Писмо до издателя

Ludwig von Mises, родом от Виена и живеещ в Ню Йорк икономист, беше посветил в излязлата си през 1927 г. книга за либерализма една глава на проблема за картелите и монополите. Това, което Mises написа преди двадесет и осем години, е днес тъй актуално, както винаги досега – и особено важно за германския дебат за картелите! Затова издателят помоли господин von Mises за разрешение да препечата тази глава¹. L. von Mises отговаря следното: „Дълбокоуважаеми докторе Muthesius! Вие ме питате дали съм съгласен с препечатването на публикуваните преди двадесет и осем години мои разсъждения за картелите и монополите във Вашите превъзходни месечни листове. Утвърдителният отговор не ми е лесен. Това, което през 1927 г. съумях да кажа в книгата си „Либерализъм“ за картелите и монополите, представлява само един етап в моите усилия да поставя на мястото на недостатъчното третиране на съответните проблеми от всички разновидности на „историческата школа“ и на катедралния социализъм едно по-добро учение. Освен това в тази книга трябваше да бъда кратък и да се откажа от изследването на някои страни на проблема. Едно съвършено третиране на монополното явление е осъществимо само в рамките на една всеобхватна икономическа теория. Опитах се да предложа такава в книгата си ‚Human Action‘. Напълно си давам сметка, че моите разсъждения от 1927 г. не могат да задоволят читателите на Вашите месечни листове през 1955 г. По този повод мога само да препратя към ‚Human Action‘. Там смятам, че съм казал всичко онова, което има да се каже по тези проблеми. Ако политиката не подготвяше възникването на онова, което в Съединените щати наричат заговори (conspiracies) за ограничаване на произведеното количество (restraint of trade), нямаше да съществува сериозен монополен проблем. Политиците проповядват кръстоносен поход срещу картелите, докато правят всичко, за да направят картелизацията възможна. Американските антитръстови закони служат днес предимно за борбата срещу big business, тоест срещу онези предприятия, чието масово производство снабдява потребителя с всички онези неща, които в чужбина окачествяват като отличителен белег на американския лукс. Демагогията на Department of Justice се прояви преди няколко години в най-яркото си изражение, когато беше подложено на разследване едно предприятие, което продава хранителни продукти в множество филиали. Делът на фирмата в общия американски оборот на тези стоки възлизаше на 7 процента и през последните години постоянно беше намалявал. Това, в което най-вече я упрекваха, беше, че сваля цените под тези на ‚местния‘ търговец на хранителни стоки. Това впрочем неизбежно изглежда непростимо в очите на едно правителство, чиято политика значително оскъпява цените на всички селскостопански продукти. Правителствата не се задоволяват с това да създадат предпоставките за образуването на национални картели. В международно сътрудничество те се грижат за възникването на световни монополи. Може би в някои германски библиотеки липсва сборникът с тези договори, който Международното бюро на труда издаде през 1943 г. Изучаването на този том е твърде поучително. То показва и как московското правителство, което неуморно призовава към борба срещу монополния капитализъм, съвсем не отхвърля подобни споразумения. Това, че днес стремежите към подновяване на тези Commodity Control Agreement» са станали твърде слаби, не е заслуга на държавниците. То е успех на дейността на неколцина икономисти. Не желая да се изказвам по въпроса дали Германия се нуждае днес от закон за картелите. Но смятам, че искрените противници на монополите трябва преди всичко да се застъпят за премахването на всички принудително-стопански мерки. Само отмяната на защитните мита, на ограниченията върху платежния обмен с чужбина и на много други намеси в Свободата на пазарния обмен може да реши монополния проблем – и много други привидни проблеми на стопанството. Пожелавам на Вашата храбра борба за свободно стопанство пълен успех. Ваш всецяло предан Ludwig Mises.“