Ernst Seidler von Feuchtenegg

Роден на 5 юни 1862 г. в Швехат (Долна Австрия).[1]

Докторат по право (Dr. jur.) при Carl Menger във Виенския университет.[1]

След докторатуа Seidler работи като държавен служител на различни длъжности, между другото в Министерството на земеделието.[1]

В една оригинална студия Seidler прилага принципа на пределната полезност към определянето на наказанието (Seidler 1890).

Префект по право в Терезианската академия във Виена.[1]

Преминаване в Министерството на земеделието.[1]

Хабилитация във Виенския университет по административно право и наука за управлението.[1]

След хабилитацията Seidler преподава като професор по публично право, между другите и на престолонаследника Karl.

Преподавателска дейност като професор в Експортната академия и във Висшето училище по агрономия във Виена.[1]

Завръщане в Министерството на земеделието като министериален съветник; по-късно началник на отдел.[1]

Удостояване с титлата ординарен университетски професор.[1]

Издигане в благородническо съсловие (von Feuchtenegg), една година преди назначаването му за министър на земеделието.[1]

През 1917 г. първоначално министър на земеделието, а след това министър-председател, тоест последен ръководител на кабинета на монарха Karl.[1]

След Първата световна война Seidler заема длъжности в промишлеността и банковото дело и се посвещава на научното си дело.[1]

Директор на кабинета на император Karl I след оставката си като министър-председател.[1]

Президент на Italo-Wiener Creditbank.[1]

Починал на 23 януари 1931 г. във Виена.[1]