Австрийският проблем

Виена, 3 февруари

В една наскоро излязла книга, носеща заглавието „Самоубийството на един народ. Стопанството в Австрия“, д-р Siegfried Strakosch се заема да изследва основно австрийския стопански проблем. Д-р Strakosch, който сам е дейно ангажиран в промишлеността и в селското стопанство и си е извоювал като писател по аграрната политика известност, простираща се далеч отвъд границите на немскоезичната област, притежава като малцина способността да третира тези трудни и заплетени въпроси. Той разрешава задачата, която си е поставил, толкова добре, колкото това изобщо е възможно днес. По-късни автори ще съберат повече материал и ще съумеят да допълнят някои подробности; в обхващането на по-дълбоките взаимовръзки и в познанието на основния проблем те няма да бъдат в състояние да надминат Strakosch.

Основното зло, от което страда Австрия, е господството на социалистическите идеи. Социалдемократическата партия господства – въпреки че сред населението и в парламента няма мнозинство и формално е в опозиция – в действителност без всякакви граници. „Раздробени и слаби, буржоазните партии стоят срещу социалдемокрацията, неспособни да наложат своето все пак внушително числено превъзходство.“ Социалдемокрацията господства, защото има зад себе си въоръжената сила, защото във всеки миг е в състояние чрез спиране на транспортните съоръжения и на осветителните предприятия да наложи волята си на населението. Докато това господство съществува несломено, всеки опит за оздравяване на страната неизбежно ще се проваля.

Не може да се възстанови равновесието в държавния бюджет, ако не се отстранят многобройните публични предприятия, които със своите милиардни дефицити осуетяват всеки опит да се внесе ред в публичните финанси. Но социалдемократите не допускат железниците, тютюневите фабрики, солните мини, общинските предприятия, обществено-стопанските учреждения и както там още да се наричат всички тези предприятия, да бъдат „предадени на частния капитал“. Осемчасовият работен ден не бива да се пипа, макар да е ясно, че австрийската промишленост не може да стане конкурентоспособна, докато той продължава да съществува. Всичко, което стопанската политика на социалистическите партии постига, е проядането на капитал, който се превръща в потребителски блага и се изконсумира. Единственото лекарство, което социалдемократическата „финансова политика“ препоръчва, е конфискацията на имуществени обекти от всякакъв вид, конфискацията на валутите и девизите и на национално-държавните ценни книжа. Да се изконсумира, да се разруши – това е последното заключение на тяхната мъдрост. „Ние разпределяме“, казва Strakosch, „не само народния доход, а далеч повече. Ние изяждаме не само доход, а имущество. Това, което смятаме за народен доход, което ни се представя като такъв, е в най-малката си част народен доход, а в най-голямата си част унищожен производствен капитал, заветът на по-трудолюбиви и по-непретенциозни епохи.“

Демагогът мисли само за днешния ден, а не и за бъдещето. Майсторски преди близо четиридесет години Stourm, историографът на Френската революция, охарактеризира финансово-политическите принципи на якобинците. „Финансовата политика на якобинците се състоеше единствено в това да се изчерпи всичко за настоящето и да се пожертва бъдещето. Утрешният ден никога не значеше нещо за тях; всеки ден делата се водеха така, сякаш е последният; именно това беше истинската отличителна черта на всички действия на революцията. Тук се крие и тайната на нейната удивителна продължителност: ежедневното разграбване на натрупаните резерви разкриваше у една богата и могъща нация неочаквани източници, които надхвърляха всички очаквания. Асигнатите заливаха страната във все по-голямо количество, докато изобщо все още имаха някаква стойност. Определената перспектива, че неизбежно ще се стигне до срив, не спря издаването им нито за миг. То не беше прекратено по-рано, отколкото публиката абсолютно отказа да приема какъвто и да било вид книжни пари, та било то и при най-неблагоприятните условия.“ Не може да се чете изложението, което Stourm дава за имуществените отчисления и принудителните заеми, за мерките срещу борсата и срещу валутната спекулация, за наредбите относно спекулата с цени и относно дажбоването на хранителни продукти, без да се помисли за политиката, която Австрия провежда вече от години за своя вреда. Мрачната картина, която Strakosch рисува от нея, за съжаление е само твърде вярна.

„Основно вглъбяване, пълно обръщане е належащо“, казва Strakosch и оставя книгата си да заглъхне с думите: „Нямаме повече време за губене.“ Дано неговият предупреждаващ и събуждащ зов бъде прочетен и взет присърце от всички.