Дори в германския търговски кодекс терминът „стока" се употребява в популярния, а не в техническия смисъл. Така понякога се откриват „благо" (членове 365, 366 и 367), „предмет" (членове 349 и 359) или „движима вещ" (членове 272, 301 и 342), използвани вместо думата „стока." Член 271 се отнася до „Стоки или други движими вещи, или ценни книжа, предназначени за търговия . . ." Недвижимите имоти и трудовите услуги никога не се считат за стоки в германския търговски кодекс. Фирмите също не са включени. Според член 23 фирмите, точно както всички други „res extra commercium," изобщо не могат да бъдат стоки в правен смисъл отделно от предприятието, носещо името на фирмата. В германското търговско право корабите не се считат за стоки (член 67), но в редица други кодекси те се разглеждат като „движими вещи" и могат да придобият характер на стока (вж. L. Goldschmidt, Handbuch des Handelsrechts, Erlangen, 1868, I, 527). Goldschmidt обсъжда правната литература за понятието стока (ibid., p. 525), но собственото му определение на термина е твърде тясно от правна гледна точка, тъй като той изключва благата, държани в готовност за продажба от производителите (ibid., I, 298). В римските правни източници „merx," „res promercalis," „mercatura" и т.н. се употребяват понякога в по-тесния смисъл на предмети на търговията, а понякога в по-широкия смисъл на неща, които се предлагат за продажба (L. 73, §4, Dig. de legat. 32,3; L. 32, §4, Dig. de aur. arg. 34,2; L. 1, pr. §1, Dig. de cont. emt. 18,1; L. 42, Dig. de fidejus. 46,1). Австрийският граждански кодекс разграничава стоките от вземанията по дълг (член 991).

С малки изключения теорията за стоката не е била самостоятелно разглеждана от английски, френски и италиански автори. Думите „goods," „marchandises," „merci" и т.н. почти винаги се употребяват не в техническия смисъл, а в популярните значения на „предмети на търговията," „купуеми блага" и т.н., и то по крайно неуеднаквен начин. Стоките често са били противопоставяни на трудовите услуги и парите (Jacques Necker, Sur la législation et le commerce des grains, Paris, 1775, pp. 52–53; Antonio Genovesi, Lezioni di economia civile, в Scrittori classici Italiani di economia politica, Milano, 1803–5, XV, 294). Те редовно са били противопоставяни на недвижимите блага (Horace Say, „Marchandises," в Ch. Coquelin and Guillaume, eds., Dictionnaire de l'économie politique, Paris, 1873, II, 131) и понякога са били представяни като продукти на промишлеността в противовес на суровините (François Quesnay, Maximes générales du gouvernement économique d'un royaume agricole, препечатано в E. Daire, ed., Physiocrates, Paris, 1846, p. 98) или на потребителните блага (denrées), (Dutot, Réflexions politiques sur les finances et le commerce, ed. by Paul Harsin, Paris 1935, I, 72). От друга страна, Montesquieu употребява термина „marchandises" в смисъл на „denrées" (De l'esprit des lois, в Oeuvres complètes de Montesquieu, ed. by E. Laboulaye, Paris, 1877, V. 12.) Lewes Roberts, съвременник на Thomas Mun, определя „нещата, с които търговците преговарят и търгуват," като „merchandises" и разделя „merchandises" на „wares" и „money" (The Merchants Map of Commerce, Third ed., London, 1677, pp. 6–7). Речникът на Френската академия (Institut de France, Dictionnaire de l'Académie Française, Sixth ed., Paris, 1835, II, 165) определя „стоките" като „ce qui se vend, se débite, soit en gros, soit en détail, dans les boutiques, magasins, foires, marchés, etc."

В случаите, когато се е появявала нужда да се обозначат стоките в по-широкия научен смисъл на термина, се използват заобикалки като следните: „Quantité à vendre" (Necker), „superflu autant qu'il peut être échangé" (Forbonnais), „things which have not reached the hands of those who are finally to use them" (Adam Smith) и „cio que soprabonda in alcuni per sussistere essi stessi, e ch'essi passano ad altri" (Ortes). И все пак още през 1776 г. E.B. de Condillac (Le commerce et le gouvernement, препечатано в E. Daire, ed., Mélanges d'économie politique, Paris, 1847, I, 261) определя „marchandises" като „ces choses qu'on offre d'échanger," ставайки по този начин предшественик на Henri Storch, който (пишейки на френски) дава следното определение: „Les choses destinées à l'échange se nomment marchandises." (Cours d'économie politique, St. Petersbourg, 1815, I, 82.)

Сред германските автори Justi, Büsch, Sonnenfels и Jakob все още употребяват думата „стока" в нейното популярно значение. Julius v. Soden определя „стоките" като „всички материали за производство" (Die Nazional-Oekonomie, Leipzig, 1810, IV, 96) и разбира под „материали за производство" всички суровини и произведени продукти (ibid., p. 17). Определението на Gottlieb Hufeland също е твърде широко: „Waare [ist] alles . . . was . . . weggegeben, besonders für etwas anderes weggegeben, werden kann." (Neue Grundlegung der Staatswirthschaftskunst, Wien, 1815, II, 15). Karl H. Rau възприема даденото от Storch определение, когато определя стоките като „Vorräthe von Gütern, welche zum Tausche bereit liegen" (Grundsätze der Volkswirthschaftslehre, Heidelberg, 1847, p. 164). Той добавя, че земята може да бъде стока и че макар парите сами по себе си да не са стока, материалите, от които са направени, са стоки (ibid., p. 336 и p. 537). От общия възглед на Rau за понятието „благо" е ясно, че той смята само материалните блага за стоки. Почти успоредни с възгледите на Rau са тези на Karl Murhard (Theorie des Handels, Göttingen, 1831, p. 22). Karl S. Zachariä (Vierzig Bücher vom Staate, Heidelberg, 1832, V, part I, 2) също разширява понятието стока, така че то да включва земята, докато Eduard Baumstark (Kameralistische Encyclopädie, Heidelberg, 1835, p. 450) отново ограничава понятието до движимите блага и освен това изисква едно благо да притежава известна степен на продаваемост, за да бъде причислено към стоките. Така той се приближава до популярното понятие за стока, което отново става господстващо в съчиненията на Fulda, Lotz, Schön и Hermann.

A.F. Riedel и Wilhelm Roscher възстановяват научното понятие за стока. Riedel определя стоката като „die zum Tausch oder Verkauf bereit liegenden Güter"¹¹⁸ (Nationalöconomie, Berlin, 1838, p. 336). Roscher казва, че стоката е „jedes zum Vertauschen bestimmte Gut,"¹¹⁹ но има предвид „икономическо благо" (Grundlagen der Nationalökonomie, Stuttgart, 1892, p. 227 и p. 4). Пътя на тези двама автори следват H. v. Mangoldt (Grundriss der Volkswirthschaftslehre, Stuttgart, n.d., p. 45); Karl Knies ('Ueber die Geldentwerthung und die mit ihr in Verbindung gebrachten Erscheinungen,' Zeitschrift für die gesammte Staatswissenschaft, XIV, 1858, 266), който определя стоките като „für den Verkehr überschüssige Gütern";¹²⁰ H. Rentzsch (статия „Waare" в Handwörterbuch der Volkswirthschaftslehre, Leipzig, 1870, p. 1042), който ги определя като „Tauschwerthe und zum Tausch bestimmte Güter";¹²¹ и в основни линии също Leopold v. Hasner, който разработва понятието „абстрактни търговски наличности," което той разделя на две главни подгрупи – „наличности от стоки" и „парични фондове" (System der politischen Oekonomie, Prag, 1860, pp. 288 и 302ff.).

Сред неотдавнашните автори, които се придържат към идеята, че стоките са продукти, трябва да се споменат: J.C. Glaser, който определя стоката като „jedes Product welches in den Handel kommt" (Die allgemeine Wirthschaftslehre, Berlin, 1858, p. 115); Hermann Roesler, който определя стоките като „die für den Umlauf bestimmten oder im Umlauf befindlichen Produkte"¹²² (Grundsätze der Volkswirthschaftslehre, Rostock, 1864, p. 217); и H. v. Scheel, който прилага термина стоки към „die einzelnen zum Tausch bestimmten Produkte"¹²³ ('Der Begriff des Geldes in seiner historisch-ökonomischen Entwicklung,' Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, VI ²⁹, 15).

L. v. Stein също използва термина стока в смисъл на "das einzelne Product der Unternehmung, als selbstständiges Gut dargestellt" (Lehrbuch der Volkswirtschaft, Wien, 1858, p. 152). Понастоящем значителен брой твърде уважавани учени са се завърнали към употребата на думата стока в нейното популярно значение. Сред тях са Bruno Hildebrand и A.E.F. Schäffle, които противопоставят стоките на услугите (Bruno Hildebrand, "Naturalwirtschaft, Geldwirthschaft, und Creditwirthschaft," Jahrbücher für Nationalökonomie und Statistik, II ³⁰, 14, и A.E.F. Schäffle, Das gesellschaftliche System der menschlichen Wirthschaft, Tübingen, 1873, II, 124–126). Но научното понятие за стоката не е било изгубено. Schäffle рязко разграничава стоките в популярния смисъл и стоките в научния смисъл и нарича последните "разменяеми материални блага" (ibid., II, 142 и passim).

Подобно на много други негови теории, учението за стоките на T.A.H. Schmalz също е твърде особено. Поради погрешно схващане за връзката между парите и стоките той смесва стоките с потребителските блага в тесния смисъл на термина и затова стига (Staatswirthschaftslehre in Briefen, Berlin, 1818, I, 63f.) до точно противоположното на научното определение за стока, дадено в настоящия труд.