Helene Lieser

Helene Lieser е дъщеря на заможния текстилен фабрикант Justus Lieser (1864–1927), който през 1905 г. се развежда с майка ѝ »Lilly« Henriette Amalie Lieser, по баща Landau (1875–1943), известна меценатка на изкуствата. От 1916 до 1919 г. тя следва пет семестъра философия в Университета на Виена, но посещава и правни занятия, а от 1919 г. следва държавни науки в Университета на Виена, където на 26 юни 1920 г. въз основа на работата »Die währungspolitische Literatur der österreichischen Bankozettelperiode«, ръководена от Othmar Spann (1878–1950) и Ludwig von Mises (1881–1973), първата дисертация по държавни науки на жена в Австрия, тя става първата жена в Австрия, защитила докторат по Dr. rer. pol. Helene Lieser посещава така наречения частен семинар на Ludwig von Mises, е постоянен член на »Nationalökonomische Gesellschaft« (до изключването си през 1938 г.) и след следването си работи в »Verband österreichischer Banken und Bankiers« във Виена. Към виенската художествена среда на семейството води същевременно навярно най-известната, защото оспорвана, следа в живота на Helene Lieser: през пролетта на 1917 г., в последната си творческа година, Gustav Klimt рисува голям портрет на млада жена от семейство Lieser, който влиза в литературата за Klimt като „Bildnis Fräulein Lieser“. Коя от дъщерите Lieser действително е позирала на Klimt девет пъти в ателието му, и до днес не е окончателно изяснено: аукционната къща Im Kinsky посочва през 2024 г. Helene Lieser, докато изследователят на Klimt Tobias G. Natter възразява и вижда в изобразената нейната братовчедка Margarethe Constance Lieser. Klimt умира през февруари 1918 г., картината остава неподписана и недовършена, през 1925 г. е изложена във виенската Neue Galerie и след това осем десетилетия се смята за изчезнала. През април 2024 г. тя отново се появява в една австрийска частна колекция и е продадена на търг за 30 милиона евро; продажбата се проваля година по-късно поради нерешени въпроси относно произхода и идентификацията, местонахождението на творбата засега е неясно. През 1938 г. Helene Lieser трябва да избяга от Австрия заради еврейския си произход (тя обаче още през 1921 г. е напуснала Израелитската религиозна община), през юли 1938 г. сключва брак (вероятно фиктивен) с Karl Berger (München 1901 – ?) и така става югославска гражданка. Близки членове на семейството, сред които майка ѝ, са убити от националсоциалистите, а вътрешното ѝ имущество е ограбено. Helene Lieser отначало бяга в Женева, където работи заедно с Ludwig von Mises до заминаването му през 1940 г. Тук тя се ангажира и за преследваните от националсоциалистите и работи в средите на шпионската група »Rote Kapelle« за съветското, а по-късно за британското разузнаване. Helene Berger-Lieser, от 1947 г. член на настоятелството на Австрийския институт за икономически изследвания във Виена, през 1948 г. заминава за Париж, където става сътрудничка на Sir George Donald Alastair MacDougall (1912–2004), директор на икономическия секретариат на »Organisation for Economic Cooperation and Development« (OEEC; Организация за европейско икономическо сътрудничество). От 1949 г. тя работи като генерален секретар в официално основаната през 1950 г., инициирана от »United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization« (UNESCO) »International Economic Association / Association Internationale des Sciences Économiques« в Париж; тя организира многобройни конгреси и представя организацията на международни конгреси. Helene Berger-Lieser, която се пенсионира през 1962 г., малко след това умира във Виена от ракова болест.