Alfred Amonn

Alfred Amonn израства като син на брунекския търговец Johann Amonn и на Anna Seebacher в Южен Тирол, посещава императорско-кралската гимназия „Vinzentinum“ в Brixen (днес Бресаноне/Bressanone) и завършва зрелост през 1902 г. Следването му по право и държавни науки го отвежда през Innsbruck, Мюнхен, Halle, Leipzig, Oxford и Лондон във Виена, където през 1907 г. получава докторат Dr. iur. et rer. pol. Същата година постъпва като асистент във Виенския институт за държавни науки при Eugen von Philippovich, в чиито издавани заедно с Edmund Bernatzik „Wiener Staatswissenschaftliche Studien“ през 1911 г. е включена и хабилитационната му работа „Objekt und Grundbegriffe der theoretischen Nationalökonomie“. Хабилитацията през 1910 г. отваря бурна преподавателска кариера: от 1910 до 1912 г. извънреден професор във Freiburg в Швейцария, от 1912 до 1918 г. професор в Czernowitz (днес Чернивци), а междувременно през 1913/14 г. заместване на Joseph Schumpeter в Университета на Graz по време на неговия обменен семестър в Columbia University. През 1920 г. следва покана като редовен професор в немския университет в Прага, от 1926 до 1929 г. гост-професура в Императорския университет в Токио. През 1929 г. Amonn поема в Берн катедрата по теоретична политическа икономия и финансови науки, която заема до пенсионирането си през 1953 г.; той е два пъти декан, а през 1949/50 г. ректор на университета. В методическо отношение Amonn следва програмата на едно логически обосновано определяне на обекта на политическата икономия и за целта разграничава остро емпиричния обект на опита от конструктивния обект на познанието. С методологическото разделяне на теория и история на Carl Menger той изрично симпатизира, но запазва дистанция към психологическо-субективната теория на стойността на по-старата Виенска школа и интегрира по-късни подтици на Walras и анализа на оскъдността на Cassel. Този синтез му донася последователно критика както от марксисти като Isaak Rubin, така и от социал-икономисти като Sombart и Oppenheimer. В Берн Amonn получава гражданство през 1942 г., през 1953 г. е член-кореспондент както на Баварската, така и на Австрийската академия на науките и като експерт и член на икономическо-политически експертни комисии формира швейцарската икономическа политика далеч след пенсионирането си. По случай 70-ия му рожден ден през 1953 г. по-тесният бернски кръг около Valentin F. Wagner и Fritz Marbach му посвещава сборника „Wirtschaftstheorie und Wirtschaftspolitik“. Той умира на 2 ноември 1962 г. на 79-годишна възраст в Берн.