1915 г. в Almanach der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften във Виена и тук допълнен с бележки от текстове на Schumpeter. Първата част проследява жизнения път: следване във Виена, хабилитация през 1880 г., катедра в Innsbruck, многократна служба като австрийски финансов министър, накрая президент на Академията. Втората част отдава признание на научното дело, от първата му работа за правата и отношенията през теорията на стойността на благата до главното произведение Geschichte und Theorie des Kapitalzinses. Menger обобщава сбито позитивната теория на лихвата (психологически и технически основания за предпочитането на настоящи пред бъдещи блага) и поставя на място отчасти острата международна критика, без поради това да вижда значението на Böhm-Bawerk като накърнено.
As a polemicist, he was one of the best, quick to concede his opponent's good points, but ever ready to destroy with dazzling displays of irrefutable logic the house of error constructed by antagonists. Surely the controversial nature of Austrian theory demanded such a skill if it were to be firmly established. (B. B. SELESMAN)
В политиката, както и в науката, се проявяваше един и същ характер: същата самообладание и интензивност, същият висок стандарт на изпълнение на дълга, който се запечатва у подчинените, както и у учениците, същата способност да се вглежда твърде проницателно в хората и нещата, без да става студен и песимистичен, да се бори без ожесточение, да се отказва без слабост – през всички прибои и бури да се придържа към един едновременно велик и прост план за живота.
Böhm-Bawerk's work in economic theory resembles that of Ricardo in both aim and method. In his case, however, the gifts of the originator were supplemented by the gifts of the critic. (J. A. SCHUMPETER)
Може да се отхвърли цялата основа, върху която той е изградил своята теория за лихвата – и аз не смятам прочутите три основания за убедителни, както изобщо не е препоръка за една теория, ако за защитата си тя е изисквала толкова обширни съчинения, – славата и научното значение на Böhm от това не се разклащат. (O. WEINBERGER)
Eugen von Böhm-Bawerk е роден на 12 февруари 1851 г. в Брюн като син на вицепрезидента на моравското наместничество, надворния съветник von Böhm, където завършва и основното училище, и гимназията. След приключването на правните и държавнонаучните си следвания1 във Виенския университет той постъпва (1872) като практикант в австрийската финансова служба, без обаче да прекъсва националикономическите си занимания, към които вече в университета е придобил особен интерес. След като (1875) получава докторска степен във Виенския университет, той продължава (1875 до 1877) народностопанските си следвания в Хайделберг, Лайпциг и Йена (при Knies, Roscher и Br. Hildebrand)2. През 1880 г. се хабилитира въз основа на съчинението си «Rechte und Verhältnisse vom Standpunkte der volkswirtschaftlichen Güterlehre» като частен доцент по политическа икономия във Виенския университет. Почти веднага след това той е призован в университета в Инсбрук, където заема катедрата по политическа икономия3. През 1889 г. напуска тази длъжност и приема покана за Виена като министериален съветник в австрийското финансово министерство. Назначен през 1895 г. за финансов министър, той заема този пост само кратко време. От ноември 1897 до март 1898 г. е за втори път, а от 1900 до 1904 г. за трети път финансов министър. След оставката си той поема професура по политическа икономия във Виенския университет, където до смъртта си работи като остроумен и вдъхновяващ преподавател4.
Неуморната му, забележителна политическа и научна дейност намери богато признание от страна на Негово Величество императора и на многобройни научни и политически корпорации. Той беше действителен таен съветник, член на Камарата на господарите на австрийския Райхсрат, носител на Големия кръст на няколко висши ордена, притежател на почетния знак за изкуство и наука, действителен член, а впоследствие (1907 до 1911) вицепрезидент и (1911 до 1914) президент на Императорската академия на науките във Виена, почетен доктор по философия на университета в Хайделберг, почетен гражданин на град Шпитал на Драва и др.
Böhm-Bawerk беше (от 1880) женен за Paula Freiin von Wieser (дъщеря на действителния таен съветник, началник на секция Leopold Freiherr von Wieser), дама с изключителни качества на ума и сърцето; бракът му остана бездетен5.
Той почина на 27 август 1914 г. по време на ваканционен престой в Крамзах при Брикслег в Тирол, в 64-тата година от живота си, неочаквано, от коварна болест (от венозна тромбоза). Покойникът беше първоначално погребан в мястото на смъртта, за да бъде (ноември 1915) пренесен оттам в посветения му от голямата община Виена почетен гроб на Виенското централно гробище.
Böhm-Bawerk беше с приятна външност, любезни обноски и винаги равномерно дружелюбно държание; чертите на лицето му отразяваха благоразположение, интелигентност и една необикновена мяра на енергия – качества, които, в съчетание с голяма житейска мъдрост, бързо му спечелваха симпатията и доверието на всички, с които влизаше в досег. Той принадлежеше към онези личности, които винаги имат още добра част усърдие, енергия и благоразположение в излишък, за да ги поставят с готовност в служба на обществените интереси и на онези, които се нуждаят от тяхната подкрепа. Макар и войнствена натура и непрестанно въвлечен в полемики, той имаше наистина многобройни противници, но със сигурност нито един-единствен враг.
Една оценка на постиженията на Böhm, ако не иска да изпадне под упрека за едностранчивост, не бива да се ограничава до неговите научни публикации. Той многократно, и то при трудни условия, ръководи австрийското финансово дело и в тази функция успешно проведе големи и важни акции. Заслугите му като финансов министър6 биха били достатъчни сами по себе си, за да му осигурят почетно място в историята на Австрия.
Колкото и високо да се оценяват обаче постиженията на Böhm като финансов министър, главната задача на трудолюбивия си живот Böhm намери в научните си трудове и в преподавателското поприще, към които той винаги отново се чувстваше привлечен и към които се връщаше, когато беше изпълнил задълженията на отговорните служби, които му бяха поверени.
Като учен Böhm разгърна изключително плодотворна литературна дейност. Систематично произведение, обхващащо цялата област на стопанската теория, той обаче не публикува. Той се ограничи до публикуването на монографии, и то в немалка част на такива, чиято тема беше тясно ограничена. При все това той съумя да издигне монографичните си изследвания до необикновено значение чрез проницателността и универсалността, с които пристъпваше към тях. При изследването на най-незначителния частен проблем той пускаше в действие цялото снаряжение на своята начетеност, на своята проницателност и на своето владеене на народностопанската теория, за да не остави неразгледана нито една точка, която по някакъв начин е свързана с разглеждания от него проблем, и неотговорено нито едно възможно възражение срещу изложенията си. Вероятно главно поради тази причина многобройните му научни противници нерядко му отправяха упрека за прекомерна, дори уморителна обстоятелственост, докато не по-малко многобройните му почитатели разпознаваха именно в това – в предотвратяващото предварително всяко възражение, изключително ясно и проникновено изложение – едно от главните достойнства на публикациите му, а в немалка част дори обяснението на големия им успех.
В първото публикувано от Böhm (1881) съчинение: »Über die Rechte und Verhältnisse vom Standpunkte der nationalökonomischen Güterlehre« той изследва проблема дали застъпваното, особено в немската национална икономия, многократно поддържано учение е оправдано, че наред с веществените блага и трудовите услуги също и права и отношения (тоест права на вземане, монополни и патентни права, фирми, кръгове от клиенти и т.н.) следва да се разбират като особена категория блага в икономически смисъл, или пък науката тук следва само външна привидност. Те, според автора (с. 147), не са сами по себе си блага, не са блага в обективен смисъл, а само отношения на (стопанстващи) субекти към определени блага и комплекси от блага. Да се признават правата и отношенията, тоест само отношения на стопанските субекти към блага, но същевременно и тези последните като блага, било погрешна »двойна сметка«. Не може например да се вземат в сметка »вземането на кредитора« и същевременно обектът на вземането, който се намира в ръцете на длъжника, като »благо«. Народностопанското учение за благата, »стопанското понятие за благо« трябва следователно да бъде пречистено от тази категория псевдоблага.
Малкото съчинение, първият труд на Böhm, съдържа изобилие от вдъхновяващи мисли, особено от формулировки на проблеми, които са от сериозно значение за идното развитие на стопанската теория. Опитът на Böhm за разрешаване на гореспоменатия проблем е намерил в кръговете на народните стопани само разделено одобрение поради очевидната изкуственост на теоретичната конструкция, особено обаче поради противоречието, в което основното схващане на Böhm стои спрямо опита.
Толкова по-голям беше успехът на втората му публикация »Grundzüge der Theorie des wirtschaftlichen Güterwertes«, която се появи в широко разпространените Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik на Conrad (1886).
Който внимателно следи развитието на народностопанското учение за стойността, особено на теорията за потребителната стойност, от Adam Smith насам, знае на какви трудности се натъкваха онези автори, които се стремяха да извоюват на това учение полагащото му се важно място в стопанската наука. Adam Smith и мнозинството от учениците му (с изключение може би на Malthus!) са засегнали явлението на потребителната стойност само бегло, отчасти изобщо не. Отделни автори, които още през XVIII, а особено в началото и до средата на XIX век бяха посочили тази чувствителна празнина в стопанската теория и се бяха опитали да я отстранят, останаха неразбрани и незабелязани. Едва от началото на седемдесетте години на изтеклия век на отдалечени една от друга точки на Европа (в Австрия, Англия и във френска Швейцария) почти едновременно се появяват отделни народни стопани, а впоследствие по-големи и по-малки групи от такива, които енергично посочват недостатъчността на досегашните опити за обяснение на многобройни, и то в немалка част тъкмо на най-важните народностопански явления, и фундаменталното значение на една теория за потребителната стойност за научната национална икономия, и пристъпват към реформа на теориите на Smith върху основата на субективното учение за стойността.
В тази борба на идеите, в която не само недоразумение и погрешно тълкуване от различен вид, но преди всичко тежестта на съществуващото, на привичното, трябваше да бъде преодоляна и отчасти все още трябва да бъде преодоляна, беше именно, че Böhm – най-напред със своя трактат за »Grundzüge des wirtschaftlichen Güterwertes«, а впоследствие и в по-късните си съчинения – по еднакво блестящ, колкото и успешен начин се застъпи за новата насока на икономическата наука. Böhm, въпреки че в повече от едно отношение се отклонява от предшествениците си, многократно използва случая да отхвърли претенцията за оригиналност на своето схващане на учението за стойността. Ако обаче новата, изградена върху психологическата основа на потребителната стойност стопанска теория непрестанно печели значение и разпространение във всички културни страни и крайната ѝ победа над недостатъчните по-стари теории днес едва ли още стои под въпрос, то на енергичното и блестящо застъпничество на Böhm за новото учение (Böhm е възприел в своето изложение на учението за стойността многобройни елементи на по-старата доктрина!) със сигурност трябва да се признае съществен дял в този успех.
Името на Böhm вече чрез майсторското му изложение на учението за стойността стана най-славно известно в кръговете на колегите му по специалност.
Произведението обаче, чрез което той основа своята надхвърляща далеч границите на Австрия и Германия слава като учен и писател, беше неговата Geschichte und Theorie des Kapitalzinses (два тома, 1884 до 1889). В това свое главно произведение, в което той се зае да разреши трудния проблем за обяснението на капиталовата лихва, са достигнали до пълно проявление всички достойнства на научната индивидуалност на Böhm-Bawerk – неговата основателност, начетеност, неговата блестяща дарба за изложение и полемична сила. Произведението, разглеждащо един специален проблем на теоретичната национална икономия в два, а накрая (в трето издание 1909 до 1915) в три големи тома с общо близо 2000 печатни страници, въпреки този необичаен за монографично изложение в областта на стопанската теория обем, преживя още приживе на автора три издания и навсякъде, където се занимават с научна национална икономия, намери най-сериозно внимание.
Не същото, неразделено признание намери публикуваният от Böhm най-напред през 1889 г. в един том, в трето издание в два тома (1909 до 1912) опит за положително разрешаване на много оспорвания проблем за капиталовата лихва. Тази публикация в по-висока степен от може би която и да е друга от последните десетилетия стана предмет на оживена научна дискусия в народностопанската литература на всички културни страни, особено и на тази на Америка. Главното ѝ съдържание може (при възможно най-строго придържане към буквата на автора) да бъде накратко обобщено в следните изречения:
Редица причини, отчасти психологически, отчасти технически, действат заедно, за да осигурят в оценката на хората, а оттам и в цените, произтичащи от тези оценки, на наличните блага всеки път известно предимство пред бъдещите блага от същия вид и в същото количество. Психологическите причини се коренят главно в несигурността на бъдещето и в по-малката грижа, която повечето хора полагат за обезпечаването на бъдещите потребности; техническите причини са свързани главно с известни условия на производството, а именно с това, че технически най-производителните производствени методи са онези, при които човек може да си позволи широко разгърнати и отнемащи време заобиколни производства (предварителното изготвяне на подходящи междинни продукти, инструменти, спомагателни средства и тям подобни). Доколкото обаче такива отнемащи време заобиколни пътища може да поеме само онзи, който вече сега има в ръцете си достатъчно парична или стокова сума, за да покрие производствените изисквания за толкова дълго време, разпореждането с наличните стокови суми придобива в производството повишено значение, пред което бъдещите стокови суми, които, естествено, не могат да окажат тези услуги, трябва да отстъпят.
Вследствие на всички тези обстоятелства между наличните и бъдещите блага се установява едно отношение на оценка и размяна, което редовно е в полза на първите, и то така, че например 100 налични марки или центнера пшеница се смятат за равностойни не на 100, а на около 105 догодишни (които ще бъдат на разположение или ще бъдат изплатени през следващата година) марки или центнера пшеница.
От този основен факт, според Böhm, произтичат »лихвата върху капитала и различните форми на нейната проява«.
Накратко изложената тук теория за лихвата върху капитала на Böhm-Bawerk предизвика навсякъде немалко вълнение сред учените икономисти, и то не само сред онези, които бяха разглеждали лихвата върху капитала монографично, но и сред многобройните автори на националикономически компендиуми, учебници, системи и т.н., които всички ex professo бяха изложили проблема за лихвата върху капитала. Всички те, какъвто и възглед да заемаха, се видяха – още след излизането на първия том на Böhmовото съчинение, тоест преди още да познаваха опита на автора за решение – изправени пред една дълбоко проникваща критика на своите учения. Напрежението, с което се очакваше излизането на позитивната теория на Böhm за лихвата върху капитала, при тези обстоятелства беше тъй разбираемо, колкото и обилният поток от нападки, който се изля над главата на дръзкия новатор след излизането на съчинението. Към това се прибави и обстоятелството, че теорията на Böhm действително предлагаше някои опорни точки за основателна критика. Изтъкнати икономисти, особено от Англия и Америка, определиха критиката на Böhm спрямо досегашните теории като едностранчива, а собствения му опит за решение като изкуствен и неемпиричен, дори като противоречащ на опита, при което обаче често пренебрегваха важните елементи на истина в теорията, която оспорваха.
Стойността на главното съчинение на Böhm беше засегната само в малка степен от многобройните вражди, които то предизвика7. Това, което никой не можеше да постави под съмнение, беше мощният подтик и задълбочаване на националикономическото изследване, произлезли от това съчинение и от неговия войнствен автор, честността на научния стремеж на Böhm и пълната отдаденост на неговата личност на напредъка на науката, в чиято служба той се беше поставил.
Бележки: