Изследванията върху същността на стопанските блага започват с опитите да се определи понятието богатство в стопанството на отделния човек. Adam Smith едва засяга въпроса, но насоките, които дава, оказват най-далечно влияние върху теориите за богатството. „След като веднъж разделението на труда се е осъществило напълно“, казва той, „. . . човек . . . трябва да бъде богат или беден според количеството на онзи труд, който може да владее или който може да си позволи да закупи.“ (Wealth of Nations, Modern Library Edition, New York, 1937, с. 30.) От това може да се заключи, като последователно разширяване на смитианската теория, че дали едно благо ни осигурява власт над труда (или, което за Smith е едно и също, дали то има разменна стойност), е критерият, по който трябва да се преценява неговият характер на обект на богатството (в стопанството на отделния човек). Say също следва тази линия на разсъждение. В своя Traité d'économie politique (Paris, 1803, с. 2) той отделя благата, които имат разменна стойност, от благата, които нямат, и изключва последните от богатството. („Ce qui n'a point de valeur, ne saurait être une richesse. Ces choses ne sont pas du domaine d'économie politique.“) В своите Principles of Political Economy and Taxation (ed. by E.C.K. Gonner, London, 1891, с. 258) Ricardo също прави разлика между стойност и блага („riches“) и се различава от предшествениците си единствено по това, че употребява думата „riches“ в значение, подчертано различно от онова, в което Say употребява думата „richesse“. Следвайки Adam Smith (op. cit., с. 314ff.), Malthus търси критерия за характера на богатство у благата в това дали те са материални предмети, или не (Principles of Political Economy, London, 1820, с. 28), и в по-късните си съчинения той също ограничава понятието богатство до материалните блага. Сред немските автори същото мнение поддържат H. Storch (Cours d'économie politique, St. Petersburg, 1815, I, 108ff.); F.C. Fulda (Grundsätze der ökonomisch-politischen oder Kameralwissenschaften, Tübingen, 1816, с. 2); J.A. Oberndorfer (System der Nationalökonomie, Landshut, 1822, с. 64–65); K.H. Rau (Grundsätze der Volkswirthschaftslehre, Heidelberg, 1847, с. 1); J.F.E. Lotz (Handbuch der Staatswirthschaftslehre, Erlangen, 1837, I, 19); и Theodor Bernhardi (Versuch einer Kritik der Gründe die für grosses und kleines Grundeigentum angeführt werden, St. Petersburg, 1849, с. 134ff., и особено с. 143ff.).

Автори, които възразяват срещу изключването на нематериалните блага, са: J.B. Say (Cours complet d'économie politique pratique, Paris, 1840, I, 89), J.R. McCulloch (Principles of Political Economy, London, 1830, с. 6ff.), F. v. Hermann (Staatswirthschaftliche Untersuchungen, München, 1874, с. 21ff.) и Wilhelm Roscher (Grundlagen der Nationalökonomie, Twentieth edition, Stuttgart, 1892, с. 16). Malthus вече е признал, че понятието богатство не може да бъде определено правилно, като се ограничи до материалните блага (Principles of Political Economy, Second Edition, London, 1836, с. 34), но ще имам повод по-нататък да обсъдя неговите променливи опити да даде определение на богатството.

Най-новите представители на политическата икономия в Англия свързват понятието богатство почти изключително с предмети, които имат разменна стойност. Виж например McCulloch (op. cit., с. 6); J.S. Mill (Principles of Political Economy, ed. by Sir W.J. Ashley, London, 1909, с. 9); и N.W. Senior (An Outline of the Science of Political Economy, London, 1836, с. 6). Сред новите френски автори това виждане поддържат по-специално Ambroise Clément и Auguste Walras (De la nature de la richesse et de l'originale la valeur, ed. by Gaëtan Pirou, Paris, 1938, с. 146ff.).

Докато английските и френските икономисти само правят разлика между блага, които са богатство, и блага, които не са, Hermann (op. cit., с. 12) отива много по-надълбоко, тъй като противопоставя стопанските блага (обекти на стопанисването) на свободните блага. Това разграничение оттогава се поддържа в немската икономическа наука с малко изключения. Но Hermann определя понятието стопански блага твърде тясно. Защото той казва, че стопанско благо е „was nur gegen bestimmte Aufopferung, durch Arbeit oder Vergeltung hergestellt werden kann“. Така той поставя стопанския характер на благата в зависимост от труда или от размяната между хората (ibid., с. 18). Но нима плодовете, които изолиран човек може да събере без труд от дърветата, не са за него стопански блага, ако са му налични в по-малки количества от потребностите му за тях? И нима изворната вода, която също му е налична без труд и в количества, надхвърлящи потребностите му, не е нестопанско благо?

Roscher, който е определил стопанските блага в своя Grundriss zu Vorlesungen über die Staatswirthschaft (Göttingen, 1843, с. 3) като блага, „die in den Verkehr kommen“, и който ги е определил в по-ранните издания на своя System der Volkswirthschaft (издание от 1857, с. 3) като „Güter, welche des Verkehrs fähig sind, oder wenigstens denselben fördern können“, ги определя в по-новите издания на своя главен труд (Grundlagen der Nationalökonomie, Twentieth edition, Stuttgart, 1892, с. 4) като „Zwecke und Mittel der Wirthschaft“. Това определение е просто перифраза на понятието, което трябва да бъде определено, и показва, че видният учен смята въпроса за критериите за разграничаване между стопански и нестопански блага за все още открит. Виж също Das gesellschaftliche System der menschlichen Wirthschaft на Schäffle (Tübingen, 1873, I, 66ff.) и неговата „Die ethische Seite der nationalökonomischen Lehre vom Werthe“ (първоначално публикувана в Tübingen Universitätsschriften, 1862, и препечатана в A.E.F. Schäffle, Gesammelte Aufsätze Tübingen, 1885, I, 184–195).

Че затрудненията, които ненемските икономисти срещат при опитите си да определят понятието „богатство“, произтичат от това, че те не познават понятието „стопанско благо“, най-ясно се илюстрира от съчиненията на Malthus. В първото издание на своите Principles of Political Economy, публикувано през 1820, той определя богатството като „онези материални предмети, които са необходими, полезни или приятни за човечеството“ (с. 28). Тъй като това определение включва всички (материални) блага в понятието „богатство“, то включва дори нестопанските блага и поради това е изцяло твърде широко. В своите Definitions in Political Economy, появили се седем години по-късно, той определя богатството като „материалните предмети, необходими, полезни или приятни за човека, които са изисквали известна част човешко усилие, за да бъдат присвоени или произведени“ (с. 234.) Във второто издание на своите Principles (London, 1836, с. 33–34, бележка) той обяснява, че „последната част бе добавена, за да се изключат въздухът, светлината, дъждът и т.н.“. Но той признава, че дори и това определение е несъстоятелно, и казва (ibid.), че „има известно възражение срещу въвеждането на термина усърдие или труд в определението, защото някой предмет би могъл да се смята за богатство, при който не е бил вложен никакъв труд“. Накрая, в текста на второто (1836) издание на Principles (с. 33) той стига до следното определение на понятието: „Бих определил богатството като материалните предмети, необходими, полезни или приятни за човека, които доброволно се присвояват от индивиди или нации.“ Така той изпада в нова грешка, като прави обстоятелството, че едно благо е собственост на стопанисващ индивид, източник на неговия характер на богатство (т.е. на неговия стопански характер).

Намираме подобни променливи опити да се стигне до определение на богатството в съчиненията на J.B. Say. В своя Traité d'économie politique (Paris, 1803, с. 2) той прави стойността (разменната стойност) източник на характера на богатство у благата. Той казва, че „ce qui n'a point de valeur, ne saurait être une richesse“. Това виждане е атакувано от R. Torrens (An Essay on the Production of Wealth, London, 1821, с. 7), и тогава Say преминава в своя Cours complet d'économie politique pratique (Paris, 1840, I, 66) към следното описание на благата, които съставляват богатство: „Nous sommes forcés d'acheter, pour ainsi dire, ces . . . biens par des travaux, des économies, des privations; en un mot, par de véritables sacrifices.“ В този пасаж Say заема по същество същата позиция като изразената от Malthus в неговите Definitions in Political Economy. Но малко по-нататък (Cours complet, с. 66) той казва: „On ne peut pas séparer de ces biens l'idée de la propriété. Ils n'existeraient pas si la possession exclusive n'en était assurée à celui qui les a acquis. . . . D'un autre côté, la propriété suppose une société quelconque, des conventions, des lois. On peut en conséquence nommer les richesses ainsi acquises, des richesses sociales.“