1. Понятието за стоката в неговите популярни и научни значения

В едно изолирано домашно стопанство производителната дейност на всяка стопанисваща единица е насочена единствено към производството на блага, необходими за нейното собствено потребление. Самата природа на такова стопанство изключва производството на блага с цел размяна. Но различните задачи, които трябва да бъдат изпълнени, за да се посрещнат изискванията на домакинството, биха могли да бъдат разпределени от главата на семейството между различните членове на семейството и сред слугите, които има, при надлежно съобразяване с техните особени способности и умения. Затова характерната черта на изолираното домашно стопанство не е отсъствието на каквото и да е разделение на труда, а неговата самодостатъчност, като производството е свързано изключително с блага, предназначени за потреблението на самото домакинство, и съвсем не с блага, предназначени да бъдат разменяни срещу други блага.

Съвсем очевидно е, разбира се, че разделението на труда остава много тясно ограничено в рамките на изолираното домашно стопанство. Потребностите на едно семейство от което и да е отделно благо обикновено са твърде малки, за да позволят на отделен човек да се занимава изцяло с неговото производство, а още по-малко с една-единствена ръчна операция. Освен това наличните хранителни запаси в повечето случаи са твърде малки, за да изхранват сколко-годе значителен брой работници. Затова обществата в по-ниските степени на развитие ни предлагат примери за сложно разделение на труда само в домашните стопанства на неколцина благородници, докато останалите стопанисващи индивиди продължават да имат слабо разделение на труда и тясно ограничени потребности.

Може да се счита, че един народ е направил първата си крачка в икономическото развитие, когато лица, придобили определено умение, предлагат услугите си на обществото и преработват срещу възнаграждение суровините на други лица. Тетите (Thetes) на Древна Гърция, изглежда, са били занаятчии от този вид, а и днес в много области на Източна Европа все още няма други занаятчии. Прежда, изпредена в дома на потребителя, бива преработвана в плат от тъкача; зърно, отгледано от потребителя, бива смилано на брашно от мелничаря; а дори дърводелецът и ковачът биват снабдявани със суровините за изделията, поръчани им от техните по-едри клиенти.

Може да се счита, че е направена по-нататъшна крачка по пътя на икономическото развитие към по-високи равнища на благосъстоянието, когато самите занаятчии започват да си набавят суровините за своите изделия, макар че все още произвеждат тези изделия за потребителите само по поръчка. Това положение на нещата все още, с малко изключения, може да се наблюдава в малките градове, а до известна степен дори в по-големите места при някои занаяти. Занаятчията все още не произвежда изделия за по-късна и следователно несигурна продажба. Но той вече е в състояние, в рамките на работната си сила, да посрещне потребностите на своите клиенти, като ги освобождава от необходимостта да полагат усилия за закупуването или производството на суровини по често крайно неикономичен начин.⁷⁸

Този начин на снабдяване на обществото с блага вече означава значителна крачка напред в икономичността и удобството както за потребителите, така и за производителите. Но и за двете групи това е крачка, която е свързана с няколко сериозни неудобства. Потребителят все още трябва известно време да чака изделието си и никога не е напълно сигурен предварително в неговите свойства. Производителят понякога е изцяло незает, а друг път е претоварен с поръчки, в резултат на което понякога е принуден да бездейства, докато друг път не може да задоволи търсенето. Тези недостатъци доведоха до производството на блага за несигурна бъдеща продажба, при което производителят ги държи на склад, за да може да посреща потребностите веднага щом възникнат. Именно този начин на снабдяване на обществото води, с продължаващото икономическо развитие, до фабрики (масово производство) от едната страна и до закупуването на готови (стандартизирани) стоки от потребителите от другата страна. Затова той предлага най-висока степен на икономичност за производителя поради възможността за пълно използване на разделението на труда и на машините, както и най-висока степен на сигурност (проверка преди покупката) и удобство за потребителя.

Изделията, които производителите или посредниците държат в готовност за продажба, се наричат стоки. В обичайната употреба този термин се ограничава в приложението си до движими веществени блага (с изключение на парите).⁷⁹ Тъй като фактът, че даден човек държи част от богатството си в готовност за размяна, невинаги е очевиден за другите лица, разбираемо е, че понятието за стока е било стеснено още повече в обикновения живот. В народния език терминът „стоки“ съвсем общо стигна дотам да обозначава само онези блага, които така ясно са предназначени за продажба от своя собственик, че неговото намерение е очевидно дори за другите лица. Един собственик може да изрази намерението си по много различни начини. Най-често той го изразява, като излага стоките си на места, където купувачите обичайно се събират – като пазари, панаири, организирани борси или други особени места, които или са добре известни като места, на които стоките се съсредоточават, или свидетелстват, че са пунктове на съсредоточаване, чрез своя външен вид или чрез видимо открояващи се характерни обозначения (напр. дюкяни, магазини, складове и т.н.). Затова в народната употреба понятието за стока се стеснява до обозначение за онези икономически блага, които се намират при такива външни обстоятелства, че намерението на техния собственик да ги продаде може лесно да бъде разпознато от всекиго.

Колкото по-високо е равнището на цивилизация, постигнато от един народ, и колкото по-специализирано става производството на всеки стопанисващ индивид, толкова по-широки стават основите за икономическите размени и толкова по-големи стават абсолютните и относителните количества на онези блага, които във всеки даден момент имат характер на стока, докато най-сетне икономическите изгоди, които могат да се извлекат от използването на горепосоченото отношение, станат достатъчно големи, за да предизвикат появата на особена класа стопанисващи индивиди, които поемат грижата за интелектуалната и механичната част на разменните операции за обществото и които получават за това възнаграждение под формата на част от изгодите от търговията. Когато това стане, икономическите блага в по-голямата си част вече не преминават направо от производителите към потребителите, а често следват твърде сложни пътища през ръцете на повече или по-малко многобройни посредници. По занятие тези лица са свикнали да третират определени икономически блага като стоки и да държат отворени за публиката особени места с цел тяхната продажба. Народната употреба сега ограничи термина „стока“ до блага, които се намират в ръцете на тези търговци и в ръцете на производителите, които ги произвеждат с очевидното намерение да ги продадат. Тази употреба несъмнено е възникнала, защото намерението на собствениците да продадат тези блага (merchandise, marchandises, Kaufmannsgüter, mercanzie и т.н.) е особено лесно за разпознаване от всекиго.

Но в научния дискурс се почувства потребност от термин, обозначаващ всички икономически блага, държани в готовност за продажба, без оглед на тяхната веществеността, подвижност или характер като продукти на труда, и без оглед на лицата, които ги предлагат за продажба. Затова голям брой икономисти, особено германските икономисти, определиха стоките като (икономически) блага от какъвто и да е вид, които са предназначени за продажба.

Понятието за стока в популярния смисъл все пак е от значение не само защото законодателите⁸⁰ и голям брой икономисти употребяват термина в популярния смисъл, но и защото някои от онези, които съзнават по-широкия, научен смисъл на термина, понякога употребяват в своите определения този или онзи елемент от по-тесния, популярен смисъл.⁸¹

От току-що даденото определение на стока в научния смисъл на термина се вижда, че характерът на стока не е нещо, присъщо на едно благо, не е негово свойство, а само едно специфично отношение на благото към лицето, което разполага с него. С изчезването на това отношение характерът на стока на благото престава да съществува. Затова едно благо престава да бъде стока, ако стопанисващият индивид, който го притежава, се откаже от намерението си да се разпорежда с него, или ако то попадне в ръцете на лица, които не възнамеряват да го разменят по-нататък, а да го потребят. Шапката, която шапкарят, и копринената тъкан, която търговецът на коприна излагат за продажба в своите дюкяни, са примери за стоки, но те незабавно престават да бъдат стоки, ако шапкарят реши да използва шапката сам, а търговецът на коприна реши да подари копринената тъкан на жена си. Пакетите захар и портокали са стоки в ръцете на бакалина, но те губят своя характер на стока веднага щом преминат в ръцете на потребителите. Изсеченият метал също незабавно престава да бъде „стока“, ако неговият притежател възнамерява да го използва не за размяна, а за някаква потребителна цел – ако например предаде своите талери на сребрар с цел да бъде изработена сребърна посуда.

Следователно качеството на стока е не само никакво свойство на благата, но обикновено само едно преходно отношение между благата и стопанисващите индивиди. Определени блага са предназначени от своите собственици да бъдат разменени срещу благата на други стопанисващи индивиди. По време на тяхното преминаване, понякога през няколко ръце, от притежанието на първия в притежанието на последния собственик, ние ги наричаме „стоки“, но щом достигнат своето стопанско предназначение (тоест щом попаднат в ръцете на крайния потребител), те очевидно престават да бъдат стоки и стават „потребителни блага“ в тесния смисъл, в който този термин се противопоставя на понятието „стока“. Но където това не се случва, както твърде често е случаят например със златото, среброто и т.н., особено във формата на монети, те естествено продължават да бъдат „стоки“ дотогава, докато продължават да се намират в отношението, обуславящо качеството им на стока.⁸²

От това са очевидни две неща: (1) често изтъкваното твърдение, че парите са „стока“, не допринася абсолютно нищо за обяснението на уникалното положение на парите сред стоките; (2) възгледът на онези, които отричат качеството на стока на парите, тъй като „парите като такива, особено във формата на монета, не служат на никаква потребителна цел“, е несъстоятелен просто защото същият довод може да се изтъкне срещу качеството на стока на всички други блага – дори ако пренебрегнем факта, че в предположението, че парите не се потребяват, се съдържа погрешно схващане за важната функция на парите. Защото никакви „стоки“ като такива не служат на потребителна цел, и най-малко във формите, в които те се търгуват (тоест във формата на кюлчета и бали, и в сандъци, опаковки и т.н.). За да бъде потребено, едно благо трябва да престане да бъде „стока“ и да изостави формата, в която е било търгувано (тоест то трябва да бъде претопено, разделено, разопаковано и т.н.). Монетата и кюлчето са най-обичайните форми, в които благородните метали се търгуват, и фактът, че тези форми трябва да бъдат изоставени, преди благородните метали да могат да бъдат въведени в потреблението, следователно не е нещо, което оправдава съмнението в качеството им на стока.

„Der Begriff des Geldes in seiner historisch-ökonomischen Entwickelung,“ ibid., VI (1866), 15; Gustav Schmoller, Zur Geschichte der deutschen Kleingewerbe im 19. Jahrhundert, Halle, 1870, pp. 165, 180, 511ff.

2. Способността за пласмент⁸³ на стоките

A. Външните граници на способността за пласмент на стоките

Проблемът за обяснението на причините за различните и променливи съотношения, в които количества блага се разменят едно за друго, винаги е получавал особено внимание от учените в областта на икономиката. Опитите за решаване на този проблем са били толкова многобройни, колкото и самостоятелните икономически трактати. Всъщност някои автори са превърнали трактатите си направо в теории за цените. Но фактът, че различните блага не могат да се разменят едно за друго с еднаква лекота, е получавал досега само оскъдно внимание. И все пак очевидните различия в способността за пласмент на стоките са явление с такова дълбоко практическо значение – успехът на стопанската дейност на производителите и търговците зависи в твърде голяма степен от правилното разбиране на действащите тук влияния, че науката в дългосрочен план не може да избегне точно изследване на нейната природа и причини. Наистина е ясно също, че едно пълно и задоволително решение на все още спорния проблем за произхода на парите, най-ликвидното от всички блага, може да възникне само от изследването на тази тема.

Доколкото съм могъл да наблюдавам, способността за пласмент на стоките е ограничена в четири посоки:

(1) Тяхната способност за пласмент е ограничена по отношение на лицата, на които те могат да бъдат продадени. Собственикът на една стока няма властта да я продаде на което и да е лице по свой избор. Напротив, винаги има само определен брой стопанисващи индивиди, на които тя може да бъде продадена. Той няма възможност да продаде своята стока на лица (a), които нямат нужда от нея, (b) на които правни или физически обстоятелства пречат да я закупят, или (c) които нямат знание за предложената им възможност за размяна, или най-сетне (d) на който и да е, за когото дадено количество от въпросната стока не е равностойно на по-голямо количество от благото, което се предлага в замяна за нея, отколкото е случаят с първоначалния собственик на стоката.⁸⁴

Ако разгледаме броя на лицата, до които е ограничена способността за пласмент на различните стоки, се изправяме пред картина на огромни различия. Сравнете само броя на лицата, на които могат да се продадат хляб и месо, с броя на онези, на които могат да се продадат астрономически инструменти. Или сравнете броя на лицата, които купуват вино и тютюн, с броя на онези, които купуват съчинения на санскрит. Подобни различия могат да се наблюдават, навярно по още по-поразителен начин, в способността за пласмент на блага от различни подкатегории, но от един и същ общ тип или вид. Търговците на оптически стоки държат за продан очила за всички степени на далекогледство и късогледство. Търговците на шапки и ръкавици, обущарите и кожухарите имат шапки, ръкавици, обувки и кожи с различни размери и качества. Но колко голяма е разликата между броя на лицата, до които е ограничена способността за пласмент на най-силните очила, и броя на онези, на които могат да се продадат очила със средна сила! Колко голяма е разликата между броя на лицата, до които се простира способността за пласмент на ръкавици или шапки със средни размери, и броя на лицата, купуващи ръкавици и шапки с твърде големи размери!

(2) Способността за пласмент на стоките е ограничена по отношение на областта, в рамките на която те могат да бъдат продадени. За да бъде една стока продадена на дадено място, е необходимо, освен предходното изискване да има брой лица, на които тя може да бъде продадена, (a) да няма физическа или правна пречка за нейното транспортиране до това място или за предлагането ѝ там за продан, и (b) разходите и издръжките на транспорта да не изчерпват печалбата, която може да се извлече от очакваната възможност за размяна (стр. 189).

Различията между отделните стоки не са по-малко големи по отношение на географския обхват на областите, в които те могат да бъдат продадени, отколкото различията, които току-що наблюдавахме по отношение на броя на лицата, на които те могат да бъдат продадени. Има стоки, които поради пространствено ограничената нужда от тях могат да бъдат продадени само в един-единствен град или село, други, които могат да бъдат продадени само в няколко провинции, някои само в определена страна, други във всички цивилизовани страни, и още други, които могат да бъдат продадени във всички населени части на света. Своеобразните шапки, носени от селското население в някои от долините на Тирол, могат да бъдат продадени само в определена долина; шапките на швабските или унгарските селяни трудно могат да бъдат продадени другаде освен в Швабия или Унгария; но пазарите на целия цивилизован свят са отворени за шапки от най-новата френска мода. По същата причина способността за пласмент на тежките кожи е ограничена до северните области, а способността за пласмент на тежките вълнени тъкани – до областите в северната и умерената зона, докато леките памучни стоки могат да бъдат продадени почти навсякъде по целия свят.

Не по-малко важно различие в размера на областта на пласмент се основава на стопанските жертви, свързани с транспортирането на стоките до отдалечени пазари. Където няма железници, областта на пласмент на обикновения строителен камък, добиван от кариера, която не се намира край воден път, както и областите на пласмент на обикновен пясък, глина и тор, често не се простират по-далеч от две или три мили. Дори там, където железници съществуват, само в най-редки случаи областите на пласмент на тези стоки надхвърлят 15 или 20 мили. Областите на пласмент на въглища, торф и дърва за горене са при същите условия по-обширни, но все пак тясно ограничени. Областите на пласмент на чугуна и пшеницата са значително по-широки; тези на стоманата и пшеничното брашно са още по-широки; а областта на пласмент на благородните метали, скъпоценните камъни и перлите обхваща практически всички части на земното кълбо, където съществува нужда от тези блага и където са налице средствата за тяхното заплащане.

Стопанските жертви, свързани с транспорта, трябва да бъдат възстановени от разликата между цената в мястото на произход и цената в мястото на предназначение. За стоки с ниска стойност тази разлика очевидно никога не може да бъде значителна. Дърва за горене могат да бъдат закупени на безкрайно ниски цени в девствените гори на Бразилия и дори в някои области на Източна Европа. В много случаи те могат да бъдат получени напълно безплатно. Но цената на един центнер дърва за горене никъде не е достатъчно висока, за да може разликата между нея и цената в мястото на произход, дори ако последната би била равна на нула, да стигне за покриване на разходите по дълъг превоз по суша. От друга страна, при стоки с висока стойност (часовниците например) разликата между цената на един центнер от стоката в мястото на производство и в най-отдалечените пазари (в Женева, и в Ню Йорк или Рио де Жанейро например) лесно може, въпреки вече значителната цена в пазара на произход, да бъде достатъчно висока, за да компенсира разхода по транспортирането на стоката до отдалечените области на пласмент. Оттук, колкото по-ценна е една стока, толкова по-голяма е, при равни други условия, нейната област на пласмент.

(3) Стоките са ограничени количествено в своята способност за пласмент. Способността за пласмент на една стока е ограничена количествено до нуждите от нея, които предстои да бъдат задоволени, и дори още повече – тя е ограничена до онези количества, по отношение на които са налице основанията за стопански операции на размяна. Колкото и големи да са нуждите на един отделен индивид от дадена стока, не могат да се очакват покупки на количества, надхвърлящи тази величина, през даден период от време. Дори в границите на своите нужди един индивид ще бъде готов да приеме в замяна само онези количества от стоката, по отношение на които за него са налице основанията за стопански операции на размяна. Търсенето на една стока изобщо се състои от търсенията на различните стопанисващи индивиди, които я желаят. Следователно общото количество от една стока, което може да бъде продадено на членовете на едно общество, е при всяко дадено стопанско положение строго ограничено, а продажби отвъд тази граница са немислими.

Количествените граници на способността за пласмент са забележително различни за различните блага. Има стоки, които никога не могат да бъдат продадени, в дадени моменти от време, освен в тясно ограничени количества поради тясно ограничената нужда от тях. Има други, за които нуждите са по-големи и за които вследствие на това количествените граници на способността за пласмент се простират значително по-далеч. И има още други, които могат да бъдат продадени в почти всякакви практически мислими количества.

Издателят на едно съчинение за езика на индианците тупи би могъл да разчита на пласмент от може би 300 екземпляра при умерена цена за съчинението. Но дори при най-ниската цена той не би могъл да разчита на пласмент от повече от 600 екземпляра. Едно научно съчинение, от което се интересува само тесен кръг от специалисти и което е предназначено за нуждите на няколко поколения учени, често постига своя пласмент едва с нарастващата слава на своя автор и може да бъде продавано само в течение на дълъг период от време. Но едно съчинение за наука, която привлича общ интерес, може, въпреки научния си характер, да постигне пласмент от няколко хиляди екземпляра. Популярнонаучните издания могат да постигнат пласмент от 20 000 до 30 000 екземпляра или повече. Важни художествени произведения могат при благоприятни обстоятелства да се продават в тиражи от няколкостотин хиляди екземпляра. Помислете за различията в количествените граници на способността за пласмент на едно съчинение за перуанската археология и стихотворенията на Friedrich Schiller, или на едно съчинение за санскрита и пиесите на Shakespeare! Но различията в количествените граници на способността за пласмент на стоките са още по-големи, ако разгледаме хляба и месото, от една страна, и хинина или castoreum, от друга, или памучните и вълнените стоки, от една страна, и астрономическите инструменти и анатомичните препарати, от друга. Накрая сравнете количествените граници на способността за пласмент на шапки и ръкавици със средни и с извънредно големи размери.

(4) Накрая, стоките са ограничени по своята продаваемост и по отношение на периодите от време, в които могат да бъдат продадени. Има блага, потребности от които съществуват само през зимата; други, потребности от които съществуват само през лятото; и трети, търсене за които съществува само през някой друг повече или по-малко мимолетен период. Програмите за предстоящи празненства или изложби на изящни изкуства, а в известен смисъл дори вестниците и модните артикули, са блага от този вид. Всъщност всички нетрайни блага по самата си природа са ограничени в своята продаваемост в рамките на тесен период от време.

Към това трябва да се добави обстоятелството, че държането на стоки „на склад“ обикновено е свързано с немалки икономически жертви от страна на собственика. Въздействието на складовите такси, разходите за съхранение и загубата на лихва върху времевите граници на продаваемостта на стоките е сходно с въздействието на навлото и другите транспортни разходи върху пространствените граници на тяхната продаваемост. Един търговец на добитък в нашата цивилизация, който има стадо добитък, готово за клане и продажба, по необходимост трябва да полага грижа да го продаде в определени времеви граници, защото в противен случай животните няма да бъдат в най-добро състояние, поради загубата на лихва и изобщо поради другите икономически жертви, неизбежно свързани с притежаването на тези животни като „стока“. Един търговец на вълна или търговец на желязо също има стоки, чиято продаваемост е ограничена до определени периоди от време отчасти по физически, отчасти по икономически причини (складови разходи, загуба на лихва).

Могат да се наблюдават много големи разлики в периодите от време, в които различните стоки трябва да бъдат продадени. Времевите граници, в които например стридите, прясното месо, много готови храни и напитки, рязаните цветя, програмите за предстоящи празненства, политическите памфлети и т.н. трябва да бъдат продадени, общо взето са ограничени до няколко дни, а често и до само няколко часа. Периодът, в който повечето пресни плодове, дивеч, саксийни растения, много модни артикули и т.н. трябва да бъдат продадени, е ограничен до няколко седмици, а при други подобни стоки – до няколко месеца, докато периодът, в който трети стоки могат да бъдат продадени, стига да могат да се съхраняват достатъчно дълго и потребностите от тях да продължават, се простира до години, десетилетия и дори столетия.

Икономическите жертви, свързани със съхранението и складирането на стоки, се различават значително. От този факт произтича още един, твърде важен фактор, отговорен за разликите във времевите граници на продаваемостта на стоките. Лице, което има за продан строителни камъни или дърва за огрев, разполага със стоки, които могат да се съхраняват на открито поле. Затова обикновено то няма да бъде принудено да извършва продажбите си толкова бързо, колкото един търговец на мебели, а последният от своя страна е под по-малка принуда да продава бързо, отколкото един търговец на коне. Собственикът на злато, сребро, скъпоценни камъни или други стоки, които могат да се съхраняват почти без разходи (ако оставим настрана съображението за загубата на лихва), разполага с блага, чиято продаваемост се простира много по-далеч във времето от тази на всички гореспоменати стоки.

Б. Различните степени на продаваемост на стоките.

В предходния раздел видяхме, че продаваемостта на стоките е ограничена понякога до по-голям, а понякога до по-малък брой лица, и в рамките на понякога по-тесни, а понякога по-широки пространствени, времеви и количествени граници. При всичко това обаче аз описах само външните граници, в които при дадена икономическа ситуация стоките могат да бъдат продадени. Причините, определящи по-голямата или по-малката лекота, с която стоките могат да бъдат продадени в рамките на тези граници на продаваемостта, тепърва предстои да бъдат разгледани.

За тази цел е необходимо да започнем с няколко думи за същността на стоките и намеренията на техните притежатели. Стоката е икономическо благо, предназначено за продажба. Но тя не е предназначена за продажба безусловно. Собственикът на една стока възнамерява да я продаде, но в никакъв случай на каквато и да е цена. Един бижутер със запас от часовници би могъл да разпродаде целия си запас в почти всяка мислима ситуация, ако беше готов да продаде часовниците си по един талер за брой. Един търговец на кожи също би могъл да изчисти запаса си, ако беше готов да продаде кожата си на подобни разорителни цени. И двамата търговци въпреки това могат да бъдат прави, ако се оплакват от вял пласмент, тъй като макар техните стоки да са предназначени за продажба, както бе казано, те са предназначени за продажба не на каквато и да е цена, а на цени, които съответстват на общата икономическа ситуация.

Цените, които влизат в сила, винаги са продукт на съществуващите конкурентни условия (с. 218) и съответстват толкова по-точно на общата икономическа ситуация, колкото по-пълна е конкуренцията от двете страни. Ако има някакви обстоятелства, които възпират част от онези, които имат потребности от дадена стока, да се конкурират за нея, нейната цена ще падне под равнището, съответстващо на общата икономическа ситуация. Ако има някакви ограничения върху конкуренцията от страна на предлагането, цената на стоката ще се покачи над това равнище.

Ако конкуренцията за една стока е лошо организирана и поради това съществува опасност собствениците да не успеят да продадат запасите си от тази стока на икономически цени, в момент, в който тази опасност изобщо не съществува или не в същата степен за собствениците на други стоки, ясно е, че това обстоятелство ще бъде отговорно за една много важна разлика между продаваемостта на тази стока и всички останали. Другите стоки могат да бъдат доведени до своите крайни предназначения лесно и сигурно, но стоката, чийто пазар е лошо организиран, може да бъде доведена до крайното си предназначение само с икономически жертви, а в някои случаи изобщо не може.

Тържищата, панаирите, борсите, публичните търгове, които се провеждат периодично (както е например в големите морски пристанища), и други публични институции от подобен характер имат за цел да съберат всички лица, заинтересовани от ценообразуването на дадена стока, на определено място – било постоянно, било периодично – за да осигурят установяването на икономическа цена. Стоките, за които съществува организиран пазар, могат да бъдат продадени без затруднение от своите собственици на цени, съответстващи на общата икономическа ситуация. Но стоките, за които има лошо организирани пазари, сменят притежателя си на непоследователни цени, а понякога изобщо не могат да бъдат пласирани. Установяването на организиран пазар за даден артикул дава възможност на производителите или на други стопанисващи лица, които търгуват с него, да продават стоките си по всяко време на икономически цени. Така откриването на пазар за вълна или зърно в даден град значително повишава продаваемостта на вълната или зърното в съседните области, където тези артикули се произвеждат. По същия начин допускането на дадена ценна книга до търговия на фондова борса (тъй нареченото „листване“) допринася за установяването на икономически цени при продажбата на тази ценна книга, а също и – по изключителен начин – за повишаването на нейната продаваемост, тъй като листването на ценната книга гарантира на собствениците продажби на икономически цени.

Ако всеки потребител знае къде да намери собствениците на дадена стока, само този факт повишава в голяма степен вероятността стоката във всеки момент да бъде продадена на икономическа цена. Това се постига най-добре в търговията на едро поради твърде често наблюдаваната практика търговците на дадена стока да разполагат складовете си възможно най-близо един до друг, за да предизвикат чрез своята концентрация подобна концентрация на клиенти. Липсата на такава концентрация в търговията на дребно представлява главната причина в този клон на търговията да се установяват по-малко икономически цени, макар че този недостатък произтича по естествен начин от желанието на потребителите за удобство и за пестене на време при извършването на покупките си.

Но продажбата на дадена стока на икономически цени не е единственият резултат от съществуването на точки на концентрация на търговията и ценообразуването. Цените, установени в тези центрове на търговия, непрекъснато се огласяват публично, като по този начин дават възможност и на заинтересованите лица, чиито предприятия се намират извън търговските центрове, да правят сделки по всяко време на цени, съответстващи на икономическата ситуация. Големите продавачи или купувачи на дадена стока, разбира се, твърде рядко ще прибягват до този начин на правене на сделки, тъй като техните транзакции имат определящо влияние върху ценообразуването. Но малките търговци, чийто мащаб на дейност е твърде незначителен, за да окаже някакво забележимо въздействие върху цените, чрез тези публични съобщения биват поставяни в положение да извършват транзакциите си по икономически начин дори извън търговския център и така да участват в предимствата на един пазар, който дори не посещават. В провинцията около Лондон може да се случи арендатор фермер да направи сделка с мелничар въз основа на котировката в The Times за цената на зърното на Mark Lane. Във Виена дребни продажби на газ често се сключват въз основа на котировката на цената в Neue Freie Presse или в някой друг надежден вестник. Така точките на концентрация на търговията с дадена стока имат твърде общия резултат да поставят собствениците в положение да продават запасите си на икономически цени на всяко стопанисващо лице, което желае да ги придобие.

Така видяхме, че първата причина за разликите в продаваемостта на стоките е фактът, че броят на лицата, на които те могат да бъдат продадени, е понякога по-голям, а понякога по-малък, и че точките на концентрация на лицата, заинтересовани от тяхното ценообразуване, са понякога по-добре, а понякога по-слабо организирани.

Второ, има стоки, които могат да бъдат продадени почти навсякъде в рамките на пространствените граници на своята продаваемост. Домашните животни, зърнените култури, металите и подобни блага от общо потребление имат пазари почти навсякъде, където съществува търговия. Всеки малък град и дори най-малкото село се превръща в определени моменти в пазар за тези блага. Има други стоки (кожи, чай, индиго), за които съществуват само няколко далеч раздалечени пазара.

Тези пазари не са независими един от друг при формирането на цените. Ако даден пазар е от решаващо значение, съобщенията за извършените там сделки се предават на всички останали големи пазари. Един особен клас стопанисващи лица – спекулантите – се грижи разликите в цените между различните пазари да не надвишават значително разходите за транспорт.

Така втората причина за разликите в продаваемостта на стоките е фактът, че географските области, в които е ограничена тяхната продажба, са понякога по-широки, а понякога по-тесни, и че докато в рамките на тази област има много търговски точки, в които някои стоки могат да бъдат продадени на икономически цени, при други стоки има само няколко такива точки. Собствениците на стоки от първата категория могат да ги продават по свое усмотрение на много места в широка търговска област на икономически цени, докато собствениците на стоки от втората категория могат да ги продават само на няколко места в тясна търговска област.

Трето, има стоки, за които съществува оживена и добре организирана спекула, която поглъща всяка част от наличното количество на стоките, постъпващи на пазара във всеки даден момент, дори когато то надхвърля текущите потребности. Има други стокови пазари, на които спекула не се извършва или поне не в същата степен, и на които, ако те се пренаситят със стоки, или цените падат бързо, или докараните на пазара стоки трябва да бъдат отнесени непродадени. Благата от първия вид по принцип могат да бъдат продадени в каквото и да е количество, действително налично в даден момент, с малка жертва в цената, докато собственикът на стока, за която не съществува спекула, може да продаде количества, надхвърлящи текущите потребности, само с твърде тежки загуби или изобщо не може.

По-горе дадох пример за този последен клас стоки, когато посочих пазарната реализуемост на книги, написани за определени групи учени. По-важни в това отношение са стоките, които нямат самостоятелна употреба и се търсят само като части от други стоки. Каквато и да е цената на пружините за часовници или цената на манометрите за парни машини, потребностите от тях се определят почти точно от броя на часовниците или парните машини, които предстои да бъдат произведени, и значително по-голямо количество от тези стоки не би могло да се продаде на никаква цена. От друга страна, златото и среброто, както и редица други стоки, чиито тясно ограничени налични количества стоят срещу почти неограничени потребности, могат да се продадат в каквото и да било количество. Няма съмнение, че количество злато, хиляда пъти по-голямо от наличното понастоящем, и количество сребро, сто пъти по-голямо, все още биха намерили купувачи, ако бъдат изнесени на пазара. Подобно увеличение на наличните количества от тези метали би причинило рязко падане на цената им и тогава те несъмнено биха се използвали от хора с малко богатство за прибори и обикновени съдове, и дори от по-бедни хора за украшения. Но дори ако бъдат изнесени на пазара в такива огромно увеличени количества, това не би било напразно. Те все пак биха могли да се продадат. Подобно увеличение обаче на най-добрия научен труд, на най-превъзходните оптически инструменти или дори на такива важни стоки като хляб и месо би ги направило буквално непродаваеми. От тези съображения следва, че притежателят на злато и сребро може съвсем лесно да продаде всяка част от наличното във всеки момент количество на тези блага, в най-лошия случай с малка загуба в цената. Но внезапното натрупване на повечето стоки обикновено води до много по-голямо падане на цената и винаги съществува възможността те изобщо да не могат да бъдат продадени при такива условия.

Третата причина за различията в пазарната реализуемост на стоките следователно е фактът, че количествените граници на размерите, в които те могат да бъдат продадени, са понякога по-широки, а понякога по-тесни, и че в рамките на тези граници количествата от някои стоки, изнесени на пазара, могат лесно да бъдат продадени на икономически цени, докато това не важи за други стоки, или поне не в същата степен.

Накрая, съществуват стоки, за които има почти непрекъснати пазари. Ценните книжа и редица суровини, на местата, където има стокови борси, могат да бъдат пускани на пазара всеки ден. Има други стоки, които се търгуват в два или три дни от седмицата. Обикновено има седмични пазари за зърнени и други бобови култури, тримесечни панаири за продуктите на промишлеността и два или повече така наречени годишни панаира на година за коне и други домашни животни и т.н.

Четвъртата причина за различията в пазарната реализуемост на стоките следователно е фактът, че времевите граници, в рамките на които стоките могат да бъдат продадени, са понякога по-широки, а понякога по-тесни, и че в рамките на тези граници някои стоки могат да бъдат продавани на икономически цени по всяко време, докато други могат да бъдат продавани само в повече или по-малко отдалечени моменти от времето.

Ако сега се обърнем накратко към действителните явления на стопанския живот и наблюдаваме изключителните различия в пазарната реализуемост на различните стоки, няма да ни бъде трудно да сведем тези различия до една или повече от обяснените по-горе причини.

Лицето, което притежава количество зърно, има в свое владение стока, от която може да се освободи почти във всеки желан момент навсякъде, където има зърнени борси. Там, където има само седмични пазари, то все пак може да я продава всяка седмица на цени, които съответстват на икономическото положение. То следователно разполага със стока, която, за да използваме един твърде показателен търговски израз, е почти „ликвидни пари“. Причините за това се крият в големия брой лица, които имат потребности от зърно, в широките пространствени, времеви и количествени граници на неговата пазарна реализуемост, в обикновено ефикасната организация на зърнените пазари и в оживената спекулация с тази стока.

Лицето, което разполага със запас от кожи, ще се окаже в много отношения в донякъде по-неблагоприятно положение. Количествените граници на пазарната реализуемост на този артикул са много по-тесни, а пазарите – по-слабо организирани, отколкото тези за зърното. Освен това пазарите за кожи често са много отдалечени един от друг в пространството и времето, а спекулацията с този артикул е много по-малко оживена, отколкото при зърното. Лицето с пшеница ще бъде в състояние да се освободи от наличностите си при почти всякакви обстоятелства, ако е готово да продаде на части от стотинката под текущата пазарна котировка. Това невинаги ще важи за кожите и много по-лесно може да се случи притежателят да може да продаде наличностите си само при сравнително големи загуби или може би понякога изобщо да не може, и че той следователно може да бъде принуден да чака значително време, преди да продаде. Бихме получили дори по-големи контрасти, ако сравним пазарната реализуемост на зърното с пазарната реализуемост на такива артикули като телескопи, украшения от морска пяна и саксийни растения изобщо, или с по-слабо реализуемите разновидности на тези стоки!

C. Лекотата, с която стоките циркулират.

В предходните раздели обясних общите и специфичните причини за различията в пазарната реализуемост на стоките. С други думи, посочих причините за по-голямата или по-малката лекота, с която притежателят на стоки може да очаква да ги продаде на икономически цени. На този етап човек би могъл да бъде склонен да счита и проблема за по-голямата или по-малката лекота, с която стоките могат да циркулират през няколко ръце, за също решен, тъй като циркулацията на една стока през няколко ръце просто се състои от редица единични трансакции, и да мисли, че стока, която може без затруднение да премине от ръцете на своя притежател към някой друг стопанстващ индивид, би следвало да намери пътя си също толкова лесно от ръцете на втория притежател в тези на трети, и така нататък. Но опитът показва, че това не важи за всички стоки. По-нататък наша задача ще бъде да изследваме специалните причини, отговорни за факта, че някои стоки могат да бъдат наблюдавани да циркулират лесно от ръка на ръка, докато други, дори някои, които имат висока степен на пазарна реализуемост, не циркулират.

Някои стоки имат почти една и съща пазарна реализуемост в ръцете на всеки стопанстващ индивид. Златните зрънца, извлечени от пясъците на река Араниош от мръсен трансилвански циганин, са също толкова продаваеми в неговите ръце, колкото и в ръцете на собственика на златна мина, при условие че циганинът знае къде да намери подходящия пазар за своята стока. Златните зрънца могат да преминат през произволен брой ръце без каквото и да било намаляване на пазарната реализуемост. Но облеклата, постелките, приготвените храни и т.н. биха били подозрителни и почти непродаваеми, или във всеки случай със силно обезценена стойност, в ръцете на циганина, дори ако не са били използвани от него, и дори ако той от самото начало ги е придобил единствено с намерението да ги предаде нататък при размяна. Колкото и продаваеми да са стоките от този вид в ръцете на техните производители или на определени търговци, те губят пазарната си реализуемост напълно, или във всеки случай отчасти, ако дори възникне подозрение, че те вече са били използвани или само са били в нечисти ръце. Поради това те не са пригодни в стопанската размяна за циркулация от ръка на ръка.

Други стоки изискват специални познания, умения, разрешения или правителствени лицензи, привилегии и т.н. за своята продажба и изобщо не са продаваеми, или само трудно, в ръцете на индивид, който не може да придобие тези предпоставки. Във всеки случай те губят стойност в неговите ръце. Стоките, предназначени за търговия с Индия или Южна Америка, фармацевтичните препарати, патентованите артикули и т.н. може да са изключително продаваеми в ръцете на определени лица, но губят голяма част от пазарната си реализуемост в ръцете на други лица. Следователно те са също толкова малко пригодни, колкото и стоките от предходния параграф, за свободна циркулация от ръка на ръка.

Освен това стоките, които трябва да бъдат специално приспособени към нуждите на потребителя, за да са изобщо използваеми, не са продаваеми в еднаква степен в ръцете на всеки притежател. Обувките, шапките и подобни артикули, във всички размери, са винаги доста продаваеми в ръцете на търговец на обувки или на шапкар, в чиито магазини или складове се събират голям брой клиенти, особено тъй като тези търговци обикновено разполагат със средства за приспособяване на стоките към специалните нужди на своите клиенти. В ръцете на друго лице тези стоки могат да се продадат само трудно и почти винаги само при тежка загуба. И тези стоки не са пригодни за свободна циркулация от ръка на ръка.

Стоките, чиито цени не са добре известни или са подложени на значителни колебания, също не преминават лесно от ръка на ръка. Купувачът на такива стоки е изправен пред опасността да „надплати“ за тях или да понесе загуба, преди да ги е предал нататък, поради падане на цената. Една „партида“ зърно на зърнена борса или пакет популярни ценни книжа на фондова борса може лесно да смени собственика си десет пъти за няколко часа, но стопанствата и фабриките, чиято стойност може да се определи само след внимателно изследване на всички относими обстоятелства, са напълно непригодни за бърза циркулация. Дори хора, които не са членове на фондова борса, охотно ще приемат ценни книжа, чиито цени не са подложени на каквото и да било значително колебание, вместо плащане в брой. Но стоките, които са подложени на резки колебания на цените, могат да циркулират лесно само „под пазара“, тъй като всички лица, които не са склонни да спекулират, ще искат да се предпазят от загуба. Така стоките, чиито цени са несигурни или силно колебаещи се, също не са добре пригодни за свободна циркулация от ръка на ръка.

Накрая, ясно е, че отделните фактори, ограничаващи пазарната реализуемост на стоките, ще имат многократна тежест навсякъде, където стоките се прехвърлят от ръка на ръка, от място на място и от един период от време в друг. Стоките, чиято пазарна реализуемост е ограничена до малък брой лица, чиято област на продажба е ограничена, които могат да се съхраняват само за кратко време, чието съхранение е свързано със значителни стопански жертви, които могат да бъдат изнасяни на пазара само в строго ограничени количества във всеки един момент, или чиито цени са подложени на колебания и т.н., всички те могат да запазят известна степен на пазарна реализуемост в рамките на определени (макар и твърде тесни) граници, но те не са способни да циркулират свободно.

Така намираме, че за да бъде една стока способна да циркулира свободно, тя трябва да бъде продаваема в най-широкия смисъл на думата за всеки стопанстващ индивид, през чиито ръце може да премине, и за всяко от тези лица тя трябва да бъде продаваема не само в едно отношение, а във всичките четири смисъла, обсъдени по-горе.