Безпристрастният наблюдател не може да се съмнява в причината, поради която нашето поколение отдава общо и възторжено признание на напредъка в областта на природните науки, докато икономическата наука получава малко внимание и нейната стойност се поставя сериозно под въпрос тъкмо от онези хора в обществото, на които тя би трябвало да служи като ръководство за практическо действие.
Никога не е имало епоха, която да поставя икономическите интереси по-високо, отколкото нашата собствена. Никога потребността от научно основание на стопанските дела не е била чувствана по-общо или по-остро. И никога способността на практическите хора да използват постиженията на науката, във всички области на човешката дейност, не е била по-голяма, отколкото в наши дни. Ако следователно практическите хора се осланят изцяло на собствения си опит и пренебрегват нашата наука в сегашното ѝ състояние на развитие, това не може да се дължи на липса на сериозен интерес или способност от тяхна страна. Нито пък тяхното пренебрежение може да бъде резултат от високомерно отхвърляне на по-дълбокото проникновение, което една истинска наука би дала за обстоятелствата и взаимовръзките, определящи изхода на тяхната дейност. Причината за такова забележително безразличие не бива да се търси другаде освен в самото сегашно състояние на нашата наука, в безплодието на всички досегашни усилия да се намерят нейните емпирични основи.
Всеки нов опит в тази посока, колкото и скромно да е усилието, носи в себе си собственото си оправдание. Да се стремиш към откриването на основите на нашата наука означава да посветиш способностите си на решаването на проблем, който е пряко свързан с човешкото благополучие, да служиш на обществен интерес от най-висше значение и да поемеш по път, на който дори заблудата не е изцяло лишена от заслуга.
За да избегнем всякакви оправдани съмнения от страна на специалистите, не бива при подобно начинание да пропускаме да обърнем грижливо внимание на досегашната работа във всички области на нашата наука, изследвани до момента. Нито пък можем да се въздържим от прилагане на критика, с пълна независимост на съждението, спрямо мненията на нашите предшественици и дори спрямо учения, които досега се смятат за окончателни постижения на нашата наука. Ако се провалим в първата задача, ние лекомислено бихме изоставили цялата съвкупност от опит, събран от многобройните превъзходни умове на всички народи и на всички времена, които са се опитвали да постигнат същата цел. Ако се провалим във втората, още от самото начало бихме се отказали от всяка надежда за основополагаща реформа на основите на нашата наука. Тези опасности могат да бъдат избегнати, като направим възгледите на нашите предшественици свои собствени, но едва след безкомпромисно изследване, и като апелираме от учението към опита, от мислите на хората към природата на нещата.
Това е основата, върху която стоя аз1. В това, което следва, се стремях да сведа сложните явления на човешката стопанска дейност до най-простите елементи, които все още могат да бъдат подложени на точно наблюдение, да приложа към тези елементи мярката, съответстваща на тяхната природа, и придържайки се постоянно към тази мярка, да изследвам начина, по който по-сложните стопански явления се развиват от своите елементи съгласно определени принципи.
Този метод на изследване, който достига всеобщо признание в природните науки, доведе до твърде значителни резултати и поради това погрешно започна да се нарича природонаучен метод. В действителност той е метод, общ за всички области на емпиричното познание, и би следвало правилно да се нарича емпиричен метод. Разграничението е важно, защото всеки метод на изследване придобива своя специфичен характер от природата на областта на познанието, към която се прилага. Поради това би било неуместно да се прави опит за природонаучна ориентация на нашата наука.
Досегашните опити особеностите на природонаучния метод на изследване да се пренесат некритично в икономиката доведоха до най-сериозни методологически грешки и до празна игра с външни аналогии между явленията на икономиката и тези на природата. Bacon казва за учените от този вид: „Magna cum vanitate et desipientia manes similitudines et sympathies rerum describunt atque etiam quandoque affingunt“ – твърдение, което, колкото и странно да е, и днес е вярно тъкмо за онези автори по икономически въпроси, които продължават да се наричат ученици на Bacon, докато напълно превратно разбират духа на неговия метод.
Ако в оправдание на тези усилия се изтъква, че задачата на нашата епоха е да установи взаимовръзките между всички области на науката и да обедини техните най-важни принципи, бих искал сериозно да поставя под въпрос пригодността на нашите съвременници да решат този проблем. Вярвам, че учените в различните области на науката никога не могат да изпускат от поглед тази обща цел на своите усилия, без да навредят на изследванията си. Но решаването на този проблем може да бъде успешно предприето едва когато отделните области на познанието бъдат изследвани най-грижливо и когато законите, присъщи на всяка област, бъдат открити.
Сега е задача на читателя да прецени до какви резултати е довел методът на изследване, който възприех, и дали успях да докажа успешно, че явленията на стопанския живот, подобно на тези на природата, са подредени строго в съответствие с определени закони. Преди да приключа обаче, бих искал да оспоря мнението на онези, които поставят под въпрос съществуването на закони на стопанското поведение, позовавайки се на човешката свободна воля, тъй като техният аргумент би отрекъл изобщо на икономиката статута на точна наука.
Дали и при какви условия дадено нещо е полезно за мен, дали и при какви условия то е благо, дали и при какви условия то е стопанско благо, дали и при какви условия то притежава стойност за мен и колко голяма е мярката на тази стойност за мен, дали и при какви условия ще се осъществи стопанска размяна на блага между двама стопанисващи индивиди и границите, в рамките на които може да се установи цена, ако размяната все пак се извърши – тези и много други неща са също толкова независими от моята воля, колкото който и да е закон на химията е независим от волята на практикуващия химик. Възгледът, възприет от тези лица, почива следователно на лесно различима грешка относно същинската област на нашата наука. Защото икономическата теория не се занимава с практически правила за стопанска дейност, а с условията, при които хората предприемат предвидлива дейност, насочена към задоволяване на своите потребности.
Икономическата теория се отнася към практическите дейности на стопанисващите хора2 почти по същия начин, по който химията се отнася към операциите на практикуващия химик. Макар позоваването на свободата на човешката воля да може с основание да бъде законно като възражение срещу пълната предвидимост на стопанската дейност, то никога не може да има сила като отрицание на съответствието с определени закони на явленията, които обуславят изхода на стопанската дейност на хората и са изцяло независими от човешката воля.
Тъкмо явления от това естество обаче са обектите на изучаване в нашата наука.
Посветих особено внимание на изследването на причинните връзки между стопанските явления, отнасящи се до продуктите, и съответстващите им фактори на производството, не само с цел да се установи теория на цената, основана върху действителността, и да се поставят всички ценови явления (включително лихва, работна заплата, поземлена рента и т.н.) заедно под една обединена гледна точка, но и поради важните проникновения, които по този начин получаваме в много други стопански процеси, дотогава напълно превратно разбирани. Това при това е тъкмо онзи дял на нашата наука, в който събитията на стопанския живот най-отчетливо изглеждат да се подчиняват на закономерни закони.
Беше особено удоволствие за мен, че разглежданата тук област, обхващаща най-общите принципи на нашата наука, е в немалка степен толкова истински продукт на неотдавнашното развитие на немската политическа икономия и че реформата на най-важните принципи на нашата наука, опитана тук, е следователно изградена върху основа, положена от предходна работа, която е била създадена почти изцяло от трудолюбието на немски учени.
Нека следователно този труд бъде разглеждан като приятелски поздрав от един сътрудник в Австрия и като слаб отзвук на научните внушения, така изобилно дарявани на нас, австрийците, от Германия чрез многобройните изтъкнати учени, които тя ни е изпратила, и чрез нейните превъзходни издания.
ДР CARL MENGER
