Friedrich Engel-Janosi

Friedrich Engel-Janosi е роден на 18 февруари 1893 г. в Oberdöbling като син на австро-унгарския еврейски индустриалец Moritz Engel de Jánosi и израства в заможна виенска среда. След Дьоблингската гимназия той започва през 1912 г. следване на право, национална икономия, история на изкуството и история във Виена и Хайделберг, прекъснато от военната служба през 1914–1918 г. Докторската степен по право придобива през 1919 г. като асистент на Hans Kelsen, а тази по история през 1921 г. при Alfred Francis Pribram с труд върху конституционния въпрос в немскоезична Австрия между Виенския конгрес и революцията от 1848 г. След кратка банкова дейност Engel-Janosi поема през 1924 г. бащината фабрика за дървен материал и отначало упражнява науката успоредно със семейното предприятие. През 1929 г. се хабилитира в Университета във Виена по нова обща история със студията „Graf Rechberg. Vier Kapitel zu seiner und Österreichs Geschichte“ („Граф Rechberg. Четири глави към неговата и австрийската история“); през 1935 г. получава титлата извънреден професор. През 20-те години той принадлежи към онзи кръг от неикономически социални учени, които редовно седят в частния семинар на Mises, а през първото десетилетие се присъединява и към основания през 1921 г. от Hayek и Furth Geistkreis, където действа като летописен глас на темите на докладите. След изследователски престой в Рим през 1936–1938 г., по време на който приема католицизма, на 22 април 1938 г. му е отнето правото да преподава по расови причини. През 1939 г. той бяга през Франция и Великобритания в САЩ, преподава кратко в Университета в Кеймбридж, през 1940–1942 г. е научен сътрудник (Research Associate) в Johns Hopkins University в Балтимор, а от 1945 г. професор по европейска история в Catholic University of America във Вашингтон. През 1959 г. се завръща като почетен професор в Университета във Виена, председателства през 1965 г. Международния конгрес на историците и приключва преподаването си през 1969 г. Делото му се съсредоточава върху дипломатическата и църковнополитическата история на 19-и и 20-и век, по-специално отношенията между Хабсбургската монархия, републиката и Светия престол. „Österreich und der Vatikan 1846–1918“ („Австрия и Ватиканът 1846–1918“, 1958–1960), „Geschichte auf dem Ballhausplatz“ („История на площад Ballhausplatz“, 1963) и „Vom Chaos zur Katastrophe“ („От хаоса към катастрофата“, 1971) се смятат за основополагащи трудове. Автобиографията „… aber ein stolzer Bettler“ („… но горд просяк“, 1974) е същевременно ключов извор за виенската кръгова култура от междувоенния период. Engel-Janosi умира на 7 март 1978 г. във Виена и е погребан в Дьоблингското гробище.