Най-честата грешка, която се допуска не само при класификацията, но и при определянето на капитала, се състои в наблягането върху техническата вместо върху стопанската гледна точка. (Срещу тази практика виж също J.F.E. Lotz, Handbuch der Staatswirthschaftslehre Erlangen, 1837, I, 60ff., и F.B.W. v. Hermann, Staatswirthschaftliche Untersuchungen München, 1874, pp. 221ff.) Класификацията на благата на средства за производство и потребителни блага (блага от по-висок ред и блага от първи ред) е научно обоснована, но не съвпада с класификацията на богатството на капитал и некапитал. Мнението на онези, които използват термина "капитал", за да обозначат всички елементи на богатството, които носят постоянен доход, ми се струва също толкова несъстоятелно. Защото ако понятието за богатство се разтегне така, че да включи работната сила, и ако понятието за доход се разшири така, че да включи услугите на потребителните блага за техните собственици (виж Hermann, op. cit., pp. 582ff. и G. v. Schmoller, "Die Lehre vom Einkommen in ihrem Zusammenhang mit den Grundprinzipien der Steuerlehre," Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XIX (1863), 53ff. и 76ff.), последователното разширяване на това учение води до положението, че работната сила (виж вече N.F. Canard, Principes d'économie politique Paris, 1801, p. 9, и J.B. Say, Cours complet d'économie politique pratique Paris, 1840, p. 144), земята (виж Ehrenberg, Die Staatswirthschaft nach Naturgesetzen, Leipzig 1819, p. 13; J.A. Oberndorfer, System der Nationalökonomie Landshut, 1822, p. 207; "Lord Lauderdale on Public Wealth," The Edinburgh Review, IV, no. 8, [July, 1804], 364; Hermann, op. cit., pp. 221ff.; и L. v. Hasner, System der politischen Oekonomie Prague, 1860, p. 294), и накрая също всички потребителни блага с някаква трайност (Hermann, op. cit., pp. 225-226) трябва всички да бъдат наречени капитал.

Правилно разбран обаче, капиталът се състои само от онези количества стопански блага, които са на наше разположение в настоящето за бъдещи периоди от време и са годни да бъдат прилагани за употреби, чийто характер и стопанска природа разгледах подробно в текста на настоящото съчинение (p. 152). Това означава, че следните условия трябва да бъдат изпълнени едновременно: (1) периодът от време, през който стопанисващият индивид разполага с необходимите количества стопански блага, трябва да бъде достатъчно дълъг, за да позволи да се осъществи производствен процес (в стопанския смисъл на термина, p. 157); и (2) количествата и видовете на наличните количества блага трябва да бъдат такива, че чрез тях стопанисващият индивид да разполага пряко или непряко с допълнителните блага от по-висок ред, които са необходими за производството на блага от по-нисък ред. Следователно количества стопански блага, които са на разположение на стопанисващите индивиди за толкова кратки периоди от време или в такива количества, видове или форми, че тяхната производителност се губи, не са капитал.

Най-важната разлика между капитала, от една страна, и елементите на богатството, които носят доход (земя, сгради и т.н.), от друга, е, че последните са конкретни трайни блага, чиито услуги сами по себе си имат както характер на благо, така и стопански характер, докато капиталът представлява, пряко или непряко, съчетание от стопански блага от по-висок ред (т.е. допълнителни количества от тези блага), чиито услуги също имат стопански характер и затова носят доход, но чиято производителност е по същество от различно естество от тази на трайното богатство, което не е капитал. Почти всички теоретични затруднения, възникнали в теорията на капитала, могат да бъдат проследени до езиковото объркване, свързано с включването на двата гореспоменати източника на доход в понятието капитал.

Обстоятелството, че при развити търговски условия капиталът обикновено се изчислява в пари и също така най-често се предлага в удобната форма на пари на лицата, които имат нужда от него, е довело до това капиталът в обикновения живот по правило да се тълкува като парична сума. Очевидно е, че това понятие за капитал е твърде тясно и че една отделна форма на капитала е издигната до ранга на самия род. От друга страна, противоположната грешка е била допусната от онези, които изобщо не разглеждат паричния капитал като истински капитал, а само като негов представител. Първото от двете схващания е аналогично на това на меркантилистите, които разглеждаха само парите като "богатство", докато второто схващане е това на редица противници на меркантилизма, които са отишли твърде далеч в противопоставянето си и дори не признават на паричните суми ранга на истинско богатство. (Сред по-новите автори виж преди всичко Michel Chevalier, Cours d'économie politique Paris, 1866, III, 584ff., и H.C. Carey, Principles of Social Science Philadelphia, 1858, II, 337.) В действителност паричният капитал е само една удобна форма на капитала, която е особено пригодна за употреба при напреднали търговски условия. (Виж H. Brocher, "Zwei Worte über Kapital und Geld," Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, VII (1866), 33-37.) Karl Knies подчертава този факт най-убедително в своето съчинение Die politische Oekonomie vom Standpunkte der geschichtlichen Methode (Braunschweig, 1853, p. 87): "Wir finden bei allen einzelnen Nationen in sofern eine Analogie der Entwicklung, als überall das Capital seine wirthschaftliche Kraft erst nach der Einführung und der verbreiteren Anwendung des Metallgeldes stärker entwickeln, seine ausgedehntere Macht erst auf den höheren Culturstufen entfalten kann." Парите, разбира се, улесняват прехвърлянето на капитал от една ръка в друга, и особено също прехвърлянето на капиталови блага и преобразуването на капитала в каквато и да е желана форма (прилагането му за каквато и да е желана употреба), но понятието за пари е напълно чуждо на понятието за капитал. (Виж E. Dühring, "Kritik des Kapitalbegriffs und seiner Rolle in der Volkswirthschaftslehre," Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, V ²⁴, 318–343, и F. Kleinwächter, "Beitrag zur Lehre vom Kapitale," ibid., IX ²⁵, 369–421).