Emil Perels

Emil Perels е роден на 17 юни 1880 г. във Виена, син на професора по селскостопанска техника Emil Perels (1837–1893) във Висшето училище по аграрни науки и на Rosa Volkmar (1850–1882), която синът губи рано. Брат му Ernst става професор по история в Берлин, а сестра му Frida Becher von Rüdenhof – лекарка и защитничка на женските права. Perels следва право и държавни науки във Виенския университет и през 1904 г. защитава докторат по право (Dr. iur.). Макар по образование юрист, той рано се насочва към икономическата теория. Участва в семинара на Eugen von Böhm-Bawerk и принадлежи към онзи тесен кръг млади виенчани, който от 12 март 1908 г. под покрива на Централния съюз за жилищна реформа редовно се събира за обсъждане на основни икономически въпроси. Самият Mises причислява кръга от Karl Pribram, Else Cronbach, Perels и него самия към първоначалното ядро на онова, което през 1918 г. се конституира формално като Икономическо дружество. Успоредно с това Perels работи във Виенската търговска камара и участва в Научния комитет за военно стопанство към императорско-кралското Военно министерство, към който принадлежат също Mises, братята Pribram и Othmar Spann. След Първата световна война Perels поема ръководството на австрийската клирингова служба, близка до държавата институция за уреждане на международни въпроси по репарациите и дълговете. Когато през 1921 г. напуска поста, на неговото място идва Ludwig von Mises, а Friedrich August von Hayek намира там първото си назначение скоро след защитата на докторат. По основна професия Perels е член на управителните съвети на няколко австрийски предприятия, директор на гипсовите заводи Schottwien-Semmering и директор на Австрийския кредитен институт за обществени предприятия и работи. С Mises го свързва доживотно лично приятелство, което намира израз в съвместни ски преходи в австрийските Алпи. Макар кръстен по евангелско-аугсбургското изповедание, след 1938 г. Perels е смятан за „неариец“. Той губи поста си на банков директор и намира още работа във финансовата администрация на Евангелската църква. На 58-годишна възраст през летния семестър на 1938 г. се записва във Философския факултет, но скоро е прогонен. От жилището на сестра си на Wickenburggasse 17 е депортиран на 24/25 септември 1942 г. в Терезиенщат, а на 16 октомври 1944 г. е препратен в Аушвиц, където е убит. Последният знак за живота му е писмо от 1943 г. до сестра му Frida.