Грешката да се разглеждат количествата блага в една размяна като еквиваленти е била допусната още от Aristotle, който казва: "To have more than one's own is called gaining and to have less than one's original share is called losing, e.g., in buying and selling . . . but when they get neither more nor less but just what belongs to themselves, they say that they have their own and that they neither lose nor gain." (Ethica Nicomachea, v. 5. 1132ᵇ, 13–18.) Продължавайки, той казва: "If, then, first there is proportionate equality of goods, and then reciprocal action takes place, the result we mention will be effected. And this proportion will not be effected unless the goods are somehow equal." (Пак там, 1133ᵃ, 10–26.) Сходно схващане е изразено от Geminiano Montanari (Della moneta, в Scittori classici Italiani di economia politica, Milano, 1803–5, III, 119f.). François Quesnay (Dialogue sur les travaux des artisans, препечатано в E. Daire (ed.), Physiocrates, Paris, 1846, p. 196) казва, че "le commerce n'est qu'un échange de valeur pour valeur égale." Виж също A.R.J. Turgot, Réflexions sur la formation et la distribution des richesses, препечатано в Oeuvres de Turgot, ed. by G. Schelle, Paris, 1913–23, II, 555; G.F. Le Trosne, De l'intérêt social, Paris, 1777, p. 33; Adam Smith, An Inquiry into the Nature and Causes of the Wealth of Nations, Modern Library Edition, New York, 1937, p. 33; David Ricardo, Principles of Political Economy and Taxation, ed. by E.C.K. Gonner, London, 1891, p. 11; и J.B. Say, Cours complet d'économie politique pratique, Paris, 1840, I, 303ff.

Още през 1776 г. откриваме, че E.B. de Condillac се противопоставя на това възгледие, макар че неговите доводи са едностранчиви (Le commerce et le gouvernement, препечатано в E. Daire (ed.), Mélanges d'économie politique, Paris, 1847, I, 267). Възраженията, които Say изтъква срещу Condillac (Say, op. cit., pp. 305–306), почиват върху смесване на потребителната стойност, която Condillac има предвид (Condillac, op. cit., p. 250), и разменната стойност в смисъл на еквивалентност между благата, която има предвид Say. Изглежда обаче, че това смесване се дължи на неправилна употреба на думата 'valeur' от страна на Condillac. Theodor Bernhardi представя проницателна критика на английските теории за цената (Versuch einer Kritik der Gründe die für grosses und kleines Grundeigentum angeführt werden, St. Petersburg, 1849, pp. 67–236). Напоследък по-ранните теории за цената бяха изчерпателно критикувани от H. Roesler ('Zur Theorie des Preises,' Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, XII ²⁶, 81–138) и Johann Komorzynski ('Ist auf Grundlage den bisherigen wissenschaftlichen Forschung die Bestimmung den natürlichen Höhe der Güterpreise moglich?,' Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XXV ²⁷, 189–238). (Вж. също Karl Knies, 'Die nationalökonomische Lehre vom Werth,' Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XI ²⁸, 467.)