1. Същността на потребителната стойност и разменната стойност

Докато развитието на един народ е икономически толкова изостанало, че няма значителен обем на търговията и потребностите на различните семейства от блага трябва да се задоволяват пряко от собственото им производство, благата очевидно имат стойност за стопанисващите лица само ако самите блага са способни да задоволят пряко нуждите на изолираните стопанисващи лица или техните семейства.⁷⁷ Но когато хората стават все по-наясно със своите стопански интереси, влизат в търговски отношения помежду си и започват да разменят блага срещу блага, накрая се развива положение, при което притежаването на стопански блага дава на притежателите властта да получат блага от други видове чрез размяна. Когато това се случи, вече не е абсолютно необходимо, за да бъде осигурено на стопанисващите лица задоволяването на техните нужди, те да разполагат с конкретните блага, които са пряко необходими за задоволяването на конкретните им нужди. В това по-развито обществено положение стопанисващите лица, разбира се, могат да си осигурят задоволяването на нуждите си както преди, като се сдобият с притежанието на конкретните блага, които, употребени пряко, ще доведат до резултата, който наричаме задоволяване на техните нужди. Но в новото положение те могат да постигнат този резултат и косвено, като се сдобият с разпореждане над блага, които, съобразно съществуващото стопанско положение, могат да бъдат разменени срещу такива други блага, от каквито те се нуждаят за прякото задоволяване на нуждите си. Следователно особеното условие за стойността на благата, валидно при изолираното домашно стопанство, престава да важи.

Стойността, както видяхме, е значението, което едно благо придобива за нас, когато съзнаваме, че за задоволяването на една от нашите нужди зависим от разпореждането с него – тоест когато съзнаваме, че едно задоволяване не би се осъществило, ако не разполагахме с въпросното благо. Без изпълнението на това условие съществуването на стойност е немислимо. Но стойността не е обвързана с условието за пряко, с изключване на косвено, осигуряване на нашите потребности. За да притежава стойност, едно благо трябва да осигурява задоволяването на нужди, за които не би било погрижено, ако не разполагахме с него. Но дали то прави това по пряк или по косвен начин, е напълно без значение, когато става дума за съществуването на стойност в общия смисъл на думата. Кожата на мечка, която той е убил, има стойност за един изолиран ловец само доколкото той би трябвало да се откаже от задоволяването на някоя нужда, ако не разполагаше с кожата. След като той влезе в търговски отношения, кожата има стойност за него по абсолютно същата причина. Между двата случая няма разлика, която по някакъв начин да засяга съществената природа на явлението стойност. Защото единствената разлика е, че в първия случай ловецът би бил изложен на вредните въздействия на времето или би трябвало да се откаже от задоволяването на някоя друга нужда, за която кожата може да се използва пряко, ако тя не му беше налична, докато във втория случай той би трябвало да се откаже от задоволяванията, които би могъл да постигне посредством блага, които са на негово разположение косвено (по пътя на размяната) благодарение на притежаването на кожата, ако тя не му беше налична.

Следователно стойността на кожата в първия случай и нейната стойност във втория случай са само две различни форми на едно и също явление на стопанския живот. И в двата случая стойността е значението, което благата придобиват за стопанисващите лица, когато тези лица съзнават, че за задоволяването на своите нужди зависят от разпореждането с тях. Това, което придава особен характер на явлението стойност във всеки от двата случая, е фактът, че благата придобиват за стопанисващите лица, разпореждащи се с тях, значението, което наричаме стойност, чрез това, че в първия случай се употребяват пряко, а във втория – косвено. Тази разлика обаче е достатъчно важна както в обикновения живот, така и в нашата наука в частност, за да изисква отделни термини за всяка от двете форми на единното общо явление стойност. Така стойността в първия случай наричаме потребителна стойност, а във втория случай я наричаме разменна стойност.

Потребителната стойност следователно е значимостта, която благата придобиват за нас, защото пряко ни осигуряват удовлетворяването на потребности, които не биха били обезпечени, ако не разполагахме с тези блага. Разменната стойност е значимостта, която благата придобиват за нас, защото притежаването им осигурява същия резултат непряко.

2. Отношението между потребителната и разменната стойност на благата

В едно изолирано домашно стопанство икономическите блага или имат потребителна стойност, или изобщо нямат стойност за стопанисващите индивиди, които ги притежават. Но дори в общество, преминало през значително културно развитие и в което има оживена търговия, често могат да се наблюдават икономически блага, които нямат разменна стойност за стопанисващите индивиди, които ги притежават, макар че потребителната им стойност за същите тези лица е извън всякакво съмнение.

Патериците на човек с особена деформация, бележки, които може да използва само авторът, който ги е написал, семейни документи и множество подобни блага често имат значителна потребителна стойност за определени лица. Но същите тези лица в повечето случаи биха се опитали напразно да удовлетворят някоя от потребностите си с тези блага по непряк начин – тоест чрез размяна. В една развита цивилизация много по-често се среща обратното отношение. Очилата и оптичните инструменти, които търговецът на оптични стоки държи на склад, обикновено нямат потребителна стойност за него, точно както хирургическите инструменти нямат такава за лицата, които ги произвеждат и пускат на пазара, и както книгите на чужди езици, които могат да бъдат разбрани само от неколцина учени, нямат такава за книжарите. Но всички тези блага, с оглед на потенциалните възможности за размяна, обикновено имат определена разменна стойност за тези лица.

В тези и във всички останали случаи, в които икономическите блага имат или потребителна стойност, или разменна стойност, но не и двете, за лицата, които ги притежават, не може да възникне въпросът коя от двете е определяща в стопанската дейност на съответните индивиди. Но тези случаи са само изключения в стопанския живот на хората. Когато търговията се е развила до сколо-нибудь значителна степен, стопанисващите индивиди обикновено имат избор между прякото използване на икономическите блага, с които разполагат, и непрякото им използване за удовлетворяване на потребностите им. Поради това икономическите блага обикновено имат както потребителна, така и разменна стойност за притежателите си. Повечето от дрехите, мебелите, бижутата и хилядите други блага в наше притежание несъмнено имат потребителна стойност за нас. Но също толкова сигурно е, че можем да ги приложим и непряко за удовлетворяване на потребностите си, когато търговията се е развила, и че следователно те същевременно имат и разменна стойност за нас.

Вярно е, както видяхме, че значимостта на благата за нас по отношение на прякото им използване и по отношение на непрякото им използване за удовлетворяване на потребностите ни са само различни форми на едно-единствено общо явление на стойността. Но значимостта им за нас може същевременно да бъде твърде различна по степен в двете форми. Една златна чаша несъмнено ще има висока разменна стойност за беден човек, който я е спечелил в лотария. Чрез чашата той ще бъде в състояние (по непряк начин, чрез размяна) да удовлетвори много потребности, които иначе не биха били обезпечени. Но потребителната стойност на чашата за него едва ли изобщо ще си струва да се споменава. От друга страна, едни очила, нагласени точно по очите на собственика, вероятно имат значителна потребителна стойност за него, докато разменната им стойност обикновено е твърде малка.

Сигурно е тогава, че в стопанския живот на хората могат да се наблюдават многобройни случаи, в които икономическите блага имат същевременно потребителна и разменна стойност за стопанисващите индивиди, които ги притежават, и че двете форми на стойност често са с различна величина. Въпросът, който възниква, е коя от тези две величини е във всеки даден случай онази, която определя стопанските пресмятания и действия на хората – или, с други думи, коя от двете форми на стойност е стопанската форма на стойност в дадения случай.

Решението на този въпрос произтича от размишление върху същността на човешкото стопанство и върху същността на стойността. Водещата идея във цялата стопанска дейност на хората е възможно най-пълното удовлетворяване на потребностите им. Ако по-важни удовлетворения на един стопанисващ индивид се осигуряват чрез прякото използване на едно благо, отколкото чрез непрякото му използване, от това следва, че по-важни потребности на индивида биха останали неудовлетворени, ако той би използвал благото по непряк начин за удовлетворяване на потребностите си, отколкото ако би го използвал пряко. Не може да има съмнение, че в този случай потребителната стойност на благото ще бъде определяща в стопанските пресмятания и действия на съответния стопанисващ индивид, а в обратния случай това ще бъде разменната стойност. В първия случай това са удовлетворенията, осигурени чрез пряко използване на благото, които стопанисващият индивид би избрал, ако разполагаше с него; във втория случай това са удовлетворенията, осигурени чрез непряко използване на благото, които той би избрал, ако разполагаше с него; следователно във всеки случай това са удовлетворенията, които иначе биха се осъществили и от които той би бил принуден да се откаже, ако не разполагаше с въпросното благо. Във всички случаи следователно, в които едно благо има за притежателя си както потребителна, така и разменна стойност, стопанската стойност е онази, която е по-голямата. Но от казаното в Глава IV е очевидно, че във всеки случай, в който са налице основанията за стопанска размяна, именно разменната стойност на благото, а когато това не е така – именно потребителната стойност, е стопанската стойност.

3. Промени в стопанския център на тежестта на стойността на благата

Една от най-важните задачи на стопанисващите хора е тази да разпознават стопанската стойност на благата – тоест да си дават по всяко време ясна сметка дали потребителната или разменната им стойност е стопанската стойност. От това познание зависи определянето кои блага или какви части от тях да бъдат задържани и кои е в най-добрия стопански интерес на човека да предложи за продажба. Но правилната преценка на това отношение е една от най-трудните задачи на практическото стопанство, не само защото дори на добре развити пазари се изисква обзор на всички налични възможности за използване и за размяна, но и преди всичко защото факторите, на които трябва да се основава правилното решение на този проблем, са подвластни на множество промени. Ясно е, че всичко, което намалява потребителната стойност на едно нещо за нас, може, при равни други условия, да направи разменната стойност на благото стопанската форма на стойност, и че всичко, което увеличава потребителната стойност на едно благо за нас, може да има за последица изтласкването на значението на разменната му стойност на заден план. Едно увеличаване или намаляване на разменната стойност на едно благо ще има, при равни други условия, обратното действие.

Главните причини за промени в стопанската форма на стойност са следните:

(1) Промени в значимостта на конкретното удовлетворение, което едно благо доставя на стопанисващия индивид, който разполага с него, ако потребителната му стойност за него се увеличи или намали поради промяната. Така ако някой загуби вкуса си към тютюна или виното, наличният запас от тютюн или вино в негово притежание ще придобие за него преобладаваща разменна стойност. А хора, които са били страстни ловци или спортисти, ще продадат ловните си принадлежности, ловните си животни и т.н., когато развлеченията им са загубили предишната си значимост за тях, тъй като намаляването на потребителната стойност на тези блага е довело до излизането на преден план по значимост на разменната им стойност.

Особено преходите от един етап на живота към друг се характеризират с промени от този вид. Удовлетворяването на една и съща потребност има различен смисъл за юношата, отколкото за зрелия мъж, и пак различен смисъл за зрелия мъж, отколкото за стария човек. Дори ако не съществуваха никакви други фактори, естественият ход на човешкото развитие сам по себе си би предизвикал значителни промени в потребителната стойност на благата. Простите играчки на детето губят потребителната си стойност за юношата; учебните материали, използвани от юношата, губят потребителната си стойност за зрелия мъж; а инструментите, чрез които зрелият мъж си изкарва прехраната, губят потребителната си стойност за стария човек. Във всеки случай разменната стойност на споменатите блага става преобладаваща. Затова нищо не е по-обичайно от това юношата да продава благата, които са имали за него преобладаваща потребителна стойност като дете. Виждаме хора, встъпващи в зрелост, обикновено да продават не само много от средствата за наслада, подобаващи на юношеството, но и учебните материали от младостта си. Може да се наблюдава как старите хора оставят да преминат в други ръце не само много от средствата за наслада на разцвета си, изискващи сила и смелост за използването им, но и инструментите, които са използвали, за да си изкарват прехраната (фабрики, търговски предприятия и т.н.). Ако стопанските явления, които биха изглеждали естествена последица от тези факти, не се проявяват на повърхността толкова отчетливо, колкото бихме могли да очакваме, причината трябва да се търси в семейния живот на хората. Защото преминаването на блага от по-възрастните членове на едно семейство във владение на по-младите членове става не в резултат на парично възмездие, а в резултат на привързаност. Семейството, с особените си стопански отношения, е по този начин съществен фактор за стабилността на стопанските отношения на хората.

Увеличаванията на потребителната стойност на едно благо за притежателя му естествено имат обратното действие. Собственикът на гора например, за когото годишният добив на дървесина има само разменна стойност, вероятно ще преустанови незабавно размяната на дървесината си за други блага, ако построи доменна пещ за топене на желязо и се нуждае от целия добив на залесената си земя за нейната работа. Един автор, който преди това е продавал произведенията си на издатели, няма да прави това занапред, ако основе собствено списание, и така нататък.

(2) Самите промени в свойствата на едно благо могат да изместят центъра на тежестта на стопанската му значимост, ако потребителната му стойност за притежателя се промени поради промяната, докато разменната му стойност или остава непроменена, или не се покачва или спада в същата степен като потребителната му стойност.

Дрехи, коне, кучета, карети и подобни предмети обикновено губят почти изцяло потребителната си стойност за заможните хора, ако имат външно видим недостатък. Разменната им стойност, макар също намалена, излиза на преден план по значимост, тъй като загубата на потребителната им стойност обикновено е по-голяма за тези лица, отколкото загубата на разменната им стойност.

От друга страна, благата в много случаи се променят по такъв начин, че разменната им стойност, която преди това е била стопанската форма на стойност за стопанисващите индивиди, които ги притежават, отстъпва в сравнение с потребителната им стойност. Така кръчмарите и бакалите обикновено употребяват за собствена консумация хранителни продукти с някакъв външен недостатък, тъй като недостатъкът на тези блага ги кара да загубят почти изцяло разменната си стойност, докато потребителната им стойност често остава същата или във всеки случай не намалява в същата степен като разменната им стойност. Същото явление може да се наблюдава и в други занаяти. Обущарите, особено в по-малките села, често носят зле прилягащи обувки, шивачите често носят несполучливо скроени дрехи, а шапкарите често носят шапки, при производството на които е станала някаква дребна злополука.

(3) Сега стигаме до третата и най-важна причина за промените в икономическия център на тежестта на стойността на благата. Имам предвид нарастването на количествата блага, с които стопанисващите индивиди разполагат. Нарастването на количеството на дадено благо, с което човек разполага, почти винаги, при равни други условия, води до намаляване на потребителната стойност на всяка единица от благото за него и до нарастване на значението на нейната разменна стойност. След жетвата разменната стойност на зърното почти без изключение е икономическата форма на стойността за земеделците и остава такава дотогава, докато в резултат на последователните продажби на части от зърното неговата потребителна стойност отново стане по-важната. Зърното, което земеделците все още притежават през лятото, обикновено има за тях преобладаваща потребителна стойност. На друго място в това съчинение (Глава IV, раздел 2) показах при каква граница значението на разменната стойност на благата отстъпва на заден план в сравнение с тяхната потребителна стойност. За наследник, който още преди встъпването си в наследство е снабден с достатъчно мебели и който намира в наследството на своя завещател още един голям комплект мебели, много от мебелните предмети ще имат много ниска потребителна стойност (а някои може би изобщо никаква потребителна стойност) и затова ще придобият преобладаваща разменна стойност. Наследникът ще продължи да продава мебелни предмети дотогава, докато предметите, останали в негово владение, отново имат преобладаваща потребителна стойност.

Намаляването на количеството на дадено благо, с което стопанисващият индивид разполага, от друга страна, по правило води до нарастване на неговата потребителна стойност за него и така прави количествата от благото, които преди това са били предназначени за размяна, сега да придобият преобладаваща потребителна стойност.

От особено значение в тази връзка е въздействието на промените в общото богатство. Когато търговските отношения са добре развити, нарастването или намаляването на богатството е равностойно, за стопанисващия индивид, който изпитва тази промяна, на нарастване или намаляване на почти всеки отделен вид икономическо благо. Човек, който обеднява, е принуден да се ограничи в задоволяването на почти всичките си потребности. Някои потребности ще задоволи по-непълно, количествено или качествено. Други потребности може би изобщо няма да задоволи. Ако след обедняването си той притежава някои от по-изисканите потребителни блага или предмети на разкоша, които преди това са допринасяли за хармоничното задоволяване на потребностите му, но които не съответстват на променените му обстоятелства, той, ако е стопанисващ индивид, ще ги продаде, за да използва постъпленията за задоволяване на по-важни потребности на себе си и на семейството си, които иначе биха останали незадоволени. Хора, които са загубили голяма част от богатството си вследствие на несполучливи спекулации или в резултат на други нещастия, действително продават своите бижута, произведения на изкуството и други предмети на разкоша, за да си набавят необходимото за живота. Нарастващото богатство има подобно, но противоположно въздействие, тъй като много блага, които преди това са имали преобладаваща потребителна стойност за своите собственици, губят тази потребителна стойност, а икономическото значение на тяхната разменна стойност излиза на преден план. Така хора, които изведнъж са забогатели, обикновено продават своите прости мебели, своите вехти дрънкулки, своите неподходящи къщи и много други блага, които преди това са имали за тях преобладаваща потребителна стойност.